Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 20.02.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, II-д гражданско отделение, в публичното заседание на двадесет и втори
ноември през 2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ДАМЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
мл.с.АНДРЕЙ
ГЕОРГИЕВ
при секретаря И.Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 2444 по описа за 2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение от 19.12.16 г. СРС, 68 с-в, по гр.д.№ 12999/15 г. е отхвърлил иска по чл.213, ал.1, изр.3 КЗ /отм./ на З. „Б.В.и.г.”
против З. „А.” АД за осъждане на
ответното дружество в качеството му на застраховател по риска „Гражданска
отговорност” на собственика на автомобил „Форд Фокус” с рег.№ *******да заплати
на ищцовото дружество сумата от 632,30 лв., представляваща неплатената част от
платеното от ищеца застрахователно обезщетение по риск „Булстрад Бонус Каско”
по щета № 4703101101001521 за имуществени вреди на автомобил „Ивеко” АТ 260 С
40 И с рег.№ *******, собственост на „Р.Л.Б.” ООД, причинени при реализирано на
06.02.10 г. на пътя между гр.Габрово и гр.Севлиево по посока към Севлиево на
около 200 м след разклона за с.Горна Росица ПТП и по чл.86, ал.1 ЗЗД за
мораторна лихва за периода 11.03.12 г.-11.03.15 г. в размер на 193,62 лв.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна
жалба от З. „Б.В.и.г.”
в частта, с която е отхвърлен иска по чл.213, ал.1 КЗ /отм./ за сумата 52,26
лв., а по чл.86, ал.1 ЗЗД-за 16,01 лв. с оплаквания, че в
тази част същото е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.Въззивникът
твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че по делото не е
доказано наличието на застрахователно правоотношение по риска „Гражданска
отговорност” между ответника и виновния водач.Наличието на такова
правоотношение не се оспорва от ответника с отговора на исковата молба, направено
е и съответно отразяване в протокола на ПТП, който е официален удостоверителен
документ, извършено е и частично плащане.Излага доводи, че на доказане подлежат
само спорните факти, а направеното от страната признание се преценява от съда с
оглед на всички обстоятелства по делото.Моли съда да отмени решението и да уважи
предявените искове.Претендира разноски.
Ответникът по въззивната жалба оспорва същата.Твърди, че обжалваното
решение е правилно, обосновано и законосъобразно.Излага доводи, че ищецът не е
доказал наличието на валидно
застрахователно правоотношение по риска „Гражданска отговорност”.Моли
съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.Прави възражение по
чл.78, ал.5 ГПК.
Съдът,
като прецени становищата на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно
основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът- З.
„Б.В.и.г.” твърди, че на 06.02.10 г. около 19,05 ч. е настъпило ПТП,
при което л.а. „Форд Фокус” с рег.№ ********, управляван от М.Т., движещ се по
пътя между гр.Габрово и гр.Севлиево по посока към Севлиево при предприемане на
маневра изпреварване на т.а. „Ивеко АТ 260 С 40 И” с рег.№ *******, управляван
от В.З.на около 200 м след разклона за с.Горна Росица, не е оставил достатъчно
странично разстояние, завъртял се е и е ударил товарния автомобил в областта на
предната лява част на предната броня.В резултат на произшествието са причинени
вреди по предната лява част на т.а. „Ивеко” са причинени имуществени
вреди.Твърди, че гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована
при ответника по застрахователна полица № 111091008А556760 със срок на
валидност от 24.04.09 г. до 23.04.10 г.Към датата на ПТП увреденият автомобил е
имал сключена застраховка „Булстрад Бонус Каско” по полица № 59300777005 със
срок на действие от 17.01.10 г. до 17.01.11 г. и по образуваната щета № 470310101001521 на сервиза, отремонтирал увредения автомобил, е
заплатена сумата от 2 737,92 лв., а след постъпване на
становище на сервиза от 07.07.10 г. е одобрена за и изплатена и сумата от
188,30 лв., като плащанията са извършени съответно на 06.07.20 г. и 23.09.10 г.С
изплащане на застрахователното обезщетение на основание чл.213 ал.1 КЗ /отм./
ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата,
съответно срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”
до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски.С регресна покана
ищецът е поканил ответника да му заплати сумата в размер на 2 762,92 лв.,
включващо и 25 лв. ликвидационни разноски.С писмо изх.№ 08840 от 21.09.10 г.
ищецът е извършил прихващане на дължими суми по насрещни регресни претенции към
31.08.10 г. до размера на по-малката от тях.Ответникът е признал претенцията до
размера на 2 172,46 лв. и е отказал плащане на сумата от 590,46
лв.Дължимата от ищеца сума съгласно изявлението за прихващане е платена на
ответника на 24.09.10 г.След извършеното допълнително плащане по щетата от
23.09.10 г. ищецът е поканил ответника да заплати и сумата от 188,30 лв.С писмо
изх.№ 10087/02.11.10 г. ищецът е извършил прихващане на дължими суми по
насрещни регресни претенции към 31.10.10 г. до размера на по-малката от тях,
като от предявената сума ответникът е признал такава в размер на 146,46 лв. и е
отказал плащане на 41,84 лв.Дължимата от ищеца сума е преведена на 09.11.10
г.Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 623,30 лв.-част от застрахователно
обезщетение по щета № 470310101001521 и ликвидационни
разноски в размер на 25 лв. със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата
от 193,62 лв.-обезщетение за забава за периода 11.03.12 г.-11.03.15 г.
Видно от констативен протокол за ПТП № 1205713 от 06.02.10
г. в 19,05 ч. на 200 м след разклона за с.Горна Росица по пътя между гр.Габрово
и гр.Севлиево е настъпило ПТП, при което л.а. „Форд Фокус” с рег.№ ********,
управляван от М.Т., при предприемане на маневра изпреварване на т.а. „Ивеко АТ
260 С 40 И” с рег.№ *******, управляван от Веселин Златев, не е оставил
достатъчно странично разстояние, завъртял се е и е ударил товарния автомобил в
областта на предната лява част на предната броня.Посочено е, че виновният водач
има застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество по полица 091008А556760
със срок на валидност от 24.04.09 г. до 23.04.10 г.
От застрахователна полица № 59300777005 е видно, че т.а. „Ивеко" модел
АТ260840 с ДК№ ******* е застрахован по застраховка „Каско”
при ищеца за периода 17.01.10
г.-17.01.11 г.
Видно от
преписката по щета № 59-06030-018/10/10.02.10 г.-опис на претенция, опис-заключение по претенция,
фактура, възлагателно писмо, преводно нареждане, ищецът е заплатил на
сервиза, отремонтирал увредения от процесното ПТП т.а. „Ивеко” сумите 2 737,92 лв. и 188,30 лв.
От представената кореспонденция между двете дружества е видно, че са
извършени прихващания включително и по процесната щета, като ответникът е
признал сумите съответно от 2 171,46 лв. и 146,84 лв., като е останал
непогасен остатък от 632,30 лв.
Видно от справка на Гаранционен фонд към 06.02.10 г. л.а. с ДК№ *******е
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” за периода по полица № 111091008А556760
в ЗАД „А.”.
С отговора на исковата молба ответникът е изразил становище, че не оспорва
механизма на ПТП, както е описан в протокола от 06.02.10 г., нито факта, че
произшествието е настъпило по вина на М.Т., чиято гражданска отговорност е
застрахована в ответното дружество, като твърди, че платеното от него обезщетение
в размер на 2 318,92 лв. напълно възмездява вредите на процесното ПТП
Първоинстанционният съд е обявил за безспорно обстоятелството, че
ответникът е платил на ищеца сумата от 2 318,92 лв.
От
заключението на приетата по делото автотехническа
експертиза
на в.л. Ж.Е. е установено, че ПТП е настъпило на 06.02.10 г. около 19,05 ч., като т.а.
„Ивеко АТ 260 S 40” с рег.№ ******* се е движел в посока към
гр.Севлиево.На около 200 м след разклона за с.Горна Росица движещият се зад
него л.а. „Форд Фокус” с рег.№ *******е извършил изпреварване на товарния
автомобил, навлязъл е в лентата пред
него в непосредствена близост пред предната част на товарния автомобили е
настъпил удар на предната лява част на товарния автомобил със странична дясна
част на лекия автомобил.Вследствие на удара лекият автомобил се е завъртял на
пътното платно върху лентата за насрещно движение и е излязъл от пътното платно
вляво.Щетите по товарния автомобил „Ивеко АТ 260 S 40” с рег.№ ******* могат да са получени при описания
механизъм и се намират в причинно-следствена връзка с него.Към датата на ПТП
процесният автомобил е бил на 4 години, 0 месеца и 20 дни.По делото няма данни
за гаранционните условия на процесния автомобил.Общият размер на причинените
щети към датата на ПТП по средни пазарни цени възлиза на 1 638,31 лв. с
ДДС, а ако се установи, че автомобилът към датата на ПТП е в гаранция, размерът
на щетата е 2 926,22 лв.Стойността на новите детайли, доставени от
официалния вносител, е 2 108,20 лв.
В частта относно стойността на новите части е допусната повторна автотехническа
експертиза.От заключението на в.л. Й.Й. е установено, че стойността за
възстановяване на товарния автомобил, изчислен на база средни пазарни цени към
датата на ПТП, е 2 346,18 лв.В съдебно заседание вещото лице е пояснило,
че за определяне на средната пазарна стойност е използвал данните в четири
сервиза и така е получил средната стойност.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно
чл.213, ал.1 КЗ /отм./ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя на
причинителя на вредата по застраховка „Гражданска отговорност” до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.Предпоставките за уважаване на иска са: наличие на застрахователно
правоотношение по застраховка „Каско” между ищеца и собственика на увредения автомобил, плащане
на застрахователното обезщетение, наличие на предпоставките на чл.45 ЗЗД-противоправно поведение, вреда и причинна връзка между противоправното
поведение и претърпените от застрахования вреди, застрахователно
правоотношение по застраховка „гражданска отговорност” между деликвента и
ответника.
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска с мотиви, че не е доказано
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” между ответното дружество и виновния водач поради непредставяне на
застрахователната полица, като се е позовал на разпоредбата на чл.261, ал.1,
изр.1 КЗ /отм./, поради което протоколът за ПТП не може да замести
застрахователната полица.Приел е, че информацията, предоставена от
информационния център към Гаранционен фонд по чл.293 КЗ /отм./ на увредените
лица има за цел да ги улесни при събирането на данни, необходими за упражняване
на правата им, не и да замести доказателствата, уредени в ГПК.Поради изложените
съображения е отхвърлил иска поради липса на пасивна материалноправна
легитимация.
Настоящият съдебен състав намира, че от съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства са установени всички елементи от фактическия състав на
чл.213, ал.1 КЗ /отм./.
Налицието на застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и виновния водач не е
спорно по делото.По отношение на това обстоятелство е налице признание на ответника,
същото е установено и от констатациите в протокола за ПТП и от представената
справка от информационната система на Гаранционен фонд.Съгласно чл.295, ал.7 КЗ документите,
изготвени от фонда въз основа на данните от Информационния център, до доказване
на противното, удостоверяват застрахователя, номера на договора за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите или „Злополука"
на пътниците, началната и крайната дата на покритието, регистрационния номер и
номер на рама /шаси/ на моторното превозно средство, име/наименование и
адрес/адрес на управление на собственика на моторното превозно средство или
превозвача на пътници със средства за обществен превоз.
Предмет на спор между страните е само размера на
обезщетението.
По отношение стойността
на новите части съдът кредитира заключението на повторната автотехническа
експертиза, тъй като същата е по-обоснована и е дала оценка по средна пазарна
цена.При това положение размерът на причинените щети на увредения автомобил
възлиза на 2 346,18 лв.След прибавяне на ликвидационни
разноски в размер на 25 лв. дължимата сума възлиза на 2 371,18 лв. От
посочената сума следва да се приспадне извършеното от ответника плащане в
размер на 2 318,92 лв.При това положение искът за главница се явява основателен
за сумата 52,26 лв.С оглед липсата на спор относно останалите обстоятелства и
доказания размер на главницата основателен се явява и искът по чл.86, ал.1 ЗЗД
за сумата 16,01 лв. за периода 11.03.12 г.-11.03.15 г., определена по реда на
чл.162 ГПК.
Поради разминаване
на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се отмени в
частта, с която е отхвърлен иска по
чл.213, ал.1 КЗ /отм./ за сумата 52,26 лв., а искът по чл.86, ал.1 ЗЗД-за
сумата 16,01 лв., както и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на
ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение над 293,26 лв., а за депозит за автоттехническа
експертиза-над 77,90 лв., като вместо него се постанови решение, с което в
посочените части исковете да се уважат.В останалата част решението е влязло в
сила.
С оглед изхода на
спора на основание чл.78, ал.1 ГПК въззиваемият следва да бъде осъден да
заплати на въззивника сумата 72,56 лв.-разноски за държавна такса и съдебни
експертизи.Съдът не присъжда разноски за адвокатско възнаграждение
за двете инстанции, тъй като не са представени договори за
правна защита и съдействие съгласно чл.33 ГПК за договорен размер възнаграждение, както и вида и начина на плащането му съгласно т.1 от ТР № 6/06.11.13 г. по т.д.№ 6/12 г. на ОСГТК
на ВКС /Опр. № 113/20.05.16 г. на ВКС, II ГО по ч.гр.д.№ 1846/16 г./.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението от 19.12.16 г. на СРС, 68
с-в, по гр.д.№ 12999/15 г. в частта, с която са отхвърлени предявените от З. „Б.В.и.г.” против З. „А.” АД
с правно основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./ за сумата 52,26 лв. и с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 16,01 лв. , както и в
частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски за
юрисконсултско възнаграждение над 293,26
лв., а за депозит за автотехническа експертиза-над 77,90 лв., ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. „А.” АД с ЕИК******** и с
адрес: *** да заплати на З. „Б.В.и.г.” с ЕИК********със седалище и адрес на управление:***, пл. ********и
със съдебен адрес:*** на основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./ сумата 52,26 лв.
/петдесет и два лева и двадесет и шест стотинки/-част от платено обезщетение по
риск „Булстрад Бонус Каско” по щета № 4703101101001521 за вреди от ПТП от
06.02.10 г. със законната лихва от 13.03.15 г. до окончателното изплащане на
сумата, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 16,01 лв. /шестнадесет лева и
една стотинка/ за периода 11.03.12 г.-11.03.15 г.,
както и сумата 72,56 лв. /седемдесет и два лева и петдесет и шест
стотинки/ на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.