№ 6613
гр. София, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Василена П. Мидова
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело №
20241100513164 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Е. С. А., ответник в
първоинстанционното производство, чрез процесуален представител – адв. Л.
Л. срещу решение № 13 983/16.07.2024 г. на СРС, 179 състав, постановено по
гр.д. 7 693/2023 г., с което е осъден да заплати на „ДЗИ – Общо Застраховане“
АД на основание чл. 500 ал.1 т.1 от КЗ сумата от 500 лв. – частичен иск, при
пълен заявен размер от 78 456 лв., представляваща регресно вземане за
изплатено обезщетение за неимуществени вреди по щета № 43072951900113
по застраховка „Гражданска отговорност“, претърпени от К.Б.К. в резултат на
ПТП, настъпило на 10.03.2019 г., на път III-623, в посока от с. Извор към с.
Дебели лаг, което ответникът е управлявал лек автомобил „БМВ 520И“ с рег.
№ **** под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма, както и за сумата от 500 лв. – частичен иск, при
пълен заявен размер от 1 544 лв., представляваща регресно вземане за
изплатено обезщетение за имуществени вреди по щета № 43072951900113 по
застраховка „Гражданска отговорност“, претърпени от К.Б.К. в резултат на
ПТП, настъпило на 10.03.2019 г., на път III-623, в посока от с. Извор към с.
Дебели лаг, което ответникът е управлявал лек автомобил „БМВ 520И“ с рег.
1
№ **** под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма.
В жалбата са наведени твърдения, че решението е неправилно поради
нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Заявени са
възражения, касаещи неправилния извод на съда относно недоказаността на
заявеното възражение за съпричиняване, което обстоятелство било безспорно
по делото, тъй като се признавало от ищеца в исковата молба. Същото било
прието и от комисията на застрахователя при определяне на размера на
обезщетението респ. установявало се и от присъдата на наказателния съд като
мотивите на същата се ползвали с доказателствена сила. Заявени са
възражения и касателно възражението за давност като са изложени
съображения, че същата започва да тече от момента на увреждането. Иска се
отмяна на решението. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца в
първоинстанционното производство „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД, чрез
процесуален представител адв. А. Б., в което са наведени съображения
относно правилността на обжалваното решение и искане за неговото
потвърждаване. Претендират се сторените в производството съдебни
разноски.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен
от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма.
Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на
ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите
към спорния предмет императивни материалноправни норми.
В първоинстанционното производство е разгледан осъдителен иск по
чл. 500 ал.1 т.1 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 500 ал.1 т.1 пр.1 от КЗ, застрахователят
има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя
обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач
при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил
нарушение по ЗДвП, като е управлявал превозното средство под въздействие
на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон
норма.
2
Страните са формирали спор относно правно-релевантните факти,
подлежащи на установяване с оглед фактическия състав на регресната
отговорност, касаещи заявеното от ответника възражение за съпричиняване и
правопогасяващото възражение за изтекла погасителна давност.
Във връзка с така очертания предмет на спора, Софийски градски съд,
IV-Д състав, намира следното:
Възражението за съпричиняване касае знанието и съгласието на
пострадалия да пътува в лек автомобил, управляван от водач, употребил
алкохол. Наведеното възражение е допустимо и относимо към предмета на
делото като с оглед установените правила за разпределение на
доказателствената тежест подлежи на установяване от ответника. Същата е и
правилно разпределена от състава на СРС в определение 2061/15.01.2024 г.,
постановено по реда на чл. 140 от ГПК, прието без възражение от страните,
видно от протокола на съдебно заседание от 01.04.2024 г., поради което не
могат да бъдат споделени възраженията във въззивната жалба, че това
обстоятелство е безспорен факт. Доказване на заявеното възражение в рамките
на първоинстанционното производство ответникът не е предприел, въпреки
изричните указания в този смисъл на СРС, обективирани в доклада по делото.
Възражението, че признание за факта на съпричиняване се съдържа в
самата искова молба е наведено за първи път във въззивната жалба, поради
което същото е преклудирано.
Нормата на чл. 300 от ГПК установява, че присъдата на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. За останали извън пределите на
фактите, включени състава на престъплението от обективна страна, за
гражданския съд не съществува ограничение да приеме, че същите не са били,
респ. са били извършени от дееца, като съобрази тяхното значение за
гражданския спор, в т.ч. и относно наличието на допринасяне за вредоносния
резултат /решение 289/14.11.2016 г. по гр. д. 261/2016 г. на ІV ГО на ВКС,
решение 163/26.10.2011 г. по търг. д. 1025/2010 г. на Второ ТО на ВКС,
решение 67/15.05.2014 г. по търг. дело 1873/2013 г. на Първо ТО на ВКС и др./.
Съпричиняването на вредоносния резултат не попада в приложното поле на
чл. 300 от ГПК и подлежи на установяване при условията на пълно и главно
3
доказване от страната, която го навежда. Не могат да бъдат споделени и
възраженията за доказателствената сила на мотивите на присъдата/решение
36/21.04.2012 г. по търг. дело 319/2011 г. на Второ ТО на ВКС, решение
57/26.02.2018 г. по гр. д. 2736/2017 г. на Четвърто ГО на ВКС и др./. Това е
така защото мотивите съдържат редица юридически или доказателствени
факти, но те не се ползуват със задължителна сила по отношение на тези
факти и доказателствената сила на мотивите може да се опровергава с
всякакви доказателствени средства.
Не могат да бъдат споделени възраженията в жалбата, касаещи
началото на давностния срок касателно заявената регресна претенция.
Моментът на възникване и изискуемостта на регресното право е плащането на
обезщетението от страна на застрахователя към увредените лица /решение №
70/23.06.2011 г. по т. д. 624/2010 г. на Първо ТО на ВКС, решение №
75/13.06.2011 г. по т. д. 643/2010 г. на Първо ТО на ВКС, решение
192/14.08.2012 г. по т. д. 768/2010 г. на Второ ТО на ВКС/. Налице е и
задължителна съдебна практика в този смисъл, съгласно указанията, дадени с
т.14 от ППВС 7/04.10.1978 г., която установява началото на давностния срок за
регресни претенции респ. приложимия срок на давността – общата
петгодишна давност, установена в чл. 110 от ЗЗД. Фактът на плащане на
процесните по делото суми е осъществен на 11.03.2021 г. Исковата молба е
депозирана в съда на 13.02.2023 г. т.е. преди изтичане на предвидения в закона
давностен срок с оглед правилата за броене на срокове и давността не е
изтекла.
При липсата на други заявени възражения в жалбата, същата се явява
неоснователна и първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на
въззиваемата страна се следва сумата от 480 лв. – съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция, с оглед своевременно
заявеното искане за присъждане на разноски, доказателствата, че същото е
реално заплатено респ. изричното изявление на насрещната страна, че не
заявява възражение по смисъла на чл. 78 ал.5 от ГПК.
Предвид изложените съображения съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13 983/16.07.2024 г. на СРС, 179 състав,
постановено по гр.д. 7 693/2023 г.
ОСЪЖДА Е. С. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. **** – адв.
Л. Л. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„Христо Матов“ № 29, вх. Б, ет.3, ап. Б-4 – адв. А. Б. сумата от 480 лв. –
съдебни разноски пред настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5