Решение по дело №437/2023 на Районен съд - Пирдоп

Номер на акта: 52
Дата: 9 май 2024 г.
Съдия: Цонка Тодорова Миткова
Дело: 20231860100437
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 август 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. , 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Ц.Т.М.
при участието на секретаря И.П.П.
като разгледа докладваното от Ц.Т.М. Гражданско дело № 20231860100437
по описа за 2023 година
Производството е по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от
ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на
„************“ ЕООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление: гр.************, п.к. ************, р-н „************“, бул.
„************“ № 81В, представлявано от юрк. Е. Ц. /Пълномощник на
управителите/ срещу Й. Г. Г., ЕГН **********, адрес: гр. ************, ж.к.
„************“, бл. 102, вх. В, ет. 2, ап. 28.
По обстоятелствата подробно изложени в исковата молба, ищецът моли
съда да постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо
съществуването на вземане в полза на „************ ************“ ЕООД
срещу длъжника Й. Г. Г. с ЕГН **********, възникало на основание
неизпъление на Договор за потребителски кредит № 824729/ 13.02.2017 г. за
суми в общ размер на 6148.73 лева (шест хиляди сто четиридесет и осем лева
и седемдесет и три стотинки), от които: Главница – 1913.99 лева (хиляда
деветстотин и тринадесет лева и деветдесет и девет стотинки);
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер на
2214.84 лева (две хиляди двеста и четиринадесет лева и осемдесет и четири
1
стотинки); договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на
542.34 лева (петстотин четиридесет и два лева и тридесет и четири стотинки)
за периода от 13.02.2017 г. до 20.08.2018 г.; законна лихва за забава върху
главницата в размер на 776.98 лева (седемстотин седемдесет и шест лева и
деветдесет и осем стотинки) за периода до 23.02.2021г.; законна лихва за
забава по Договора за предоставяне на поръчителство размер на 700.58 лева
(седемстотин лева и петдесет и осем стотинки); както и лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно
изплащане на вземанията.
Ищецът моли предявеният иск да бъде уважен, ведно със законните
последици.
Ищецът моли да му бъдат присъдени направените разноски в заповедното
производство и в исковото производство, съгласно представения списък по
чл.80 от ГПК.
Ответникът Й. Г. Г., в дадения му от съда срок, е дал писмен отговор,
не е представил писмени доказателства и не е направил доказателствени
искания.
Ответникът в писмения си отговор оспорва предявения иск по основание
и размер по подробно изложените съображения и моли да бъде отхвърлен
като, неоснователен и недоказан, ведно с законните последици, като не
претендира присъждане на разноски по делото.
Ответникът в писмения с отговор изрично се позовава на изтекла 5/пет/
годишна давност по чл.110 от ЗЗД и моли производството по делото да бъде
прекратено.
Районен съд – ************, след като обсъди събраните доказателства
по делото и ведно с доводите на страните, намира за установено следното:
Съдът приема за безспорни и не подлежат на доказване следните
обстоятелства по делото: че въз основа на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано от „************“ ЕООД срещу Й.
Г. Г. е било образувано ч.гр.д. № 836/2022 г. по описа на РС-************; че
РС-************ е прекратил производството и е изпратил същото на РС-
************; че пред РС-************ е било образувано ч.гр.д.№ 356/2023
г.; че на 21.07.2023 г. е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК № 215 в полза на „************“ ЕООД, ЕИК ************ срещу Й. Г.
2
Г., ЕГН ********** за сумата в общ размер на 7081.03 лева (седем хиляди
осемдесет и един лева и три стотинки) формирана както следва: главница в
размер на 1913.99 лева (хиляда деветстотин и тринадесет лева и деветдесет и
девет стотинки) и 2214.84 лева (две хиляди двеста и четиринадесет лева и
осемдесет и четири стотинки) възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство, договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер
на 542.34 лева (петстотин четиридесет и два лева и тридесет и четири
стотинки) за период от 13.02.2017 г. до 20.08.2018 г., законна лихва за забава
върху главницата по договора за кредит в размер на 1215.34 лева (хиляда
двеста и петнадесет лева и тридесет и четири стотинки) за период от
13.02.2017 г. до 18.05.2023 г., 1194.52 лева (хиляда сто деветдесет и четири
лева и петдесет и две стотинки), дължима се законна лихва за забава по
Договора за предоставяне на поръчителство, за период от 13.02.2017 г. до
18.05.2023 г., както и лихва за забава върху главницата и върху дължимата по
договора за поръчителство сума от 23.05.2023 г. - датата на подаване на
заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията, както и сумата
от 141.62 лева (сто четиридесет и един лева и шестдесет и две стотинки) -
разноски по делото за внесена държавна такса и сумата от 50.00 лева
(петдесет лева) - разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение; че
срещу така издадена заповед за изпълнение е постъпило възражение от страна
на длъжника Й. Г. Г. в срока по чл.414 от ГПК; че съдът е указал на заявителя
да предяви установителен иск за вземането си по така издадената заповед за
изпълнение; че в указания от съда срок заявителя е предявил установителен
иск срещу длъжника въз основа, на което е образувано настоящето гр.д., тъй
като в тази насока няма спор между страните по делото и се съдържат
надлежни писмени доказателства в приложеното ч.гр.д. № 356/2023 г. по
описа на РС-************. Съдът не е събирал допълнителни доказателства
по отношение на безспорните обстоятелства между страните по делото.
Съдът приема за спорни и подлежат на доказване следните обстоятелства
по делото: че между „************“ ЕАД, в качеството си на „кредитодател“,
и Й. Г. Г., ЕГН **********, в качеството си на „кредитополучател“ е сключен
Договор за потребителски кредит № 824729 на 13.02.2017 г. по електронен
път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
/ЗПФУР/; че договорът за потребителски кредит е сключен при спазване на
изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния
3
документ и електронните удостоверителии услуги /предишно наименование:
Закон за електронния документ и електронния подпис/, Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние и приложимото
законодателство; че приложените общи условия и договора за потребителски
кредит по безспорен начин установяват сключения между страните договор,
задълженията по който са изпълнени от страна на „************“ ЕАД и по
който ответната страна не е изпълнила в срок задълженията си съобразно
условията на договора; че сключения договор за кредит е действителен
съгласно повелителните норми на чл.10, чл.11 и чл.22 от ЗПК; че на
13.02.2017 г. ответникът е получил по силата на този договор сумата от 2000
лева (две хиляди лева), срещу което се е съгласил да я върне на 18 броя
вноски по 144.29 лева (сто четиридесет четири лева и двадесет и девет
стотинки) до 20.08.2018 г., когато е падежирала последната вноска; че към
договора е имало погасителен план, неразделна част от него, че е бил
уговорен и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен
размер на разходите в размер на 50%; че на 13.02.2017 г. ответникът е
сключил и договор за предоставяне на поръчителство с дружеството
„************“; че това дружество „************“ се е задължило да
сключи договор с трето за процеса лице „************“ и да отговаря пред
„************“ солидарно с Й. Г. Г. за всички задължения по договора за
кредит; че ответника не е изпълнил в срок задълженията си по договора за
кредит; че „************“ е поканило „************“ да плати всички
изискуеми задължения на ответника по договора за кредит на 18.02.2021 г.; че
за това обстоятелство дружеството-поръчител „************“ е изпратило
уведомление до длъжника на 18.02.2021 г., в което е посочило всички суми
дължими суми от „************“ на „************“ и предстоящо плащане,
на електронната поща на длъжника; че на 23.02.2021 г. „************“ е
погасило дължимите суми от Й. Г. Г. както следва: 1913.99 лева (хиляда
деветстотин и тринадесет лева и деветдесет и девет стотинки) - главница по
договор за кредит, 542.34 лева (петстотин четиридесет и два лева и тридесет и
четири стотинки) - договорна лихва за периода 13.02.2017 г. до 20.08.2018 г. и
776.98 лева (седемстотин седемдесет и шест лева и деветдесет и осем
стотинки) - обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава; че на
23.02.2021 г. „************“ е уведомило по електронната поща длъжника за
извършеното плащане, както и за задължението му за заплащане на
4
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер
2214.84 лева (две хиляди двеста и четиринадесет лева и осемдесет и четири
стотинки), ведно със сумата 700.58 лева (седемстотин лева и петдесет и осем
стотинки), представляваща обезщетение за забава върху дължимото
възнаграждение по договор за предоставеното поръчителство; че с договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г. „************“
ЕАД и „************“ ЕООД като цедент е прехвърлило своите вземания
към длъжника по описания по-горе договор за потребителски кредит на
цесионера „************“ ЕООД, ЕИК ************ – ищец по делото; че
длъжникът е уведомен за тази цесия по електронната поща с имейл от
30.03.2021 г.; че с приложение номер 1 към описания по-горе договор за
цесия вземанията към настоящия ответник са прехвърлени на цесионера
„************“ ЕООД ЕИК; че ищецът „************“ ЕООД ЕИК
претендира от ответника сумата в общ размер на 6148.73 лева (шест хиляди
четиридесет и осем лева и седемдесет и три стотинки) формирана както
следва: 1913.99 лева (хиляда деветстотин и тринадесет лева и деветдесет и
девет стотинки); възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство в размер на 2214.84 лева (две хиляди двеста и четиринадесет
лева и осемдесет и четири стотинки); договорна възнаградителна лихва върху
главницата в размер на 542.34 лева (петстотин четиридесет и два лева и
тридесет и четири стотинки) за периода от 13.02.2017 г. до 20.08.2018 г.;
законна лихва за забава върху главницата в размер на 776.98 лева
(седемстотин седемдесет и шест лева и деветдесет и осем стотинки) за
периода до 23.02.2021 г.; законна лихва за забава по Договора за
предоставяне на поръчителство размер на 700.58 лева седемстотин лева и
петдесет и осем стотинки); както и лихва за забава върху главницата от датата
на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията,
тъй като в тази насока има спор между страните по делото и представените
писмени доказателства са оспорени от ответника. Съдът допусна събиране на
допълнителни доказателства по отношение на спорните обстоятелства между
страните по делото.
Към исковата молба са представени копия на писмени доказателства на
хартиен носител – договор за потребителски кредит № 824729 от 13.02.2017
г., ведно с приложимите Общи условия за предоставяне на кредити,
Приложение № 1 към договора за потребителски кредит и Стандартен
5
Европейски Формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити (СЕФ); договор за предоставяне на поръчителство от 13.02.2017 г.;
договор за поръчителство от 13.02.2017 г.; договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021 г.; уведомление за цесия /л.12-
л.74/, които са оспорени от ответника. В тази връзка съдът е указал на ищеца
да ангажира надлежни доказателства в подкрепа на твърденията си по
оспорените от ответника писмени доказателства, както и да ангажира
надлежни доказателства за това как е формирана сумата в общ размер на
6148.73 лева (шест хиляди сто четиридесет и осем лева, 73 ст.), която се
претендира от ответника по отделни пера и размери, така както е посочено в
обстоятелствената част на исковата молба. По делото е представено и копие
на разписка № ************ от 13.02.2017 г. на „************“ за превод от
„************“ ЕАД в полза на Й. Г. Г., ЕГН ********** на сума в размер на
2006.49 лева./л.106/. Въпреки дадените указания от съда пред настоящата
инстанция ищецът не ангажира съдебно – счетоводната експертиза /ССчЕ/ по
делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск е допустим. Налице е правен интерес от предявяването
на установителен иск, тъй като е била издадена заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 от ГПК, за която длъжникът е уведомен, депозирал е в срок
възражение срещу така издадената заповед за изпълнение и съдът е указал на
заявителя да предяви иск за установяване на вземането си, като в
едномесечния срок ищецът е предявил настоящия иск за установяване на
вземането си.
От събраните доказателства по делото, преценени в тяхната съвкупност,
съдът счита за недоказано, че между страните по делото е бил сключен
валиден договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние т.е. не е
възникнало облигационно отношение, в какъвто смисъл е изложеното в
исковата молба основание за възникване на задължението на ответника към
ищеца. Съдът счита, че представеният по делото договор за потребителски
кредит не е сключен при спазване на изискванията на Закона за предоставяне
на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, Закона за платежните услуги и
платежните системи /ЗПУПС/ и Закона за електронният документ и
6
електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. Съгласно чл.6, ал.1 от
ЗПФУР „договор за предоставяне па финансови услуги от разстояние е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от системата за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние - едно или повече". Съгласно чл. 18, ал.1, т.3, ал.2 и ал.3 ЗПФУР
при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние
доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за
сключване на договора. За доказване на изявления, отправени съгласно
ЗПФУР, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронни изявления - Законът за
електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/. Изявленията,
направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от
разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на
другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях. В тежест на дружеството-ищец е да
докаже, при условията на пълно и главно доказване, сключването на
процесния договор за предоставяне на кредит от разстояние, което не беше
направено в рамките на настоящото съдебно производство. Не бяха
ангажирани никакви доказателства от ищеца в подкрепа на твърдението, че
ответникът е кандидатствал за получаване на потребителски кредит чрез
сайта на дружеството „************“ ЕАД, не беше доказано, че той е
предоставил личните си данни, както и че е попълнил регистрационната
форма за кандидатстване. Представените към исковата молба преписи от
писмени доказателства в този си вид не могат да установят авторство. Същите
не съдържат подпис на ответника – нито саморъчен, нито електронен. Не
бяха представени доказателства, които да установят изложеното в исковата
молба, че служител на „************“ ЕАД се е свързал с ответника по
някакъв начин, за да потвърди самоличността му, истинността на
предоставената от него в регистрационната форма информация, както и
желанието му да получи заявения кредит. В конкретния случай не се
установи безспорно да са изпълнени изискванията на чл. 9, чл. 10 и чл. 11 от
Общите условия на „************“ ЕАД и че кандидатът за кредит изрично
се съгласява с действащите към момента Общи условия и обработването на
личните му данни, както и с използването им за определяне на
7
кредитоспособността му и за одобряване на заявлението. По делото липсват
данни ответникът да е получил изобщо общите условия, още по-малко пък да
се е съгласил с тях. Не бяха представени доказателства и да е изпълнен
предвидения в раздел V и раздел VI от Общите условия на „************“
АД, механизъм за сключване на онлайн договор за кредит. В тежест на
дружеството-ищец е да докаже наличието на друг основен елемент от
фактическия състав на сключването на договор за заем, а именно
действителното предаване на сумата, което не беше сторено. По делото беше
представен заверен препис от разписка за извършено плащане №
************ от 13.02.2017 г. на „************“, неподписана от нито една
от страните. Същата е оспорена от ответника, но в рамките на съдебното
дирене пред настоящата инстанция ищецът не ангажира надлежни
доказателства във връзка с оспорването. Предаване на сумата и съответно
получаване на същата от страна на ответника не се доказа по безспорен
начин. Наред с горното в рамките на съдебното дирене пред настоящата
инстанция ищецът не ангажира надлежни доказателства за това как е
формирана сумата в общ размер на 6148.73 лева (шест хиляди сто
четиридесет и осем лева, 73 ст.), която се претендира от ответника по отделни
пера и размери, така както е посочено в обстоятелствената част на исковата
молба. Съдът счита, че пред настоящата инстанция ищецът не ангажира
надлежни писмени доказателства, подкрепящи твърденията му в исковата
молба по предявения иск, като не проведе пълно и главно доказване, и прояви
процесуално бездействие. Ето защо съдът счита, че предявеният иск от ищеца
срещу ответника следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че ответникът не претендира
присъждане на разноски по делото, а и няма доказателства за направени
разноски от ответника, съдът не следва да присъжда такива.
Воден от гореизложеното Районен съд – ************
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „************“ ЕООД, ЕИК
************, със седалище и адрес на управление: гр.************, п.к.
************, р-н „************“, бул. „************“ № 81В,
представлявано от юрк. Е. Ц. /Пълномощник на управителите/ срещу Й. Г. Г.,
8
ЕГН **********, с адрес: гр. ************, ж.к. „************“, бл. 102,
вх. В, ет. 2, ап. 28, с правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с
чл. 415, ал. 1 от ГПК – да установи със сила на присъдено нещо
съществуването на вземане в полза на „************ ************“ ЕООД
срещу длъжника Й. Г. Г. с ЕГН **********, възникало на основание
неизпълнение на Договор за потребителски кредит № 824729/ 13.02.2017 г. за
суми в общ размер на 6148.73 лева (шест хиляди сто четиридесет и осем лева
и седемдесет и три стотинки), от които: Главница – 1913.99 лева (хиляда
деветстотин и тринадесет лева и деветдесет и девет стотинки);
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер на
2214.84 лева (две хиляди двеста и четиринадесет лева и осемдесет и четири
стотинки); договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на
542.34 лева (петстотин четиридесет и два лева и тридесет и четири стотинки)
за периода от 13.02.2017 г. до 20.08.2018 г.; законна лихва за забава върху
главницата в размер на 776.98 лева (седемстотин седемдесет и шест лева и
деветдесет и осем стотинки) за периода до 23.02.2021г.; законна лихва за
забава по Договора за предоставяне на поръчителство размер на 700.58 лева
(седемстотин лева и петдесет и осем стотинки); както и лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно
изплащане на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение № 215/
21.07.2023 г. по ч. гр. д. № 356/ 2023 г. по описа на Районен съд –
************, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Окръжен съд – ************.
Съдия при Районен съд – ************: _______________________
9