Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 20.02.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
VII-ми граждански състав в открито съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : ЗОРНИЦА БАНКОВА
При
секретаря В.А., като разгледа докладваното от съдия Банкова гражданско дело №9183
по описа на съда за
Производство
по реда на чл.127а от СК.
В РС-Плевен
е постъпила искова молба от Х.П.Н., ЕГН**********, като майка и законен представител
на малолетното дете Е* Т* И*, ЕГН********** против Т.П.И., ЕГН**********.В
молбата се твърди, че с влязло в сила решение № 1037/06.07.2016 г. по гр.д.№3902/2016
г. по описа на ПлРС по утвърдено споразумение
между страните, родителските права върху роденото от съвместното им
съжителство дете, са предоставени на майката, а на бащата определен режим на
лични отношения.Твърди се, че в момента ищцата
има връзка с друг мъж, с който й предстои сключване на брак и от който чака дете. Същият живее и работи по
трудов договор в международна компания, която има представителство в П*.Твърди
си, че детето има международен паспорт. Поради тази причина, след раждане на
второто дете ищцата ще се налага
пътуване заедно с двете деца до П* за да са заедно всички. Същата многократно е
провела разговори с ответника относно пътуването на детето Е*, но той категорично изразявал несъгласие да
подпише необходимите документи за излизане на детето в чужбина, дори в последно време отказвал разговори по телефона относно режима на свиждане и предаване на
детето.Въз основа на изложеното моли да се даде разрешение от съда, което
замества съгласието на другия родител, за пътуване на детето до П**и **** за
срок от пет години и и се разреши
издаването на нов задграничен паспорт.
Ответникът
, чрез процесуалния си представител е оспорил предявените искове.
Дирекция „Социално подпомагане” гр.
Плевен ангажира становище, че следва да се съобразят доказателствата по делото
и се даде разрешение, на да се конкретизира времетраенето на пътуванията.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното:
Видно, е от представеното копие от
удостоверение за раждане от *** ***, че като родители на детето Е* Т*И*, ЕГН**********е
род. на ***г., са посочени Х.П.Н.,ЕГН********** и Т.П.И., ЕГН**********.
Видно
от приложеното решение №1037/06.07.2016г., постановено по гр.д.№3902/2016г. по
описа на ПлРС,влязло в сила на 06.07.2016г., е че упражняването на родителските
права върху детето е предоставено на майката, като на бащата е определен режим
на лични контакти с детето.
Представено
е заверено ксерокопие на удостоверение за сключен граждански брак между Х.Н. и
О* Ш*на 12.01.2017г., Договор за наем , от който е видно, че новият съпруг има
жилище, трудов договор , от който е видно, че новият съпруг има доходи от ТПО.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С
разпоредбата на чл.127а от СК се уреждат отношенията между родителите при
разногласие между тях относно пътуването на дете в чужбина. В този случай
липсата на съгласие между родителите се замества от решението на съда.
Конкретният казус попада в приложното поле на визираната разпоредба, доколкото
съгласно чл.76, т.9 от ЗБЛД, за пътуване в чужбина на малолетни и непълнолетни
лица и поставени под пълно запрещение лица, е необходимо нотариално заверено
писмено съгласие от родителите, настойниците или попечителите, като при
разногласие между родителите спора се решава по реда на чл.127а от СК. Няма
съмнение, че даването на съгласие съгласно цитираните разпоредби на закона, са
част от кръга правомощия на родителите в отношенията им с децата, поради което
следва да се приеме, че при липса на съгласие по тези въпроси спорът следва да
бъде решен по исков ред от районния съд. В този смисъл предявеният иск се явява
допустим.
Съдът
намира, че предявеният иск от ищцата за даване на разрешение на детето да пътува до Република *
страните *** *** без съгласието на баща му е основателен, като съображенията за
това са следните:
След съобразяване с всички
доказателства по делото, съдът счита, че е в интерес на детето Е* Т* И* да й бъде
разрешено да пътува до Република П*без съгласието на бащата, тъй като на
майката е предоставено упражняването на родителските права с влязло в сила
решение, майката пребивава постоянно в страна- членка на ЕС, има възможност да
се грижи за детето и може да създаде нормални условия за живот на детето при
евентуален престой на същото при нея.
Съдът
счита, че ограничение в броя на пътуванията, времето и продължителността им,
при съобразяване режима на лични отношения с бащата, не се налага, тъй като майката е задължена по
силата на решението за упражняване на родителските права да спазва режима на
лични отношения. Съдът отчита, че в семейноправните отношения съгласно закона и
трайната съдебна практика, върховенство имат интересите на детето. Освен това
осъществяването на правото на свободно предвижване е регламентирано в Конституцията
на Република България. Съдът е взел и предвид съдебната практика, съгласно
която съдът може да разреши конкретни пътувания-за определен период от време,
до определени държави или неограничен
брой пътувания, през определен период от време, до определени държави./Р№789 от
13.01.2011г. на ВКС по гр.д.№45/2010г., III г. о,
ГК.В случая съдът приема, че са налице условия да се разреши детето да пътува за
период на валидността на паспорта на детето- 03.01.2017г.Съдът се е съобразил и
с изразеното становище на страните, че
вече са в добри взаимоотношения и полагат усилия за спазване на режима и
пътуване на детето до новото семейство в друга държава.В тази връзка е и социалния
доклад,съгласно същия , бащата е се е съгласил детето да пътува, но да се
фиксират сроковете.Дадено е становище, че следва да се съобрази и чл.10, т.2 от
Конвенцията на ООН, за свободно предвижване на лицата в страната и извън страната.
Доводите на представителя на ответника,
че пътуванията на детето зад граница биха могли да възпрепятстват възможността
му да се вижда с него, са ирелевантни за спора. Ответникът разполага с влязло в
сила съдебно решение, с което е определен режимът на лични контакти и при неизпълнението
му от страна на ищцата, ответникът разполага с правна възможност за защита на
интересите си.
Поради изложеното
и предвид и възрастта на детето, молбата се явява основателна и следва да се
уважи, а именно да се разреши на детето да пътува до П* и страните ***,
придружавано от своята майка, за срок до изтичане валидността на международния
му паспорт- 03.01.2019т., като в останалата част ,оставя молбата без уважение.
По отношение на искането да се даде
разрешение на майката, детето да се снабди с паспорт, съдът счита, че на
настоящия етап, детето притежава такъв паспорт и липсва правен интерес от
издаване на нов.Преценката за защита правата интересите детето и нуждата му от
паспорт, се извършва към датата на постановяване на решението.Предвид
изложеното, следва да се прекрати производството в тази част, като недопустимо.
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, следва ищцата да заплати на ответника сумата 148,87лв.,
направени деловодни разноски, по компенсация.
По така изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
РАЗРЕШАВА на основание чл.76, т.9 от
Закона за българските лични документи във вр.чл.127а от СК на малолетното лице Е*
Т* И*, ЕГН********** от гр.Плевен, ДА ПЪТУВА, придружавано от своята майка Х.П.Н.,
ЕГН**********, до Република П* и ****, без съгласието на
бащата Т.П.И., ЕГН**********, за срок до
03.01.2019г., като ОТХВЪРЛЯ молбата в останалата част, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ПРЕКРАТЯВА частично производството по
гр.д.№9183/16г. по описа на ПлРС, в частта, в която се иска разрешение за
издаване на международен паспорт за детето Е* Т* И*, ЕГН**********, като
НЕДОПУСТИМО.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК Х.П.Н.,ЕГН**********
ДА ЗАПЛАТИ на Т.П.И., ЕГН**********, сумата 148,87лв., направени разноски, по
компенсация.
След влизане в сила на решението препис
от същото да се изпрати на ОД на МВР гр. Плевен за сведение.
Решението подлежи на обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в
частта, в която се прекратява производството, решението има характер на
определение и може да се обжалва в едноседмичен срок, с частна жалба пред ПОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: