Решение по дело №313/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда №71/08.10.2015год., постановена по н.о.х.дело № 448/2015год.,Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия А. В. П. от гр.М. с ЕГН **********, за виновен в това че на 12.04.2015г. в гр.К., управлявал моторно превозно средство- лек автомобил марка „Ф. Г.” с per. № К*АХ, е концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,42 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл.343б, ал.1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, като на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 години. На основание чл.343 г, във връзка с чл.343 б, във връзка с чл.37 ал.1 т.7 от НК, е лишил А. В. П. от право да управлява МПС за срок от 14 месеца.

Осъдил е подсъдимия П., да заплати по сметка на ОД на МВР гр.Кърджали, направените по делото разноски в размер на 30.00лв.,а по сметка на Районен съд гр.Кърджали направените по делото разноски в размер на 30.00лв. за вещо лице.

Недоволeн от така постановената присъда е останал подсъдимият А. В. П., който чрез защитника си –адв.И.Б. от АК гр.К. атакува същата, като необоснована и постановена в нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон, поради което моли съда да я отмени и постанови нова, с което да оправдае подсъдимия,като излага съображения за това. В съдебно заседание подсъдимият, заявява че поддържа жалбата и иска да бъде оправдан, а защитникът му също поддържа жалбата, но прави и алтернативно искане за прилагане разпоредбата на чл.42 а от НК.

Прокурорът от Окръжна прокуратура–Кърджали в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна.Намира наложеното наказание за правилно определено и справедливо, поради което моли присъдата да бъде потвърдена.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалвана присъда, с оглед оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е основателна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. От събраните в наказателното производство доказателства по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка:

На 11.04.2015г. вечерта, подсъдимият А. П. се намирал с приятели в заведение в гр.К. Там до 21.00ч. изпил две бири, след което спрял да консумира алкохол. Около полунощ компанията на дееца се преместили в друго заведение,като около 04.00ч.взели решение да се прибират по домовете си. За целта те се качили в лек автомобил марка „Ф. г.“ с ДК № К*АХ с водач подсъдимия А. П., който го привел в движение посока към гр.М.. По това време свидетелят Н. К. бил на работа с автопатрул и се намирал в гр.Кърджали на ул.П. м. в близост до завод „О.“. Той спрял управлявания от подсъдимия А. П. автомобил и след като му снел самоличността по лична карта и свидетелство за управление на МПС, пристъпил към извършване на проверка с техническо средство за употреба на алкохол. То отчело 1,51 промила на хиляда, което показание било показано на водача. На база на него му бил издаден талон за медицинско изследване и му бил съставен акт за установяване на административно нарушение, който деецът подписал с отбелязване, че нямал възражения. След това свидетелят Кърцев отвел водача Петров до ЦСМП- Кърджали, където бил приет за освидетелстване и вземане на кръв. На смяна бил доктор Е. Д., който го прегледал и на база на прегледа попълнил и подписал Лист № 005230/ 12.04.2015г. След това в Спешното отделение при МБАЛ „Д-р Ат.Д.“- К. му била взета кръвна проба в присъствието на свидетеля Н. К. Заключението на вещото лице С. М. изготвило химическата експертиза установило наличие на алкохол в кръвта на дееца от 1.42 промила на хиляда.

Тази фактическа обстановка е безспорно установена и се подкрепя, както от обясненията на подсъдимия А. П.,така и от свидетелските показание на Н. К., Е. Д.,В. К., М. Х. и М. А. както и от химическата експертиза по делото.В подкрепа на факта, че деецът е управлявал след употреба на алкохол са и следните доказателства: обясненията на самия подсъдим, че е изпил две бири по- рано вечерта; факта на установеното показание на техническото средство „Дрегер“ от 1,51 промила на хиляда; и не на последно място от това, че деецът не е възразил срещу съставеният му акт за установяване на административно нарушение, в който вписал, че нямал възражения.

Основните възражения на защитата са за това, кой е взел кръвната проба от водача за химическо изследване и с какво е извършена дезинфекцията на вената при тази манипулация.Първоинстанционната съдебна инстанция е приела, че кръвта е била взета за изследване от лекар или медицинска сестра,в рамките на утвърдените законови правила,защото Наредба № 30 от 27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС издадена на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, разпореждала, че след медицинското освидетелстване, което задължително се прави от лекар, се взема кръв за химическо изследване. Видно от разпоредбите на посочения нормативен акт, и по точно на чл.8 до чл.11, проверка самоличността на освидетелстваното лице и вземането на кръв от същото можели да бъдат извършени както от лекар, така и от медицински специалист. Дори и да се приемело, че в случая това е била медицинска сестра, това по никакъв не нарушавало установения процедурен ред. Това с още по- голяма сила важало и заради разпоредбата на чл.3 ал.1 т.5 б.“в“ от Наредба № 1/ 08.02.2011г. за професионалните дейности, които медицинските сестри, акушерките, асоциираните медицински специалисти и здравните асистенти, касаещи медицинските дейности, които медицинската сестра можела да извършва дори самостоятелно/а в случая там е имало и лекар/ са манипулации ,между които и вземане на кръв. Поради това съдът,като в този смисъл било и Решение № 43 от 31.01.2012г. на ВКС по н.д.№ 3001/ 2011г.II н.о.

Вторият спорен момент бил, с какво е извършена дезинфекция на вената, от която е взета кръв. По делото от свидетелските показания на Е. Д., В. К., М. Х. и М. А., всички работещи в спешния център при МБАЛ „Д-р Ат.Д.“- Кърджали, където е бил отведен подсъдимия А. П., се установявало, че дезинфекцията в това лечебно заведение се извършва с натриев хлорад или хлорид. Фактът, че в случая не е бил използван разтвор от сублимат, не водел автоматично до негодност на извършеното изследване. Това действие не съставлявало нарушение на реда по Наредба № 30/ 27.06.2001г„ тъй като използваният разтвор не бил измежду изрично посочени като забранени такива в чл.12 ад.2 от същата. След като този нормативен акт използвал този забранителен метод на изрично изброените дезинфектанти, то това означавало, че всички останали са допустими, поради което кръвната проба е била взета законосъобразно и при спазване на всички установени правила. В този смисъл било и Решение № 200 от 13.06.2014г. на ВКС по н.д.№ 631/ 2014г. III н.о. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на районния съд изложени по-горе, както и извода на съда,че подсъдимият А. П. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК за това, че на 12.04.2015г. в гр.К., управлявал моторно превозно средство- лек автомобил марка „Ф. Г.” с per. № К*АХ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,42 на хиляда, установено по надлежния ред.Безспорно деянието е извършено при пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е обществено опасните му последици и е искал тяхното настъпване.

Пред настоящата инстанция се правят същите възражения, каквито са били направени и пред първоинстанционния съд, като се акцентира на това, че не било изяснено кой е взел кръвната проба.Изложеното по-горе в мотивите изяснява този въпрос, като самият подсъдим не оспорва, че е подписал съставения акт за установяване на административно нарушение, без възражения, както и че такава проба му е била взета.

При определяне вида и размера на наказанието, първоинстанционният съд е взел предвид степента на обществена опасност на деянието,която е приел за типична за този вид престъпления, отчел е наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства- добрите характеристични данни, чистото съдебно минало, младата възраст и съжалението от извършеното, както и отегчаващо такова- наложено наказание по Закона за движението по пътищата, и е намерил, че следва да бъде наложено наказание към минимума на предвиденото при превес на смекчаващите обстоятелства, а именно „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца.На основание чл.66 ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 години, като е приел, че са налице условията за това, а именно лишаването от свобода е до 3 години, деецът не е осъждан на такова наказание за престъпление от общ характер, а и за постигане целите на наказанието не е наложително да го изтърпи ефективно.Първоинстанционният съд не е наложил предложеното от прокурора наказание „пробация“, тъй като е приел,че не са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, а и с оглед генералната превенция на наказанието при отчитане на завишен брой извършвани такива престъпления, което било видно и от законодателните промени на увеличаване на размера на наказанието и то с минимум в чл.343б, ал.1 от НК.Наложил е на подсъдимия А. П. на основание чл.343г вр.чл.37 ал.1 т.7 от НК и наказание „лишаване о‗ право да управлява МПС“ за срок от 14 месеца, като е взел предвид утвърдената съдебна практика и размера на установеното количество алкохол.

Във връзка с наказанието на подсъдимия,настоящата инстанция съобрази средното:

На първо място следва да се отчете, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.2 от НК.Деянието е извършено на 12.04.2015г., а с ДВ, бр. 74 от 26.09.2015 г., чл.343б, ал.1 от НК е бил променен, като предвиденото наказанието по алинея първа- „лишаване от свобода” за срок до една година е било увеличено на наказание „лишаване от свобода” от една до три години и с глоба от двеста до хиляда лева.Безспорно законът, действащ към момента на извършване на престъплението е най-благоприятен за дееца и следва да бъде приложен.Първоинстанционният съд не е изложил мотиви в тази насока,но е приложил правилния закон.

Що се отнася до определеното наказание,то настоящата инстанция намира, че така наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца е явно несправедливо.В този смисъл наложеното наказание на подсъдимия, макар и определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, е явно несправедливо и несъразмерно тежко, несъотвестващо на обществената опасност на конкретното деяние и на дееца.В случая смекчаващите отговорността обстоятелства не се оценени достатъчно.На практика те са многобройни такива, като липсват отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Посоченото от съда за такова-„наложено наказание по Закона за движението по пътищата” е глоба по фиш, която по никакъв начин не може и не следва да бъде третирана като отегчаващо обстоятелство. При това положение, следва поради наличие на многобройни смекчаващите отговорността обстоятелства, както и на последвал във времето по- благоприятен закон за дееца, на основание чл.55 ал.1 т.2 б.”б” във вр. с чл.2 ал.2 НК да се замени предвиденото в закона наказание „лишаване от свобода” до една година, с наказание „пробация“, като на основание чл.42а, ал.2 т.1 и т.2, във вр. с ал.3 т.1, във вр. с чл.42б ал.1 и ал.2 от НКму определя следните пробационни мерки : по т.1 „задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 8 месеца, с периодичност два пъти седмично и по т.2 -„задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от 8 месеца.С това наказание, настоящата инстанция намира, че ще се постигнат в пълна мяра целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК - да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите, да се въздейства предупредително-възпиращо спрямо него; както и да се въздейства възпитателно и предупредително спрямо другите членове на обществото.

Предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което обжалваната присъда да бъде изменена в частта й, с която на подсъдимия Алекси Петров е било наложено наказание „лишаване от свобода”за срок от 3 месеца,като на основание чл. чл.55 ал.1 т.2 б.”б” във вр. с чл.2 ал.2 НК, съдът му налага наказание „пробация“, като на основание чл.42а, ал.2 т.1 и т.2, във вр. с ал.3 т.1 от НКмуопределя следните пробационни мерки- „задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 8 месеца, с периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от 8 месеца

В останалата част, първоинстанционната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което следва присъдата да бъде потвърдена в тази й част.

Мотивиран от горното, и на основание чл. 337 ал.1 т.1, във вр. с чл. 334 т.3 и чл. 338, във вр. с чл. 334 т.6 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА присъда №71/08.10.2015год., постановена по н.о.х.дело № 448/2015год.,Кърджалийският районен съд в частта й, с която на основание чл.343б, ал.1 от НК, е наложил на подсъдимия А. В. П. от гр.М. с ЕГН *, наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, като на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание с изпитателен срок от 3 години, като на основание чл.55 ал.1 т.2 б.”б” във вр. с чл.2 ал.2 от НК,ЗАМЕНЯ наложеното наказание „лишаване от свобода” с наказание „пробация“, като на основание чл.42а, ал.2 т.1 и т.2, във вр. с ал.3 т.1, във вр. с чл.42б ал.1 и ал.2 от НК,муопределя следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 8 месеца, с периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от 8 месеца

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.