№ 420
гр. Русе, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Милен Петров
Членове:Галина Магардичиян
Васил Петков
при участието на секретаря Билген Байдинова
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско
дело № 20254500500583 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
И. В. В. обжалва Решение № 858 от 30.05.2025г, постановено по гр.д.№
7330/24 по описа на РРС, с което е отхвърлен предявеният от него иск с
правно основание чл.22 ЗПК вр чл. чл.11, ал.1, т.10 и т.20 ЗПК вр чл. 26,
ал.1,пр.1 от ЗЗД срещу „ЮтеКредит България“ЕООД. Счита решението за
неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Изводите на съда за липсата на нарушение на сочените по-горе норми ЗПК
при сключване на договор за кредит № L326565 от 10.07.2023г, приложенията
към него и рамково споразумение ********* се неправилни. Неправилни са
изводите на съда, че ГПР по кредита са правилно изчислени. Иска от
въззивния съд да постанови решение, с което да отмени решението на
първоинстанционния съд в обжалваните части и вместо него да постанови
друго, с което исковете му се уважат изцяло. Претендира направените в двете
съдебни инстанции разноски.
Въззиваемият „ЮтеКредит България“ЕООД със седалище и адрес на
управление гр.София оспорва въззивната жалба. Искането за разноски за
адвокатско възнаграждение следва да се отхвърли, тъй като чл.38 ЗА не е
приложим, освен това претенцията за разноски е прекомерна.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
1
В първата инстанция е установено, че на 10.07.2023 г. между ищеца и
„ЮтеКредит България“ ЕООД по реда на ЗПФУР е сключен договор за кредит
№ L326565, по силата на който дружеството е предоставило на ищеца кредит
в размер на 2000 лв. със срок за погасяване на кредита 24 месеца, на 24 равни
месечни вноски от 128,52 лева с падеж 9-то число на съответния месец.
Страните са уговорили фиксиран годишен лихвен процент в размер на 22,00%
и годишен процент на разходите в размер на 56,42%, като общата сума за
плащане по договора възлиза на 3085,05 лв. според т.6 от договора, от които
2000 лв. – главница, лихва – 490,81 лв. и 594,24 лв. такса за разглеждане
съгласно т.8 от Рамково споразумение за потребителски кредити №*********.
Приета е и съдебно – икономическа експертиза, неоспорена от страните, е
установено, че при изчисляване на посочения ГПР в договора за кредит са
включени договорената лихва върху кредита – 22%, разходите, съпътстващи
сключването на договора и такса разглеждане – 29,699%, като размерът а ГПР
– 56,42% е коректно изчислен. При изключване на такса за разглеждане, при
изчисляване на ГПР, неговият размер би бил 24,36%.
Предмет на въззивното производство е Решение № 858 от 30.05.2025г,
постановено по гр.д.№ 7330/24 по описа на РРС в частта му, в която съдът е
отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от И. В. В. с ЕГН
**********, с настоящ адрес гр. Р., ул. "М. Х." № *, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **,
против „ЮтеКредит България“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, р-н Оборище, ул. „Черковна“ №38, ет.1, офис 4,
представлявано от управителя Р. А., иск за прогласяване за недействителен
сключения между тях договор за кредит № L326565 от 10.07.2023 г., поради
протИ.речието му с разпоредбите на чл.11, ал.1, т.10 и т.20 ЗПК. В останалата
част решението е необжалвано и е влязло в сила.
Ищецът И. В. В. и в исковата си молба и във въззивната жалба счита, че
договорът за кредит е недействителен поради неправилно посочване на ГПР и
непосочване на лихвения процент на ден.
Съгласно чл.22 ЗПК при неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т. 7 -
12 и 20 и ал.2, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Според чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит трябва
да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин. Според експертното заключение по приетата съдебно-
икономическа експертиза, която първоинстанционният съд правилно е
преценил като пълна, компетентна и обективно, при определяне размера на
ГПР съгласно договора - 56,42% са взети предвид договорената лихва върху
кредита – 22%, разходите, съпътстващи сключването на договора и такса
разглеждане – 29,699%. Според вещото лице действителният размер на ГПР, с
включени всички задължения по кредита, съответства на посочения в
2
договора за кредит, т.е. същият е коректно изчислен и не надвишава
максимално допустимия размер по чл.19, ал.4 ЗПК.
По отношение на уговорения лихвен процент, от съдържанието на
процесния договор за кредит и приложенията към него е видно, че страните са
уговорили, съгласно част III, т.1 на стандартния европейски формуляр за
предоставяне на потребителски кредити към договора, фиксиран годишен
лихвен процент 22%, при период на олихвяване 24 месеца. В Приложение № 1
към договора се съдържа и погасителен план, в който също ясно е посочен
размер на дължимата лихва, както като част от общия размер на всяка
дължима месечна погасителна вноска, така и като общ размер на периода на
договора.
В този смисъл и с оглед изложеното съдът намира, че възраженията на
жалбоподателя са изцяло неоснователни. Настоящият въззивен състав намира,
че изводите на първоинстанционния съд, че клаузите в договора ясно сочат
размера на приложимата по кредитното правоотношение възнаградителна
лихва и не е налице нарушение на изискванията на чл.11 ЗПК относно
лихвения процент по кредита, което да е основание за недействителност на
договора за потребителски кредит съгласно чл.22 ЗПК, са правилни. Предвид
изложеното главният иск за прогласяване недействителност на процесния
договор е неоснователен и правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд.
Решението му в тази част е правилно и следва да се потвърди от въззивната
инстанция.
В тежест на жалбоподателя са направените от въззиваемия разноски.
Същите са единствено юрисконсултско възнаградение на представляващия
дружеството юрисконсулт. Независимо от представеният списък за разноски, в
който е посочен размер на такова възнаграждение, съдът с оглед нормата на
чл.78, ал.8 ГПК не е обвързан с този размер, а следва да определи това
вънаграждение при спазване правилата на чл.37 ЗПП вр чл.25, ал.1 от Наредба
за заплащането на правната помощ. Съдът, преценявайки фактическата и
правна сложност на делото и извършените от представляващия въззиваемия
юрисконсулт процесуални действия по делото, намира че следва да му бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв.
Мотивиран така, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 858 от 30.05.2025г, постановено по гр.д.
№ 7330/24 по описа на РРС в частта, в която е отхвърлен като неоснователен и
недоказан предявения от И. В. В. срещу „ЮтеКредит България“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София иск за прогласяване
за недействителен сключения между тях договор за кредит № L326565 от
10.07.2023 г., поради протИ.речието му с разпоредбите на чл.11, ал.1, т.10 и
т.20 ЗПК.
3
ОСЪЖДА И. В. В., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Р., ул. "М. Х."
№ *, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ** да плати на „ЮтеКредит България“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Оборище,
ул. „Черковна“ №38, ет.1, офис 4, представлявано от управителя Р. А., сумата
от 200лв, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
представителство пред въззивната инстанция.
Решението в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4