РЕШЕНИЕ
№ 120
гр. Белоградчик, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело №
20251310100025 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1
ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД – положителен установителен иск – за
установяване на съществуване на вземане: 1 700 лв. – главница, 587.41 лева -
договорна лихва начислена за периода от 15.04.2021г. до 15.09.2022 г.; 396.11
лева - мораторна лихва за периода 16.09.2022 г. – денят след датата на
последната погасителна вноска до 23.07.2024 г. – датата на входиране на
заявлението в съда.
В Исковата молба, ищеца „Агенция за контрол за просрочени
задължения“ АД, сочи, че са подали Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на
което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр.д. №
499/ 2024 г. по описа на РС – Белоградчик. Заповедта е връчена на Л. М. М.
при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415,
ал. 1, т. 2 от ГПК ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД
предявява настоящия установителен иск за вземанията на дружеството срещу
него. Твърди се, че е сключен Договор за паричен заем № 244228 от 15.03.2021
1
г. между „Креди Йес“ ООД като Заемодател и Л. М. М. като Заемател, при
спазване разпоредбите на Закона за задълженията и договорите и Закона за
потребителския кредит. Заемателят се е съгласил и е подписал погасителен
план, запознал се е с общите условия и е получил Стандартен европейски
формуляр. Съгласно чл. 6, ал. 3 от Общите условия Заемодателят има право да
прехвърли на трето лице правата си по договора за кредит. Ищецът сочи, че
въз основа на Договор за покупко – продажба на вземания (цесия) от
22.01.2021 г., на основание чл. 99 от ЗЗД между „Креди Йес“ ООД, ЕИК
********* и ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД,
ЕИК *********, с Приложение № 1/ 27.10.2021 г., както и Потвърждение за
извършено прехвърляне на вземания, по силата на което вземането спрямо
ответника, е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД (правоприемник на което е „Агенция за контрол на
просрочени задължения" АД, ЕИК: *********, считано от 25.11.2022 г. изцяло
с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. По реда на чл. 99, ал. 3
от ЗЗД до ответника Л. М. М. е изпратено от страна на „Креди Йес" ООД, чрез
„Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД уведомително писмо за
извършената цесия, чрез Български пощи с известие за доставяне на
посочения в договор за паричен заем постоянен адрес. Към Исковата молба е
приложено Уведомление за извършена цесия от името на "Креди Йес" ООД.
Прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.
99, ал. 4 от ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда като факт от
значение на спорното право.
Ищецът излага, че съгласно сключения Договор за паричен заем №
244228 от 15.03.2021 г., Заемодателят се е задължил да предостави на
Заемополучателя под формата на заем парична сума в размер на 1 700 лв.,
представляваща главница и чиста стойност на заема, отбелязана в чл. 3 от
Договора в поле „размер на отпуснатия заем“. Редът и условията, при които
Заемодателят е отпуснал заема се уреждат от от Договора и Общите условия, с
разпоредбите на които Заемополучателят се е запознал и съгласил изрично и
безусловно, като е удостоверил това обстоятелство с полагането на подписа си
върху договора за заем. С подписването на Договора за заем Заемополучателят
удостоверява, че Заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи на
Договора, съгласява се с тях и желае Договорът да бъде сключен. С
полагането на подписа си върху Договора за паричен заем, Заемополучателят
2
е удостоверил, че е получил заемната сума в брой от представител на
Заемодателя, като договора за заем служи за разписка за получената заемна
сума от Заемополучателя. Предоставянето на посочената в поле „размер на
отпуснатия заем" сума съставлява изпълнение на задължението на
Заемодателя да предостави заема и създава задължение за Заемополучателя да
заплати на Заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в
Договора за заем. Погасителните вноски, които Заемополучателят се е
задължил да изплаща на Заемодателя съставляват изплащане на главницата по
кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на Заемодателя по
подготовка и обслужване на заема и определена добавка съставляваща
печалбата на кредитора. Годишния процент на разходите по заема е фиксиран
за срока на договора - 48,00%, като съгласно разпоредбите на приложимите
Общи условия същия не може да бъде променян едностранно от страна на
Заемодателя. Така, страните са договорили обща стойност на плащанията по
заема в размер на 2 287.41 лв., които следва да бъде върнати в срок до 15
септември 2022 г. на 18 броя равни месечни погасителни вноски, всяка в
размер на 127,08 лева, платими при първа погасителна вноска на 15 април
2021 г. и последна погасителна вноска с падеж на плащане 15 септември 2022
г. като по отношение на договорната лихва по заема страните са постигнали
съгласие да бъде в размер на 587.41 лв., която следва да се изплаща на части,
включени в договорените месечни погасителни вноски. Размерът на ГПР по
договора е фиксиран и е определен в съответствие с изискванията на чл. 19 ал.
2 от ЗПК, съгласно формулата по Приложение № 1 към ЗПК и включва
единствено договорената между страните възнаградителна лихва. Дължимата
от страна на ответника главница е в размер на 1 700.00 лв. За ползването на
предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем № 244228
от 15.03.2021 г. между страните, ответникът дължи договорна лихва, в размер
посочен в договора. В настоящия случай начислената договорна лихва е в
размер на 587.41 лв. за периода от 15.04.2021 г. – датата на първата
погасителна вноска до 15.09.2022 г. – датата на настъпване на падежа на
договора. Ответникът е трябвало да изплати целия заем на 15.09.2022 г. –
последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на
настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни
вноски са отдавна изтекли, а ответникът по делото продължава виновно да не
3
изпълнява задълженията си, поради което същият дължи и обезщетение за
забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 396.11 лв.
от 16.09.2022 г. – датата следваща деня на последната погасителна вноска на
паричния заем / до датата на подаване на заявлението – 23.07.2024 г., ведно
със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението
до окончателното изплащане на дължимите суми. Ответникът не е изплатил
дължимия кредит към Заемодателя. Срокът на договора е изтекъл с падежа на
последната погасителна 15.09.2022г. и не е обявен за предсрочно изискуем.
Предвид изложеното в Исковата молба, ищеца претендира, съдът да
приеме за установено по отношение на ответника, че Л. М. М. с ЕГН:
********** дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД
(правоприемник на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД) по
Договор за паричен заем № 452276 от 15.03.2021 г.: сумата 1 700.00 лева,
представляваща главница ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане; сумата 587.41 лева, представляваща договорна лихва начислена за
периода от 15.04.2021г. до 15.09.2022 г.; сумата 396.11 лева, представляваща
мораторна лихва за периода 16.09.2022г. – денят след датата на последната
погасителна вноска до 23.07.2024 г. – датата на входиране на заявлението в
съда, както и направените по заповедното и исковото производства разноски.
Подробни доводи са изложени в писмено становище от страна на ищеца.
В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.
Към делото е приложено ч. гр. д. № 499/ 2024 г. по описа на РС –
Белоградчик.
По искане на ищеца, по делото е допусната и изслушана съдебно –
счетоводна експертиза. Заключението на вещото лице – икономист, не е
оспорено от страните и е приобщено към останалия доказателствен материал
по делото.
Ответникът Л. М. М. не е намерен за връчване на съдебните книжа.
След проведена процедура по чл. 47 ГПК, на същия е назначен особен
представител – адв. С. И. от ВАК.
В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор от особения представител
на ответника. В Отговора, оспорва правопораждащият факт на ищеца, като
отрича между страните да са възникнали облигационни правоотношения.
4
Брани се с правни доводи – че ответника не е бил уведомен за извършената
цесия, като за това узнал особения представител, след връчване на препис от
Исковата молба и приложенията към нея. На това основание оспорва
дължимостта на вземането от страна на ответника. Твърди, че цесията не е
породила никакво правно действие за ответника. Сочи се, че договора за цесия
е нищожен, тъй като не съдържа цена. Оспорва се материално – правната
легитимация на ищеца. Навежда доводи за наличието на непарвноправна
клауза досежно уговорената лихва по договора, поради противоречие с
добрите нрави. Прави се и възражение за настъпила погасителна давност
досежно главницата – на осн. чл. 111, б. „б“ и „в“ ЗЗД.
В хода на устните състезания, процесуалния представител на ответника,
претендира съда да отхвърли предявения положителен установителен иск.
Претендира направените по делото разноски.
Съдът, предвид събраните по делото писмени доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна :
С оглед предмета на исковата претенция и направените възражения с
отговора, съдът с доклада по делото, разпредели доказателствената тежест
както следва: Ищецът по делото следваше да докаже следните обстоятелства:
Наличието на сключен Договор за паричен заем № 244228 от 15.03.2021 г.
между „Креди Йес“ ООД като Заемодател и ответника Л. М. М. като Заемател;
че заемодателя е предоставил на ответника паричен заем по така сключения
договор.; неизпълнение от страна на ответника – че същия не е изпълнил
задължението да погаси на падежа дължимата сума, представляваща заем.;
размера на неизплатения кредит.; че ответника е изпаднал в забава в
плащанията.; размера на мораторните лихви за забава.; че вземането спрямо
ответника по Договор за паричен заем е прехвърлено /цедирано/ на ищеца по
делото „АКПЗ” АД.; че за извършените цесии на вземането срещу ответника,
същия е бил уведомен от цедента по договорите за цесия /от стария кредитор
или от надлежно упълномощен от него представител/.
С оглед възраженията, направени с отговора, ответника дължеше
доказване на обстоятелствата: наличието на неравноправни клаузи в Договора
за заем и настъпила погасителна давност по отношение на вземането.
На първо място, съдът приема за безспорно доказано, че между страните
е възникнало валидно облигационно правоотношение. На 15.03.2021 г. между
5
„Креди Йес“ ООД като Заемодател и Л. М. М. като Заемател, Договор за
паричен заем № 244228, по силата на който заемодателя е предоставил на
заемателя – ответник, паричен заем в размер на 1 700 лв., който ответника се е
задължил да върне съгласно погасителен план, ведно с договорна лихва.
Ответникът се е задължил да върне заема, ведно с договорната лихва в общ
размер на 2 287.41 лв. на 18 равни месечни погасителни вноски, всяка в
размер на 127.08 лв., като първата погасителна вноска е платима на 15.04.2021
г. и последна погасителна вноска с падеж на плащане 15.09.2022 г., ден на
плащане – 15 – то число от месеца.
Поради това, съдът намира, че от страна ищеца се доказа вмененото му в
тежест на доказване обстоятелство – че заемодателя „Креди Йес“ ООД е
предоставил на ответника паричен заем, който последния се е задължил да
върне на падеж 15.09.2022 г. Съдът приема за доказано, че заемът е отпуснат
на ответника по силата на възникналото договорно правоотношение. Горното
обстоятелство се установи и от неоспореното и прието по делото заключение
на съдебно – счетоводната експертиза – че заемната сума представляваща
заем, е преведена на ответника.
По отношение на възражението за ненадлежно уведомяване на
ответника за извършената цесия, съдът не се солидаризира със защитната теза
на ответника. Представени са надлежни доказателства, че вземането на
кредитора „Креди Йес“ ООД спрямо ответника, е прехвърлено /цедирано/ на
ищеца по делото, по силата на Договор за цесия от 22.01.2021 г. /л. 15 от
делото на РС – Бургас/.
Съдът намира, че е налице надлежно уведомяване на ответника за
извършената цесия. Съгласно установената съдебна практика – в частност –
Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/ 2013 г., I т. о., ТК,
уведомление, изходящо от цедента, приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно
съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.
99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за
спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал.
3 ГПК. В този смисъл е и Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. №
12/ 2009 г. ТК, постановяващо, че доколкото законът не поставя специални
6
изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомяването за
цесията, то получаване на същото в рамките на съдебното производство по
предявен иск за прехвърлено вземане, не може да бъде игнорирано.
Видно от приложенията към Исковата молба, които са надлежно
връчени на особения представител на ответника, сред тях е и Договора за
цесия от 22.01.2021 г., приложение № 1 към него, Уведомление до ответника
за извършената цесия. Съдебните книжа са надлежно връчени на ответника по
делото, чрез особения му представител, ведно с преписа от Исковата молба.
Поради това, в този смисъл, оспорванията на ответната страна са
несъстоятелни.
Съдът зачита като надлежно доказателство по делото и Представеното
извлечение от Приложение № 1 от 27.10.2021 г., от което е видно, че вземането
спрямо ответника Л. М. М. е прехвърлено на ищеца. Приложението е
неразделна част от Договора за цесия от 22.01.2021 г., съгласно т. 1. 1 от
същия. Същото не буди съмнение в неговата правилност и няма законови
основания, съдът да го изключи от останалия доказателствен материал по
делото.
Поради това, съдът приема, че е спазено изискването на чл. 99, ал. 4 ЗЗД,
като длъжника – ответник е уведомен за извършената цесия от цесионера по
договора в качеството му на пълномощник на цедента. Изискването да се
извърши уведомяването от цедента не препятства прехвърлителя на вземането
да натовари чрез упълномощителна сделка друго лице да извърши
уведомяването, включително и цесионера, тъй като задължението за
уведомяване не е нито лично, нито непрехвърлимо /Така Решение № 15 от
30.11.2015 г. на ВКС по т.д. № 2639/ 2014 г., ІІ т.о/.
При тези съображения, съдът намира, че ответника е надлежно
уведомен за извършеното цедиране на вземането му, поради което не зачита
оспорванията на особения представител на ответника, направени в този
смисъл.
При анализа на събрания по делото доказателствен материал, се
установи и допуснато от страна на ответника неизпълнение на задълженията
по Договора за заем № 244228 от 15.03.2021 г.
Видно от заключението на изготвената по делото съдебно – счетоводна
експертиза, което не е оспорено от страните и е приобщено по делото, се
7
установява, че при извършена справка в счетоводството на ищеца, заемът в
размер на 1 700 лв. е предоставен на ответника – заемател на 15.03.2021 г.
Вещото лице е констатирало, че ответникът не е извършил нито една месечна
вноска по кредита и е изпаднал в забава на 16.09.2022 г. – датата, следваща
деня на последната погасителна вноска. Поради това съдът приема, че
вземането на ответника е изискуемо.
Посредством представените писмени доказателства, както и с оглед на
приетата съдебно – счетоводна експертиза, съдът приема, че ищеца доказа
неизпълнение от страна на ответника – неплащане на заема на падежа –
15.09.2022 г. и настъпилата предсрочна изискуемост на същия.
Поради това, съдът приема, че претенцията, представляваща главница,
е основателна за сумата от 1 700 лв. – съобразно заключението на вещото лице
и съобразно исковата претенция.
Съдът приема, че основателна е и претенцията за законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – по
заповедното производство, тъй като от този момент, ответника се счита за
поканен да плати. Поради това, уважава и акцесорния иск за законни лихви,
считано от 14.08.2024 г. – датата на подаване на Заявлението по заповедното
производство пред РС – Бургас, до окончателното изплащане на главницата.
По възраженията на ответника за настъпила погасителна давност:
Договорът за паричен заем е сключен между страните на 15.03.2021 г.
Безспорна е съдебната практика по въпроса, че плащанията по договор за
кредит нямат периодичен характер и спрямо главницата по погасителните
вноски е валидна на общата 5 годишна давност. Няма спор в съдебната
практика, че вземанията за главница по договора за кредит не са периодични,
поради което и се погасяват с настъпването на общата 5 годишна погасителна
давност. /В този смисъл Решение № 45 от 17.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 237/
2019 г., II т. о., ТК, Решение № 132 от 13.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 2195/
2019 г., I т. о., ТК/.
Видно е, че заявлението по заповедното производство е подадено
14.08.2024 г., поради което и не може да става въпрос за настъпила
погасителна давност. Поради това, съдът приема, че по отношение на
вземането на ищеца спрямо ответницата, представляващо главница по
договора за кредит, не е настъпил института на погасителната давност, поради
8
което и инвокираните от ответника доводи в горния смисъл, са неоснователни.
По направените възражения от ответната страна за нищожност на
Договора, поради наличието на неравноправни клаузи, съдът намира следното
:
На първо място, съдът намира, че при сключване на Договора за паричен
заем, е спазена изискуемата се от чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмена форма на
хартиен носител. Съдържанието на договора отговаря на изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 1-9 и т. 11 ЗПК – съдържа дата и място на сключването, вид на
предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на договора,
общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер на годишния
лихвен процент, информация относно размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски.
Съдът обаче намира, че договорът не отговаря в пълното си съдържание
на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, както и на изискванията на чл. 11, ал.
1, т. 10 и т. 12 от ЗПК.
Видно е, че в процесния Договор за паричен заем, е посочен годишен
процент на разходите (ГПР), като абсолютна процентна стойност – 48.000 %.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. В случая, в договора
липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР,
което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от
своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по
ясен и разбираем начин по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Ето защо съдът
приема, че съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, процесният договор за
заем, е недействителен в тази част, тъй като не отговаря на някои от
изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, както и на изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 10 и т. 12 от ЗПК.
Кредиторът – заемодател, единствено е посочил като абсолютна
стойност ГПР на заема. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране
годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са
включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 48, 000 % /.
9
Представлявайки общ израз на всичко дължимо по кредита, следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които
длъжникът ще направи и които са пряко свързани със заемното
правоотношение. В конкретния случай, в процесния договор за заем, яснота
относно посочените обстоятелства липсва. Следва да се посочи, че ГПР е
величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на
методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен
от законовия, е недопустимо.
Съобразно гореизложеното, съдът намира, че заемното правоотношение
между страните досежно лихвата се явява недействително на основание чл.
22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като такова не е в състояние да породи
присъщите за този тип сделка правни последици.
Съобразно нормата на чл. 23 от ЗПК, при недействителност на договора
за кредит, длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на
предоставения финансов ресурс. Т.е., когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада
изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита –
главница, но не и на лихвата и други разходи.
Поради изложените мотиви, съдът намира, че предявените искови
претенции, съставляващи договорна и мораторна лихви, следва да бъдат
отхвърленаи. При тези правни изводи, съдът отхвърля исковите претенции
както следва: за сумата 587.41 лева, представляваща договорна лихва
начислена за периода от 15.04.2021г. до 15.09.2022 г. и за сумата 396.11 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 16.09.2022г. – денят след датата
на последната погасителна вноска до 23.07.2024 г. – датата на входиране на
заявлението в съда.
По разноските :
Предвид изхода на делото – съдът уважи частично исковата претенция
на ищеца, поради което ответника следва да понесе в своя тежест направените
от ищеца разноски по заповедното производство и в настоящия исков процес,
съобразно уважената част от иска, както следва: 50.00 лв. – държавна такса по
заповедното производство и исковото производства, 222.60 лв. –
юрисконсултско възнаграждение – по заповедното и исковото производства,
105.00 лв. – възнаграждение за вещо лице и 251.81 лв. – внесен депозит за
10
особен представител на ответника. Налице са доказателства, че същите са
реално направени и е представен Списък на разноските съгл. чл. 80 ГПК.
Ответникът не е реализирал разноски по делото, поради което съдът не
присъжда такива в негова полза, съобразно отхвърлената част от иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ
ЗА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3,
представлявано от Янислав Бориславов Янакиев, чрез пълномощника им
Габриела Банкова – юрисконсулт, против Л. М. М., с ЕГН **********, с
настоящ адрес: с. И., общ. Д., обл. В., ул. „....................“ № .., представляван
от адв. С. И. от АК – Видин, особен представител, ИСК по чл. 422 ГПК,
във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ЧЕ ВЗЕМАНЕТО на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ
ЗА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД, СЪЩЕСТВУВА за сумата: 1700
лв. (хиляда и седемстотин лева) – главница по Договор за паричен заем №
244228 от 15.03.2021 г., ведно със законните лихви върху главницата,
считано от 14.08.2024 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК, до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ ЗА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3,
представлявано от Янислав Бориславов Янакиев, чрез пълномощника
Габриела Банкова – юрисконсулт, против Л. М. М., с ЕГН **********, с
настоящ адрес: с. И., общ. Д., обл. В., ул. „.....................“ №.., представляван
от адв. С. И. от АК – Видин, особен представител, ИСКОВЕ по чл. 422
ГПК за сумите: 587.41 лева (петстотин осемдесет и седем лева и четиридесет
и една ст.) – договорна лихва начислена за периода от 15.04.2021 г. до
15.09.2022 г. и за сумата 396.11 лева (триста деветдесет и шест лева и
единадесет ст.) – мораторна лихва за периода 16.09.2022г. – денят след
датата на последната погасителна вноска до 23.07.2024 г. – датата на
входиране на заявлението в съда – на осн. чл. 22 и чл. 23 от Закона за
потребителския кредит – поради наличие на неравноправни клаузи.
11
ОСЪЖДА Л. М. М., с ЕГН **********, с настоящ адрес: с. И., общ. Д.,
обл. В., ул. „...................“ № ..., представляван от адв. С. И. от АК – Видин,
особен представител, ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ ЗА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3,
представлявано от Янислав Бориславов Янакиев, чрез пълномощника
Габриела Банкова – юрисконсулт, направените по делото разноски,
съобразно уважената част от исковете, както следва: 50.00 лв. (петдесет лева)
– държавна такса по заповедното производство и исковото производства,
222.60 лв. (двеста двадесет и два лева и шестдесет ст.)– юрисконсултско
възнаграждение – по заповедното и исковото производства, 105.00 лв. (сто и
пет лева) – възнаграждение за вещо лице и 251.81 лв. (двеста петдесет и
един лева и осемдесет и една ст.) – внесен депозит за особен представител
на ответника, като за разликата – отхвърля искането за присъждане на
разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Видински Окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
12