Решение по дело №2734/2019 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 1058

 

гр.Бургас, 09.08.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на шести август две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                          

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

 при участието на секретаря Красимира Андонова, като разгледа НАХД № 2734 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

   Производството е образувано по повод жалба на Х.Д.Й. с ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу Наказателно постановление № 18-0769-006759/03.06.2019г., издадено от Началник група към Сектор „ПП” на ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се посочва, че жалбоподателят не е знаел, че регистрацията на микробусът е била служебно прекратена.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като уточнява доводите си. Посочва, че е „закупил“ микробусът без за това да сключва надлежен писмен договор, както и че към момента на сделката никой не го е информирал, че превозното средство е с прекратена регистрация. Пледира за отмяна на НП.

Административнонаказващият орган – ОДМВР - гр. Бургас, Сектор „ПП”, надлежно призован, не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което преписката се изпраща в съда се прави искане за оставяне на жалбата без уважение.

Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Видно от приложената разписка (л.5) НП е връчено на жалбоподателя на 11.06.2019г., а жалбата е депозирана на 12.06.2019г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 19.03.2018г. Янко Герасимов закупил от Николай Моллов и Мария Моллова товарен автомобил (микробус) „Ситроен“ модел „Джъмпър 27“ с рег. № РА4090АР, за което бил сключен изискуемият по силата на чл. 144, ал.2 ЗДвП - писмен договор с нотариална заверка на подписите (л. 38). Новият собственик обаче не подал заявление в Сектор „ПП“ за промяна на регистрацията в законоустановения срок, поради което и на 26.06.2018г. регистрацията била служебно прекратена (видно от докладна записка на л. 8). На неустановена дата Янко Герасимов предал автомобила във фактическата власт на жалбоподателя Й., като двамата не сключили писмен договор в изискуемата форма. Автомобилът бил с поставени регистрационни табели, сключена застраховка и налични свидетелства за регистрация.

На 31.12.2018г., около 11:00 часа жалбоподателят управлявал въпросния автомобил „Ситроен“ в общ. Бургас по път Втори клас № 6009 в поска от с. Изворище към с. Брястовец, когато бил спрян за проверка от полицейски патрул, в състава на който влизал и св. Е.Д.. Последният направил справка за автомобила, при което установил, че същият от 26.06.2018г. е с прекратена регистрация.

За констатираното на място св. Д. съставил АУАН № 008322/31.12.2018г., като посочил, че автомобилът е собственост на Николай Моллов, както и че е със служебно прекратена регистрация от 26.06.2018г., квалифицирайки тези факти като нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал без възражения и получил препис от него.

За случая била образувана преписка, като резултатът от същата бил докладван в РП-Бургас, ведно с обобщена докладна записка по случая (л.8), в която изрично било посочено, че от данните по преписката не се установява виновно поведение от страна на водача, поради което и се предлага да се откаже образуването на ДП. С постановление от 16.05.2019г. (л.10) наблюдаващият прокурор също преценил, че не са налице данни за извършено престъпление по чл. 345, ал.2 НК. Изрично в постановлението било посочено, че жалбоподателят Й. не е  знаел, че автомобилът е с прекратена регистрация, поради което липсва и субективната страна на престъпния състав.

 Въз основа на АУАН и на решението на БРП на 03.06.2019г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган взел предвид фактите, установени от разследването по случая, но въпреки това не се съобразил с изводите на РП-Бургас за липса на виновно поведение, а решил, че с поведението си Й. е осъществил състава на нарушението по чл. 140, ал.1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 175, ал.3, пр. 1 ЗДвП му наложил административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя, които са еднопосочни и безпротиворечиви и които съда кредитира изцяло. Фактическата обстановка, като цяло не се оспорва и от жалбоподателя, който не отрича, че той е управлявал процесния автомобил, но заявява, че не е бил наясно с това, че регистрацията е била служебно прекратена.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

   Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Р П – Началник Група в Сектор „ПП” към ОДМВР-гр.Бургас, която към дата 17.01.2019г. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай не се доказва субективната страна на вмененото нарушение, поради което и извършеното от Й. неправилно е било квалифицирано като административно нарушение. Това е така по следните причини:

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП – по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя страна, съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.15 ЗДвП (в сила от 27.12.2017г.) – служебното прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок от датата на покупко-продажбата да пререгистрира автомобила на свое име.

В конкретния случай първата покупко-продажба е извършена на 19.03.2018г. с прехвърлители – Николай Моллов и Мария Моллова и купувач – Янко Герасимов.

За съда остава неясно защо контролните органи са решили служебно да дерегистират лекия автомобил точно на 26.06.2018г. В случая собствеността върху лекия автомобил е преминала у купувача още на 19.03.2018г. и от тази дата същият е станал собственик на автомобила, като съгласно чл. 143, ал.15 ЗДвП - регистрацията служебно се прекратява в двумесечен срок от прехвърлянето, т.е. регистрацията е следвало да се прекрати на 19.05.2018г., а не на 26.06.2018г. Липсата на яснота защо контролните органи са решили, че точно на 26.06.2018г. следва да прекратят регистрацията на автомобила е в пряка връзка със следващите изводи на съда, относно липса на вина у конкретния водач.

За да е налице административно нарушение от субективна страна, следва деянието да било извършено виновно - т.е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то умишлено или непредпазливо /съгласно указаното в  чл. 7, ал. 1 от ЗАНН/. В конкретния случай АНО не е ангажирал никакви доказателства, от които да се направи извод, че към датата на управление на МПС - 31.12.2018г. жалбоподателят е бил наясно с това, че регистрацията на „закупения“ (при липсата на изискуемата от чл. 144, ал.2 ЗДвП – писмена форма с нотариална заверка на подписите сделката е нищожна и не поражда правни последици, включително и вещно-транслативен ефект) от него от Янко Герасимов автомобил е била служебно прекратена от Сектор „ПП“-Бургас на 26.06.2018г. Тъкмо напротив – автомобилът е бил с регистрационни табели, със сключена Застраховка „ГО“, талон за преминат ГТП, ключове и Свидетелство за регистрация. Собственикът Герасимов не е информирал жалбоподателя, че регистрацията на автомобила е прекратена. При тези факти не остава никакво съмнение, че реално жалбоподателят не само че не е знаел за служебната дерегистрация, а и обективно не е имал възможност да разбере за това. В този смисъл е и заключението на водещия проверката полицейски орган, посочено в докладната му записка на л.8. Всичко това обуславя извод, че реално жалбоподателят не е действал виновно, а от там извършеното от него не съставлява административно нарушение. Изрично в този смисъл са и мотивите на РП-Бургас, обективирани в постановлението за прекратяване на ДП, с които обаче очевидно АНО не се е съобразил.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на производството не са ангажирани доказателства за наличие на виновното извършване на вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени изцяло.

 

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0769-006759/03.06.2019г., издадено от Началник група към Сектор „ПП” на ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП на Х.Д.Й. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

                                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ВО:К.А.