РЕШЕНИЕ
№ 21881
гр. София, 29.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА
при участието на секретаря ЮЛИЯ К. ГРУДОВА
като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело
№ 20251110105127 по описа за 2025 година
Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал.
1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
Ищецът .................... е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. Х. А.а (П.) и Р. Л. А. за разделно
заплащане при равни квоти: ................... Р. Л. А. на сумите, както следва:
сумата от 1848,57 лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за
топлоснабден имот – ........................., за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018
г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението (30.07.2019
г.) до плащането, сумата от 364,15 лв. – лихва за забава в плащането на
главницата за топлинна енергия за периода от 14.08.2016 г. до 19.07.2019 г.,
сумата от 25,88 лв., представляваща цена за разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната
лихва, считано от подаване на заявлението (30.07.2019 г.) до плащането, както
и сумата от 5,18 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за
разпределение на ТЕ за периода от 30.07.2016 г. до 19.07.2019 г. След
постъпило възражение от Р. Л. А. по реда на чл. 414 ГПК и при условията на
чл. 47, ал. 5 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК по отношение на В. Х. А.а, са предявени
установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за
изпълнение.
Ищецът твърди, че е доставил на ответниците топлинна енергия по силата
на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че
1
ответниците са ползвали енергията, като за процесния период не са заплатили
дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени
в заповедното производство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците Р. Л. А. и В. Х. А.а (П.) са депозирали
писмени отговори на исковата молба, с които оспорват исковете. Твърдят, че
не са потребители на топлинна енергия през процесния период, оспорват те
или техен наследодател да са собственици или носители на вещно право на
ползване за процесния имот. Излагат съображения за недопустимост респ.
неоснователност на претенцията за цена на услуга дялово разпределение.
Оспорват същата да е извършвана. Считат, че не са изпаднали в забава с оглед
липсата на отправена покана, поради което оспорват и исковете за лихви.
Релевират възражения за изтекла погасителна давност. Молят съда да
отхвърли изцяло предявените искове. Претендират разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца ................ не оспорва
предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ:
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149,
чл. 150, чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на
облигационно отношение с ответниците, съществувало към процесния
период, е престирал (доставил е топлинна енергия за отопление и/или
подгряване на вода) и за ответниците е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, за които задължения ответниците
да отговарят при посочените в исковата молба квоти. С оглед релевираното
възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи
по делото факти, чието проявление е обусловило спиране, респективно
прекъсване теченето на погасителната давност за съдебно предявените
вземания.В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да
докажат положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
От приетия по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № ................. се установява, че .................. са продали на .................... Х.,
Р. Л. А. и В. Х. А.а процесния имот – ..................., находящ се в гр.
....................... Доколкото няма други данни по делото и във връзка с чл. 30, ал.
2 ЗС, следва да се приеме, че всеки от тях е придобил по 1/3 ид.ч. от имота.
Договорът касае обект с аб. № ................
Ответникът по делото В. Х. А.а със заявление-декларация с вх. №
2
.................. г. е декларирала пред ищеца посоченото обстоятелство, като е
заявила искане да бъде открита партида на нейно име за процесния
топлоснабден имот.
От приетата по делото справка, издадена по реда на Наредба 14/18.11.2009
г., се установява, че .................... Х. е починала на 27.03.2015 г., както и че неин
син е Р. Л. А..
Съобразно разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. По аргумент за по-силното основание няма пречка само един от
съсобствениците да сключи договор за продажба за топлинна енергия за
съответния индивидуален обект на правото на собственост, в която хипотеза
би дължал заплащане на цялата сума за потребена топлинна енергия.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не
се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.
В настоящия случай от представената по делото молба – декларация с вх.
№ .................. г., се установява, че В. Х. А.а е отправила изрично
волеизявление за сключване на индивидуален договор за доставка на топлинна
енергия за процесния имот – ..................., находящ се в гр. ......................, на
нейно име, което е прието от ищеца, видно от обстоятелството, че е открил
партидата за процесния аб. № ............... на нейно име. В молбата е посочено, че
същата ползва имота за жилищни нужди на членовете на семейството си.
Посочено е още, че досегашен потребител е ............. за аб. № ................ Ето
защо и единствено задължена за заплащане на начислените суми през исковия
период е В. Х. А.а (П.).
Хипотезата е аналогична на разгледаната в посоченото тълкувателно
решение, в което е прието, че когато ползващият бивш съпруг (в качеството
му на съсобственик) сключи писмен договор при публично известни общи
условия с топлопреносното предприятие, например с откриването на
индивидуална партида при последното за целия имот, тогава той става клиент
на топлинна енергия за битови нужди, освен за своята идеална част от имота,
и за другата притежавана от другия бивш съпруг идеална част, поради което
дължи на топлопреносното предприятие цената на доставената топлинна
енергия за битови нужди за цялото жилище. Ако такъв договор с
топлопреносното дружество не бъде сключен, двамата бивши съпрузи като
съсобственици дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съобразно с дяловете си в съсобствеността.
Посоченото разрешение, дадено с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. №
2/2017 г. са ОСГК, е приложимо и в хипотезата на съсобствен имот, респ. при
3
съвместно притежание на вещното право на ползване върху имот, при която
само един съсобственик, респ. вещен ползвател е сключил договор с
топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този топлоснабден имот. В такава хипотеза задължено лице за
заплащане на доставената в имота топлинна енергия е само този
съсобственик, респ. съпритежател на вещното право на ползване върху имота,
който е сключил договор с топлопреносното предприятие за доставка на
топлинна енергия за този имот. Съсобственикът не се нуждае от договор с
останалите съсобственици, за да ползва изцяло съсобствения имот. Ако само
той е сключил с топлопреносното предприятие договор да доставка на
топлинна енергия в съсобствения имот, същият дължи заплащане на
стойността на доставената в имота топлинна енергия, без оглед конкретния му
дял в съсобствеността върху имота, като вътрешните отношения между
съсобствениците са ирелевантни.
В случая съсобственикът на процесния имот В. Х. А.а след възникване
съсобствеността върху процесния имот е подала до топлопреносното
предприятие изрично искане, обективирано в молба-декларация за откриване
на индивидуална партида на нейно име на този съсобствен имот. Ищецът е
приел искането на ответника за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия, обективирано в посочената молба-декларация, като
партидата за процесния имот е заведена на името на това лице и документите
за доставка на топлинна енергия са издавани на нейно име. Така с искането на
съсобственика В. Х. А.а за откриване на индивидуална партида за процесния
имот и приемането на това искане от топлопреносното предприятие е
уговорено нещо различно от чл. 153 ЗЕ, която разпоредба намира приложение
само при липсата на изричен писмен договор относно доставка на топлинна
енергия. Ето защо и доколкото всяко трето лице може да встъпи в
облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия с подаването
на молба – декларация до топлопреносното предприятие, то по аргумент на по
силното основание съсобственик на имота може да сключи такъв договор с
подаването на молба – декларация за откриване на партида на негово име.
С оглед на така установените по делото факти, а именно: наличие на
съсобственост върху процесния топлоснабден имот и направено от един от
съсобствениците искане до топлопреносното дружество за откриване на
индивидуална партида за имота на негово име, съответно - откриването на
такава партида от топлопреносното дружество на негово име, и съобразно
разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, следва да се
приеме, че единствен клиент на топлинна енергия за този имот в процесния
период е била В. Х. А.а (П.). С подаването на молбата-декларация и
откриването от дружеството на партида на името на ответника между тях е
възникнало облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия
за този имот и последната дължи заплащането й.
С оглед на гореизложеното исковете срещу Р. Л. А. – главни и акцесорни,
следва да бъдат отхвърлени в цялост.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
4
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.
150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответникът по делото да се е възползвал
от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални
разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. При
кредитиране заключението по СТЕ, съдът приема за установено по делото, че
монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на
нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на
изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна
енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответника топлинна
енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена
от ФДР при спазване нормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ
дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно
нормативната уредба. Не се установи по делото и да са правени рекламации от
ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на
топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно
показанията по последните сметки са послужили за определяне на
количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени сметките
за процесния период.
Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е
заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е частично
основателно. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк. дело
№3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла
на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 43926/2019 г. по
описа на СРС, 119 състав – 30.07.2019 г., от която дата установителният иск се
счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД. Ето защо
5
вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 30.07.2016 г., са погасени по
давност.
По отношение на предявените вземания са приложими отменените Общи
условия, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от
12.03.2014 г. (за задълженията за периода м. 05.2015 – м. 06.2016 г.) и
новоприетите Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР (за вземанията за периода след тази дата).
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2014 г. клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на топлопреносното предприятие.
По своята правна същност ежемесечното публикуване на дължимите суми на
общодостъпно място в интернет представлява покана от кредитора до
длъжника, в която е конкретизиран размерът на дължимата сума за изтеклия
отчетен период, т.е. в случая изискуемостта на задължението е обвързана с
изпращането на покана от продавача на топлинна енергия, поради което
следва да се приеме, че давността за тези задължения започва да тече от датата
на възникването им – арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД. Следователно, задълженията за
периода от 01.05.2016 до 30.06.2016 г. включително са погасени по давност. За
последния месец от посочения период задължението е станало изискуемо на
01.07.2016 г. (датата, на която задължението за изтеклия на предходния ден
отчетен период е възникнало), като тригодишната погасителната давност за
него е изтекла на 01.07.2019 г. преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 30.07.2019 г.
По отношение на вземанията за периода от м. 07.2016 г. нататък
приложение намират новоприетите ОУ от 2016 г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от
тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно, задължението за м. 07.2016 г. (по отношение на което се
прилагат новите ОУ), най-старото за посочения период, не е погасено по
давност – за този месец задължението е станало изискуемо на 14.09.2016 г.,
като тригодишната погасителната давност за него, започнала да тече от
падежа на основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД, изтича на 14.09.2019 г., т.е. след
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 30.07.2019 г.
С оглед на гореизложеното, извън погасителната давност остават
вземанията за периода 01.07.2016 г. – 30.04.2018 г. При кредитиране
заключението на СТЕ се установява, че за непогасения по давност период
размерът на реално потребеното количество топлинна енергия при
съобразяване с изравнителните сметки е за сумата от 1691,17 лева. Ищецът
претендира от ответника А.а (П.) 1/3 от дължимата цена за непогасения по
давност период от 01.07.2016 г. – 30.04.2018 г., която се равнява на сума в
размер 563,72 лв., до която сума искът е основателен и следва да се уважи, а
за горницата над 563,72 лева до пълния предявен размер от 616,19 лева и за
периода от 01.05.2016 г. до 30.06.2016 г., следва да се отхвърли като погасен
по давност.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъдат уважени и исковете
6
за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото
са ангажирани писмени доказателства, както и СТЕ, от които се установява, че
услугата е извършвана в процесния период. По делото се установява, че за
исковия период от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. начислената цена за
предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер
на 25,88 лв.
По отношение на вземанията за услугата дялово разпределение в ОУ на
ищеца не е предвиден срок за изпълнение, поради което кредиторът може да
иска изпълнение веднага (чл. 69, ал. 1 ЗЗД). Следователно за всяка една от
претендираните от ищцовото дружество главници за ДР, касаещи процесния
период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който задълженията
са възникнали, т.е. след изтичане на съответния месец, през който услугата е
предоставяна. Ето защо, вземанията за периода от 01.05.2016 до 30.06.2016 г.
включително са погасени по давност. За последния месец от посочения период
задължението е станало изискуемо на 01.07.2016 г., като тригодишната
погасителната давност за него е изтекла на 01.07.2019 г. преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
30.07.2019 г. Вземането м. юли 2016 г. е станало изискуемо на 01.08.2016 г.
като тригодишната погасителната давност за него е изтекла на 01.08.2019 г. т.е.
след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 30.07.2019 г. За непогасения
по давност период от 01.07.2016 г. до 30.04.2018 г. начислената цена за
предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер
на 23,40 лева. Ищецът претендира от ответника А.а (П.) 1/3 от дължимата
цена за непогасения по давност период, която се равнява на сума в размер 7,80
лв., до която сума искът е основателен и следва да се уважи, а за горницата
над 7,80 лева до пълния предявен размер от 8,63 лева и за периода от
01.05.2016 г. до 30.06.2016 г., следва да се отхвърли като погасен по давност.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че цената на
услугата дялово разпределение не се дължи на ищеца. Във връзка с
основателността на претенцията съдът приема, че съгласно чл. 139, ал. 2 ЗЕ
(изм. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) отговорността за извършването
на дялово разпределение на топлинна енергия се възлага на топлопреносните
предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение
самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата „дялово
разпределение на топлинната енергия“ е точно определен в ЗЕ съгласно чл.
139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за
извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите
по реда на чл. 139б (при Общи условия), в който се уреждат цените за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се
заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а
след това - от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ
дялово разпределение на топлинна енергия - чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ.
Основанието за събиране на таксата от ищеца е предвидено в Закона за
енергетиката и в ОУ на ищеца. По силата на чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от
7
приложимите към процесния период Общи условия за продажба на топлинна
енергия от ............... на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с
Решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във в. „Монитор“, в сила
от 12.08.2016 г., дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва
възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г., отм. ДВ,
бр. 60 от 07.07.2020 г.) или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на
ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 61, ал. 1
от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.) дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна
собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър
по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ
при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. В чл. 36
от Общите условия на ищеца е предвидено, че клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение (извършвана от избран от клиентите
търговец), като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на
клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение, а според клаузата
на чл. 36, ал. 2 - редът и начина на заплащане на услугата се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите
условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда съдържанието на договора за
продажба на топлинна енергия между страните, който на основание чл. 20а
ЗЗД има силата на закон за последните.
С оглед цитираните разпоредби именно ищецът е носител на вземането за
стойността на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, при
условия, че същата е извършена; цената на тази услуга се дължи на ищеца, без
предварителното й заплащане на дружеството, извършващо дяловото
разпределение на топлинна енергия.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през непогасения по давност период, както беше посочено по-
горе, са приложими Общи условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г., месечната
дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата
(на база реален отчет), се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е
8
предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Доколкото от представените по делото доказателства се установява, че на
ответника е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е
чл.32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ обаче
разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на
ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура
за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок
за плащане. С оглед изложеното и при липса на възможност да се приложи
уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответникът изпада в
забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил.
По отношение на вземанията за услугата дялово разпределение в ОУ на
............... не е предвиден срок за изпълнение, поради което кредиторът може
да иска изпълнение веднага (чл. 69, ал. 1 ЗЗД). Изискуемостта на вземането
обаче няма за пряка последица неговото забавено изпълнение. Съгласно
разпоредбата на чл. 84 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора. В конкретния случай, предвид липсата на определен
падеж за изпълнение на задължението в самия договор, ответникът би
изпаднал в забава едва след надлежно отправена му покана за плащане. Такава
покана не се твърди и не се установява да е била изпращана в момент,
предхождащ подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
поради което съдът намира, че не се дължи мораторно обезщетение в размер
на законната лихва върху главницата за дялово разпределение.
Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът, съобразно уважената част от исковете. Дължимите
разноски в настоящото производство са в размер от 217,81 лв.,
представляващи заплатена държавна такса, възнаграждение на вещо лице по
СТЕ и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал. 8
ГПК. Дължимите разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №
43926/2019 г. по описа на СРС, 119 състав, са в размер на 24,17 лв. – за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл.
78, ал. 8 ГПК.
9
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът А.а (П.) има право на разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете. Ответникът А.а (П.) е
представлявана в настоящото производство от адв. М. Л., който е
осъществявал безплатна правна помощ по делото, видно от договор за правна
защита и съдействие. Адвокат Л. претендира възнаграждение по реда на чл.
38, ал. 2, вр. ал.1, т. 2 ЗА. Същият има право на възнаграждение, което съдът
определя в размер от 400 лв., като съобразно отхвърлената част от искове на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т. 2 ЗА на адвокат Л.
следва да бъде присъдена сума в размер 94,35 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ответника П. в
исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът А. има право на разноски, като
по отношение на него исковете са отхвърлени в цялост. Ответникът А. е
представлявана в настоящото производство от адв. С. С., който е
осъществявал безплатна правна помощ по делото, видно от договор за правна
защита и съдействие. Адвокат С. претендира възнаграждение по реда на чл.
38, ал. 2, вр. ал.1, т. 2 ЗА. Същият има право на възнаграждение, което съдът
определя в размер от 400 лв., като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38,
ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т. 2 ЗА на адвокат С. следва да бъде присъдена посочената
сума, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
правна помощ на ответника А. в исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че В. Х.
П. (преди А.а), ЕГН ********** дължи на ..............., ЕИК .................. сумите,
както следва:
– на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл.
150, чл. 153 ЗЕ, сумата от 563,72 лв., представляваща цена на ползвана
топлинна енергия за топлоснабден имот – ........................., за периода от
01.07.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 43926/2019 г. по описа на СРС, 119
състав – 30.07.2019 г. до плащането;
– на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл.
150, чл. 153 ЗЕ, сумата от 7,80 лв., представляваща цена на извършена услуга
дялово разпределение през периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
43926/2019 г. по описа на СРС, 119 състав – 30.07.2019 г. до плащането,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ за заплащане цената на топлинна енергия до
пълния предявен размер от 616,19 лв. и за периода от 01.05.2016 г. до
30.06.2016 г., иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149,
чл. 150, чл. 153 ЗЕ за заплащане цена на извършена услуга дялово
разпределение до пълния предявен размер от 8,63 лв. и за периода от
10
01.05.2016 г. до 30.06.2016 г., както и исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за сумата от сумата от 121,38 лв. – лихва за забава в плащането на
главницата за топлинна енергия за периода от 14.08.2016 г. до 19.07.2019 г., и
за сумата от 1,73 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за
разпределение на ТЕ за периода от 30.07.2016 г. до 19.07.2019 г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 43926/2019 г. по
описа на СРС, 119 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. Х. П. (преди А.а), ЕГН
********** да заплати на ..............., ЕИК .................. сумата от 24,17 лв.,
представляваща разноски в заповедното производство по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 43926/2019 г. по описа на СРС, 119 състав, както и сумата от 217,81
лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т.
2 ЗА ...................., ЕИК .............. да заплати на адвокат М. Л. сумата от 94,35
лв. – адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на
ответника В. Х. П. в исковото производство пред СРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ..............., ЕИК .............. срещу Р. Л. А., ЕГН
********** установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата от 1232,38 лв., представляваща цена на
ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот – ........................., за периода
от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., сумата от 242,77 лв. – лихва за забава в
плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 14.08.2016 г. до
19.07.2019 г., сумата от 17,25 лв., представляваща цена за разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., и сумата от 3,45
лв. – лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ за
периода от 30.07.2016 г. до 19.07.2019 г., за които вземания е издадена заповед
за изпълнение по ч. гр. д. № 43926/2019 г. по описа на СРС, 119 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т.
2 ЗА ...................., ЕИК .............. да заплати на адвокат С. С. сумата от 400 лв. –
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на
ответника Р. Л. А. в исковото производство пред СРС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ................ като помагач на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11