Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. Нова Загора, 26.09.2016 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
НОВОЗАГОРСКИЯТ
районен съд колегия в публично
заседание на първи септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА НЕНОВА
Съдебни
заседатели:
Членове:
при секретаря Д.Д. и в присъствието на прокурора като
разгледа докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА гражданско
дело № 457 по описа за 2016 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл. 49, ал.1 от СК.
Постъпила е искова молба от М.И.М., с ЕГН **********,***,
чрез процесуалният му представител – адв. М.М. *** против Д.Г.М., с ЕГН **********,***.
Ищецът твърди в исковата молба си молба, че
ответницата сключили граждански брак на 22.03.1987г. в гр. Нова Загора, за
което бил съставен акт за граждански брак № 28/22.03.1987г.. Бракът бил първи
по ред и за двамата. От брака си имали едно дете – дъщеря – Г. М., родена на ***г.,
която към момента била пълнолетна. Ищецът твърди, че през 2011г. ответницата
заминала да работи в Гърция, като заминаването и било изцяло по нейна
инициатива, дори без негово знание. Непосредствено преди заминаването на ответницата
за Гърция имали проблеми и неразбирателства помежду си и ответницата без да
уведоми ищеца за решението си заминала за Гърция, като роденото от брака дете
което към него момент било на 10г.
останало при баща си/ищецът. Ищецът работел и се грижел за детето и поддържал домакинството.
През първите 6-7 години ответницата търсела контакт с детето по телефона и си
идвала в България един път в годината да го вижда. От време на време
ответницата изпращала пари за издръжка на детето.
Преди около 7 години нещата коренно се променили.
Ответницата преустановила всякакви контакти, не се интересувала от каквото и да
било свързано с ищеца или дома им. Когато се случвало да се връща в България,
търсела контакт само с дъщеря им, като ищеца и ответницата се били виждали само
по случайност. Дългите години раздяла довела до пълното отчуждаване и
безразличие, заменило някогашните чувства между ищеца и ответницата. Двамата от
години не споделяли проблемите, грижите и радостите в семейството и всеки
устройвал живота си самостоятелно. Дъщеря им била голяма вече и нямала нужда от
непосредствените им грижи, а ищецът не
желаел повече да чака и да бъде формално обвързан в един изчерпан от съдържание
брачен съюз. Ищецът твърди, че с ответницата са във фактическа раздяла от 7
години, като и предходните 6-7 години
отношенията им не били добри, през които ответницата многократно била заявявала
пред дъщеря им и пред общи познати, че няма намерение да се връща при ищеца. В
Гърция била устроила живота си и смятала да остане там. Съгласна била да се
разведат с ищеца, но не знаела и кога ще се върне в България. Ищецът счита че
бракът му с ответницата е изпразнен от съдържание и съществувал само формално,
което не било в интерес на никой от тях. Ищецът моли съда да постанови решение,
с което да прекрати брака му с ответницата като дълбоко и непоправимо
разстроен, като предостави на него ползването на семейното им жилище придобито
в режим на СИО, находящо се в гр. Нова Загора, ул.”Никола Койчев” № 2, вх. В,
ет.6, ап.17, както и да постанови след прекратяване на брака му с ответницата последната да носи
предбрачното си фамилно име – П..
Представя като писмени доказателства по делото: удостоверение
за граждански брак от 22.03.1987г. издадено въз основа на акт за сключен
граждански брак № 28/22.03.1987г.
В предоставения
от съда срок по чл. 131 от ГПК ответницата
не представя отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът редовно призован – лично се
явява и с процесуалния си представител адв. М., чрез който заявява, че поддържа
исковата молба и моли съда да я уважи, като прекрати брака му с ответницата
като дълбоко и непоправимо разстроен без да се произнася по въпроса за вината, като
заявява, че въпреки че в исковата си молба е направил искане съдът да постанови
ответницата след прекратяването на брака да носи предбрачното си фамилно име,
заявява че не поддържа това си искане тъй като това този иск бил на
разположение на само на съпругата и
единствено тя би могла да заяви да продължи ли да носи досегашното си име или
да носи предбрачното си име, поради което не поддържа този иск.
В съдебно заседание ответницата, редовно призована –
не се явява и не изразява становище.
Допуснатите и разпитани от съда в качеството на
свидетели лица С. Р. С. и С. Д. С.,
които свидетелстват, че познават страните и като семейство, като заявяват в
показанията си, че ответницата заминала да работи в Гърция преди около 15
години без знанието и съгласието на съпруга си, като детето останало да живее
при баща си в България, който се грижел за него. Преди да замине ответницата за
Гърция имали неразбирателство в отношенията си с ищеца. След като заминала за
Гърция ответницата първите няколко години поддържала контакт с детето по
телефона и си идвала веднъж в годината да го види, като от време на време
пращала пари за издръжка на детето. От преди 6-7 години ответницата не била се връщала в България и
не поддържала никакви контакти с ищеца.
От представените и приети в съдебно заседание
доказателства, съдът прие за установено
следното:
Страните са съпрузи и са сключили граждански брак на 22.03.1987г. в
гр. Нова Загора, за което бил съставен акт за граждански брак № 28/22.03.1987г.
Бракът е първи по ред и за двамата. От брака си имат едно дете – дъщеря – Г. М.,
родена на ***г., която към момента е пълнолетна. През 2011г. ответницата
заминала да работи в Гърция, като заминаването и било изцяло по нейна
инициатива, дори без знанието на съпругът и/ищецът/а. Непосредствено преди
заминаването на ответницата за Гърция ищецът и ответницата имали проблеми и
неразбирателства помежду си и ответницата без да уведоми ищеца за решението си
заминала за Гърция, като роденото от брака дете което към него момент било на
10г. останало при баща си/ищецът/. Ищецът
работел и се грижел за детето и
поддържал домакинството. През първите 6-7 години ответницата търсела контакт с
детето по телефона и си идвала в България един път в годината да го вижда. От време
на време ответницата изпращала пари за издръжка на детето. От преди около 7 години
нещата коренно се променили. Ответницата преустановила всякакви контакти, не се
интересувала от каквото и да било свързано с ищеца или дома им. Когато се
случвало да се връща в България, търсела контакт само с дъщеря им, като ищеца и
ответницата се били виждали само по случайност. Дългите години раздяла довела
до пълното отчуждаване и безразличие, заменило някогашните чувства между ищеца
и ответницата. Двамата от години не споделяли проблемите, грижите и радостите в
семейството и всеки устройвал живота си самостоятелно. Дъщеря им била голяма
вече и нямала нужда от непосредствените им грижи, а ищецът не желаел повече да чака и да бъде
формално обвързан в един изчерпан от съдържание брачен съюз. Ищецът твърди, че
с ответницата са във фактическа раздяла от 7 години, като и предходните 6-7 години отношенията им не
били добри, през които ответницата многократно била заявявала пред дъщеря им и
пред общи познати, че няма намерение да се връща при ищеца. В Гърция била устроила
живота си и смятала да остане там. Съгласна била да се разведат с ищеца, но не
знаела и кога ще се върне в България. Ищецът счита че бракът му с ответницата е
изпразнен от съдържание и съществувал само формално, което не било в интерес на
никой от тях.
От така установеното, съдът направи следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Бракът между страните е дълбоко разстроен. Между
съпрузите са изчезнали взаимното уважение и обич. Тяхното място е заето от
безразличие и незаинтересованост един от друг. Доказателство за това е дългогодишната фактическа раздяла повече 7
години, като всеки устройвал живота си самостоятелно без да се интересува от
другия.
Съдът счита, че следва да прекрати сключения между
ищеца и ответницата граждански брак, като дълбоко и непоправимо разстроен, без
да се произнася по въпроса за вината, като предостави ползването на семейното
жилище, придобито в режим на СИО, находящо се в гр. Нова Загора, ул.”Никола
Койчев” № 2, вх. В, ет.6, ап.17 на ищеца М.И.М. и да постанови ответницата след
прекратяване на брака да продължи да носи брачното си фамилно име М..
Съдът определи държавна такса за водене на
бракоразводното дело в размер на 50.00/петдесет/
лева, от които 25.00/двадесет и пет/лева
са внесени от ищеца М.И.М. при депозиране на исковата молба, следва ответницата
Д.Г.М. да бъде осъдена да заплати 25.00/двадесет
и пет/лева лева - окончателна държавна такса по делото.
На горните основания съдът
Р
Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА С
РАЗВОД ПОРАДИ ДЪЛБОКОТО МУ И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО, сключения на 22.03.1987 година граждански брак,
сключен с Акт за сключен граждански брак № 28 от 22.03.1987г. на Общински Народен
съвет, гр. Нова Загора между М.И.М., с ЕГН **********,*** И Д.Г.М.,
с ЕГН **********,*** ПОРАДИ ДЪЛБОКОТО МУ И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО,
без да се произнася по въпроса за вината.
ПРЕДОСТАВЯ ПОЛЗВАНЕТО на семейното
жилище, придобито в режим на СИО, находящо се в гр. Нова Загора, ул.”Никола
Койчев” № 2, вх. В, ет.6, ап.17 на ищеца М.И.М..
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака жената Д.Г.М. да продължи да носи брачното си фамилно име М..
ОСЪЖДА Д.Г.М. да
заплати в полза на бюджета по сметка на РС-Нова Загора сумата от 25.00/двадесет и пет/ лева – представляваща
окончателна държавна такса по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен
срок от съобщаването на страните пред
СлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: