РЕШЕНИЕ
№ 1417
гр. С., 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20251000502121 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следв ГПК.
Срещу решение № 57 от 15. 04.2025 г. по гр.д.№ 103 по описа за 2024 г.
на Софийски Окръжен съд, първоинстанционен търговски състав, са
постъпили въззивни жалби от:
1-ЗД „Бул Инс“ АД, ответник пред първата съдебна инстанция.
Решението се обжалва в частта, в която предявените от Р. Н. Б.
срещу ответника/въззивник, искове по чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, са
уважени, както и в частта за разноските.
Излагат се доводи за неправилност, необоснованост и постановяване на
решението в обжалваната му част при допуснати процесуални нарушения.
Оспорват се изводите на съда за наличие на деликт; в случая било налице
случайно събитие по смисъла на чл.15 НК; презумпцията за вина била
оборена. Затова застрахователят не носел отговорност. Сочи, че по делото не
били събрани доказателства относно механизма на ПТП. В заключението си
1
вещото лице по САТЕ се позовавало на вероятност относно възможността за
предотвратяване настъпването на удара от страна на водача на лекия
автомобил. Самата експертиза представлявала компилация от събраните по
делото доказателства поради което не изпълнявала функциите на
доказателствено средство. Наред с това се сочи, че изводите на съда били в
противоречие със събраните по делото доказателства. Липсвали конкретни
мотиви защо съдът намира, че е налице противоправно поведение на водача на
лекия автомобил; простото цитиране на разпоредбите на чл.5, ал.2, т.1 ЗДвП и
чл.20, ал.2 ЗДвП не било достатъчно да обоснове такова поведение. Не били
обсъдени свидетелските показания на свидетеля В. Д., което представлявало
съществено процесуално нарушение. Сочи се, че свидетелят бил очевидец.
Като пренебрегнал тези показания, съдът не могъл да установи механизма на
ПТП. От тези показания се установявало, че не водача /свидетеля В. Д./ е
блъснал пешеходката, а че тя се била ударила в страничната част на
автомобила, което изключвало вината на водача на МПС. Липсвало и
наличието на причинна връзка между инцидента и твърдените от ищцата,
вреди. От тези показания се установявало и липсата на тежки травми на
ищцата вследствие на инцидента, освен липсата на противоправно поведение
на водача на МПС. Неясно защо съдът не бил кредитирал показанията на
свидетеля Д.. Намира, обаче, че показанията на свидетеля Н. Б. Т. не следва да
бъдат кредитирани, тъй като били противоречиви; липсвала логическа
последователност на изложеното от този свидетел. Същевременно съдът не
бил взел предвид, че доказателствената тежест е на ищеца. Протоколът за
ПТП не се ползвал с материална доказателствена сила, а представеният по
делото такъв бил съставен в несъответствие с изискванията на нормативния
ред, тъй като телесните увреждания на ищцата не били отразени в същия.
Възраженията на ответника в отговора по исковата молба относно протокола
за ПТП не били обсъдени. Представените от ищцата медицински документи
също били противоречиви поради което заключението на СМЕ не следвало да
бъде кредитирано. Тези противоречия поставяли под съмнение
действителното състояние на ищцата в резултат на ПТП. Това съмнение се
пораждало и във връзка с показанията на свидетеля В. Д.. Следвало
заключението на СМЕ да бъде обсъдено по реда на чл.202 ГПК, което не било
сторено. Съдът не бил обсъдил тези противоречия в документите. Възможно
било отразените диагнози в медицинските документи от 18.10.2023 г. да са
2
плод на грешка, неверни данни или др. неотносима към инцидента, причина.
Следвало да се кредитират показанията на свидетеля В. Д., в които се сочело,
че след инцидента ищцата ходела самостоятелно и не пожелала медицинска
помощ; от болницата заявили на свидетеля, че на ищцата й няма нищо. Това
се потвърждавало и от факта, че не били представени документи за проведена
консултация с травматолог и проведено лечение и рехабилитация. Съдът не
бил обсъдил възраженията на ответника в отговора по исковата молба.
Нарушено било и служебното начало. Затова неправилни били изводите на
съда за осъществяване на кумулативните предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника/въззивник. Неправилно съдът бил приел и, че не е
доказано възражението на ответника за съпричиняване от страна на ищцата.
Сочи, че съгласно заключението на САТЕ ударът бил предотвратим само от
страна на пешеходката. В случая ищцата пресичала на обозначеното за това
място, без обаче да се съобрази с посоката и скоростта на преминаващото
покрай нея МПС. Затова вината била изцяло на пешеходката /ищца. Ако се
приемело, че изобщо водача има някаква вина, то тази на пешеходката била 99
%. Неправилно бил определен и размера на обезщетението за неимуществени
вреди; излагат се аналогични доводи с тези във връзка с обсъждането на
медицинските документи и СМЕ относно търпените от ищцата, вреди. Затова
въззивникът счита, че първоинстанционния съд е допуснал нарушение на
принципите по чл.52 ЗЗД; определеният от съда размер от 35 хиляди лева бил
завишен.
Иска се решението да бъде отменено в обжалваната му част и да се
постанови друго, с което претенцията на ищцата да бъде отхвърлена изцяло
като неоснователна. Претендират се разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ищцата- Р. Н. Б. чрез
процесуалния й представител С. К. Н., в който се изразява становище за
нейната неоснователност и правилност на първоинстанционното решение в
частта, в която претенцията й е била уважена. Счита, че от
първоинстанционния съд не са допуснати сочените от въззивника, нарушения.
Намира за неоснователни доводите на въззивника за наличие на случайно
събитие. От събраните по делото доказателства се установявало, че ищцата е
пресичала на маркирана пешеходна пътека, когато е била ударена от лек
автомобил „Фолксваген Пасат“, рег. № ***, управляван от В. С. Д.. Счита, че
от събраните по делото доказателства се установява наличието на
3
кумулативните предпоставки за уважаване на ищцовата претенция по чл.432,
ал.1 КЗ. Установено било, че водача на МПС е допуснал нарушение на чл.119,
ал.1 ЗДвп, при което е реализирано процесното ПТП. Противоправното
поведение на водача В. Д. било установено от разпита на свидетеля, очевидец
на ПТП, административно-наказателната преписка, както и от заключението
на съдебно-автотехническата експертиза /САТЕ/. Доказателства за
съпричиняване на деликта от страна на пострадалата не били събрани.Сочи, че
по делото била събрана административно-наказателна преписка, от
съдържанието на която се установявало, че във връзка с процесното ПТП
водачът е бил наказан за допуснатото от него нарушение – за това, че не е
спрял на маркираната пешеходна пътека, за да пропусне пресичащата
пешеходка. Твърди последната да била видима за водача на лекия автомобил.
Счита, че търпените от ищцата неимуществени вреди са доказани, а
определения размер на обезщетението не е завишен. Точно обратното,
размерът на обезщетението не съответствал на търпените от ищцата
неимуществени вреди.
По допустимостта на въззивната жалба:
Обжалваното решение е връчено на въззивника на 24.04.2025 г.
Въззивната жалба е подадена на 05.05.2025 г. Следователно същата е в
срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес за обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
2- насрещна въззивна жалба от ищцата- Р. Н. Б..
Решението се обжалва в частта, в която претенцията по чл.432, ал.1
КЗ е отхвърлена за разликата над 35 хиляди лева до пълния предявен
размер от 40 хиляди лева.
Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на
първоинстанционното решение в отхвърлителната му част. В тази му част
съдът бил нарушен критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД; присъденото
обезщетение не съответствало на търпените от ищцата неимуществени вреди.
Сочи се, че вследствие на ПТП ищцата била претърпяла изключително много
тежки увреждания по вид и степен. Вследствие на тези увреждания ищцата
била обездвижена за дълъг период от време.това наложило ищцата да бъде
4
подпомагана от чужда помощ в ежедневието си. Болките били нетърпими и
ищцата следвало да употребява обезболяващи медикаменти. Сочи, че към
настоящия момент не било налице пълно излекуване- ищцата продължалава
да търпи болки в областта на левия глезен; болките щели да я съпътстват до
края на живота й. Вследствие на уврежданията се бил променил начина и
качеството й на живот. Присъденото обезщетение не било съобразено и със
законово определените лимити по застраховка „ГО“, както и с
икономическата структура в страната. Допуснато било известно отклонение от
практиката на ВКС по аналогични казуси.
По насрещната въззизвна жалба не е подаден отговор. В хода на
производството процесуалния представител на ответника /по насрещната
въззивна жалба и по иска/ оспорва насрещната въззивна жалба. Излага
становище, че производството по делото се развива по непроцесуални
правила, а от съчувствие към ищцата. Последната била фаворизирана от
съдилищата. Обобщава, че гражданските съдилища присъждали обезщетения
за неимуществени вреди, защото считали, че застрахователите съществуват, за
да плащат пари, на който поиска от тях. В случая никой не се интересувал от
съдържанието на конкретните документи, които били събрани и по –
конкретно протокола за ПТП. Същият бил съставен в хипотезата „без
пострадали лица“. Този документ бил официален, но не бил ценен от съда
като такъв. Изслушаната пред първата съдебна инстанция САТЕ не могла да
установи механизма на ПТП поради липсата на достатъчно данни.
Изслушаната пред въззивната инстанция повторна САТЕ характеризира като
„хубаво белетристично произведение“. Твърди при изготвянето му вещото
лице да бил използвал „някакви факсове от някакви извънземни сили“, за
каквито нямало данни по делото. Съдебно-медицинската експертиза,
изслушата пред първата съдебна инстанция установявала травми на ищцата,
каквито травми процесуалния представител на ответника признава, но
липсвали доказателства за причинно-следствената връзка между тези травми
и сочения от ищцата инцидент. Следвало да се кредитират показанията на
единствения свидетел/очевидец /водачана на лекия автомобил/, който сочел,
че жената /има се предвид явно ищцата/ не била пострадала и можела да ходи.
Наказателното постановление, с което на водача била наложена глоба -
„някакво административно наказание“ било „хвърчащо“. Известно му било, че
гражданските съдилища не ги интересувало дали има досъдебно
5
производство, присъда, което не им пречело да раздават обезщетения на
претендиращите лица. „Има няма доказателства, едни 35 000 лв. ще платите“.
Претендират се разноски.
По допустимостта на насрещната въззивна жалба:
Препис от въззивната жалба на ответника е връчена на ищцата на
09.06.2025 г.
Насрещната въззивна жалба е подадена на 09.06.2025 г.
Същата е в срока по чл.263, ал.2 ГПК.
Налице е правен интерес за обжалване.
Следователно насрещната въззивна жалба е допустима.
По основателността на въззивните жалби:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим
процес.
По доводите във въззивните жалби:
С обжалваното пред настоящата инстанция решение се : ОСЪЖДА, на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, чл. 52 ЗЗД и по чл. 429, ал.
3 КЗ, Застрахователно дружество "Бул Инс" АД, да заплати на Р. Н. Б., сумата
от 35 000, лв. (тридесет и пет хиляди лева), представляващи обезщетение за
претърпени от ищцата неимуществени вреди, болки и страдания, настъпили
при ПТП на 17.10.2023 г. в гр. Костинброд, по вина на В. С. Д., управлявал лек
автомобил "Фолксваген Пасат", с рег. № ***, застрахован по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" при ЗД "Бул Инс" АД със
застрахователна полица № ВG/02/172003169568, ведно с лихвата за забава
върху сумата, считано от 26.01.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищцовата претенция е отхвърлена за разликата над присъдената сума от
35 000 лв. до претендирания размер от 40 000 лв.
За да постанови решението в обжалвания смисъл, първоинстанционният
съд е приел, че от показанията на разпитаните свидетели В. С. Д., Н. Б. Т.,
6
констативен протокол /КП/ за ПТП, АУАН и приетата САТЕ се установява, че
на 17.10.2023 г. в гр. Костинброд на кръстовището на ул. "Славянска" в посока
от към ул. "София", към кръстовището с ул. "Ломско шосе" В. С. Д.,
управлявал лек автомобил "Фолксваген Пасат", с рег. № ***, като не
пропуснал движещия се по пешеходна пътека тип Зебра, обозначена със знак
Д17 пешеходец Р. Н. Б. и реализирал ПТП. Прието е, че с това си поведение В.
С. Д.като водач на лек автомобил "Фолксваген Пасат", с рег. № ***,
застрахован при ответника ЗД "Бул Инс" АД по задължителна застраховка
гражданска отговорност причинил на ищцата непозволено увреждане по
смисъла на чл. 45 ЗЗД.
Вината на водача се предполагала, като не се доказало липсата на вина за
настъпилото ПТП.
Водачът В. С. Д.на лекия автомобил "Фолксваген Пасат ", с рег. № ***
бил нарушил следните разпоредби на ЗДвП:
"Чл.5 ЗДвП (2) Водачът на пътно превозно средство е длъжен:
1. да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни
превозни средства;"
"Чл.20 ЗДвП ал. 2 Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.".
Прието е, че травмите на ищцата са в причинно-следствена връзка с
действията на виновния водач В. С. Д..
От това следвал несъмнен извод за наличието на обективния и
субективния елементи от общия деликтен фактически състав по чл. 45 от ЗЗД:
деяние, противоправност на деянието, вреди, вина, причинно-следствена
връзка между деянието на В. С. Д. и уврежданията, получени от пострадалата
Р. Н. Б..
Прието е, че вследствие на ПТП ищцата била получила следните
7
увреждания:
-Счупване на вътрешния глезен/малеол/ на лявата подбедрица.
-Счупване на срамната кост.
-Хематом в стадии на организация в областта на лявата седалищна
половина.
-Контузия на гръдния кош и поясната област.
По повод травмите била приложена, криотерапия, имобилизация,
обезболяващи, предписана била и рехабилитация и физиотерапия.
При постъпването Р. Н. Б. била в увредено общо състояние.
При подобни травми, усреднения срок на възстановяване бил около:
за вътрешния глезен 2-3 месеца, а за срамната кост 1-1,5 месеца.
В конкретния случай била налице остатъчна болезненост в областта на
левия глезен, която била съпроводена с болезненост при физическо
натоварване на крайника и промяна на времето, които щяло да се наблюдава
доживот.
Съдът е кредитирал заключението на СМЕ, за получените травматични
увреди и периода за възстановяване, който се подкрепял и от показанията на
разпитания свидетел Б. П. Б..
След причинените травматични увреждания при пътнотранспортното
произшествие пострадалата Р. Н. Б. била изпитвала значителни болки и
страдания за период около 2-3 месеца. Към момента на настъпване на ПТП
пострадалата била на 65г.
Дължимото обезщетение за неимуществени вреди, претърпените от
ищцата болки и страдания следвало да бъде определено по справедливост-чл.
52 ЗЗД и съобразно общественото разбиране за справедливостта.
Гореописаните травми били свързани с болки при горепосочения период на
лечебно-възстановителен процес, като някой последици щели да останат
доживот.
При тези си мотиви първоинстанционният съд е достигнал до извода,
размера на обезщетението за неимуществени вреди, болки и страдания следва
да бъде определен на сумата от 35 000 лв.
За неоснователни са приети възраженията на ответника за наличие на
8
съпричиняване от страна на пострадалата. С поведението си пешеходката не
била допринесла за настъпването на вредоносния резултат, като не се
доказало същата да е нарушила Чл.113 (1) ЗДвП "1. преди да навлязат на
платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни
средства;" Водачът я бил възприел и следвало да я пропусне като й осигури
предимство на преминаване на пешеходната пътека.
Прието е още, че върху така определеното обезщетение ответникът
дължи обезщетение за забава от 10.01.2024 г., след изтичането на срока по чл.
429, ал. 3 КЗ, но следва да се присъди от 26.01.2024 г., така както е
претендирана в исковата молба.
Апелативен съд-С., действащ като въззивна инстанция като взе
предвид доводите и възраженията на страните, както и събраните по делото
/пред двете съдебни инстанции/ доказателства приема следното:
Съдът е сезиран с иск по чл.432, ал.1 КЗ и по чл.429, ал.3 КЗ.
Относно механизма на ПТП:
Противно на соченото от въззивника/ответник, механизмът на ПТП е
установен както от събраните по делото писмени /вкл. протокола за ПТП,
преписката, представена от РУ „Полиция“ – Костинброд по АУАН и
наказателно постановление, издадена срещу В. С. Д. /л.40 и следв. от
първоинстанционното производство/ и гласни доказателства, така и от
заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-
автотехническа експертиза- основна и повторна, а именно: лек автомобил
"Фолксваген Пасат", управляван от В. С. Д. се движи направо по ул.
Славянска в посока от към ул. "София", към кръстовището с ул. "Ломско
шосе" като в района на кръстовището не пропуска пешеходеца Р. Н. Б.,
движеща се по пешеходна пътека тип Зебра и пътен знак Д 17 и реализира
ПТП. Ударът е настъпил на самата пешеходна пътека, виж показанията на
водача на лекия автомобил В. Д., , както и тези на свидетеля Н. Б. Т., л.62 от
първоинстанционното производство. Ударът между лекия автомобил и
пешеходката е в предна дясна част на МПС, видно от отбелязаното в
протокола за ПТП.
И от двете заключения на допуснатите от двете съдебни инстанции
САТЕ – основна и повторна, се установява, че процесното ПТП е възникнало в
зонана на кръстовище, образувано между ул.“Ломско шосе“ и ул.
9
„Славянска“; кръстовището е кръгово. За улеснение на съда и страните и
двете вещи лица са приложили към заключенията си схеми, изготвени въз
основа на снимки от Гугъл карти; обозначена е посоката на движение на
автомобила, както и посоката на движение на пешеходката.
Относно противоправното поведение на водача на лекия
автомобил:
От отразеното в АУАН, подписан от водача на лекия автомобил без
възражения, както и от протокола за ПТП, се установява, че пешеходката
преди удара е била вече стъпила на пешеходната пътека тип Зебра. Фактът, че
пешеходката е била стъпила на пешеходната пътека се потвърждава и от
показанията на самия водач на лекия автомобил марка „Фолксваген“, разпитан
като свидетел : „тя тръгна и аз тръгнах“, т.е. пешеходката вече е била стъпила
на пешеходната пътека, след което водачът е потеглил. От същите показания
се установява, че водача е забелязал пешеходката още преди тя да стъпи на
пешеходната пътека : „отдалеч видях, че жената е застнала пред пешеходната
пътека“. Водачът е констатирал, че „пешеходната пътека е от вида зебра. След
пешеходната пътека следва кръгово движение“, виж отразеното в съдебния
протокол за о.с.з. на 06.12.2024 г., л.62 от първоинстанционното производство.
Съгласно чл.5, ал.2 ЗДвП : Водачът на пътно превозно средство е
длъжен:
1. да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението,
каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства."
По силата на чл.119, ал.2 ЗДвП водачите на МПС следва да се движат
със скорост, позволяваща им да спрат, за да пропуснат преминаващи
пешеходци по пешеходни пътеки. Именно това е правилото, посочена като
нарушено в представената по делото /пред първата съдебна инстанция/
административно-наказателна преписка, л.40 и следв.
И в двете заключения по САТЕ вещите лица сочат, че скоростта от 5/10
км ч, с каквато водача на лекия автомобил твърди да се е движел, е
несъответна на действителната такава като се имат предвид травматичните
увреждания на пешеходката- счупване на левия глезен, счупвания на сравната
кост, хематом на ляма седалищна област, контузия на гръден кош в поясна
област. В първото заключение /основно/ вещото лице сочи, че скоростта на
движение на лекия автомобил е около 48 км/ч, изчислена по метода Мартинес,
10
при максимална нормативно допустима скорост за движение в населено място
от 50 км/ч. Водачът е спрял „веднага, когато я блъсна“ – показания на
свидетеля Н. Б. Т., пряк очевидец на ПТП, л.62 от първоинстанционното
производство.
Действително, процесуалния представител на ответника е оспорил и
двете заключения /основно и допълнително/ на САТЕ, но преценени през
призмата на чл.202 ГПК, заключенията са съответни на събраните по делото
писмени и гласни доказателства. Същите са обективни и компетентно
изготвени поради което следва да бъдат кредитирани. Наред с това изводите в
тях съвпадат. Субективното мнение на процесуалния представител на
въззивника/ответник по отношение на гражданските съдилища не може да
повлияе на преценката относно това доказателствено средство.
Противно на соченото от ответника/въззивник не се установява в случая
да е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 НК.
Следва да отбележим и, че с нарочно определение № 2216 от 27.08.2025
г. въззивната инстанция служебно е изискала данни относно това на какъв
етап се намира производството по пр.пр. № 3063/01.12.2023 г. по описа на
Районна прокуратура Костинброд, във връзка с процесното ПТП, състояло се
на 17.10.2023 г. С нарочно писмо от 15.09.2025 г. се дава информация на
настоящия състав, че е образувано на 11.12.2023 г. досъдебно производство №
242/2023 г. по описа на РУ-Костинброд, на основание чл.212, ал.1 НПК за
престъпление по чл.343, ал.1, б“б“ вр. с чл.342, ал.1 НК, за това че на
17.10.2023 г. около 7:00 ч в гр.Костинброд, ул. „Славянска“, при управление на
МПС-лек автомобил „Фолксваген“,са нарушени правилата за движение,
установени в ЗДвП и с това по непредпазливост е причинена средна телесна
повреда на Р. Н. Б.. Разследването не е приключило.
Противно на соченото от ответника, противоправното поведение на
деликвента се установява от гражданския съд, като за това не е необходимо
предварително наличие на влязла в сила присъда.
Относно търпените от ищцата травматични увреждания и
причинно-следствената им връзка с процесното ПТП:
Видно от заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото
/пред първата съдебна инстанция/ съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/ въз
основа на представените по делото /и приети като доказателства/ медицински
11
документи Румана Н. Б. е получила следните травматични увреждания:
-Счупване на вътрешния глезен/малеол/ на лявата подбедрица.
-Счупване на срамната кост.
-Хематом в стадии на организация в областта на лявата седалищна половина.
-Контузия на гръдния кош и поясната област.
Отразеното в заключението по СМЕ съответства на медицинските
документи, в които е посочено, както следва: В амбулаторния лист от
17.10.2023 г. в 8:05 ч. е посочена като основна диагноза „травма на гръдния
кош, неуточнена“. Посочето е още, че пациентката е докарана с екип на
ЦСМП вследствие на претърпяно от нея ПТП като пешеходка на пешеходна
пътека; ударена от кола отдясно. Съобщава да болка в дясната долна гръдна
половина. Препоръчано е консултация от специалист. При постъпването си на
17.10.2023 г. в 08:06 ч. при препоръчания специалист за консултация Б. е била
в „увредено общо състояние“, л.6 от първоинстанционното производство,
основната диагноза /преди извършване на изследванията/ е : „навяхване и
разтягане на други неуточнени части на лумбосакралната област на
гръбначния стълб и таза“. Пациентката се е оплаквала от болка в поясната
област, ляв долен крайник и десен долен крайник, в областта на бедрото,
откъдето била ударена от автомобила. Очевидно, че тази диагноза е
първоначална и конкретната такава се установява след извършване на
медицинските изследвания като в настоящия случай е указано и рентгенова
изследване. На 18.10.2023 г.е посочена диагноза : „счупване на вътрешния
/медиален/ малеопус, закрито, счупване на пубиса /срамна кост/, закрито, л.8
от първоинстанционното производство. Указано е изледване – рентгенография
на ляв глезен и на лумбални прешлени.
Причинените на пешеходката травматични увреждания са в причинно-
следствена връзка с претърпяното от нея ПТП.
Отразеното в медицинските документи, както и заключението на СМЕ,
опровергава тезата на въззивника/ответник, базирана на показанията на
свидетеля В. Д., че на пешеходката „нищо й е нямало“ след инцидента.
Обстоятелството, че за ПТП е съставен протокол само с „материални щети“ не
води до извода, че на ищцата не са причинени травматични увреждания
вследсвие на ПТП.
12
Ще отбележим и, че свидетеля В. Д. като водач на лекия автомобил
поради чието противоправно поведение е настъпило процесното ПТП, както и
с оглед предприетите срещу него мерки по административно-наказателното
производство, се явява заинтересован от изхода на спора по смисъла на чл.172
ГПК. Затова и неговите показания подлежат на преценка съобразно
останалите събрани по делото, доказателства. В този смисъл изложеното от
свидетеля Д. при разпита му, че на пешеходката „й няма нищо“ е опровергано
от медицинските документи, както и от заключението на СМЕ.
С определението си от 27.08.2025 г. въззивната инстанция е
констатирала, че заключението на СМЕ не е било оспорено в срока по чл.200,
ал.3, прдедл.2 ГПК. Обстоятелството, че ответника не е бил процесуално
представляван в о.с.з. на 06.12.2024 г., когато заключението е било изслушано,
не възстановяава срока за оспорване, респ. не обуславя наличието на
предпоставките по чл.266, ал.3 ГПК. Заключението като съответстващо на
събраните по делото доказателства /писмени доказателства/ и при
съобразяване, че същото е обективно и компетентно изготвено, правилно е
кредитирано от първата съдебна инстанция, кредитира се и от настоящата.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди :
Спорно пред въззивната инстанция /с оглед доводите и в двете въззивни
жалби/ е и обстоятелството съответства ли на търпените от ищцата болки и
страдания вледствие на процесното ПТП, респ. на критериите по чл.52 ЗЗД за
справедливост, определеното от първоинстанционния съд обезщетение в
размер на 35 хиляди лева.
Обезщетението за неимуществени вреди следва в най-пълна степен да
възмезди лицето, търпящо болки и страдания от конкретния деликт.
Размерът на обезщетението се определя с оглед общия критерий за
справедливост по чл. 52 ЗЗД, като се вземат предвид и възприемането на
понятието „справедливост“ на съответния етап от развитие на обществото и
стандартът на живот в страната.
Съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния
съд, както и съдебната практика на ВКС, размерът на обезщетението за
неимуществените вреди се определя от съда по справедливост, което по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
13
съобразят от съда, с оглед на особеностите на всеки конкретен случай.
Определянето от страна на съда на справедлив размер на обезщетение
е резултат от преценка на редица фактори, комбинирани по различен начин и
зависещи от конкретните обстоятелства на всеки случай конкретното им
проявление по отношение на физическите, психически и емоционални
изживявания на увредения, както и също конкретните възможности за тяхното
репариране /заместване/ с парично определим еквивалент от персонална,
икономическа и социална гледна точка, в зависимост от също конкретните
икономически и социални условия по място и време.
Видно от показанията на свидетеля Б., л.63 от първоинстанционното
производство, съпруг на ищцата, след като се прибрал вкъщи от работа към 17
ч на 17.10.2023 г. , видял че глезена на жена му бил в шина. На бедрото имала
подутина, която и към момента не се била скрила независимо, че била минала
вече една година от злополуката. Докторите казвали, че това е някакъв
хематом, който така си оставал, но след време можело да се разкара. Ищцата
се оплаквала от болки в буцата /хематома/ при влошаване на времето. Мажела
се с някакви мазила, които й били предписани, а за глезена пиела хапчета.
Вкъщи ставала с придружител и ходила с бастун поне 5-6 месеца. Шината
носила около 2 месеца. Тъй като работела като оператор на машина в
„Олинеза Премиум“ в гр.Костинброд, независимо, че е пенсионер, първо си
взела болнични, след това платен отпуск, а до излекуването й и неплатен
отпуски. На работа се върнала чак в края на м. 02.2024 г. Според свидетеля
походката на ищцата била променена, не била същата, накуцвала.
От събраните по делото медицински документи, както и от
заключението по СМЕ по безспорен начин се установява, че по повод
причинените на ищцата травматични увреждания й е приложена криотерапия,
имобилизация, обезболяващи, предписана й е рехабилитация и физиотерапия.
При подобни травми усреднения срок за възстановяване е около : за
вътрешния глезен – 2-3 месеца, а за срамната кост – месец, месец и половина.
При извършения преглед вещото лице е констатирало остатъчна болезненост в
областта на левия глезен, която е съпроводена с болезненост при физическо
натоварване на крайника и промяна на времето, които вещото лице сочи, че
ще се наблюдават до живот /при средна продължителност на живота на
жените в България от 79,3 г. по статистически данни на НСИ/.
14
При така установените многобройни травматични увреждания,
причинени на ищцата вследствие на процесното ПТП, имобилизация,
продължителноста на възстановителния период, възрастта на ищцата /64
години към датата на ПТП/, както и при съобразяване с остатъчната
болезненост в областта на левия глезен, която ще съпътства ищцата до живот,
въззивната инстанция приема, че справедлив размер на обезщетението
съобразно критериите за справедливост и чл.52 ЗЗД, е такъв от 40 000 лв.
Този размер на обезщетението е съответен на икономическите условия в
страната, както и на присъжданите от съдебната практика обезщетение за
аналогични травматични увреждания.
Относно съпричиняването:
Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД при непозволено увреждане делинквентът
дължи обезщетение на увредения за всички вреди, които са пряка и
непоследствена последица от деликта. Единственото допустимо отклонение е
предвидената в чл. 51, ал. 2 ЗЗД възможност обезщетението да се намали ако и
пострадалият е допринесъл за настъпване на увреждането.
Възражението за съпричиняване подлежи на пълно и главно доказване от
страна на ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2
ЗЗД, цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Съгласно
установеното в трайната съдебна практика, изводът за наличие на
съпричиняване не може да почива на предположения, а следва да се основава
на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат,
като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.
В конкретния случай възражението за съпричиняване не е доказано-
пешеходката е пресичала на указаното за това място – пешеходна пътека тип
Зебра; липсват действия или бездействия на пострадалия, с които той
обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е
улеснил неговото настъпване.
Видно от показанията на свидетеля В. Д. : „пешеходката, когато
излизаше да пресече пътното платно не се движеше много бързо. Движеше се
ходейки, нормално ходене“, т.е. в случая не се касае до „внезапно излязъл на
пътното платно пешеходец“.
Водачът на лекия автомобил е констатирал пешеходката още от времено,
15
когато същата е била на тротоара. Допуснал е нарушение на чл.5, ал.2 и
чл.119, ал.2 ЗДвП, което му е попречило да предотврати удара. Видно от
заключението на повторната САТЕ, отговор на въпрос № 3, преди удара
пешеходката е била изминала поне 2,00 м по пътното платно, което означава,
че водача на лекия автомобил, ако е бил внимателен към пешеходците е могъл
да пропусне движещата се по пешеходната пътека, пешеходка. Този извод
вещото лице прави въз основа на отразените в протокола на ПТП материални
щети по лекия автомобил- „забърсване“ на предна дясна и средна част.
Налага се извод, че възражението за съпричиняване правилно е прието от
първоинстанционния съд за неоснователно.
При това положение ищцовата претенция се явява изцяло
основателна.
Затова и в частта, в която първоинстанционният съд е отхвърлил иска по
чл.432, ал.1 КЗ за разликата над 35 хиляди лева до 40 хиляди лева,
обжалваното решение ще бъде отменено. Вместо това ще се постанови друго,
с което в полза на ищцата ще бъде доприсъдена сумата в размер на 5 хиляди
лева; насрещната въззивна жалба е основателна.
С оглед гореизложените мотиви въззивната жалба на ответника по
иска е неоснователна. Затова и в частта, в която с първоинстанционното
решение искът по чл.432, ал.1 КЗ е уважен, решението ще бъде
потвърдено.
Относно лихвата – липсват конкретни доводи поради което по арг. от
чл.269 ГПК въззивната инстанция не следва да излага мотиви.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора разноските следва да бъдат разпределени, по
следния начин:
На ищцата разноски се следват в пълен размер. Същата е освободена на
основание чл.83, ал.2 ГПК от заплащане на държавни такси и разноски
/определение № 202 от 22.04.2024 г., л.13 от първоинстанционното
производство/ и такива не е правила.
На основание чл.38, ал.2 от ЗАДв. в полза на адв. С. Н. следва да бъде
определено адв. възнаграждение. Същото съобразено с извършените от
16
процесуалния представител действия в защита на доверителката й,
фактическата и правна сложност на спора, следва да бъде в размер на 3 850
лв. Този размер съдът намира за съответен на положения от адвоката, труд.
Първоинстанционият съд е присъдил адв. възнаграждение в размер на 3368,75
лв. или в полза на адв.Н. ще бъде доприсъдена сумата в размер на 481, 25
лв.
На ответника разноски не се следват. Затова и първоинстанционното
решение в частта, в която в полза на ответника са присъдени разноски ще
следва да бъде отменено.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът дължи държавна такса, която
въззлиза на 1600 лв. Ответникът дължи и разноските, първоначално заплатени
от бюджета, а именно: за експертизи в размер на общо 900 лв. или общо в
размер на 2500 лв. Първоинстанционният съд е определил сумата в размер на
2300 лв. или следва да бъде доприсъдена сумата в размер на 200 лв. за
държавна такса.
Пред въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивницата по насрещната въззивна
жалба разноски се следват. Същата е освободена от държавна такса и
разноски и такива не е правила. Затова не й се присъждат.
На основание чл.38, ал.2 от ЗАДв. в полза на адв. С. Н. следва да бъде
определено адв. възнаграждение. В списъка по чл.80 ГПК адв. К. е посочила,
че претендира адв. възнаграждение в размер на 800 лв. поради което съдът
се съобразява с този размер макар същият да е минимален.
На въззивника/ответник разноски не се следват; неговата въззивна
жалба е изцяло неоснователна.
На основание чл.78, ал.6 ГПК въззивника/ответник дължи държавна
такса в полза на Апелативен съд-С., която въззлиза на 800 лв.
Водим от горното АПЕЛАТИВЕН СЪД – С.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 57 от 15. 04.2025 г. по гр.д.№ 103 по описа за 2024 г. на
Софийски Окръжен съд, в частта, в която е отхвърлен, предявеният от Р. Н.
Б., ЕГН **********, ***, съдебен адрес: гр.С., бул.“Македония“ № 12, ет.3-
17
адв. С. Н., срещу ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, съдебен адрес: гр.С., бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и по чл. 429,
ал. 3 КЗ, за сумата над 35 хиляди лева до пълния предявен размер от
40 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени от Р. Н. Б., ЕГН
**********, неимуществени вреди, болки и страдания, настъпили при ПТП на
17.10.2023 г. в гр. Костинброд, по вина на В. С. Д., управлявал лек автомобил
"Фолксваген Пасат", с рег. №***, застрахован по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" при ЗД "Бул Инс" АД със застрахователна полица
№ ВG/02/172003169568, ведно с лихвата за забава върху сумата, считано от
26.01.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта в която
са присъдени разноски в полза на ответника ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК
*********, като неправилно
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, съдебен адрес: гр.С., бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ и по чл. 429, ал. 3 КЗ,
да заплати на Р. Н. Б., ЕГН **********, ***, съдебен адрес: гр.С.,
бул.“Македония“ № 12, ет.3- адв. С. Н., сумата в размер на 5 000 лв. /пет
хиляди лева/, представляващи доприсъдено обезщетение за претърпени от Р.
Н. Б., ЕГН **********, неимуществени вреди, болки и страдания, настъпили
при ПТП на 17.10.2023 г. в гр. Костинброд, по вина на В. С. Д., управлявал лек
автомобил "Фолксваген Пасат", с рег. №***, застрахован по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" при ЗД "Бул Инс" АД със
застрахователна полица № ВG/02/172003169568, ведно с лихвата за забава
върху сумата, считано от 26.01.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 57 от 15. 04.2025 г. по гр.д.№ 103 по
описа за 2024 г. на Софийски Окръжен съд, в частта, в която е уважен,
предявеният от Р. Н. Б., ЕГН **********, ***, съдебен адрес: гр.С.,
бул.“Македония“ № 12, ет.3- адв. С. Н., срещу ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК
*********, съдебен адрес: гр.С., бул. „Джеймс Баучер“ № 87, иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ и по чл. 429, ал. 3 КЗ, за сумата от 35 хиляди
лева, представляващи обезщетение за претърпени от Р. Н. Б., ЕГН
18
**********, неимуществени вреди, болки и страдания, настъпили при ПТП на
17.10.2023 г. в гр. Костинброд, по вина на В. С. Д., управлявал лек автомобил
"Фолксваген Пасат", с рег. №***, застрахован по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" при ЗД "Бул Инс" АД със застрахователна полица
№ ВG/02/172003169568, ведно с лихвата за забава върху сумата, считано от
26.01.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта в която
е присъдено на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. в полза на адв. С. Н, адв.
възнаграждение в размер на 3368,75 лв., както и на основание чл.78, ал.6
ГПК са присъдени разноски в полза на Софийски окръжен съд в размер
на 2300 лв.
Като относно разноските
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, съдебен адрес: гр.С., ",
бул. "Джеймс Ваучер" № 87, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.,
да заплати на Адв. С. К. Н.-К. ***, сумата от 481, 25 лв., представляваща
доприсъдено адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство на Р. Н. Б., ЕГН **********, пред първата
съдебна инстанция.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, съдебен адрес: гр.С., ",
бул. "Джеймс Ваучер" № 87, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 2 от ЗАДв,
да заплати на Адв. С. К. Н.-К. ***, сумата от 800 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство на Р. Н. Б., ЕГН **********, пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, съдебен адрес: гр.С., бул.
"Джеймс Ваучер" № 87, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати по сметка на
Софийски окръжен съд, гр. София, бул. "Витоша" № 2, сумата в размер на
200 лв., представляваща доприсъдена държавна такса за производството
пред първата съдебна инстания.
19
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, съдебен адрес: гр.С., бул.
"Джеймс Ваучер" № 87, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати по сметка на
Апелативен съд-С., гр. София, бул. "Витоша" № 2, сумата в размер на 800
лв., представляваща държавна такса за производството пред въззивната
инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20