Решение по дело №158/2021 на Районен съд - Елин Пелин
| Номер на акта: | 12 |
| Дата: | 27 юли 2021 г. (в сила от 4 август 2021 г.) |
| Съдия: | Росица Генадиева Тодорова |
| Дело: | 20211820200158 |
| Тип на делото: | Частно наказателно дело |
| Дата на образуване: | 8 юни 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ
по ЧНД № 158/2021 г.
по описа на РС Елин Пелин
Производството е по реда на чл.155 и сл. от Закона за здравето.
Образувано е по искане на Районна прокуратура гр.Елин Пелин за настаняване на
задължително лечение в специализирано заведение на освидетелстваната Д. В. П., ЕГН
********** от с.Л., общ.Елин Пелин, Софийска област, ул. „Д. и ш.“ № ... В искането се
твърди, че материалите по приложената по делото преписка сочат на лице с психично
заболяване, което се нуждае от специални здрави грижи по смисъла на Закона за здравето,
тъй като с поведението си застрашава, както своя живот и здраве, така и живота и здравето
на околните.
Искането е връчено на освидетелстваната и назначения й процесуален
представител адв.А. – САК, които не са направили възражения и не са посочили
доказателства.
В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура гр.Елин Пелин
поддържа искането. Пледира, че от събраните по делото доказателства относно
здравословното състояние на освидетелстваната Д. В. П. е установено, че същата страда от
психично заболявяне, което налага нейното лечение. Моли съдът да постанови решение, с
което освидетелстваната да бъде настанена за задължително лечение в стационарна форма за
срок от три месеца, съобразно предложението на изслушаното по делото вещо лице.
В съдебно заседание освидетелстваната не говори и не взема никакво отношение
към искането.
Защитникът на освидетелстваната адв.А. намира депозираното искане за
основателно. Изразява становище, че в хода на съдебното дирене в производството е
установено, че освидетелстваната П. страда от психично заболяване, за което е
необходимо провеждане на лечение. Моли лицето да бъде настанено на задължително
лечение в стационарна форма за срока посочен от вещото лице, тъй като ще е в неин
изключителен интерес.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
От представената по делото медицинска документация се установява, че Д. В. П.
многократно е хоспитализирана в психиатрия за лечение във връзка с психичното й
състояние и е с поставена диагноза Параноидна шизофрения. Хроничен ход. Обостряне.
Артериална хипертония.
По делото са представени следните писмени доказателства: четири броя епикризи
на Д. В. П.; прокурорски актове касаещи предишни искания за настаняване на Д. В. П. за
1
принудително лечение справка изх. № 277/03.06.2021 г. от ЦПЗ София ЕООД.
За установяване на обстоятелствата по делото е разпитана свидетелката П. Ив. В. –
майка на Д., която сочи, че живее и се грижи за освидетелстваната в едно домакинство.
Твърди, че състоянието на дъщеря й с всеки изминат ден става все по-лошо, тъй като същата
от няколко месеца не желае да приема лекарства, не говори и живее в изключително лоши
хигиенни условия, тъй като лежи на матрака, който е свалила от леглото на земята, ходи по
малка и голяма нужда в стаята и ако свидетелката иска да почисти, освидетелстваната става
агресивна. Сочи, че това поведение на дъщеря й я кара да се страхува за собствения й живот
и този на дъщеря й, тъй като поведението й създава опасност и за двете й. Свидетелката
заявява, че се заключва в стаята си, тъй като не знае какво би могла да стори дъщеря й в
даден момент.
Изложената фактическа обстановка, съдът приема за несъмнена, тъй като обсъдените
поотделно и в тяхната съвкупност писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства са логични, последователни, взаимно допълващи се и непротиворечиви.
Въз основа на така изяснената фактическа обстановка, съдът стигна до следните
правни изводи:
Съгласно чл.155 от ЗЗ на задължително настаняване и лечение подлежат лицата по
чл.146, ал.1, т.1 и т.2 от ЗЗ, които поради заболяването си могат да извършат престъпление,
което представлява опасност за близките им, за околните, за обществото или застрашава
сериозно здравето им.
Лицата по чл.146, ал.1, т.1 и т.2 от ЗЗ са психичноболни с установено сериозно
нарушение на психичните функции /психоза или тежко личностно разстройство/ или с
изразена трайна психична увреда в резултат на психично заболяване; както и тези с умерена,
тежка или дълбока умствена изостаналост или съдова и сенилна деменция.
От приетата от съда и неоспорена от страните съдебно-психиатрична експертиза
безспорно се установи наличието на медицинския критерии за задължително настаняване и
лечение на освидетелстваната Д. В. П., а именно, че същата страда от параноидна
шизофрения. Обостряне. Промяна на личността от шизофренен тип. Под влияние на
налудната си продукция би могла да бъде опасна за своите и за околните здраве и живот,
което е вид психоза по смисъла на чл.146, ал.1, т.1 от ЗЗ. Вещото лице сочи, че лицето би
могло да бъде опасно за своите и на околните здраве и живот. Предлага се стационарно
лечение в рамките на три месеца в ДПБ Св. Иван Рилски Карлуково
Изложеното сочи, че е налице и юридическия критерий за задължително лечение, а
именно поради заболяването си освидетелстваната представлява опасност за себе си и за
близките си. Агресивното й поведение е насочено освен към околните и към самата нея и
води до опасност за нейното здраве и живот, а също и на околните. Безспорно се установи,
че освидетелстваната не е в състояние да се контролира, поведението е непредвидимо, а и
при приемането на подходящи за заболяването й медикаменти е налице положително
повлияване върху здравето й.
С оглед изложеното и след придобиването на непосредствено впечатление за
състоянието на освидетелстваната и като взе предвид становището на вещото лице,
настоящият съдебен състав, намира, че освидетелстваната следва да бъде настанена за
задължително лечение, стационарна форма за срок от три месеца, което да се проведе в ДПБ
2
Св.Иван Рилски Карлуково, под контрола на завеждащия психиатричен кабинет.
Предвид заключението на вещото лице, за лице, което да дава информирано съгласие
във връзка с чл.162, ал.3 от Закона за здравето е назначена нейната майка П.В..
Направените в хода на производството разноски остават за сметка на бюджета на
съда.
Предвид изложеното, съдът постанови решението си.
3