РЕШЕНИЕ
№ 03.05.2016г.. гр. Казанлък
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд, I-ви граждански състав
На 06.04. 2016
година,
В открито
съдебно заседание,
в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА
при
участието на секретаря Д. Г.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Валентина Тодорова
гражданско
дело № 3185 по описа за 2015г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Ф.И.
ЕАД, ЕИК *********, представлявано от
Александер Викторов Грихилес, със седалище и адрес на управление:*** против М.Д.
И., ЕГН **********,***. В исковата си молба ищецът твърди, че на г. ответницата
сключила с Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК ********* Договор за кредит за
покупка на стоки или услуги. Договорът се сключвал чрез упълномощени търговски
партньори, които предоставяли на кредитополучателя определена стока, посочена в
точка (1) от Договора за стоков кредит. Основното задължение на дружеството -
кредитор било да отпусне кредит в размер на 777 лв. Това ставало под формата на
финансиране на предоставените стоки, а именно - кредиторът плащал за сметка на
кредитополучателя задълженията на последния към упълномощените търговски
партньори във връзка със стоките (чл.1 от Договора за стоков кредит).
Кредитополучателят удостоверил
непосредствено преди полагането на подпис върху договора, че бил получил
заеманата сума и че тя била опосредствана чрез финансираните стоки. Посочва, че
кредитополучателят се задължавал да заплати на кредитора предоставената сума,
ведно с разноските по кредита и надбавка, която представлявала печалбата на
кредитора (а именно възнаградителната лихва), съгласно чл. 2 от Договора. Тези
суми се дължали на 24-месечни погасителните вноски, посочени в Погасителния
план и в поле „Месечна погасителна вноска". Твърди се, че ответната страна
в производството преустановила плащанията от г. и не погасявала всички свои
задължения по договора. Падежът на цялото задължение по кредита настъпил на г. Посочва, че на г. между БНП
Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК ********* и „Ф.И." ЕАД, ЕИК ********* се
сключил договор за прехвърляне на вземания. По силата на договора и на
основание чл.99, ал.2 ЗЗД титуляр на вземанията по Договора за стоков кредит,
вкл. вземанията, претендирани в настоящото производство, станало ищцовото дружество.
Твърди, че поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните му
задължения, ищецът, в качеството си на цесионер по Договора за стоков кредит,
предявил претенцията си по съдебен ред и подал заявление по чл. 410 от ГПК. По
образуваното ч.гр.д. г. по описа на РС К., имало издадена заповед за
изпълнение, препис от която бил връчен на длъжника и същият подал възражение.
Посочва, че в изпълнение на задължението
си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД упълномощил ищеца да
уведоми длъжника за прехвърлянето на вземания, поради което било изпращано
писмено уведомление по постоянен и настоящ адрес, но получателят не бил открит.
С оглед горното, в настоящото производство предстояло да бъде връчено
уведомление, приложено към исковата молба. Гореизложеното обуславяло интереса и
легитимацията на „Ф.И." ЕАД, ЕИК ********* да предяви иск за установяване
на вземанията си. От съда се иска да се
признае за установено, че към датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК в съда от страна на „Ф.И." ЕАД, ЕИК *********, длъжникът М.Д. И.,
ЕГН **********,***, дължи сумата в размер на 1046,85 лв., от който: 574,02 лв.
- главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателно изплащане на вземането, 166,69 лв. -
договорна(възнаградителна) лихва за периода от г. до г. и 306,15 лв. - лихва за
забава, уговорена в договора, за периода от г. до г. Претендира се за
присъждане на направените в заповедното
и в настоящото производство разноски.
В
законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответницата е депозирала писмен
отговор, в който заявява, че не дължи каквито и да било суми на „Ф.И.“ ЕАД. Към
08.07.2014г., когато била извършена продажбата и прехвърлянето на вземанията,
бил изтекъл тригодишния давностен срок, съгласно чл. 111 б. „в“ от ЗЗД. Погасителната
давност започвала да тече от деня, в който вземането станало изискуемо,
съгласно чл. 114 ал.1 от ЗЗД, а изискуемостта настъпвала на датата на падежа, т.е.
на датата на която било уговорено да се изпълни задължението г..
Редовно призовани за датата на съдебното заседание
страните не се явяват и не изпращат процесуални представители.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено следното от фактическа
страна:
На г. е сключен писмен Договор за
кредит за покупка на стоки или услуги с номер
между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД- гр. София, в качеството му
на кредитор, и М.Д. И., в
качеството й на кредитополучател, по
силата на който е отпуснат паричен заем в размер на 777,00 лева за закупуването
на компютърна конфигурация, марка:, модел:, с цена 777,00 лева.
Кредитополучателят се е съгласил паричната сума, предмет на договора, да бъде
платена директно на А. ЕООД, МАГАЗИН Б..
Кредитополучателят се е съгласил да заплати на кредитора погасителни вноски, указани по размер и брой в поле
„месечна погасителна вноска“. Погасителните вноски съставляват изплащане на главница
по заема, ведно с надбавка,
покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заема и определена
добавка, съставляваща печалба на
кредитора. Договорено е, че погасителните вноски следва да се изплащат не по-късно от определените дати,
наречени „падеж“ и посочени в полето „погасителен план“. В т. 3 на договора е
съгласувано, че при забава на една или
повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва
за периода на забавата върху
всяка забавена погасителна вноска
ведно с направените за събиране на
вземането разноски за телекомуникационни услуги, напомнителни писма и /или
други действия извършени по преценка на кредитора. При просрочие на две или повече
месечни вноски, и считано от
падежната дата на втората
непогасена вноска, вземането на
кредитора става предсрочно изискуемо в
целия му размер, включително всички
определени в договора
надбавки ведно с дължимото
обезщетение за забава и всички
разноски за събиране на вземането.
В т.4 от договора страните са се договорили, че месечните погасителни вноски покриват компонентите на задължението в последователност главница,
надбавка по чл. 2, обезщетение за забава по чл. 3 и разноски за събиране на вземането.
По делото не се спори, че след
получаване на сумата по заема, ответницата е преустановила плащане на г.
На г. БНП Париба Пърсънъл Файненс
ЕАД, в качеството на цедент и „Ф.И." ЕАД, в качеството на цесионер,
сключили договор за прехвърляне на вземания. По силата на договора титуляр на
вземанията по Договора за потребителски паричен кредит, вкл. вземанията,
претендирани в настоящото производство, ставало второто дружество.
Съгласно §2, ал.1 от Договора цедентът е посочил и определил тези вземания
в списък Приложение № 1 към Договора. В удостоверние за прехвърлените вземания,
издадено от цедента на цесионера, под
т.33 е вписано името, ЕГН на длъжника М.Д. И.
по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер .
В изпълнение на договореното в §5, ал.5 от
Договора за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) с нотариално заверено
Потвърждение зa цесия с пълномощно от г.,
заверено под номер от нотариус с рег. № на нотариалната камара и район на действие С.
Районен Съд, цедентът БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД- гр. София е упълномощил
цесионера да уведоми по законоустановения ред длъжниците за сключения на г. договор за цесия, както
и да извърши всички
необходими правни и фактически действия с оглед надлежното
уведомяване на длъжниците.
В приложените към исковата молба
документи се съдържа, адресирано до М.Д.
И., уведомление за извършено прехвърляне на вземания, изходящо от цедента,
действащ чрез цесионера „Ф.И." ЕАД ***.
Писмото е връчено на ответницата И. на г.
в хода на настоящото производство с
връчване на преписа на исковата молба с приложенията и указанията на съда по чл. 131 от ГПК.
По делото е изслушана
съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице даде заключение /стр.41 по делото/,
че на М.Д. И. е предоставен кредит с договор за кредит за покупка на стоки или
услуги с номер г., в размер на 777,00
лева. Неизплатеното задължение на ответницата по процесния договор за кредит е
с общ размер на 1082,90лева, като същият
е формиран както следва: главница 574,02 лева, договорна лихва за периода г. –г.
-166,69 лева, лихва за забава за периода г. –г.
- 342,19 лева. Кредитът е класифициран като предсрочно изискуем на г. до
момента на изготвяне на експертизата кредитополучателя М.Д. И. е извършила
плащания за погасяване на дълга по Договор за кредит за покупка на стоки или
услуги с номер г. на обща стойност
366,52 лева, разпределени по дати и суми както следва: на г. – 46,13 лева, на г.
– 46,13 лева, на г. – 46,13 лева, на г. – 46,13 лева, на г. – 182,00 лева. Получените
плащания са отнесени от кредитора, за погасяване на елементи от дълга, както
следва: на г. е платена главница 22,42 лева и платена лихва 23,71 лева; на г. е
платена главница 23,11 лева и платена лихва 23,02 лева; на г.
е платена главница 23,81 лева и платена лихва 22,32 лева; на г.
е платена главница 24,54 лева и платена лихва 21,59 лева; на г. плащането на главницата е отложено, оставаща
главница 25,29 лева, платена лихва отложена, оставаща лихва 20,84 лева; на г. е платена главница 26,06 лева и платена
лихва 20,07 лева; на г. е платена
главница 26,85 лева и платена лихва 19,28 лева; на г. е платена главница 27,67 лева и платена лихва
18,46 лева; на г. е платена главница
28,52 лева и платена лихва 15,09 лихва, оставаща лихва 2,52 лева; на г.
оставаща главница 29,39 лева и оставаща лихва 16,74 лева; на г. оставаща
главница 30,28 лева и оставаща лихва
15,85 лева; на г. е платена главница
31,21 лева и платена лихва 14,92 лева; на г.
е платена главница 32,16 лева и платена лихва 13,97 лева; на г е платена главница 33,14лева и платена лихва
12,99 лева; на г. е платена главница
34,15 лева и платена лихва 11,98 лева; на г.
е платена главница 35,19 лева и платена лихва 10,94 лева; на г. е платена главница 36,27 лева и платена лихва
9,86 лева; на г. е платена главница
37,38 лева и платена лихва 8,75 лева; на г.
е платена главница 38,52 лева и платена лихва 7,61 лева; на г. е платена главница 39,69 лева и платена лихва
6,44 лева; на г. е платена главница
40,90 лева и платена лихва 5,23 лева; на г.
е платена главница 42,15 лева и платена лихва 3,98 лева; на г. е платена главница 43,44 лева и платена лихва
2,69 лева; на г. е платена главница
44,86 лева и платена лихва 1,38 лева; на г.
е платена главница 25,29 лева и платена лихва 20,84 лева. Погасени задължения
общо: главница 574,02 лева и договорна лихва 166,69 лева.
В съдебно заседание вещото лице уточни, че вноската с падеж г.
не е погасена, като плащането е отложено
за г. Експертът не е открил
документални данни за договореност, относно отсрочването на тази
вноска. С оглед направеното от ответницата възражение за давност вещото лице е
изчислило, че за периода г. до г. /крайната дата на договора/
дължимата главница е в размер на 171, 35
лв.. Лихвата за забава за периода г.
до г. , върху главницата от 171, 35
лв., е изчислена в размер на 50, 55 лв..
На г. дружество „Ф.И." ЕАД ***
е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу ответника М.Д. И. за сумите в
размер на: 574,02 лева / петстотин седемдесет и четири лева и 02 ст./ главница;
166,69 лева –договорна възнаградителна лихва за периода от г. до г.; 306,15
лева - лихва за забава за периода от г. до г.; законната лихва върху главницата
от г. до изплащане на вземането; 25 лв. държавна такса и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение. Съдът
е уважил заявлението и е издал заповед за изпълнение на парично
задължение № г., по ч. гр. д. № г. по описа на КРС. В срока по чл. 414,
ал.2 от ГПК ответникът в заповедното производство е възразил срещу издадената
заповед за изпълнение, което поражда правния интерес на ищеца в срока по чл.
415, ал.1 от ГПК да предяви настоящите установителни искове.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание: чл. 422 от ГПК във вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, чл. чл. 422 от ГПК във вр. чл. 86 от ЗЗД и чл. 99, ал.1 от ЗЗД.
Не се
оспорва обстоятелството, че по заповедното производство е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за търсените суми в полза на
цесионера. Кредиторът БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД- гр. София е прехвърлил процесното вземане срещу кредитополучателя М. И.
на ищцовото дружество. Уведомлението
за извършеното прехвърляне на вземане е
адресирано до ответницата И.. То изхожда
от цедента, действащ чрез упълномощения от него цесионер, и се намира на стр. 14 от делото. Цедентът
може да упълномощи цесионера да
изпрати съобщението – в този смисъл:
„Облигационно право – обща част“, автор Ангел Калайджиев ,издателство
Сиби 2001г. и Облигационно право – общо учение
за облигационното отношение, автор Александър Кожухаров, Университетско издателство „Св. Климент
Охридски“. При наличие на
упълномощаване цесионерът действа спрямо длъжника от името на представлявания.
В чл. 36 ЗЗД законодателят е предвидил представителството за всички правни
действия, вкл. и за това по чл.99, ал.4 ЗЗД. Още повече, че съобщението не е елемент от
фактическия състав, който поражда действие между страните по договора за
цесия. Значението на съобщението е с оглед на третите лица, в т. ч. и длъжника, който да
бъде защитен срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е.
срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Или уведомяването по чл. 99, ал.4 от ЗЗД има
значение, че стабилизира правата на цесионера
и не може да бъде изпълнено
валидно другиму. Поради това настоящият
съд приема, че прехвърлянето на вземането има действие не само между страните
по договора за цесия, но и за ответника.
Освен това
настоящият съдебен състав споделя практиката, че уведомление, изходящо от
цедента, но приложено към исковата молба
на цесионера и достигнало до длъжника
със същата, съставлява съобщаване за
цесията, съгласно чл. 99, ал.3, пр. първо от ЗЗД , с което прехвърлянето
на вземането поражда
действие за длъжника, на осн. чл.
99, ал.4 от ЗЗД. Същото следва да бъде
съобразено като факт от значение
за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на осн. чл. 235,
ал.3 от ГПК в този смисъл са Решение № 123/24.06.2009г., по т.д. № 12/2009г. на
II т.о. на
ВКС; Решение №3/16.04.2014г. на ВКС по т.д. №1711/2013г. на I т.о. на ВКС,
постановени по реда на чл. 290 от ГПК и
съгласно т.2 от ТР №1/19.02.2010г. по тълк. Д. № 1/2009г.
на ОСГТК на ВКС са задължителни за съдилищата.
Страните не
спорят относно валидността на договора за кредит и основанието на дълга.
Спорен е
въпросът: „ Периодично ли е плащането за главницата и погасено ли е по давност
вземането за главница и лихви?“. С разпоредбата на чл. 111, б.“в“ от ЗЗД е
прогласено, че с изтичането на
тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и други
периодични плащания. За да е
налице периодично плащане, то същото по естеството
си следва да има периодичен характер, или
да е установено като
такова по закон. Периодичните
плащания представляват
самостоятелно обособени, еднородни престации, независими една от друга, и
произтичащи от общ юридически факт.
Поради това всяко
от тези плащания е независимо и
самостоятелно от останалите еднородни
задължения. По договора за заем е налице
неделимо плащане. В случай, че е уговорено
връщането на сумата да стане на
погасителни вноски на определени дати, то това
не превръща тези вноски в периодични
плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява
съгласие на кредитора да приеме
изпълнение от страна на длъжника на части – аргумент за противното основание от чл. 66 от ЗЗД. Това не превръща
договора за кредит в такъв за
периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. /Решение №261/12.07.2011г.,
постановено по гр. д. №
795/2010г. по описа на ВКС, IV, г.о.; Решение № 28/05.04.2012г., постановено по гр.
д. № 523 по описа за 2011г. на ВКС, III г. о. и др. /. С оглед изложеното
по отношение на главницата приложим е
общият петгодишен давностен срок
по чл. 110 от ЗЗД. Неоснователни
са възраженията на процесуалния представител на ответницата, че давностният
срок започвал да тече от датата на
последната вноска. Настоящият съдебен състав приема, че при разсрочено плащане, какъвто е и настоящият случай, по
отношение на всяка отделна
вноска от главницата започва
да тече
нова давност, считано от съответния падеж / в този смисъл Решение № 132
от 11.11.2011г. по т.д. № 648/2010г. на ВКС, IIт.о.; Решение № 1509 от 27.11.2002г.
на ОС - Варна по гр. д. № 2151/2009г., оставено в сила с
Решение № 261/12.07.2011г., гр.д.
№ 795/2010г. на ВКС, IVг.о./. Заявлението по чл. 410 от ГПК, входирано в съда на 21.08.2015г., за издаване на заповед за изпълнение,
прекъсва давността от тази дата по смисъла на чл. 116, б. "б" ЗЗД,
тъй като съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК, искът за съществуване на вземането се
смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение. Претендираното най-старо
задължение е г., а заповедното
производство, образувано като ч.гр.д.№ г., е по заявление депозирано в съда на г..
При това положение съдът приема с оглед общите правила на чл. 110 от ЗЗД, че
суми за главница се дължат само за
времето от пет години назад, а именно за периода г. до г./крайната дата на договора/. Съгласно
уточненото от вещото лице в откритото съдебно заседание неизплатената главница
за този период възлиза на 171, 35 лв., за
горницата над сумата от 171,35 лв. до сумата от 574, 02 лв., както и за периода
от г. до г., искът следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение
на исковете за установяване задължения
за договорна лихва и обезщетение за
забава, съдът намира следното:
С три годишна давност съгласно нормата на чл.
111, б.“б“ и б."в" от ЗЗД се
погасяват и вземанията за обезщетения и за лихви. Съгласно разпоредбата на чл.
114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. Договорната лихва е претендирана от деня на преустановяване на плащанията
г., а обезщетението за забава от следващия ден г. Заявлението по чл. 410 от ГПК, входирано в
съда на г. за издаване на заповед за изпълнение, прекъсва давността от тази
дата по смисъла на чл. 116, б. "б" ЗЗД, тъй като съгласно чл. 422,
ал. 1 ГПК, искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. При това
положение съдът приема с оглед общите правила на чл. 111, ал.1, б. „б“ и
"в" от ЗЗД, че суми за обезщетение и лихви се дължат само за времето
от три години назад, т. е от г. С оглед на гореизложеното вземането за договорната лихва в размер на 166, 69 лв. за периода
от г. до г. е погасено по давност, поради което искът следва да бъде
отхвърлен. При това положение и с оглед общите правила на чл. 111, б.в от ЗЗД
съдът приема, че суми за обезщетение за забава
се дължат само за времето от три години назад, а именно за периода г. до
г.. Дължимите суми като обезщетение за забава за посочения
период, върху изчислената по-горе главница от 171, 35 лв.,съгласно изчисленото
от вещо лице е в размер на 50, 55 лв., за
горницата над сумата от 50,55 лв. до сумата от 306,15 лв., както и за периода
от г. до г., искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Съгласно ТР
№ 4 от 2013 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да
се произнесе за разноските, дължими в производството по установителния иск, а
също така и в заповедното производство.
С оглед
основателността на предявените искове, които са частично основателни от сумите
по заповедното производство, съда намира, че са налице основания за ревизиране
разноските по заповедното производство, като на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
ответникът, следва да понесе разноските в размер на 68,89 лв., включващи
адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Предвид
изхода от спора и направеното искане от ищцовата страна за присъждането на
разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че такива следва да
бъдат присъдени в размер на 131,42 лв., съразмерно уважената част от исковете
от платена държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Ф.И." ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от Александер Викторов
Грихилес изпълнителен директор, седалище и адрес на управление:*** и М.Д. И.,
ЕГН **********,***, по
предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД във вр. чл.
99, ал.1 от ЗЗД, че М.Д. И. дължи на „Ф.И." ЕАД, по заповед за изпълнение № г., постановена
по ч.гр. дело № г. по описа на КРС сумата от 171,35 лв., представляваща неизплатена главница по Договор
за кредит за покупка на стоки или услуги с номер г., прехвърлена с
договор за цесия от г., за периода г.
до г./крайната дата на договора/, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението
в съда – г., по ч.гр. дело № г. по описа на КРС до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
горницата над 171,35 лв. до претендирания размер от 574,02 лв. за периода г. до
г. поради изтекла погасителна давност.
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Ф.И." ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от Александер Викторов
Грихилес изпълнителен директор, седалище и адрес на управление:*** и М.Д. И., ЕГН
**********,*** по
предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД във вр. чл.
99, ал.1 от ЗЗД, че М.Д. И. дължи на „Ф.И." ЕАД, по заповед за изпълнение заповед
за изпълнение № г., постановена по ч.гр. дело № г. по описа на КРС сумата от 50,55
лв., представляваща обезщетение за забава върху неизплатена главница от 171,35
лв. по Договор
за кредит за покупка на стоки или услуги с номер г., прехвърлена с
договор за цесия от г., за периода г. до
г.., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
50,55 лв. до претендирания размер от 306,15 лв. за периода г. до г., поради
изтекла погасителна давност.
ОТХВЪРЛЯ,
като погасен по давност, иска с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, във
връзка с чл. 86 от ЗЗД от ЗЗД вр. чл. 99, ал.1 от ЗЗД, предявен от Ф.И." ЕАД,
ЕИК *********, представлявано от Александер
Викторов Грихилес изпълнителен директор, седалище и адрес на управление:***
против М.Д. И., ЕГН **********,***, да се признае за установено, че М.Д. И. дължи на „Ф.И." ЕАД сумата от 166,69
лв. договорна възнаградителна лихва за
периода г. до г. по Договор за кредит за покупка на стоки
или услуги с номер г., прехвърлена с договор за цесия от г., за която е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № г., по ч. гр. д. № г. по описа на КРС.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, М.Д. И., с
горепосочени данни, ДА ЗАПЛАТИ на „Ф.И."
ЕАД, с горепосочени данни, сумите от: 68,89 лв., включващи адвокатско възнаграждение и държавна такса
по заповедното производство и 131,42 лв., включващи държавна такса,
възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение по исковото
производство, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС – Стара Загора в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: