№ 3799
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание
на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгени Георгиев
при участието на секретаря СИМОНА Н. И.А
като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело №
20231100113334 по описа за 2023 година
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ
НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
[1] Р. М. е заявила в искова молба от 27.11.2023 г., че на 25.08.2020 г. е
участвала в ПТП, предизвикано от К.М., чиято гражданска отговорност (ГО) е
била застрахована при ответника ЗК „БУЛ ИНС“ АД. От ПТП Р. М. е
получила:
- контузия на главата в лявата челна област;
- оток и кръвонасядане в лявото коляно;
- счупване на горния край на тибията;
- закрито счупване на срамната кост.
[2] На 16.08.2021 г. Р. М. е поискала от БУЛ ИНС да заплати
обезщетение за неимуществени вреди, но БУЛ ИНС не го е направил. Затова Р.
М. моли съда да осъди БУЛ ИНС да заплати:
- 80 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди;
- законната лихва от 16.08.2021 г. до окончателното изплащане
1
(исковата молба, л. 2-6; молбата за увеличението на иска и определението на
съда за допускането му, л. 477 и л. 483).
2. По писмения отговор на ответника
[3] БУЛ ИНС е подал писмен отговор. Той е заявил, че:
1. не К.М. е причинил ПТП;
2. търсеното обезщетение е прекомерно;
3. Р. М. е допринесла за настъпването на ПТП, понеже не се е
съобразила с посоката и скоростта на движение на приближаващия я
автомобил. Ето защо БУЛ ИНС моли съда да отхвърли иска (писмения
отговор, л. 93-95).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД
КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ
И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
[4] Не се спори, че Р. М. е била родена на **** г. Тя е била омъжена,
имала е двама сина на – на 40 години и 30 години – и двама внуци. Р. М. е
работела като операционна акушерка, била е физически много активна и не е
имала проблеми с костите или ставите (показанията на свидетелката Ч., л. 446-
447).
[5] На 25.08.2020 г. около 09:40 часа е било светло, сухо и горещо. Р. М.
е предприела пресичане на бул. „Мадрид“ по пешеходна пътека отдясно
наляво при посока на движение от бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ към гара
Подуяне. В този участък бул. „Мадрид“ е имал по една лента за движение във
всяка посока, като по средата на платното е имало две обособени трамвайни
трасета, по едно за всяка от двете посоки. Пешеходната пътека, по която е
пресичала Р. М., е била непосредствено пред трамвай, който се е движил в
посока от бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ към гара Подуяне, но е бил спрял
на спирката, за да изчаква слизането и качването на пътници.
2
[6] В това време К.М. е управлявал лек автомобил „Ауди“ по бул.
„Мадрид“ с посока от бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ към гара Подуяне.
Когато К.М. е наближил спрелия трамвай, той се отделил вляво от колоната от
автомобили, в която е бил, и е предприел изпреварване на трамвая, като е
навлязъл и в лентата за насрещно движение. В този момент както К.М. е
могъл да види Р. М., така и тя е могла да го забележи. Въпреки това и двамата
са продължили движението си и автомобилът „Ауди“ е ударил Р. М..
[7] Ако в момента, в който К.М., е могъл да забележи Р. М., той е
предприел спиране, удар не би настъпил. Ако Р. М. е изчакала пред трамвая
преминаването на автомобила на К.М., удар отново не би настъпил
(заключението на вещото лице доцент Х., л. 457-476; показанията на
свидетеля К., л. 451-452). Не се спори, че към този момент ГО на К.М. е била
застрахована при ответника БУЛ ИНС.
[8] От удара Р. М. е претърпяла следните увреждания:
1. счупвания в таза, състоящи се от:
- счупване на долния клон на лявата срамна кост (пубисна);
- счупване вляво, без дислокация на кръстната кост (сакрум);
- счупване предния кортекс на ацетабулума вляво;
- счупване вдясно на ацетабулума
2. счупване на големия пищял на лявата подбедрица в горния му
външен край. Лекарите в болница Пирогов са лекували счупванията на таза
консервативно с постелен режим и медикаментозна терапия, докато
счупването на големия пищял са лекували оперативно, като фрагментите са
били наместени и фиксирани с L-плака и винтове.
[9] След като е била изписана от болница Пирогов, Р. М. е продължила
лечението си в болница Токуда. Тя е била 45 дни в болница, като първите 30
дни е била на легло и е имала нужда от постоянна чужда помощ за
обслужването си. След това Р. М. е била приучена да ходи с проходилка.
Тогава вече е имала нужда от чужда помощ веднъж-два пъти седмично. След
изписването от болница Токуда, Р. М. се е лекувала у дома си. От 12.01.2021
3
г. до 22.01.2021 г. Р. М. е провела санаториално лечение в Павел баня. Тя е
била седем месеца в болнични, като се е придвижвала с патерици. При
подобни травми нормалният период на възстановяване е осем месеца.
[10] Към момента на прегледа от вещото лице д-р С., Р. М. се е била
възстановила напълно. Тя единствено е имала 10-сантиметров оперативен
белег по лявата коленна става, а при промяна на времето и натоварване, болки
в таза и лявата тазобедрена и коленна стави (заключението на вещото лице д-р
С., л. 433-443; показанията на свидетелката Ч., л. 446). Уврежданията на Р. М.
са еднакви по тежест на тези, предмет на обезщетяване на решение на ВКС
50 103-2023-II Т. О. по т. д. 1 199/2021 г. (показанията на вещото лице д-р С.,
л. 445-446).
[11] На 16.08.2021 г. Р. М. е поискала от БУЛ ИНС да заплати
обезщетение (претенцията, л. 64). Не се спори, че БУЛ ИНС не го е направил.
[12] Р. М. е заплатила: 3 200,00 лева държавна такса (л. 84 и л. 478);
650,00 лева за вещи лица (л. 112); 150,00 лева депозит за свидетел (л. 450 и л.
455); 25,00 лева за съдебни удостоверения (л. 113). Тя е била представлявана
безплатно от адвокат, който е регистриран по ЗДДС (л. 480-481).. БУЛ ИНС е
заплатил: 250,00 лева за вещо лице (л. 122); 3 000,00 лева с ДДС на адвокат (л.
91-92).
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА
УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И
РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[13] Р. М. е предявила иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 429,
ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
1. По исковете по чл. 432, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1
от КЗ
4
[14] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, с договора за застраховка ГО
застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната
сума, определена в застрахователния договор, отговорността на застрахования
за имуществени и неимуществени вреди, причинени от него на трети лица,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка ГО (чл. 432, ал. 1 от
КЗ).
[15] Следователно предпоставките за уважаване на исковете са:
1. Р. М. да е участвала в застрахователно събитие, покрито от
застраховка ГО и причинено от К.М.;
2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на Р. М.;
3. ГО на К.М. да е била застраховане при БУЛ ИНС;
4. вследствие на уврежданията Р. М. да е претърпяла неимуществени
вреди;
5. БУЛ ИНС да не е изплатил на Р. М. обезщетение за тези вреди;
[16] Съдът приема, че на 25.08.2020 г. К.М. е причинил ПТП, което е
било покрит риск по застраховка ГО и в него е участвала Р. М.. Съдът приема
това поради следното: при приближаване към пешеходна пътека водачът на
автомобил е длъжен да пропусне пешеходците, които са стъпили или
преминаващи по нея, като намали скоростта или спре (чл. 119, ал. 1 от ЗДвП).
В случая съдът установи, че, когато Р. М. е преминавала по пешеходната
пътека, К.М. е могъл да я види и да спре. Въпреки това той не го е направил и
така е нарушил чл. 119, ал. 1 от ЗДвП. Затова съдът приема, че К.М. е
причинил ПТП. Налице е първата предпоставка за уважаването на иска.
[17] Съдът установи, че: ПТП е причинило увреждания на Р. М.; ГО на
К.М. е била застрахована при БУЛ ИНС; от уврежданията Р. М. е претърпяла
болки, страдания и неудобства; БУЛ ИНС не е заплатил на Р. М. обезщетение.
Налице са и останалите предпоставки за уважаването на исковете.
5
[18] Съдът следва да определи размера на обезщетението за
неимуществени вреди. Моментът на определяне на обезщетението е датата на
увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в
икономическата обстановка (решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009
г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за
неимуществени вреди към датата на ПТП – 25.08.2020 г.
[19] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се
определят от съда по справедливост. Справедливостта не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3.
обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване
състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).
[20] При определянето на обезщетението към датата на увреждането
съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните
икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на
увреждането (решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.; 1-2012-II
Т.О. по т. д. 299/2011 г.).
[21] На второ място трябва да се съобрази практиката на по-
високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени
вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно
момента на настъпване на увреждането). Въпреки че настоящият съд да не е
обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи
различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за
необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и
недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.
[22] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка
ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е
6
10 420 000,00 лева от приемането на КЗ, в сила от 01.01.2016 г. (чл. 492, т.1 от
КЗ). Икономическата обстановка в страната значително се е подобрила от 2017
г. до 28.03.2023 г. Това се е отразило на размерите на минималната работна
заплата (МРЗ), която е била:
- 460,00 лева от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.[1];
- 610,00 лева от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г.[2]. Увеличението на МРЗ
от 2017 г. до 25.08.2020 г. е било 32,61 % (610,00-460,00/460,00х100,00.
[23] Съдът установи, че към 25.08.2020 г. Р. М. е била на 63 години. Тя е
била омъжена, имала е двама сина на – на 40 години и 30 години – и двама
внуци. Р. М. е работела като операционна акушерка, била е физически много
активна и не е имала проблеми със костите или ставите.
[24] Съдът установи, че вследствие на процесното ПТП Р. М. е
получила: а) счупвания в таза, състоящи се от: счупване на долния клон на
лявата срамна кост (пубисна); счупване вляво, без дислокация на кръстната
кост (сакрум); счупване на предния кортекс на ацетабулума вляво; счупване
вдясно на ацетабулума; б) счупване на големия пищял на лявата подбедрица в
горния му външен край. Лекарите в болница Пирогов са лекували
счупванията на таза консервативно с постелен режим и медикаментозна
терапия, докато счупването на големия пищял са лекували оперативно, като
фрагментите са били наместени и фиксирани с L-плака и винтове.
[25] След като е била изписана от болница Пирогов, Р. М. е продължила
лечението си в болница Токуда. Тя е била 45 дни в болница, като първите 30
дни е била на легло и е имала нужда от постоянна чужда помощ за
обслужването си. След това Р. М. е била приучена да ходи с проходилка.
Тогава вече е имала нужда от чужда помощ веднъж-два пъти седмично. След
изписването от болница Токуда, Р. М. се е лекувала у дома си. От 12.01.2021
г. до 22.01.2021 г. тя е провела санаториално лечение в Павел баня. Р. М. е
била седем месеца в болнични, като се е придвижвала с патерици. При
подобни травми нормалният период на възстановяване е осем месеца.
7
[26] Към момента на прегледа от вещото лице д-р С., Р. М. се е била
възстановила напълно. Тя единствено е имала 10-сантиметров оперативен
белег по лявата коленна става, а при промяна на времето и натоварване, болки
в таза и лявата тазобедрена и коленна стави.
[27] Съдът установи, че уврежданията на Р. М. са еднакви по тежест на
тези, предмет на обезщетяване на решение на ВКС 50 103-2023-II Т. О. по т. д.
1 199/2021 г. С решението си ВКС е определил 75 000,00 лева обезщетение на
47-годишна ищца за увреждания от 2017 г.[3].
[28] Съдът отчита всички установени обстоятелства и фактори за
определянето на обезщетението. Съдът също така отчита, че:
- увреждането на Р. М. е еднаква по тежест на увреждането, предмет на
цитираното решението на ВКС;
- към момента, когато Р. М. е претърпяла увреждането икономическата
обстановка в страната е била по-добра, отколкото през 2017 г., откогато е
увреждането, предмет на цитираното решение на ВКС. Затова съдът приема,
че 85 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди,
претърпени от Р. М..
[29] БУЛ ИНС е възразил, че Р. М. е допринесла за настъпването на
ПТП, понеже не е съобразила посоката и скоростта на движение на
приближаващия я. Възражението е основателно.
[30] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само ако
увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване
приносът на увредения трябва да е конкретен (решения на ВКС: 59-2011-I Т.
О. по т. д. 286/2010 г.; 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.). Не всяко поведение
на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на
предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо
вредата. Като такова може да бъде определено само действието или
бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена
причина за произлезлите вреди (Решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д.
8
762/2010 г.). Винаги обаче, поведението на пострадалия трябва да е
противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен (т. 7 на ТР 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г.
на ОСТК на ВКС).
[31] Съгласно чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, при приближаване към пешеходна
пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
пешеходците, които са стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите
по нея, като намали скоростта или спре. Когато пресича на пешеходна пътека,
правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно е абсолютно, но
пешеходецът следва да спазва чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП. Ако не е спазил чл.
113 и чл. 114 от ЗДвП, пешеходецът допринася за настъпването на ПТП (т. 6, б.
„а“ на ТР № 2 от 22.12.2016 г. по тълк. д. № 2/2016 г., ОСНК на ВКС).
[32] Съгласно чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, преди да навлязат на платното
за движение, пешеходците следва да се съобразят с приближаващите се пътни
превозни средства. В случая съдът приема, че, когато Р. М. е излязла извън
обсега на трамвая, тя не се е съобразила с приближаването на автомобила
„Ауди“ на К.М. и неговата скорост. Ако тя го беше направила и е изчакала
пред трамвая, ПТП не би настъпило. Ето защо съдът приема, че Р. М. е
допринесла за настъпването на ПТП. Съдът приема 10% съпричиняване,
защото Р. М. е била видима за К.М., пресичала е на пешеходна пътека, времето
е било сухо и основната причина за настъпването на ПТП е било не само
неспирането на автомобила „Ауди“ от К.М., но и предприемането от него на
рисковано изпреварване в лентата за насрещно движение.
[33] Предвид приетия процент на съпричиняване съдът осъжда БУЛ
ИНС да заплати на Р. М. 76 500,00 лева обезщетение за неимуществени вреди
(85 000,00х0,9). Съдът отхвърля иска за разликата над 76 500,00 лева до
80 000,00 лева неимуществени вреди.
2. По разноските
9
[34] Р. М. търси разноски. Тя е направила такива за 4 025,00 лева и е
била представлявана безплатно от адвокат.
[35] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски
съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска за 76 500,00 лева при
предявен размер от 80 000,00 лева. Ето защо съдът осъжда БУЛ ИНС да
заплати на Р. М. 3 848,91 лева разноски по делото (4 025,00х76 500,00/80
000,00), а на адвокат В. О. 8 089,88 лева възнаграждение ((80 000,00-
25 000,00х,08+2 650,00х1,2)х/76 500,00/80 000,00).
[36] БУЛ ИНС също търси разноски. Той е направил такива за 3 250,00
лева.
[37] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски
съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска за 3 500,00 лева
при предявен размер от 80 000,00 лева. Затова съдът осъжда Р. М. да заплати
на БУЛ ИНС 142,19 лева разноски по делото (3 250,00х3 500,00/80 000,00).
Ето защо съдът
[1] ПМС № 141/13.07.2017 г.
[2] ПМС № 350/19.12.2019 г.
[3] ВКС е установил, че вследствие на ПТП ищцата е получила: счупвания на горните и долните рамена на
срамните кости; счупване на костите на дясна подбедрица; счупване на ляво крило на кръстцовата кост.
Проведеното е било 14-дневно болнично лечение за открито наместване на фрактурата на лявата подбедрица с
вътрешна фиксация на тибия и фибула, постелен режим от два-три месеца до възстановяване на счупените кости
на подбедрицата, чието пълно възстановяване е ставало за шест месеца. Счупването на тазовите кости е било
лекувано консервативно чрез обездвижване за 30-45 дни, през който период ищцата е ползвала памперси. Към
20.07.2017 г. ищцата е била с накуцваща самостоятелна походка. Общият възстановителен период съобразно
ползвания отпуск по болест е бил 318 дни. Общият възстановителен период е бил осем-10 месеца. Ищцата не е
могла да се самообслужва и е имала нужда от чужда помощ за два-три месеца, а ползвала памперси 45 дни, както
и инвалидна количка и патерици. Възстановяването на ищцата е било пълно, но тя е имала оплаквания от болки с
променлив характер в оперираната подбедрица и таза, както и оперативни белези, несраснали с подкожната
тъкан.
РЕШИ:
[38] ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД да заплати следните суми:
1. на Р. А. М.:
- 76 500,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от телесни
10
увреждания от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 25.08.2020 г.,
на основание чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, плюс законната
лихва от 16.08.2021 г. до окончателното изплащане;
- 3 848,91 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;
2. на адвокат В. О. 8 089,88 лева адвокатско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Р. М. е с адрес в гр. София, ж. к. **** и съдебен
адрес – адвокат В. О., гр. София, ул. ****. ЗД „БУЛ ИНС“ АД е с адрес в гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“ 87.
[39] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ
на Р. А. М. срещу ЗД «БУЛ ИНС» АД за разликата над 76 500,00 лева до
предявения размер от 80 000,00 лева.
[40] ОСЪЖДА Р. А. М. да заплати на ЗД «БУЛ ИНС» АД 142,19 лева
разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
[41] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му.
[42] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба
той следва да представи доказателство за внасянето на 1 530,00 лева държавна
такса по сметка на САС. Ако обжалва частично решението, той следва да
внесе по сметка на САС 2% държавна такса върху обжалваната сума и
представи вносен документ. При неизпълнение съдът ще върне въззивната
жалба.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11