№ 1451
гр. Перник, 04.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно
гражданско дело № 20251700500763 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. на ПРС № 24544/02.10.2025 г., подадена от „Еспи
Инвест“ ООД, гр. Перник, пл. „Иван Рилски“ № 2, с ЕИК:********* чрез адвокат Д. С. от
САК срещу решение № 810/08.08.2025 г., постановено по гр. дело № 6437/2024 г. по описа
на Районен съд – Перник в частта му, с която жалбоподателят е осъден да заплати
обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на В.А,В., настъпила след
трудова злополука на 05.09.2024 г., както следва: на А. В. А. - 77 043,44 лева, на Т. В. А. - 77
043,44 лева, на С. Б. Х. - 120 000 лева и на М. И. А. - 70 000 лева; ведно със законната лихва
върху всяка една от главниците, считано от настъпването на злополуката 05.09.2024 г. до
окончателното издължаване; както и да заплати направени разноски по делото, както следва:
на адвокат Я. Д. Д. възнаграждения по чл. 38, ал. 2 ЗА за оказана безплатна правна помощ
на ищците, съответно 5 477,35 лева, 5 549,19 лева, 8 520 лева и 5 012,50 лева; по сметка на
Районен съд – Перник сумата от 14 176,35 лева, представляваща държавна такса и разноски
по чл. 78, ал. 6 ГПК.
Жалбоподателят счита решението в обжалваната му част за недопустимо,
необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, поради което моли окръжния съд да го
отмени и постанови ново, с което да присъди размер на обезщетение за неимуществени вред
съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, намали отговорността на му с
присъденото обезщетение поради допусната груба небрежност от наследодателя на ищците
и му присъди направените по делото разноски за двете инстанции.
Излага съображения, че съдът неправилно приел, че отговорността на работодателя не
трябва да се намали с оглед допуснатата от работника В.В. груба небрежност по смисъла на
чл. 201, ал. 2 КТ. В тази връзка твърди, че работникът нарушил Инструкцията за безопасност
1
и здраве при работа, ЗЗБУТ и Наредба № 2/2004 г. Злополуката настъпила, тъй като
работникът „неправомерно се е намирал в обсега на новоизградената плоча (под нея на
сянка)“ и „недопустимо се е намирал в зона на възможно падане и срутване“ на
недовършената плоча. Поради това счита, че отговорността на дружеството-работодател
следва да бъде намалена, като се определи по-висок размер на съпричиняване на вредата от
страна на работника.
Излага и съображения за завишен размер на присъдените обезщетения за
неимуществени вреди в несъответствие с принципа за справедливост, залегнал в
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, както и че съдът неправилно присъдил законна лихва върху
обезщетението, считано от деня на злополуката (05.09.2024 г.), а също така съдът нарушил
процесуалните правила, като не присъдил разноски на ответника съразмерно с отхвърлената
част на исковата претенция (тъй като исковете били уважени само частично).
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищците А. В. А., Т. В. А., С. Б. Х. и М. И. А. чрез адвокат
Я. Д. са подали отговор, с който оспорват въззивната жалба като неоснователна и молят
окръжния съд да я остави без уважение и потвърди като правилно и законосъобразно
решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част.
Третото лице-помогач на страната на ответника ЗАД „Алианц България“ АД с
ЕИК:********* чрез юрисконсулт М. П. с депозирано писмено становище счита
обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно.
Страните не са направили доказателствени искания и оплаквания по доклада на
първоинстанционния съд.
Съдията-докладчик намира въззивната жалба за редовна по смисъла на чл. 260 ГПК и
процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежни страни,
имащи правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което, а и доколкото процедурата по чл. 263 ГПК е осъществена, въззивният съд дължи
произнасяне по същество на жалбата и разглеждането й в открито съдебно заседание с
призоваване на страните.
Водим от горното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдията-докладчик
РАЗПОРЕДИ:
Приема за разглеждане въззивна жалба вх. на ПРС № 24544/02.10.2025 г., подадена от
„Еспи Инвест“ ООД, гр. Перник, пл. „Иван Рилски“ № 2, с ЕИК:********* чрез адвокат Д.
С. от САК.
Указва на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане има характер на
проектодоклад по чл. 268, ал. 1 ГПК и им предоставя възможност да изразят становище по
него най-късно в първото заседание по делото.
Насрочва делото за разглеждането му в открито съдебно заседание на 29.01.2026 г. от
10.45 ч., за която дата и час да се призоват страните.
2
Указва на страните, че когато отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната.
Предупреждава страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения
ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Препис от настоящото разпореждане да се връчи на страните.
Настоящото разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3