№ 5054
гр. София, 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Богдана Желявска
при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева
като разгледа докладваното от Богдана Желявска Гражданско дело №
20211100106870 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявен е иск от С. Н. Ж., ЕГН **********, София, ул. ******* и Л. С. Ж., ЕГН
**********, София, ул. *******, чрез адв. М. В., съдебен адрес: София, ул. „*******, против
Л. Т. А., ЕГН **********, София, ул. „******* с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл. 415
ГПК, за признаване за установено, че Л. Т. А., дължи на С. Н. Ж. и Л. С. Ж., като
наследници на Ф. Л. Ж., б.ж. на София, поч. на 20.08.2022 г., следните суми: 20 000 евро
главница; 21 921.94 евро - законна лихва за периода 04.03.2010 г. - 30.11.2020 г., ведно със
законната лихва, считано от 01.12.2020 г. до изплащане на вземането и 2 940 лв. разноски в
заповедното производство., за което вземане по образуваното по ч.гр.д. № 60131/2020 г. на
СРС, 169 – ти с-в на 30.12.2020 г. са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист
по реда на чл. 417 ГПК. Претендират се разноски в настоящото производство.
В исковата молба се твърди, че между Ф. Л. Ж. и ответника на 04.02.2010 г. е сключен
договор за заем, по силата на който ответникът Л. Т. А. е получил от Ж. сумата 20 000 евро
за срок от един месец и като обезпечение на това вземане се е задължил да учреди в нейна
полза договорна ипотека за собствения си недвижим имот, представляващ: ГАРАЖ -
МАГАЗИН № 5, находящ се в София, ул. „******* № 62, разположен в партерния етаж в
югозападната част на жилищната сграда, със застроена площ 21.40 кв.м., ведно със
съответните ид. ч. от общите части на сградата и от правото но строеж върху мястото, върху
което е построена сградата, съставляващо УПИ ХХ-25, кв. 9 по плана на София, м.
Карпузица, целият с площ 595 кв.м.
Договорът за заем е вписан като основание за подписаната договорна ипотека, обективирана
1
с нот. акт № 60, том I, рег.№ 3155, дело № 58 от 2010 год. на нотариус Р. Д. с рег.№ 274 НК.
Ищцата твърди, че сумата е получена от ответника, но и до момента не й е върната.
По-нататък ищцата излага, че ипотеката не е заличена след изтичане на десетгодишния срок
и е вписана отново по чл. 172 ЗЗД с акт № 183, том I от 22.10.2020 год. на нотариус Д. К.,
peг. № 049 НК, а на СВ с акт № 64, том XXXV, д. 46692 от 2020 г.
На 01.12.2020 г. ищцата е подала заявление по реда на чл. 417 ГПК пред СРС и се е
снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 30.12.2020 г., като
въз основа на тях по нейна молба е образувано изпълнително дело № 20218510400031 пред
ЧСИ М.П. за събиране на дължимите суми.
В тази връзка ищцата моли съда да признае за установено по отношение на нея, че
ответникът Л. Т. А. й дължи присъдените със заповедта за изпълнение на парично
задължение и издадения изпълнителен лист суми, а именно: 20 000 евро главница; 21 921.94
евро - законна лихва за периода 04.03.2010 г. - 30.11.2020 г., ведно със законна лихва,
считано от 01.12.2020 г. до изплащане на вземането и 2 940 лв. разноски в заповедното
производство. Претендира разноски.
Ищците са представили писмени доказателства.
Поискали са прилагане на заповедното производство.
В хода по същество молят съда да уважи предявения иск, като основателен и доказан.
Претендират разноски по списък.
Ответникът Л. Т. А., чрез назначения представител адв. Д. С., оспорва изцяло така
предявения иск както по основание, така и по размер.
На първо място счита главния и акцесорен иск за погасени по давност.
Оспорва истинността на представения като писмено доказателство частен документ,
озаглавен „Споразумение“.
Представил е писмени доказателства.
По същество моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и експертизи,
намира за установено от фактическа страна следното:
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се доказа, че на 04.02.2010 г.
между Ф. Ж. и Л. А. е сключен договор за заем, по силата на който Ж. е предоставила на
ответника сумата 20 000 евро за срок от един месец. Не се спори, а и се доказва от събраните
доказателства, че като обезпечение на вземането по договора за заем ответникът се е
задължил да учреди в полза на кредитора договорна ипотека за собствения си недвижим
имот, представляващ: ГАРАЖ - МАГАЗИН № 5, находящ се в София, ул. „******* № 62,
разположен в партерния етаж в югозападната част на жилищната сграда, със застроена площ
21.40 кв.м., ведно със съответните ид. ч. от общите части на сградата и от правото но строеж
2
върху мястото, върху което е построена сградата, съставляващо УПИ ХХ-25, кв. 9 по плана
на София, м. Карпузица, целият с площ 595 кв.м.
С нотариален акт № 60, том I, рег.№ 3155, дело № 58 от 2010 год. на нотариус Р. Д. с рег.№
274 НК е учредена договорна ипотека на описания имот, в която като основание е вписан
процесният договор за заем, сключен между страните. Установи се също, че, след изтичане
на десетгодишния срок, учредената договорна ипотека е вписана отново по чл. 172 ЗЗД с акт
№ 183, том I от 22.10.2020 год. на нотариус Д. К., peг. № 049 НК, а на СВ с акт № 64, том
XXXV, д. 46692 от 2020 г.
Доказа се също, че, във връзка с подадено от Ж. искане по реда на чл. 417 ГПК, по
образуваното ч.гр.д. № 60131/2020 г. на СРС, 169 – ти с-в на 30.12.2020 г. са издадени
заповед за изпълнение и изпълнителен лист, по силата на които Л. Т. А. е осъден да заплати
на Ф. Л. Ж. следните суми: 20 000 евро главница; 21 921.94 евро - законна лихва за периода
04.03.2010 г. - 30.11.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 01.12.2020 г. до
изплащане на вземането и 2 940 лв. разноски в заповедното производство. По издадения
изпълнителен лист е образувано изп.д. № 20218510400031 на ЧСИ М.П..
По настоящото производство е приложено образуваното ч.гр.д. № 60131/2020 г. на СРС, 169
– ти с-в,, по което срещу длъжника са издадени процесните Заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за посочените суми.
На 20.08.2022 г. Ф. Ж. е починала и е оставила наследници – двамата ищци.
От ищцовата страна по делото бе представено Споразумение от18.12.2019 г. между страните
по договора за заем, в т. 3 от което се уреждат взаимоотношенията им във връзка с
дължимата сума 20 000 евро по сключения по – горе договор от 04.02.2010 г. Ответникът А.
заяви, че подписът на това споразумение не е негов, поради което по искане на ищцовата
страна в хода на производството бе назначена съдебно – графологична експертиза. Вещото
лице в заключението си заяви, че, както ръкописните текстове в т. 2 за лични данни на
споразумяващите се на I страница, така и подписът на втора страница над имената Л. А. в
Споразумението, са изпълнени от него.
Изложеното се доказва от приетите по делото и неспорени писмени доказателства и
експертизи.
По делото липсват доказателства процесната сума да е изплатена от ответника на ищцовата
страна.
Други релевантни по делото доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 ГПК, вр. чл. 124 ГПК, за
признаване за установено по отношение на ответника Л. Т. А., че той дължи на ищците
сумите, визирани в издадената в полза на тяхната наследодателка Ф. Ж. заповед за
3
незабавно изпълнение, респ. изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК, въз основа на
изпълнителен лист.
Съгласно чл.124, ал.1 ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, всяка от страните трябва
да докаже обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения, а, съобразно
характера на предявения иск - положителен установителен, и правилото, че на пълно
доказване в гражданското съдопроизводство подлежат положителните факти, на ищецът
следваше да докаже в процеса, че ответникът му дължи на правно основание процесната
сума. Ищецът, като кредитор, следва да докаже факта, от който произтича вземането му,
респ. наличието на неизпълнение, а ответникът -длъжник - възраженията си срещу
вземането.
Производството по чл.422 ГПК е следствие от производството по издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, като на доказване подлежи, освен основанието, и
размерът на задължението на ответника към датата на подаване на заявление за провеждане
на заповедно производство.
Настоящият съдебен състав счита, че от събраните по делото доказателства по безспорен
начин се установява сключеният между Ф. Ж. и Л. А. на 04.02.2010 г. договор за заем за
сумата 20 000 евро, която е трябвало да се върне в срок до един месец. Доказа се, че, като
обезпечение на вземането по договора за заем ответникът е учредил в полза на
заемодателката с нот. акт № 60, том I, рег.№ 3155, дело № 58 от 2010 год. на нотариус Р. Д. с
рег.№ 274 НК договорна ипотека върху собствения си недвижим имот, представляващ:
ГАРАЖ - МАГАЗИН № 5, находящ се в София, ул. „******* № 62, с площ от21,40 кв.м.
Доказа се, а това е отразено както в договора за заем, така и в ипотеката за неговото
обезпечаване, че заетата сума е получена от ответника А. преди подписване на нотариалния
акт.
След изтичане на десетгодишния срок, посочената ипотека е вписана отново с акт № 183,
том I от 22.10.2020 год. на нотариус Д. К., peг. № 049 НК, а на СВ с акт № 64, том XXXV, д.
46692 от 2020 г.
В хода на делото от ответника бе направено възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на вземането.
Наистина с изменението на чл. 112 ЗЗД през м. декември 2020 г. законодателят въведе
института на абсолютната давност по отношение вземанията срещу физически лица – и тя е
такава, независимо дали е била прекъсвана или не.
Съгласно разпоредбата на чл. 120 ЗЗД, обаче, давността не се прилага служебно, а правото
4
на вземане продължава да съществува. Съдът приема и тезата на ищцовата страна, че при
наличие на плащане от страна на ищеца, това плащане е дължимо, именно поради факта на
съществуване на вземането. В настоящия случай между страните е налице споразумение, с
което през м. декември 2019 г., с което на практика е налице новация на съществуващото
задължение и е уговорен начин за удовлетворение на кредитора – т.е. започнала е да тече
нова давност от момента на споразумението, а досега изтеклата е прекъсната.
С оглед на това съдът намира за доказани твърденията на ищцовата страна за наличие на
валидно и изискуемо задължение по договора за заем, новиран с цитираното споразумение,
и за дължимост на сумите по издадените от СРС в рамките на производството по чл. 417
ГПК по описаното по – горе гр.д. заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Предявеният в настоящото производство изпълнителен лист за установяване дължимостта
на сумите е основателен и доказан и, като такъв, следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото на ищците следва да се присъдят разноски, съобразно
представения списък, общо в размер 4 958,85 лв., от които: адвокатско възнаграждение в
размер 1 300 лв., 1 708,85 лв. д.т. и 450 лв. депозит за вещи лица и 1 500 лв. възнаграждение
на служебния защитник на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по иска, предявен от С. Н. Ж., ЕГН **********, София, ул.
******* и Л. С. Ж., ЕГН **********, София, ул. *******, чрез адв. М. В., съдебен адрес:
София, ул. „*******, против Л. Т. А., ЕГН **********, София, ул. „******* с правно
основание чл. 422 ГПК, че Л. Т. А., дължи на С. Н. Ж. и Л. С. Ж., като наследници на Ф. Л.
Ж., б.ж. на София, поч. на 20.08.2022 г., следните суми: 20 000 евро главница; 21 921.94
евро - законна лихва за периода 04.03.2010 г. - 30.11.2020 г., ведно със законната лихва,
считано от 01.12.2020 г. до изплащане на вземането и 2 940 лв. разноски в заповедното
производство., за които суми по образуваното по ч.гр.д. № 60131/2020 г. на СРС, 169 – ти с-
в на 30.12.2020 г. са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417
ГПК.
ОСЪЖДА Л. Т. А. да заплати на С. Н. Ж. и Л. С. Ж. сторените по делото разноски, общо в
размер 4 958,85 лв., от които: адвокатско възнаграждение в размер 1 300 лв., 1 708,85 лв. д.т.
и 450 лв. депозит за вещи лица и 1 500 лв. възнаграждение на служебния защитник на
ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок пред САС.
5
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6