Мотиви към Присъда № 882/30.09.2011 год.
постановена по НОХД № 1285/2011 год. по описа на ЯРС:
ЯРП е предявила обвинение срещу подсъдимия Г.Г.Г. *** за извършено
престъпление по чл.343в ал.2 от НК.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа
повдигнатото обвинение срещу подсъдимия Г.Г.Г., като изразява становище, че от
събраните в хода на досъдебното производство и на съдебното следствие
доказателства безспорно бе доказано, че подсъдимият Г. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението, за което му е било
повдигнато обвинение. По отношение на наказанието, представителят на държавното
обвинение счита, че са налице основанията на чл.78а от НК за освобождаване от
наказателна отговорност на подсъдимия с налагане на административно наказание,
като пледира да му бъде наложено административно наказание глоба около средния
размер, предвиден в закона.
Подсъдимият Г.Г.Г. участва лично в съдебно заседание. Признава се за
виновен и отказва да дава обяснения, възползвайки се от визираното в чл.115
ал.4 от НПК процесуално право, като моли съда да му бъде наложено минимално
наказание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно
и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Г.Г.Г. притежавал свидетелство за правоуправление на моторно
превозно средство № *********, издадено от МВР-Ямбол на 23.11.2007 г. Срокът на
валидност на същото изтекъл на 19.06.2010 г. Въпреки това, след тази дата /19.06.2010
г./ подсъдимият Г. не подал заявление пред МВР за подмяна на свидетелството на
управление на МПС, поради изтичане на срока на валидност на същото. Въпреки, че
подсъдимият Г. бил неправоспособен водач на МПС, тъй като не притежавал валидно
СУМПС /тъй като срокът на валидност на притежаваното такова бил вече изтекъл/ и
без да се съобрази с това обстоятелство, на 19.06.2010 г. подсъдимият Г.Г.Г.
бил спрян за проверка от служители на МВР-Ямбол, при която било установено, че управлява
МПС без да е правоспособен водач. Поради това, същият бил наказан с Наказателно
постановление № 12/14.01.2011 г. на Началника на РУ „Полиция” – гр. Ямбол,
влязло в законна сила на 24.03.2011 г., за извършено от него нарушение на
чл.177 ал.1 т.2 ЗДвП /управлявал МПС без да притежава съответното свидетелство
за управление/.
На 20.04.2011 г., без да се съобрази с обстоятелството, че е
неправоспособен водач, подсъдимият Г. отново предприел управление на МПС - лек
автомобил „Фиат Чинкуеченто” с рег. № У 1094 АН и около 10.00 часа, по път
ІІ-53, км. 184.3, в района на кръстовище с. Пьрвенец, обл. Ямбол по посока
с.Войника, обл. Ямбол, същият бил спрян за полицейска проверка от дежурен полицейски
екип на РУ „Полиция” – гр. Стралджа, в състава на който влизал свидетелят Г.С.Г.
***. Полицейският служител установил, че лекият автомобил бил управляван от
подсъдимият Г.Г.Г. ***. При проверката било установено, че подсъдимият не
представил на полицейския служител СУМПС. При направената от полицейския
служител справка с установило, че подсъдимият Г. бил неправоспособен водач, тъй
като не притежавал свидетелството за управление на МПС, валидно за категорията,
към която спадало управляваното от него превозно средство. Подсъдимият Г.Г.Г. е
извършил деянието в едногодишен срок от наказването му по административен ред
за такова деяние /управление на МПС без съответното свидетелство за управление/
с Наказателно постановление № 12/14.01.2011 г. на началника на РУ „Полиция” гр.
Ямбол, влязло в законна сила на 24.03.2011 г.
На подсъдимия Г.Г.Г. бил съставен АУАН № 204/20.04.2011 г. за
нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДвП /за управление на МПС без да е правоспособен
водач/, като същевременно бил предупреден от полицейския служител да не
управлява МПС без да притежава свидетелство за управление на МПС.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от
обясненията на подсъдимия Г.Г.Г., показанията на свидетеля Г.С.Г., а така също
и въз основа на приложените по делото писмени доказателства.
От приложената по делото справка за съдимост е видно, че подсъдимият
Г.Г.Г., ЕГН ********** е неосъждан.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се
установява, че подсъдимият Г.Г.Г. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.343в ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй като на
20.04.2011 г. около 10.00 часа в гр. Ямбол по път ІІ-53 км. 184.3 в района на
кръстовище с. Първенец, обл. Ямбол, по посока с. Войника, обл. Ямбол е
управлявал моторно превозно средство /МПС/ - лек автомобил „Фиат Чинкуеченто” с
рег. № У 1094 АН, негова собственост, без да притежава съответно свидетелство
за управление на МПС, в едногодишния срок от наказването му по административен
ред за такова деяние с Наказателно постановление № 12/14.01.2011 г. на
Началника на РУ „Полиция” гр. Ямбол, влязло в законна сила на 24.03.2011 г. за
управление на МПС без съответно свидетелство за управление на МПС.
Изпълнителното деяние се изразява в управлението от страна на
подсъдимия Г. на моторно превозно средство, в конкретния случай лек автомобил „Фиат
Чинкуеченто” с рег. № У 1094 АН и в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление – с Наказателно постановление № 12/14.01.2011 г. на
Началника на РУ „Полиция” гр. Ямбол, влязло в сила на 24.03.2011 г., е извършил
отново такова деяние. Наказателното постановление, с което Г. е бил наказан по
административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление за управление е влязло в сила на 24.03.2011 г., от
която дата е започнал да тече едногодишния срок, в рамките на който подсъдимият
Г. е извършил деянието, предмет на настоящото дело, а именно на 20.04.2011 г. е
управлявал горепосочения лек автомобил, без да притежава съответно свидетелство
за управление на моторно превозно средство.
При осъществяване на престъпното деяние подсъдимият Г. е действал с
пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния и противоправен характер на
същото, както и неговите общественоопасни последици, но въпреки това е искал
настъпването на тези последици.
С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че подсъдимият Г.
действително е осъществил както от обективна, така и от субективна страна
състава на престъплението по чл.343в ал.2 от НК, поради което съдът го призна
за виновен по така повдигнатото му обвинение.
Относно вида и размера на наложеното наказание, съдът взе предвид
следното:
За извършеното от подсъдимия Г.Г.Г. престъпление Наказателния кодекс
предвижда наказание лишаване от свобода до две години. Подсъдимият Г. не е
осъждан за престъпление от общ характер, не е освобождаван от наказателна
отговорност, от престъплението не са причинени имуществени вреди, поради което
съдът счете, че са налице основанията на чл.78а ал.1 от НК за освобождаване от
наказателна отговорност на подсъдимия с налагане на административно наказание.
При определяне на размера на наказанието, съдът взе предвид сравнително
високата степен на обществена опасност на деянието, обстоятелството, че
подсъдимият е бил наказван по административен ред за извършени от него
административни нарушения, а от друга страна съдът взе предвид чистото съдебно
минало на подсъдимия, като прецени, че за извършеното от него престъпление
следва да му се определи административно наказание глоба в минималния размер,
предвиден в разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК, като му наложи глоба в размер на
1000 /хиляда/ лева.
Съдът счита, че така наложеното административно наказание е
необходимо и достатъчно за постигане на целите на наказателната репресия и
преди всичко намира, че същото ще въздейства предупредително, превъзпитателно и
възпиращо както върху самия подсъдим, така и върху останалите членове на
обществото.
Причина за осъществяване на деянието е незачитането на установения в
страната правов ред.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: