Р Е Ш
Е Н И Е
30.12.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
НО, ІІІ
Районен съд – Дупница състав
22 октомври 2020
на Година
В публично съдебно заседание в следния състав:
Светла Пейчева
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Юлия Вукова
2.
Секретар:
Прокурор:
Председателя на
състава
Сложи за разглеждане докладваното от
НАХ 648 2020
дело № по описа за година.
Обжалвано е наказателно
постановление № 448а-902, издадено на 08.07.2020 г. от Началник РУ-Дупница,
упълномощен с със заповед № 8121з-1371/11.11.2015
год., с което на Д.П.М., с ЕГН **********,***, на основание чл.257, ал.1 от Закона за
Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е наложено административно наказание
- ГЛОБА в размер на 500.00 (петстотин) лева за нарушение на чл.64,
ал.1 от ЗМВР.
Жалбоподателят, в
жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Николов,
моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление като
незаконосъобразно и неправилно.
Въззиваемата страна РУ Дупница – редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и
приема за установено следното:
Жалбата е подадена
от надлежна страна в законоустановения срока, поради което същата е допустима,
разгледана по същество същата е основателна. Съображенията за това са следните:
С акт за установяване на
административно нарушение от 30.06.2020 год. било установено, че на 27.06.2020 г.
около 23:50 часа, гр. Сапарева баня, на ул. „Горица“ при нерегламентирано
масово събиране на множество хора, лицето отказва да изпълни полицейско
разпореждане от униформен служител. Същото се изразява в това- лицето да
преустанови да нарушава обществения ред викайки и подвиквайки останалите
участници в събирането да останат на място и да продължат сбирката. С тези
действия лицето пречи демонстративно на полицейските органи да изпълнят
служебните си задължения и че по този начин е нарушена разпоредбата на чл. 64,
ал. 1 от ЗМВР. Свидетели на нарушението са Д.Д.. При предявяване на АУАН
нарушителят отказал да го подпише, като отказът е удостоверен с подписа на един
свидетел с посочени три имена и адрес- Александър Радославов Павлов.
Препис от АУАН не е бил
връчен на лицето. В законоустановеният срок не
било депозирано писмено възражение по реда на чл. 44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения
АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган е възприел
залегналата в акта фактическа обстановка, като АНО не е отбелязал в НП кой е
отдал полицейското разпореждане, и е подвел нарушението под разпоредбата на
чл.64, ал.1 от ЗМВР, като е постановил налагане на глоба в размер на 500 лв. на
основание чл.257, ал.1 от ЗМВР.
Горната фактическа
обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства
– писмени и гласни - показанията на разпитания актосъставител И.Д.,
който поддържа съставения и подписан от него АУАН. Свидетелят при установяване
на нарушението не е разпитван в хода на съдебното следствие, но са допуснати
двама свидетели на жалбоподателя Велин и Радостин Кюнчарски, които твърдят, че
кмета на общината е дал разрешение за това събиране, а при идване на
полицейските органи, твърдят че не е имало музика.
С оглед на така
установеното съдът намира от правна
страна следното:
При съставянето на АУАН и издаването на НП, са допуснати съществени
процесуални нарушения, които са довели до ограничаване правото
на защита на жалбоподателя.
В хода на административнонаказателното производство безспорно
е установено обстоятелството, че в разрез с изискванията на чл.43, ал.5 от ЗАНН
на нарушителя не е връчен препис от АУАН, а е посочено единствено в разписката
за получаване, че той отказва да го получи препис от АУАН. В ЗАНН
е предвидена възможност нарушителят да откаже да подпише АУАН и това
следва да се удостовери с подписа на един свидетел, в конкретния случай
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, но при отказ от негова страна да го подпише, се удостоверява по надлежния ред – с подпис на свидетел, което в случая е сторено. Начинът на съставяне на
АУАН и направеният отказ от жалбоподателя да подпише същия, не
освобождава актосъставителя от задължението
му да връчи препис от съставения акт на соченото за нарушител
лице. Отказът да се подпише АУАН не изключва в никакъв случай
задължението за връчване на препис, тъй като това са две последователни и самостоятелни
действия. От тълкуването на чл.43, ал.5 от ЗАНН се обосновава извод, че на
нарушителя се връчва препис от акта независимо дали на същият е положен подписа
му или е оформен при отказ и това е така с оглед съблюдаване правото на защита
на наказаното лице и с оглед възможността същото да се запознае с
административно нарушение което му се вменява с изготвения в негово присъствие
акт и с оглед възможността да предяви в три дневен срок от изготвянето и
връчването му, възражение пред административнонаказващият орган,
съгласно разпоредбата на чл.44 от ЗАНН. Ако се приеме обратната теза и се
тълкува закона стеснително, че само при подписване на акта от сочения за
нарушител, на същия се предоставя препис от него, то това би означавало, че
правото на възражения в предвидения от закона 3-дневен срок би могло да се
упражни отново само в случай на подписване на акта от нарушителя, но не и при
отказ да бъде подписан.
Нормата на чл.43, ал.5 от ЗАНН е въведена
като гаранция за спазване правото за защита на нарушителя срещу нарушението,
изразяващо се в това същият да получи екземпляр от акта, който да му даде
яснота относно нарушението и защитата срещу него. Не случайно и към АУАН е
предвидена разписка касаеща връчването на
препис от него, която следва да се оформи независимо и без значение дали
по-горе в акта е положен подписа на нарушителя или отказът на същия е
удостоверен с подпис на свидетел.
Отделно от това съдът намира за необходимо
да посочи, че при извършена служебна проверка на обжалваното НП и АУАН се
установи, че в хода на административнонаказателното производство
са допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на акта
и при издаване на НП, които обуславят незаконосъобразността на последното.
Констатираните от съда процесуални нарушения се изразяват в неспазване на
императивните изисквания на разпоредбите на чл.42, т.4 от ЗАНН, и чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН. Настоящият съдебен състав счита, че спора не следва да бъде
разгледан по същество, тъй като по делото е допуснато и друго съществено
процесуално нарушение. Както в НП, така и в АУАН
не е посочен част от състава на нарушението. На М. е съставен АУАН и
НП за това, че не е изпълнил полицейско разпореждане дадено по съответният ред,
като в НП не е посочено от кого е дадено това полицейско разпореждане, за да
може съдът да прецени дали това лице има качеството на полицейски служител и
нито в един от актовете не е отбелязано
дали се касае за устно или писмено полицейско разпореждане. Не е индивидуализирано разпореждането по
съдържание и не е конкретизирано от кого е издадено. Не са индивидуализирани
кои действия да преустанови, както и причината за какво нерегламентирано
събиране се касае. Едва в хода на съдебното следствие се установи чрез разпита
на актосъставителя, че е посочено, че се касае за нерегламентираното събиране
поради възникналата епидемиологична обстановка в страната, но не е описана на
коя заповед се основа тази забрана, до колко часа, на открито или закрито място
и до колко човека е възможно това събиране да бъде регламентирано или не
регламентирано. От друга страна едва в хода на съдебното следствие се
установява, че поради подаден сигнал на тел. 112 за нарушаване на нощната
тишина, поради силно пусната музика отишли на място. Полицейското
разпореждане е било да представи личната
карта и да преустанови да агитира всички от насъбралото се мнозинство да си
тръгнат. И в двата акта на
администрацията е нарушено изискването за пълно, точно и ясно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. В случая посоченото
в обстоятелствената част на АУАН и НП не покрива изискванията за тяхната
формална законосъобразност. За да се счита, че е налице задължителният реквизит
на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН по обвинение за извършено нарушение по
чл. 64, ал.1 от ЗМВР, не е достатъчно да се посочи, че привлеченото към
отговорност лице не е изпълнило полицейско разпореждане, издадено му (в случая
–устно, установено в хода на съдебното следствие, но не описано в АУАН и НП) от
полицейски служител и в какво се е изразило това разпореждане. Необходимо е
било да бъде отразено и кой полицейски орган, и в частност кое лице
е издало устното разпореждане. Административнонаказващият орган
не е посочил, че разпореждане е отправено от орган на МВР и не е конкретизирал
същия с оглед направено в чл.57, ал.1 от ЗМВР изчерпателното изброяване
на оправомощените полицейски органи. Липсва
яснота и относно конкретното лице, издало устното разпореждане към
жалбоподателя. Това от своя страна не дава възможност на съда да прецени
доколко неизпълненото устно разпореждане е акт на компетентен орган, издаден в
съответствие с възложените му от закона правомощия, както и дали конкретното
лице притежава длъжностното качество, даващо му право да издава разпореждания
до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато те са
необходими за изпълнение на възложените му функции.
По делото не бяха
приобщени никакви други фактически материали, от които да се
установят обстоятелствата при извършване на нарушението. Поради
изложеното съдът намира, че в хода на съдебното следствие не се събраха
достатъчно доказателства, които по категоричен и несъмнен начин да установят
извършването от страна на жалбоподателя на административно нарушение на чл.64,
ал.1 от ЗМВР, поради което атакуваното наказателно постановление, с което административнонаказателната отговорност на същия е
ангажирана на основание чл.257, ал.1 от същия закон, като неправилно и
незаконосъобразно, следва да бъде отменено.
С оглед изложеното
настоящата инстанция приема, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно, и като такова следва да бъде отменено.
Водим от
горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3-то от ЗАНН, Районен съд гр.
Дупница
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 448а-902,
издадено на 08.07.2020 г. от Началник РУ-Дупница, упълномощен с със заповед № 8121з-1371/11.11.2015 г., с което на Д.П.М., с ЕГН **********,***,
на основание чл.257, ал.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи
(ЗМВР) е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 500.00
(петстотин) лева за нарушение на чл.64, ал.1 от ЗМВР, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок, считано от получаване на съобщението от страните, пред Административен съд - Кюстендил по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: