Р Е Ш Е Н И Е
№ /16.12.2020
гр.Плевен 16.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ІІ-ри
въззивен гр.с.в публичното заседание на втори декември
през две хиляди и двадесета година
в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
:
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
при
секретаря Дафинка Борисова и в
присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдията РЕНИ СПАРТАНСКА въззивно гр.дело №897 по описа за 2020г. и за да се произнесе съобрази следното:
Производство
по чл.258 и сл.от ГПК .
С решение на Плевенски Районен съд №260187 от 18.09.2020г.,
постановено по гр.д.№2137/2020г.по описа на същия съд на основание чл.150 от СК е изменен размера на издръжката ,определена по
гр.д.№7818/2018г. по описа на Плевенски районен съд за детето К.Е. И., като Е.С.И., ЕГН ********** е осъден да заплаща на детето К.Е. И.,ЕГН **********, представляван от своята майка и законен представител К.Г.Д., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на
250 (двеста и петдесет)лв., платима до 10-то число на месеца, за който се
отнася, считано от 05.06.2020г. до настъпване на причини за нейното изменяване
или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,като
в останалата част до пълния претендиран размер месечна издръжка от 300лв.искът
е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Със същото решение на ПРС на
основание чл.150 от СК е изменен размера
на издръжката,определена по гр.д.№7818/2018г. по описа на Плевенски районен съд
за детето Г.Е. И., като Е.С.И., ЕГН ********** е осъден да заплаща на детето Г.Е. И.,ЕГН **********, представляван от своята майка и законен представител К.Г.Д.,ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 250 (двеста
и петдесет)лв., платима до 10-то число на месеца, за който се отнася,
считано от 05.06.2020г. до настъпване на причини за нейното изменяване или
прекратяване,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като в
останалата част до пълния претендиран размер месечна издръжка от 300лв.искът е отхвърлен
като неоснователен и недоказан.С
решението на ПРС на основание чл.78, ал.1 от ГПК Е.С.И.,ЕГН ********** е осъден да заплати на К.Г.Д.,
ЕГН **********,действаща като майка и законен представител на децата К.Е. И. и Г.Е.
И. сумата от 135,50лв., представляваща
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, по компенсация.Със същото
решение на ПРС на основание чл.78
ал.6 от ГПК Е.С.И., ЕГН ********** е осъден да
заплати по сметка ПРС държавна
такса в размер на 288 лв.На основание чл. 242 ал. 1 от ГПК е допуснато предварително изпълнение
на решението.
Недоволен от така постановеното решение на ПРС е
останал ответникът Е.С.И. ,който чрез своя пълномощник адвокат Е. М. от ПАК го
обжалва пред ПРС като неправилно и незаконосъобразно,постановено при допуснато
от съда съществено нарушение на процесуалните правила,както и на материалния
закон.Въззивникът моли съда да отмени
обжалвания съдебен акт и предявеният иск за увеличаване размера на
издръжката да бъде уважен частично.Изложени са доводи,че ПРС не е обсъдил
събраните по делото доказателства ,че представените такива от ищцата,които са
оспорени не доказват увеличение на разходите на децата за извънкласни
дейности,като е направен анализ на посещаваните от децата школи,извън учебния
процес като математика,тенис ,плуване ,за които се твърди,че са посещавани от
децата епизодично за отделни месеци,а не постоянно.Въззивникът се позовава на
разпоредбата на чл.142 СК ,съгласно която размерът на издръжката се определя от
нуждите на детето и от възможностите на двамата родители Посочено е,че не оспорва
средствата , необходими за участие на децата в школи по езиково обучение и
тенис на корт, но счита,че към момента децата нямат занимания по тенис на
корт,а школата за чуждоезиково обучение ,която са посещавали в ОУ“***“ е била
безплатна,организирана от училището.Твърди се,че въззивникът взима децата и
извън времето,определено в съдебното решение ,като те са обгрижвани от него, закупувани са им дрехи
,пособия за интелектуалното им развитие ,задоволяване на техните социални нужди
и децата са водени на почивка.Посочено е,че от края на м.август 2019г.въззивникът
се е преместил да живее в с.***,където е закупил недвижим имот,теглил е
потребителски кредит ,който погасява,като ежемесечната му вноска е в размер на
1000лв.Твърди се,че работи по трудов договор във фирма „***“АД като заема
длъжността директор на предприятие –клон Плевен и получава нетно трудово
възнаграждение в размер на 1 500лв.,няма др.приходи от управление на
юридически лица,нито доходи от наеми.В заключение моли Окръжния съд да отмени
частично решението на ПРС и да постанови друго,с което искът за увеличаване на
издръжката да бъде уважен до размер на 200лв.за всяко едно от децата Г. и К..В
съдебното заседание на 02.12.2020г.пред ПОС въззивникът Е.И. лично и чрез своя
пълномощник адвокат Е.М. от ПАК поддържат подадената въззивна жалба и молят
съда да я уважи.
Въззиваемата К. Г. Д. чрез своя
пълномощник адвокат Д.Д. от ПАК е
депозирала писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК ,в който взема
становище,че въззивната жалба е неоснователна.Посочено е,че в същата са
изложени доводи,които не кореспондират със събраните по делото доказателства.Твърди
се,че ПРС правилно при определяне на издръжката за всяко от децата К. и Г. е
съобразил,че те са на 8 годишна възраст,ученици във втори клас,че посещават
уроци по английски език,тенис на корт и плуване,които са свързани със заплащане
на такси,а при необходимост и уроци по математика,а освен това имат ежемесечни
разходи за храна,закупуване на облекло, обувки, пособия,свързани с учебния
процес и др.Посочено е,че с оглед получаваните от родителите доходи и факта,че
страните имат и трето непълнолетно дете Т. ,за което издръжката месечно е от
около 600лв.,от които майката заплаща по 200лв.,правилно ПРС е определил,че дължимата месечна издръжка
за всяко от двете деца-близнаци е в размер на 400лв.,от която сума е определил
бащата да плаща по 250лв.,за всяко от тях.В заключение въззиваемата моли съда
да отхвърли въззивната жалба като неоснователна и обжалваното решение на ПРС да
бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.Претендират се и
направените по делото разноски за въззивната инстанция.Изложените в писмени
отговор съображения се поддържат от въззиваемата чрез нейния пълномощник
адвокат Д.Д. от ПАК и в проведеното съдебно заседание пред ПОС на 02.12. 2020г.
Окръжният съд като прецени изложените в жалбата оплаквания и представените
по делото доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК,от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е
допустима. Разгледана по същество е частично основателна.
Решението на Плевенски РС като необжалвано е влязло в сила в частта,в която
исковете по чл.150 СК за увеличение на издръжката по отношение на децата Г. и К.
са отхвърлени като неоснователни за разликата над 250лв.до 300лв. Предмет на въззивна
проверка в настоящото производство е решенето на ПРС в частта ,в която исковете са уважени
,увеличен е размера на издръжката за двете деца близнаци от 150лв.на 250лв.,за
всяко от децата, считано от датата на завеждане на ИМ-05.06.2020г.
Безспорно е,че страните са бивши съпрузи,като от брака си
имат родени три деца Т.,род.на 05.03.20023г.,която е непълнолетна на 17 години
и близнаците Г. и К.,родени на ***г.,които са почти на 8 години.
Няма спор с оглед приложеното гр.д.№7818/2018г. по описа на ПРС,
че бракът между страните е прекратен с развод по взаимно съгласие,по реда на
чл.50 СК ,като страните са постигнали споразумение утвърдено от съда.С влязлото
в сила решение на ПРС №1792 от
19.11.2018г.по гр.д.№7818/2018г. , упражняването на родителските права по
отношение на трите деца Т., К. и Г. е предоставено на майката, а бащата се е задължил да заплаща ежемесечна
издръжка за детето Т. в размер на 200лв.,а за децата К. и Г. в размер на
150лв.,считано от влизане в сила на решението,т.е.от 19.11.2018г.
Безспорно е,че впоследствие
родителите са постигнали споразумение и с решение на ПРС от 14.08.2019г.по
гр.д.№4724/20291г.упражняването на родителските права върху голямото дете Т. е
предоставено на бащата, местоживеенето на детето също е определено да е при
бащата,а майката се е задължила да заплаща ежемесечна издръжка за това дете в
размер на 200лв.
Няма спор,че първоначално с ИМ с
предявени искове и за промяна в упражняването на родителските права по
отношение на детето Т.,с искане да бъдат предоставени на майката,съответно на
бащата да се определи режим на лични отношения и същият да заплаща издръжка за
това дете в размер на 350лв.Впоследствие тези искове по отношение на детето Т.
са оттеглени от ищцата по реда на чл.232 ГПК и производството по делото в тази
му част е прекратено с влязло в сила определение на ПРС.
Безспорно е с оглед представените служебни бележки ,издадени
на 03.06.2020г.от НУ „***“ – Плевен,че за учебната 2019/2020г.двете деца К. и Г. са били ученици в първи клас в НУ“***“,а през
настоящата учебна година са ученици във втори клас в посоченото училище.
Предмет
на разглеждане в настоящото производство са исковете по чл.150 СК за увеличаване
размера на дължимата издръжка за децата Г. и К..
Окръжният съд изцяло възприема като
правилни и законосъобразни изводите на ПРС ,че са налице предпоставките на чл.150
от СК за изменение на дължимата от бащата издръжка в полза на двете деца-близнаци.От определяне
на издръжката за всяко от децата в размер на 150лв., дължима от
19.11.2018г.,когато е влязло в сила бракоразводното решение до завеждане на ИМ
-05.06.2020г.е изминал период от година
и половина, през който децата са пораснали,вече са ученици във втори клас,
увеличили са се техните потребности от храна,облекло,учебни пособия и др.Както
е правилно е приел и ПРС налице е промяна и в социално – икономическите условия
в страната, като за периода е променен размера на минималната за страната
работна заплата,което води и до увеличаване размера на установения в закона минимален
размер на издръжката.С
разпоредбата на чл.142 ал.2 СК нормативно е определен минималният размер на
издръжката за едно дете, който е 1/4 от мин.за страната работна заплата.Считано
от 01.01.2020г. МРЗ е в размер на
610лв.и съгласно чл.142 ал.2 СК, мин.размер на дължимата издръжка за едно дете
е 152,50лв.
В
производството пред ПРС са представени писмени доказателства,от които се
установява,че децата Г. и К. са посещавали различни школи и извънкласни
мероприятия,таксите за които са заплащани от майката.
Съгласно служебна
бележка, изд. на 02.06.2020г. от „***“ ЕООД – гр.Плевен,двете деца са изучавали
английски език в групата за чуждоезиково обучение с годишна такса в размер на
по 480лв.,общо 960лв.за двамата. От фактура №***/10.08.2020г., изд. от „***“
ЕООД е видно, че майката К.Д. е заплатила сума в размер на 200лв.,
представляваща частично плащане за обучение,като във фактурата няма др.данни за
характера на обучението.От представената служебна бележка, изд. на 03.09.2020г.
от „***“ ООД е видно, че децата К. и Г.
посещават уроци по плуване от м.септември 2020г., за което са били
заплатени такси в размер на 77лв.,за
всяко от децата,с оглед приложените фискални бонове.Представена е служебна
бележка, изд. от „***“-гр.Плевен,съгласно която двете деца се обучават по тенис, за което е заплатена такса за м.септември 2020г. в размер
на 60лв.за всяко от децата или общо за двете в размер на 120лв.Недоказани са
възраженията във въззивната жалба ,че горепосочените писмени доказателства не
доказват увеличение нуждите на децата за извънкласни дейности.Така
представените писмени доказателства установяват направени от майката разходи
във вр.с извънкласните занимания на двете деца,като плащанията са удостоверени
с фискални бонове за конкретни месеци,в които децата са посещавали школа за
чуждо езиково обучение ,ходили са на плуване и на тенис.
Пред въззивната инстанция са
представени вносни бележки и фискални бонове,от които се установява,че
през тази учебна година двете деца са
записани в езиков център „*** „ЕООД за изучаване на английски език, което
обстоятелство не се оспорва от въззивника,като на 09.10.2020г.за детето Г. е
заплатена такса за обучение в размер на 154 лв.,а за детето К. такса в размер
на 220лв.От въззиваемата е представена и фактура ,изд.на 27.11.2020г., съгласно
която същата е заплатила сумата
3 650лв.с вкл.ДДС за 2 броя лаптопи,марка „***“.
От представеното удостоверение от 03.06.2020г.,изд. от „***“
ЕООД гр.Плевен се установява,че за периода
от м.декември 2019г. до м.май 2020г. ищцата К.Д. е получила общ брутен доход в
размер на 7 794лв.или за всеки от месеците брутен доход в размер на 1 299лв.Този
размер на възнаграждението въззиваемата е получила и за м.юни и юли 2020г.,съгласно
представеното удостоверение №2/27.08.2020г.От приложеното удостоверение
№1/09.09.2020г., изд. от „***“ ЕООД е видно,че за периода от м.януари 2019г. до
м.юни 2020г.К.Д. не е получавала доходи от това дружество.От постъпилата от ТД на НАП
Велико Търново Офис Плевен справка по чл.57 от ЗОДФЛ и чл.73 е видно, че за
2019г. ищцата е декларирала доход от
наем в размер на 1 020лв.Съгласно приложената годишна данъчна декларация по
чл.50 от ЗДДФЛ за 2019г. въззиваемата е декларирала общ доход в размер на 8 242лв. с произход от
наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество,
подлежащ на облагане по реда на чл.31 от ЗДДФЛ.
От представената и приета от ПОС служебна бележка,изд.от „***“АД
София е видно,че за периода от 01.01. 2020г.до 30.06.2020г.въззивникът Е.С.И. е
получил БТВ в размер на 12 730лв.,което за м.януари и февруари е било в
размер на 2109лв.,а за останалите месеци в размер на 2 128лв.От приетото пред
ПОС извлечение от банковата сметка на въззивника Е.И. за периода 01.01.2020г.
-02.12.2020г.се установява,че същият ежемесечно заплаща около 1000 лв.за
погасяване на отпуснатите му банкови
кредити.В този смисъл са и дадените от въззивника обяснения в съдебното
заседание пред ПОС,който посочи,че е закупил къща в с.***,добре оборудвана и с
голям двор ,за което е изтеглил банков кредит и заплаща месечна вноска в размер
на 1000лв.Същият посочи,че понастоящем по-голямото дете Т. живее при майка си и
той заплаща ежемесечна издръжка за това дете в размер на 200лв.,като твърди,че
освен сумите за издръжка за трите деца е осигурявал и други средства,като
полага усилия да им осигури всичко необходимо.Становището му се подкрепя от
представеното банково извлечение,от което е видно,че за някои от месеците е
заплащал на К.Д. издръжка в размер на 200лв.,която е била за по-голямото дете Т.,а
за близнаците ежемесечно е превеждана сумата в размер на 300лв.,т.е.по 150лв.за
всяко от децата.
В производството пред ПРС са събрани и гласни
доказателства. Свидетелката С.Н.,посочена от ищцата депозира показания,че познава страните, които са
кръстници на детето й.Същата твърди, че К. и Г. са посещавали уроци по
английски език от детската градина,които са продължили и като ученици в първи
клас в училище „***.“Свидетелката посочва,че знае от майката,че от миналата
година децата са ходили на тенис на
корт,като тези занимания са били до
извънредното положение,а от тази година ходят на тренировки по плуване
,като не знае дали бащата е давал допълнителни средства за издръжка на
близнаците.
От показанията на свидетелката Н.Ф.,сестра
на ответника се установява,че брат й е купувал на своите синове дрехи, обувки,
играчки и без поводи,пазарувал е хранителни продукти и ги е носил в дома на
майката; обгрижвал ги е,когато са прекарвали време заедно.Същата посочва,че
брат й живее на семейни начала с друга жена в къща,която е закупил с кредит и
който кредит изплаща.
При съвкупна преценка на събраните по делото гласни и
писмени доказателства,съобразно нуждите на децата,които са почти на 8 години,
ученици във втори клас и с оглед възможностите на двамата родители,съдът
приема,че необходимата обща издръжка за всяко от децата Г. и К. е в размер на
350лв.От така определения размер ,бащата следва да заплаща ежемесечна издръжка
в размер на 200лв.за всяко от децата,а останалата част , ведно с
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на децата следва да се
поеме от майката.Съдът съобрази,че въззивникът получава брутно възнаграждение
за месец в размер на 2 128лв.,изплаща издръжка в размер на 200лв.за
по-голямата си дъщеря Т.,която е на 17 години,както и ежемесечни вноски за
погасяване на кредити в размер на 1000лв.Установи се,че освен дължимите
средства за издръжката за трите деца, същият е закупувал храна,облекло ,учебни
пособия,телефони и др.неща за децата си. При съобразяване на всички тези
обстоятелства съдът приема,че присъждането на издръжка за двете деца-близнаци в
по-висок размер, би лишило въззивника от средства за собствената му издръжка.
По изложените съображения,исковете по чл.150 СК за
изменение на издръжката на децата К. и Г. са частично основателни и следва да
се уважат ,като издръжката за всяко от децата се увеличи от 150лв.на 200лв. Този
размер на издръжката е дължим от бащата Е.С.И., считано от 05.06.2020г./датата
на завеждане на ИМ/до настъпване на причини и условия за нейното изменяване или
прекратяване,ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска.В тази част
изводите на ПРС съвпадат с тези на въззивната инстанция и обжалваното решение
следва да бъде потвърдено. За разликата над 200лв.до 250лв.за всяко от децата
исковете по чл.150 СК за увеличение на издръжката са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.В тази част решението на ПРС следва да се отмени на осн.чл.271 ГПК,а въззивната инстанция се произнесе по същество в горния смисъл.За
разликата над 250лв.до претендирания размер от 300лв.месечна издръжка за всяко
от децата исковете са отхвърлени и в тази част решението на ПРС е влязло в сила
като необжалвано.
При този изход на процеса и на осн.чл.78 ал.1 ГПК
ответникът дължи на ищцата деловодни разноски съобразно уважената част от
исковете в размер на 117лв.за двете съдебни инстанции.Съобразно отхвърлената
част от исковете и на осн.чл.78 ал.3 ГПК ищцата дължи на ответника деловодни
разноски в размер на 368лв.за двете инстанции.По компенсация К.Д. следва да
заплати на Е.И. деловодни разноски в размер на 251 лв. Решението на ПРС следва
да се отмени и в частта за разноските,а Окръжинят съд се произнесе в горния
смисъл.
Върху увеличения размер на издръжката Е.И. дължи
ДТ по сметка ПРС в размер на 72лв.за всяко от децата или общо ДТ в размер на
144лв.Решението на ПРС следва да се отмени и в частта,в която на осн.чл.78 ал.6 ГПК Е.И. е осъден да заплати ДТ по сметка ПРС за разликата над 144лв.до 288лв.
Водим от горното, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА на осн.чл.271 ал.1 ГПК решението на Плевенски
Районен съд №260187 от 18.09.2020г.,постановено
по гр.д.№2137/2020г.по описа на същия съд В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ:
-В ЧАСТТА,в която на основание чл.150 от СК е изменен размера на издръжката ,определена по
гр.д.№7818/2018г. по описа на ПРС за детето К.Е. И. и Е.С.И., ЕГН ********** е осъден да заплаща на детето К.Е. И.,ЕГН **********, представляван от своята майка и законен представител К.Г.Д., ЕГН **********,месечна издръжка за разликата
над 200лв.до 250лв.,платима до 10-то число на месеца, за който се отнася,
считано от 05.06.2020г.до настъпване на причини за нейното изменяване или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска;
-В ЧАСТТА,в която на основание чл.150 от СК е изменен размера на издръжката ,определена по
гр.д.№7818/2018г. по описа на ПРС за детето Г.Е. И. и Е.С.И., ЕГН ********** е осъден да заплаща на детето Г.Е. И., ЕГН **********, представляван
от своята майка и законен представител К.Г.Д., ЕГН **********,месечна издръжка за разликата
над 200лв.до 250лв., платима до 10-то число на месеца, за който се отнася,
считано от 05.06.2020г.до настъпване на причини за нейното изменяване или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска;
-В
ЧАСТТА,в която на осн.чл.78 ал.1 ГПК Е.С.И.,ЕГН ********** е осъден да
заплати на К.Г.Д., ЕГН **********, действаща като майка и законен представител
на децата К.Е. И. и Г.Е. И. деловодни разноски в размер на 135,50лв. по компенсация.
-В
ЧАСТТА,в която на основание чл.78 ал.6 от ГПК Е.С.И., ЕГН ********** е осъден да
заплати по сметка ПРС държавна
такса за разликата над 144 лв.до 288 лв.КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.Г.Д. ,ЕГН **********
***,л.“***“№4 като майка и законен представител на малолетните деца-близнаци К.Е. И.,ЕГН **********
и Г.Е. И., ЕГН ********** срещу Е.С.И., ЕГН ********** *** искове с правно основание чл.150 СК за
увеличаване размера на издръжката, определена по
гр.д.№7818/2018г. по описа на ПРС за
разликата над 200лв.до 250лв.за всяко едно от децата К. и Г.,считано от
05.06.2020г.КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ПОТВЪРЖДАВА
на основание чл.271 ГПК решението на Плевенски Районен съд В ОСТАНАЛАТА
ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА
на осн.чл.78 ал.1 и чл.78 ал.3 ГПК К.Г.Д.,ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Е.С.И., ЕГН ********** *** деловодни разноски по компенсация съобразно
уважената и отхвърлената част от исковете за двете инстанции в размер на 251лв.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, съгласно чл.280 ал.3,т.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: