№ 87426
гр. София, 13.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Частно
гражданско дело № 20231110130377 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от „С..., срещу А. Н. М... и З.
Е. М..
От служебно изисканата справка от Национална база данни
„Население” се установява, че длъжниците са с регистриран настоящ адрес в
Италия от 1999 г.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 4 ГПК, липсата на обичайно
местопребиваване или място на дейност на територията на Република
България, са основание за отказ срещу този длъжник да бъде уважено
заявление за издаване на заповед за изпълнение (независимо дали такава по
чл. 410 ГПК или по чл. 417 ГПК).
Съгласно чл. 94 ЗГР, настоящ адрес е адресът, на който лицето живее, а
съгласно чл. 48, ал. 7 КМЧП, под обичайно местопребиваване на физическо
лице се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да
живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение
за пребиваване или установяване. Тази връзка между лицето и територията на
съответната държава има изцяло фактически характер, като за
съществуването й в рамките на заповедното производство съдът преценява от
наличието на регистриран настоящ адрес там.
Предвид изложеното, съдът намира, че във вътрешното ни право най-
близо до обичайното местопребиваване се намира т.нар. „настоящ адрес“ (в
този смисъл и определение № 3298 от 11.10.2017 г. по ч.гр.д. № 4398/2017 г.
1
на Софийски апелативен съд). В случая от доказателства по делото следва да
се направи извод, че длъжниците нямат обичайно местопребиваване в
България, а живеят в Италия, където имат и официално регистриран настоящ
адрес, за което са уведомили по официален, надлежен ред българските
власти, т.е. налице е пречка за издаване на заповед за изпълнение срещу тях
съгласно чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК.
На основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, след влизане в сила на настоящото
разпореждане, следва да се укаже на кредитора възможността да предяви иск
за вземането си.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 155337/02.06.2023 г. за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, подадено от
„С... срещу А. Н. М. и З. Е. М..
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от заявителя пред Софийски градски съд.
Делото да се докладва след влизане в сила на разпореждането за
преценка налице ли е хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2