Решение по дело №454/2020 на Районен съд - Момчилград

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

26

Година

27.01.2021

Град

Момчилград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Момчилградски районен

съд

състав

На

26.01.

Година

2021………..

В публично заседание и следния състав:

Председател

Йордан Геров

Секретар

Хюсние Алиш

като разгледа докладваното от

Съдията Йордан Геров

гражданско

дело номер

454

по описа за

2020

година.

За да се произнесе взе предвид следното :

   Производството по делото се развива на основание чл.422 от ГПК и има за цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което вече му е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 329 по описа на РС Момчилград  за 2020 година.

  Ищците в производството „******” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление - гр.******, представлявано от изпълнителния директор С.И.чрез ю.к. И.Н. твърдят, че на 25.09.2019 год. между тях и С.К.И. с ЕГН:********** *** е бил сключен договор за издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит в размер на 1000 лева. Непогасените суми по горецитирания договор са били в размер на 1 199.89 лева, от които: главница, дължима съгласно т.2 и т.5 от Договора и т. 10.1 от Раздел X на Общите условия в размер на 1 038.10 лева и лихва, дължима съгласно т. 7 и т.8 от Договора и т. 11.1 от Раздел XI на Общите условия, считано от 12.10.2019 г. до 28.08.2020 г., в размер на 161.79 лева. Твърдят, че кредитът изначално не е бил обслужван редовно, като погасителни вноски от кредитополучателя изобщо не са били правени. Съгласно общите условия, кредитът става автоматично изцяло и предсрочно изискуем, без да се уведомява титуляря на картата, когато е налице забава в плащането на което и да било изискуемо задължение, за срок по-дълъг от 150 календарни дни, считано от датата на която това задължение е станало изискуемо. На практика 150 календарни дни, считано от 15.11.19 г. кредитът е станал предсрочно изискуем.

Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните му задължения, ищците предявили правата си в заповедно производство № 329/2020 година, където съдът издал заповед за изпълнение за 1199.89 лева; от които 1038.10 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от 27.08.2020 година до окончателното й изплащане, 161.79 лева наказателна лихва за периода 12.10.2019 г. – 27.08.2020 година. При условията на чл.415, ал.1, т.2 ГПК ищецът предявява настоящия иск и моли съда, да постанови решение, с което признае за установено по отношение на ответника вземането му в посочените размери. Претендира осъждане и за направените в заповедното и настоящото производство разноски.

В съдебно заседание ищцовата страна, редовно призована не се представлява. Постъпило е писмено становище от процесуален представител ю.к.Н., който моли съда да постанови неприсъствено решение срещу ответника. Претендира за разноски както в исковото, така и в заповедното производство.

Съдът е изпратил препис от исковата молба с приложенията на С.К.И. като я е уведомил, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, в който трябва да посочи и доказателствата и конкретните факти, които ще се доказва с тях, както и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от страната.

  С определението си по чл.140 от ГПК съдът е допуснал представените от ищеца с исковата молба доказателства  и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание. За същото ответната страна редовно призована не се явява и не се представлява. На същата й е надлежно указано, че при неподаване на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без направено искане за разглеждане на делото в отсъствието й ,то може да бъде постановено неприсъствено решение.

   Ето защо съдът приема, че в случая са налице предпоставките на  чл.238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие и ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.           

  В открито съдебно заседание, проведено на 26.01.2021 г. не се е явил законен или упълномощен представител на ответника, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.

Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените към исковата молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции.

 Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.239, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл.239, ал.1 и 2 ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявения иск да се уважи изцяло в предявения му размер, като се осъди ответникът да заплати на ищеца претендираната сума изцяло.

 При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 и 8 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в заповедното производство разноски в общ размер на 175.00 лева, от които: 25 лв. д.т. и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и направените в настоящото производство разноски в общ размер на 375 лв., от които: 75 лв. д.т.; 300 лв. юрисконсултско възнаграждение или следва ответника да заплати на ищеца общо сумата в размер на 550 лв., представляваща деловодни разноски.

 Водим от изложеното съдът 

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.К.И. с ЕГН:********** ***, че съществува вземането на „******” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление - гр.******, представлявано от изпълнителния директор С.И.чрез ю.к. И.Н. за сумата в общ размер на 1 199.89 лева, от които: главница, дължима съгласно т.2 и т.5 от Договора и т. 10.1 от Раздел X на Общите условия в размер на 1 038.10 лева и лихва, дължима съгласно т. 7 и т.8 от Договора и т. 11.1 от Раздел XI на Общите условия, считано от 12.10.2019 г. до 28.08.2020 г., в размер на 161.79 лв., за които суми е издадена  Заповед № 99/27.08.2020 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. № 329/2020 год. по описа на МРС .

ОСЪЖДА С.К.И. с ЕГН:********** ***, да заплати на „******” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление - гр.******, представлявано от изпълнителния директор С.И.сумата в размер на 550 лв./петстотин и петдесет лева/, представляваща деловодни разноски в исковото и заповедното производство.

    Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

 

                                                      

Районен съдия:

                                                           /Йордан Геров/