РЕШЕНИЕ
№ 2067
гр. Бургас, 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря М. АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20252120100437 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тридесет и първа.
Образувано е по предявен от И. И. Б. и Кристияна З. Б. срещу „Офишъл Бългериан
Пропъртис“ ЕООД, иск за обявяване за окончателен на предварителен договор от 21.12.2023
г. за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ Поземлен имот с идентификатор
**** по КККР на с. Б***, одобрени със Заповед № РД-18-545/13.08.2019 г. на ИД на АГКК,
последно изменение засягащо имота от 09.01.2020 г., с площ 827 кв. м., с трайно
предназначение: Земеделска и начин на трайно ползване: Урбанизирана, ниско застрояване
(до 10 м), находяща се в с. Б***, при съседи: ***, ***, ***, ***, на основание чл. 19 ал. 3 от
ЗЗД.
Твърди се, че на 21.12.2023 г. между страните по делото е сключен описания по-горе
предварителен договор, по силата на който страните са се съгласили на 21.12.2024 г. да
сключат окончателен договор, по силата на който ответникът да прехвърли на ищеца
описания по-горе имот. Изложено е, че поради липса на комуникация между страните, преди
настъпване на датата за сключване на окончателен договор от ищеца до ответника е
изпратена покана за сключване на окончателен договор, чрез ЧСИ с рег. № *** КЧСИ, по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Сочи се, че на уговорената дата и час, ответникът не се е явил в
кантората на нотариус с рег. № ***, РД – ОС – Бургас, за което е съставен констативен
протокол.
Направено е искане за уважаване на предявения иск.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК чрез процесуалния си представител
ответникът е подал отговор на исковата молба, в който е обърнато внимание, че останалите
1
наследници по закон на И. Л. Й. са прехвърлили своите идеални части от правото на
собственост върху имота чрез договори за замяна, като при сключване на тези договори пред
нотариуса е представена фактура на стойност 2600 лева, която стойност е изплатена на И. Л..
Не се оспорва наличието на облигационна връзка между страните, по повод твърдяния в
исковата молба договор, нито задължението на страните да сключат окончателен, като се
твърди, че ответникът не е отказвал да сключи договора, а е изчаквал ищеца да изпълни
задълженията си по чл. 4 и чл. 7 от предварителния договор. Сочи се, че на 20.01.2025 г. от
ответника до ищеца е изпратено съобщение с искане за финализиране на сделката, но не е
получен отговор, поради което на същата дата от управителя на дружеството-ответник е
изпратено второ съобщение с молба да се депозира отговор по първото съобщение и след
като не е получен такъв, на 22.01.2025 г. е изпратено съобщение по Whattsup на ищеца с
искане за сключване на окончателен договор, но и това съобщение е останало без отговор.
Изложено е, че на 23.01.2025 г. отново е изпратено съобщение до ищцата за сключване на
окончателен договор и изразяване на нежелание за разрешаване на въпроса по съдебен ред.
Оспорва се редовността на връчването по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК от ЧСИ, поради връчване
на адрес различен от вписания от дружеството-ответник.
Направено е искане за уважаване на предявения иск.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа
предявения иск. С молба от 27.08.2025 г., депозирана от ищците е посочено, че страните са
сключили окончателен договор за покупко-продажба с предмет процесния имот, като се иска
постановяване на краен съдебен акт и присъждане на разноски, с оглед обстоятелството, че
ответникът е изпълнил задължението си в хода на делото, а не преди завеждането му.
В съдебното заседание, чрез особения си представител, ответникът поддържа
отговора на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен договор за покупко-продажба, материализиран в Нотариален
акт № */*** г. по нот.д. № 382/2025 г. на нотариус с рег. № *** на НК с РД РС –Бургас, с
който „Офишъл Бългериан Пропъртис“ ЕООД е прехвърлил на И. И. Б. и К. З. Б. правото на
собственост върху процесния поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Б**.
В съдебното заседание от 02.09.2025 г., от ответника е представена подписана от
ищците молба, с която във връзка със сключения окончателен договор е направен
извънсъдебен отказ от иска и разноските по настоящото дело /л. 79/.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
По допустимостта.
В съдебното заседание от 02.09.2025 г., от ответника е представена подписана от
ищците молба, адресирана до съда, с която във връзка със сключения окончателен договор е
направен извънсъдебен отказ от иска по настоящото дело. По така депозираната от
ответника молба, съдът приема следното: По своето естество правото на отказ от иск по чл.
233 ГПК е процесуално право на ищците, което за да е надлежно упражнено следва да бъде
депозирано лично от ищците /или чрез пълномощник с изрично пълномощно/ пред съда
устно или с писмена молба. Доколкото отказът е направен извънсъдебно и правото по чл.
233 ГПК не е лично упражнено от ищците пред съда, настоящият състав приема, че не е
десезиран, за което свидетелства и процесуалното поведение на ищците в съдебното
заседание – поддържат иска, поради което спорът следва да бъде разгледан по същество.
По иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
2
За успешното провеждане на предявения иск, ищецът следва да установи по делото
обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на
претенцията по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД. В тази връзка, в тежест на ищеца е да установи в процеса
при условията на пълно и главно доказване възникнало правоотношение между страните по
сключен предварителен договор за покупко-продажба на посочения в исковата молба
недвижим имот, в който е уговорено окончателен договор да бъде сключен до 21.12.2024 г. В
тежест на ответника е да докаже направените правоизключващи възражения.
Не е спорно между страните, а и от представените в съдебното заседание писмени
доказателства договор за покупко-продажба, материализиран в Нотариален акт № */***г. по
нот.д. № 382/2025 г. на нотариус с рег. № *** на НК с РД РС –Бургас се установи, че в хода
на настоящия процес е сключен окончателен договор досежно процесния поземлен имот, с
оглед което правото по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е погасено.
Така мотивиран, съдът формира извод за неоснователност на предявения иск, поради
което същият следва да бъде отхвърлен.
По разноските.
В случая, искът е отхвърлен, поради изпълнение на задълженията на ответника в
хода на процеса, поради което по принцип разноски следва да бъдат присъдени на ищците. В
съдебното заседание от 02.09.2025 г. ищците поддържат искането си за разноски, а
ответникът оспорва дължимостта на разноски, като ангажира писмени доказателства за
погасяване на задължението им за разноски - подписана от ищците молба /декларация/, с
която във връзка със сключения окончателен договор е направен извънсъдебен отказ от
разноските по настоящото дело /л. 79/. По така очертания спор за разноските, съдът приема
следното: В случая, спорът за разноските не може да бъде разрешен правило, ако не бъде
прокарано принципно разграничение между процесуалното искане до съда за присъждане на
разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК и материалното право на вземане за разноски. Процесуалното
искане за присъждане на разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК се упражнява от страната, която
счита, че има материално право на разноски, до съда и може да бъде оттегляно и
подновявано неограничено до приключване на устните състезания. Самото право на вземане
за разноски, обаче е материално право и спорът за него е спор относно материално право.
При направено от ищците процесуалното искане за присъждане на разноски по чл. 78, ал. 1
ГПК, съдът се произнася по същество, като може да реши, че материалното право на вземане
за разноски съществува или не съществува. Следователно, съдът се произнася само по повод
надлежно сезиране с процесуално искане за разноски /направено устно или с писмена
молба/, но решава материалния спор за разноски, съобразно изхода на делото и
ангажираните доказателства по делото. В случая, ищците в съдебно заседание поддържат
процесуалното си искане за присъждане на разноски, което задължава съда да разгледа спора
относно материалното им право на разноски. От представената от ответниците, подписана
от ищците, молба се установява, че във връзка със сключения окончателен договор е
направен извънсъдебен отказ от материалното право на разноските по настоящото дело.
Материалното волеизявление за отказ от права /макар и формално адресирано до съда/ е
достигнало до своя адресат – ответника по делото /доколкото молбата за отказ е представена
в съдебното заседание от ответника/, поради което е породило правните си последици.
Отказът от право на разноски може да бъде оттеглен, но за да бъде същият валидно оттеглен,
материалното волеизявление за оттегляне следва да бъде получено от ответника преди или
най-късно едновременно с волеизявлението за отказ от право на разноски, съобразно чл. 13,
ал. 2 /и ал. 4/ ЗЗД, която разпоредба се прилага по аналогия за всички материалноправни
волеизявления. С оглед гореизложеното и предвид липсата на данни оттеглянето на отказа
от разноски да е получено от ответника преди или най-късно едновременно със самия отказ,
съдът приема, че материалното право на вземане за разноски на ищците е погасено, поради
осъществен отказ от него, а подновеното в съдебното заседание искане за разноски,
представляващо по естеството си оттегляне на направения с процесната молба /декларация/
извънсъдебен отказ от материалното право на разноски, е направено след законоустановения
срок по чл. 13 ЗЗД, поради което не е породило правни последици. В допълнение следва да
3
се посочи, че доколкото отговорността за разноски е деликтна, то съгласието на
пострадалите ищци – в случая съгласие на ищците, правото им на разноски да се счита за
несъществуващо /неоттеглено в срока по чл. 13 ЗЗД/, дадено с процесната молба за отказ от
разноски, изключва противоправността на деянието на ответника – в случая даването на
повод за завеждане на делото, поради което искането за разноски е неоснователно и от тази
гледна точка. Направеният извод не се разколебава от правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй
като този текст не урежда единствената хипотеза на недължимост на разноски от ответника,
а урежда хипотеза на освобождаване от задължение за разноски поради липса на
противоправно деяние – недаване на повод за завеждане на делото, какъвто настоящият
случай не е. В случая, ответникът е дал повод за завеждане на делото, но задължението му за
разноски е погасено, поради новоосъществен юридически факти – съгласие на ищците,
правото им на разноски да се счита за несъществуващо, дадено поради доброволното
уреждане на спора с предварителния договор, преди приключване на настоящото дело пред
всички инстанции.
По изложените съображения, съдът приема, че процесуалното искане за разноски,
поддържано от ищците в съдебното заседание, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено
/за което съдът не дължи нарочен диспозитив/, поради липса на материално право на
вземане за разноски в полза на ищците – същото е погасено, поради отказ от него,
осъществен от ищците.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. И. Б., ЕГН ********** и К. З. Б., ЕГН ********** и
двамата с адрес гр. Б***, ул. *** срещу „Офишъл Бългериан Пропъртис“ ЕООД, ЕИК ***
със седалище и адрес на управление гр. Б***, ул. ***, иск за обявяване за окончателен на
предварителен договор от 21.12.2023 г. за покупко-продажба на недвижим имот,
представляващ Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Б**, одобрени със
Заповед № РД-18-545/13.08.2019 г. на ИД на АГКК, последно изменение засягащо имота от
09.01.2020 г., с площ 827 кв. м., с трайно предназначение: Земеделска и начин на трайно
ползване: Урбанизирана, ниско застрояване (до 10 м), находяща се в с. Б***, при съседи: ***,
***, *****, ****, на основание чл. 19 ал. 3 от ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4