№ 3777
гр. Пловдив, 10.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Емилия Бл. Лалева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20255300502567 по описа за 2025 година
Производство по делото е образувано по въззивна жалба от П. В. П. против решение
№ 260007/20.03.2025г. по гр.д.№ 236/2017г. на ПдРС, XIII гр.с., в частта, с която е
отхвърлена претенцията му за възлагане в негов дял на самостоятелен етаж от къща с
идентификатор *****.1016.340.1.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.*****, ведно с 1/2 ид. части от дворното място, в което е построена жилищната сграда, и
посоченият имот е изнесен на публична продан, както и в частта, с която жалбоподателят е
осъден да заплати на съделителката З. В. Д. сумата от 1000 лева, представляваща частична
претенция за извършени подобрения в горепосочения самостоятелен етаж от къща. Във
въззивната жалба се сочи, че решението в обжалваната му част е неправилно,
незаконосъобразно и немотивирано. Сочи се, че с изнасяне на делбения имот на публична
продан, при условие, че са налице предпоставките за възлагането му, е нарушен основния
принцип в делбата- по възможност всяка една от страните да получи дела си в натура. По
отношение на предявената против жалбоподателя претенция по сметки, се сочи, че същата е
нередовна, не е посочена стойността на всяка една отделна работа, която се твърди да е
извършена в имота, и поради това е напълно неясно по какви претенции се е произнесъл
първоинстанционният съд. Претенцията по сметки се оспорва и като неоснователна по
същество, като се твърди, че са извършени незаконни работи, че част от претендираните
подобрения въобще не са налице, а също така, че липсва решение на съсобствениците за
извършване на каквито и да било работи в имота.
Въззивна жалба против горепосоченото решение е подадена и от Ф. С. в частта, с
която е отхвърлена претенцията й за възлагане на горепосочения етаж от къща и изнасянето
му на публична продан, както и в частта, с която тя е осъдена да заплати на З. Д. сумата от
1000 лева, представляваща припадаща се част от стойността на извършените подобрения в
имота. В тази въззивна жалба са изложени аналогични на тези във въззивната жалба от П. П.
оплаквания.
Въззивна жалба е подадена също така от З. Д. против решението на ПдРС, в частта, с
която етажът от къща е изнесен на публична продан и е оставена без уважение претенцията
й за възлагането му. З. Д. е обжалвала първоинстанционното решение и в частта, с която е
осъдена да заплаща на съделителя П. П. по 115 лева месечен наем за ползването на
процесния етаж от къща до приключване на производството по делото. Твърди се, че от
събраните по делото доказателства безспорно се установило, че от 2011 г. единствено
жалбоподателката живее в делбения имот, останалите съсобственици го били напуснали
преди много години, Ф. С. през 1990 г., а П. П. през 2005г. В този смисъл се твърди, че са
1
налице всички предпоставки за възлагане на имота в неин дял. По отношение на наема за
ползване на етажа от къщата, тя твърди, че всеки един от съсобствениците има свободен
достъп до имота, може да влезе на етажа и да го ползва когато пожелае.
От З. Д. е подаден отговор на подадената от П. П. въззивна жалба, с който същата се
оспорва като неоснователна. От П. П. е подаден отговор на подадената от З. Д. въззивна
жалба, оспорва я като неоснователна.
От З. Д. е подадена частна жалба против решение № 260016/25.06.2025г., с което
основното решение е допълнено в частта относно разноските, като жалбоподателката е
осъдена да заплати на П. П. сумата от 1000 лв. Твърди се, че съдът е бил сезиран с молба за
поправка на явна фактическа грешка и за разноските.
ПОС, XIV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
С обжалваното решение № 260007/20.03.2025г., поправено с решение №
260016/25.06.2025г. делбените имоти са изнесени на публична продан, като в диспозитива
на решението не е посочена пазарната им стойност. По първоинстанционното дело е прието
заключение по СОЕ, имаща за предмет пазарната стойност на имотите. Заключението е
коментирано в мотивите към решение № 260007/20.03.2025г., като е коментирана и
пазарната стойност на всеки един имот. Както беше посочено по- горе обаче тези мотиви не
са намерили отражение в диспозитива. Противоречието между мотиви и диспозитив следва
да се квалифицира като очевидна фактическа грешка, която следва да бъде отстранена по
реда на чл.247 от ГПК от първоинстанционния съд. Ето защо, определението от публично
съдебно заседание на 18.11.2025г., с което е даден ход на делото по същество, ще следва да
бъде отменено, производството по настоящето дело ще следва да бъде прекратено, като
същото се върне на ПдРС, XIII гр.с. за отстраняване на констатираната по- горе очевидна
фактическа грешка.
Предвид гореизложеното и на основание чл.253 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението от публично съдебно заседание на 18.11.2025г., с което е
даден ход на делото по същество.
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящето дело.
ВРЪЩА делото на ПдРС, XIII гр.с. за отстраняване на очевидна фактическа грешка в
решение № 260007/20.03.2025г., изразяваща се в непосочване на диспозитива на решението,
с който делбените имоти са изнесени на публична продан, на коментираната в мотивите на
решението тяхна пазарна стойност.
Определението не подлежи на обжалване. Преписи от същото да се връчат за
сведение на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2