РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. Девня, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:А.И ИВ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря СВ. ЕМ. Г.
като разгледа докладваното от А.И ИВ. НИКОЛОВ Административно
наказателно дело № 20243120200309 по описа за 2024 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба от П. П. П., ЕГН: **********, срещу
НП № 11 – 01 – 155 / 17. 07. 2024 г. на Директор А – ДФИ. Със същото на
жалбоподателя:
за нарушаване разпоредбата на чл. 13, ал. 3, т. 3, вр. чл. 3, ал. 1 от
ЗФУКПС и на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ е наложено
административно наказание Глоба в размер на 200. 00 лв. /двеста лв./
за нарушаване разпоредбата на чл. 13, ал. 3, т. 3, вр. чл. 3, ал. 1 от
ЗФУКПС и на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ е наложено
административно наказание Глоба в размер на 200. 00 лв. /двеста лв./.
Жалбоподателят моли съда да отмени ЕФ, с довод незаконосъобразност,
в частност процесуални нарушения, необоснованост, маловажност.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна
и следва да бъде разгледана.
Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от
процесуален представител. Депозира писмено становище. Поддържа жалбата.
1
Претендира за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се
представлява от процесуален представител. Счита, че жалбата е
неоснователна и моли НП да бъде потвърдено. Сочи, че същото е
законосъобразно, като наложената санкция е в рамките на закона и е
съобразена с тежестта на нарушението. Депозира писмено становище.
Претендира за присъждане на разноски, при прекомерност на такива за
другата страна.
ТО – Девня – РП – Варна, редовно призовано, в съдебно заседание не се
представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира
за установена следната фактическа обстановка:
За времето 24. 10. 2023 г. – 16. 02. 2024 г. свид. И. Ж. И. – служител при
А – ДФИ извършил финансова инспекция на Община – Вълчи дол След
завършването й изготвил доклад, към който приложил доказателства. Приел за
установено, че на 09. 09. 2022 г. и на 06. 10. 2022 г. в гр. В. д., обл. В., възз. П.
П. П., в качеството си на ВИД Кмет на Община – В. д., извършила плащания /
разходи съответно на стойност 1 359. 88 лв. и 829. 96 лв., без да е приложена
процедура на предварителен контрол за законосъобразност.
Без да се изпълни процедурата по чл. 17 от ЗДФИ бил съставен АУАН,
предявен и подписан без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН били
депозирани писмени такива. Административно – наказващият орган приел
констатациите на актосъставителя, като ангажирал отговорността на
въззивника.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на свидетелските показания, както и от приложените и приети по делото
писмени материали. Съдът кредитира така посочените доказателства като
единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни,
обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата от съда
фактическа обстановка и относими към основния факт, включен към предмета
на доказване по делото.
2
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Съдът намира, че в проведеното административно - наказателно
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Проверката по случая е стартирана с нарочна заповед от правоимащо
лице. Самото извършване също е осъществено от лице, разполагащо с
необходимите правомощия в тази насока. При осъществяването й обаче са
допуснати нарушения на изрично предвидена и разписана в закона процедура
– чл. 17 от ЗДФИ, явяващ се специален.
Безспорно за резултатите от финансовата инспекция, свид. И. Ж. И. -
финансов инспектор при А – ДФИ е изготвил доклад, съдържащ направени
констатации, придружен с доказателства, респективно изпълнил е
задълженията си по чл. 17, ал. 1 от ЗДФИ.
Същевременно този доклад, ведно с доказателствата е следвало да бъдат
връчени / предоставени на проверяваните организация / лица, съгласно
визираното в чл. 17, ал. 2 / ал. 3 от ЗДФИ, нещо което не е сторено. Това е
видно от събрания доказателствен материал, вкл. и от показанията на свид. И.
Ж. И., който дори не е информирал за това правоимащите.
Посоченото е особено важно, доколкото законодателят е предвидил
изрично право на проверяваните в 14 – дневен срок да дадат писмено
становище, т. е. след запознаване с твърдяното срещу тях и запознаване с
доказателствата, да изразят своята позиция.
При осъществяване на това право от тяхна страна, финансовият
инспектор, извършил финансовата инспекция, изготвил доклада и събрал
доказателствата, има задължението в 14 – дневен срок от постъпването да се
произнесе с мотивирано писмено заключение, което в 14 – дневен срок също
да се представи на проверяваните – чл. 17, ал. 4 от ЗДФИ.
Накрая доклада, становищата на проверяваните, заключението на
проверяващия финансов инспектор, съгласно чл. 17, ал. 5 от ЗДФИ се
представят в 3 – дневен срок на органа, издал заповедта за финансовата
инспекция, за предприемане на последващи мерки.
3
В обобщение на горното налага се резонния извод, че с невръчването /
непредоставянето на доклада, ведно с доказателствата, респективно
нарушение на чл. 17, ал. 1 / ал. 2 от ЗДФИ, това е довело до по – нататъчно
неспазване на закона, а именно на чл. 17, ал. 4 / ал. 5 от ЗДФИ.
Доколкото не било осъществено връчване / предоставяне, проверяваните
са били лишени от възможност да осъществят правото си на защита с писмено
становище. Това от своя страна би обосновало задължение за проверяващия
както да изготви писмено становище, така и да го представи на
проверяваните, т. е. за втори път техните права не са гарантирани.
Резонен се явява извода, че по този начин освен лишаване от права, това
е довело и до отпадане на два етапа, изрично регламентирани в закона.
Опорочена е конкретно предвидена от законодателя нарочна процедура,
гарантираща освен право на защита на проверяваните, така и възможност на
органа, инициирал финансовата инспекция да вземе обосновано решение
какво да предприеме за всеки конкретен случай. Следва да бъде уточнено, че
освен да се ангажира административно – наказателна отговорност,
законодателят е предвидил и други възможности, нещо което в разглеждания
случай не е подсигурено.
Не следва да се игнорира, че производството пред административно –
наказващия орган е такова по същество, явяващо се първа инстанция, а
последващото съдебно такова е съответно въззивно пред районен съд и
касационно пред административен съд, т. е. допуснати нарушения в която и да
е фаза водят до опорочаване на законовия ред по който се реализира
административно – наказателната отговорност на всяко едно лице, допуснало
нарушение на законово изискване.
Действително ЗАНН урежда съставянето на АУАН, издаването на НП,
съответно тяхното атакуване, но този закон по никакъв начин не изключва
спазването на специалните спрямо него закони, относими към различните
нарушения. Именно такъв в случая се явява ЗДФИ, изрично уреждащ
процедурата до съставянето на АУАН / издаването на НП и едва след това чл.
35, ал. 3 от ЗДФИ препраща към разпоредбите на ЗАНН.
В този смисъл становище, че нарушаване на изрично разписан от
законодателя начин за провеждане на конкретна процедура може да бъде
нарушаван преди АУАН и НП и това да не ги опорочава няма как да бъде
4
споделено, доколкото проверката е част от цялото производство. Противното
би довело до невъзможност за обосновано убеждение, че е извършено
нарушение, което да е формирано въз основа на реална проверка и най – вече
чрез събиране на доказателства при това по начин, гарантиращ правата на
всички – проверяващи, но и проверявани.
Последните следва да имат възможност да участват активно в
производството, вкл. и да събират ползващи ги тях доказателства, при това
към момент, чувствително предхождащ следващите фази, когато такива може
да не са налични. Именно затова законодателят е предвидил изрично
регламентирани законови процедури, които да осигурят прозрачно водене, а не
както в разглеждания случай.
В същия проверяваните са били лишени от правото си да се запознаят с
доклада и доказателствата, да изразят становища по тях, респективно да
осъществят правото си на защита, следващото от това мотивирано писмено
становище да им бъде представено, което би им дало възможност да
организират допълнително своята защита, а правоимащ орган е бил лишен от
възможност обосновано да избере коя от различни възможности да
осъществи.
Не е случайно, че законодателят изрично е уточнил как да тече всяко
едно производство - от извършване на някакво нарушение, до неговото
санкциониране, при това със съответно влязъл в законна сила акт, като се е
погрижил да защити през това време правата на всички участници. Докладът
и доказателствата към него са особено важни в настоящето производство,
доколкото същите имат освен информационен, но и доказателствен характер,
респективно допуснатите нарушения, посочени по – горе ги компроментират.
Както беше посочено по – горе, относно разглеждания случай съответно
са съставен АУАН и издадено НП. В тази връзка следва да бъде отбелязано
следното:
Актосъставител и административно – наказващ орган са приели, че на
09. 09. 2022 г. и на 06. 10. 2022 г. в гр. В. д. обл. В., възз. П. П. П., в качеството
си на ВИД Кмет на Община – Вълчи дол извършила плащания / разходи
съответно на стойност 1 359. 88 лв. и 829. 96 лв., без да е приложена
процедура на предварителен контрол за законосъобразност.
Видно от доказателствения материал, на тези дати въззивникът,
5
съобразно множество фактури, е подписал съответно множество нареждания,
а именно на 09. 09. 2022 г. при 16 бр. фактури, са подписани 16 бр.
нареждания, а на 06. 10. 2022 г. при 12 бр. фактури, са подписани 12 бр.
нареждания. В тази връзка е следвало в обстоятелствените части на АУАН и
НП да бъдат конкретизирани относимите към твърдяните нарушения фактури
и нареждания, доколкото актосъставител и административно – наказващ орган
са приели, че само за част от тези документи не е спазен закона, а за
останалите това не е налице. Вместо това текстово е изписано „10 бр. фактури
на стойност 1 359. 88 лв.“, „8 бр. фактури на стойност 829. 96 лв.“. Така не
става ясно за кои от съставените в случаите нареждания /въз връзка с кои
фактури/ се търси административно – наказателна отговорност и за кои не.
Това е наложително, за да може въззивникът разбере в какво точно се състои
възведеното срещу него, респективно да има възможност да организира
адекватно защитата си.
Нещо повече, прави впечатление какъв подход е използван в тези два
случая. За да се стигне до извод на съставомерност, актосъставител и
административно – наказващ орган извършват събиране на сумите по тези 10
бр. и 8 бр. фактури / нареждания и обединяване на всяко едно действие по тях
в едно такова. По този начин, при неналичие на сума над 500. 00 лв. за всеки
отделен случай, когато няма да е налице съставомерност, след събирането им
се получават суми съответно над посочения праг, когато вече изискванията са
други и при няколко действия, се търси отговорност за едно общо. В тази
връзка изниква въпроса, защо се прави това разделяне на тези 10 бр. и 8 бр.
фактури / нареждания и останалите съответно 6 бр. и 4 бр. фактури /
нареждания, защо се извършва сумиране на сумите по тях и защо се прави
обединяване на множество действия в едно.
В контекста на изложеното обаче трябва да се съобрази следното:
твърдяното може да бъде осъществено едва след извършено плащане, т. е.
след конкретно нареждане в тази насока. Доколкото на 09. 09. 2022 г. са налице
10 бр. нареждания, а за 06. 10. 2022 г. 8 бр. такива /всяко едно от тях под прага
от 500. 00 лв./, резонни се явяват въпросите налице ли е нарушаване на
законови разпоредби и ако да, колко са те.
Безспорно ако едно нареждане е за сума над 500. 00 лв., е задължително
прилагането на процедура на предварителен контрол за законосъобразност.
6
Видно от текстовете на АУАН и НП, това е било известно и прието съответно
от актосъставител и административно – наказващ орган, респективно налага
се резонния извод за непротиворечия в тази насока. Очевидно, за да
констатират противоправно поведение, те са стъпили на база, че сумата е над
този праг.
Актосъставител и административно – наказващ орган са приели, че
въззивникът е допуснал две отделни административни нарушения, съответно
на 09. 09. 2022 г. и 06. 10. 2022 г. Действително на тези дати въззивникът е
осъществил нареждания за плащане на различни суми, някои над
конкретизирания праг, някои под него, но безспорно са налице по няколко
действия за всяка една дата, а не по едно такова. Това е прието и от
актосъставител и административно – наказващ орган, видно от текстовете
съответно на АУАН и НП, където изрично е записано „плащания / разходи“ за
всяко едно от твърдените нарушения /изписаното е в множествено число/.
Съдът не се съмнява, че същите са запознати с разпоредбата на чл. 18 от
ЗАНН - когато с едно деяние са извършени няколко административни
нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения,
наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.
В този смисъл защо се правят обединяване на отделни деяния, а именно
на няколко нареждания и сумиране на нареденото с тях, не става ясно. Не
подлежи на съмнение, че на всяка една от датите – на 09. 09. 2022 г. и 06. 10.
2022 г., въззивникът е извършил множество нареждания, респективно, за да се
ангажира отговорността му, трябва някое от тях /а не сумарно/ да осъществява
състава, по който той е подведен.
Констатираните в този смисъл нарушения, поотделно и в съвкупност са
съществени и не биха могли да бъдат преодоляни, тъй като визираните
нередовности са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.
Същите обуславят нередовност от формална страна на атакуваното НП, явяват
се абсолютно и достатъчно основание за неговата отмяна.
Отделно ангажирането на административно – наказателната
отговорност изисква категорично и безпротиворечиво доказване на
извършеното нарушение, каквато безспорност в конкретния случай липсва. За
да носи отговорност по конкретния текст следва въззивникът, в качеството на
ВИД Кмет на Община – Вълчи дол, да е допуснал плащане / разход над 500.
7
00 лв., без да е приложена процедура на предварителен контрол за
законосъобразност, нещо което той не е извършил. Напротив налице са
доказателства, че съответно на 09. 09. 2022 г. и 06. 10. 2022 г. въззивникът не е
извършил твърдяното, напротив за нареждания над 500. 00 лв. е приложена
процедура на предварителен контрол за законосъобразност, а за тези под този
праг той не е имал такова задължение, от което следва резонния извод, че
същия не следва да носи административно – наказателна отговорност за
предявеното му.
Съгласно чл. 63 Д от ЗАНН, страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. С оглед оказаната правна помощ като вид и
количество, изхода на спора, своевременно направено искане и приложени
доказателства, в полза на П. П. П., ЕГН: ********** следва да се присъди
сумата от 400. 00 лв. /четиристотин лв./, представляваща направени по делото
разноски.
С оглед изложеното съдът счита, че разглежданото НП следва да бъде
отменено, поради което и на основание чл. 63 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 11 – 01 – 155 / 17. 07. 2024 г. на Директор А – ДФИ, с
което на П. П. П., ЕГН: **********:
за нарушаване разпоредбата на чл. 13, ал. 3, т. 3, вр. чл. 3, ал. 1 от
ЗФУКПС и на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ е наложено
административно наказание Глоба в размер на 200. 00 лв. /двеста лв./
за нарушаване разпоредбата на чл. 13, ал. 3, т. 3, вр. чл. 3, ал. 1 от
ЗФУКПС и на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ е наложено
административно наказание Глоба в размер на 200. 00 лв. /двеста лв./.
ОСЪЖДА Агенция за държавна финансова инспекция да заплати на П.
П. П., ЕГН: ********** сумата от 400. 00 лв. /четиристотин лв./,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на съдебен контрол в 14 – дневен срок от
съобщаването пред Административен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
8
9