Определение по дело №46/2020 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № - 83

 

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав

на девети януари, две хиляди и двадесета година,

в закритото заседание, в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ: . ДАНИЕЛА МИХОВА

      мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА

Секретар

Прокурор

разгледа въззивно гражданско дело номер 46 по описа за 2020 година.  

 

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК Н. ПЕНЕВА

ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР – Бургас, против Решение №200 от 19.11.2019 г. по гр.д.№572/2019 г. по описа на Районен съд Средец, с което въззивникът е осъден да заплати на К.Й.Т., по иска с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, сумата 1455,60 лева, представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд за периода 01.07.2016 г. – 30.06.2019 г., получен след преобразуване на положени часове нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху тази сума от 20.08.2019 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 300 лева, както и да заплати по сметката на Районен съд – Средец държавна такса в размер на 58,22 лева, държавна такса от 5 лева в случай на издаване на изпълнителен лист, както и разноски за експертиза в размер на 100 лева.

Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен. Твърди се, че решението на БРС е неправилно и необосновано. Излагат се подробни съображения, извършва се историческо, логическо и сравнителноправно тълкуване на специалните норми на ЗМВР и подзаконовите нормативни актове и общи норми на Кодекса на труда и подзаконовите нормативни актове.

Твърди се, че неправилно е тълкуван и прилаган закона досежно отчитане и заплащане на положеният от ищеца нощен труд. Обосновава се тезата, че в процесния казус са приложими специалните норми на Закона за министерство на вътрешните работи – гл.XV, раздели VI и VII. Извършен е подробен хронологичен анализ на нормите на чл.199, чл.200, чл.201, 202 ЗМВР относно регламентиране на дължимите основни и допълнителни възнаграждения на държавните служители, както и специалните норми на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., за да се обоснове тезата на въззивника, че положеният от ищца нощен труд, дежурство, времето за отдих и почивка са били отчитани ежемесечно и заплатени съобразно правилата на действалите към процесния период Приложение №6 към чл.32, ал.1 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи както и Приложение № 1 към чл.18, ал.3 и чл.23, ал.1 от Наредбата. Твърди се, че положеният от ищеца нощен труд своевременно е отчетен и заплатен, като заплащането е извършено съгласно действалите последователно Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и Заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г., издадени от Министъра на вътрешните работи.

Подробно се развива аргументация за неприложимост на правилата на общото трудово законодателство - на КТ и Наредбата за структурата по организацията на работната заплата, и не следва да се извършва приравняване с коефициент от 1,143. В тази връзка се обсъждат и писмо с изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на Министерство на труда и социалната политика (МТСП), становище на проф.В.Мръчков, което е приложено към жалбата, както и съдебна практика. На анализ и обсъждане е подложена и извършената съдебно – икономическа експертиза.

Претендира се отмяна на решението на БРС в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове.

Препис от въззивната жалба на ответника е връчен на ищеца К.  Й.Т. чрез процесуалния му представител адв.Ж. на 04.12.19г. В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор.

 

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ВНАСЯ ВГД №46/20г. по описа на Бургаски окръжен съд, в съдебно заседание за разглеждане и решаване, определено с Разпореждане от 09.01.20г. - на 03.02.2020г. от 13.30 часа.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните на посочените от тях адреси и/или съдебни адреси, в т.ч. при необходимост - и по телефона, ако страните или техните процесуални представители са заявили телефонните си номера по делото или същите са служебно известни на съда.

УКАЗВА на процесуалните представители – АДВОКАТИ, задължението, вменено им с разпоредбата на чл.40, ал.7 от Закон за адвокатурата.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

 

 

 

 

 

                                                                                            2.