№ 14923
гр. С., 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110145888 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на М. М. В., ЕГН **********, срещу „К.И.И. БГ“ ЕАД,
ЕИК *******, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 841,26 лв. -
принудително събрана за вземания по изпълнителен лист от 15.08.2011 г. по изп. дело №
20218310400907 по описа на ЧСИ М.М. с рег. № 831 на КЧСИ, която сума е била събрана на
отпаднало основание (изтекла погасителна давност) и преведена в полза на ответника на
15.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
02.08.2024 г. до окончателното плащане, както и осъдителни искове с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, евентуално с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата в размер на 243,85 лв., заплатени от ищцата такси и разноски по
ТТРЗЧСИ по изпълнителното дело (включваща 88,78 лв. - такса по т. 26 ТТРЗЧСИ и 155,07
лв. – обикновени такси и допълнителни разноски по ТТРЗЧСИ), която сума е била събрана
на отпаднало основание (изтекла погасителна давност), евентуално с която сума ответникът
се е обогатил неоснователно, спестявайки си разходите за авансово дължимите по
изпълнителното дело такси, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 02.08.2024 г. до окончателното плащане.
Ищцата твърди, че срещу Д.Х.К. бил издаден изпълнителен лист от 15.08.2011 г. по т.
д. № 1557/2011 г. по описа на СГС, ТО, VI състав, въз основа на решение от 18.06.2010 г. по
арбитражно дело № 1692/2010 г. в полза на „П.К.Б.“ ЕООД за сумите 1081,21 лв., ведно със
законната лихва от постановяване на съдебното решение до окончателното погасяване на
задължението, 90 лв. – разноски по арбитражното производство и 50 лв. – разноски за
производството пред СГС за издаване на изпълнителен лист, вземанията по който
1
впоследствие били прехвърлени на ответника на 08.08.2018 г. Въз основа на изпълнителния
лист било образувано изп. дело № 993/2011 г. по описа на ЧСИ Б.Б. с рег. № 856 на КЧСИ,
впоследствие прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК на 25.06.2019 г. Впоследствие
от ответника било образувано ново изп. дело № 717/2019 г. по описа на ЧСИ Д.З. с рег. №
876 на КЧСИ, като две години по-късно делото било препратено на ЧСИ М.М. с рег. № 831 в
гр. Р. по правилата на местната подсъдност и образувано под № 20218310400907. Ищцата
твърди, че е наследник – първа братовчедка на А.Д.К. – наследник от своя страна на
първоначалния длъжник Д.Х.К., като наследствената й квота е 1/3 част от наследството,
включващо и задълженията по процесния изпълнителен лист. Поддържа, че вземанията по
изпълнителния лист са се погасили по давност преди образуване на изпълнителното дело от
2019 г., тъй като последното валидно изпълнително действие било от 02.10.2013 г. -
изпращане на запорни съобщения до банки и до края на 2021 г. не било предприето нито
едно изпълнително действие, годно да прекъсне 5-годишната погасителна давност за
принудително събиране на вземанията. Ищцата твърди, че въпреки това ответникът успял да
събере припадащата се сума, съобразно наследствения й дял и изпълнителния лист в общ
размер на 841,26 лв. (главница, законна лихва и разноски по изпълнителния лист). Ищцата
счита, че сумата е събрана на отпаднало основание – след погасяването й по давност по
смисъла на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Сочи, че пряко в полза на взискателя – ответник била
преведена сумата от 841,26 лв. на 15.04.2022 г., а отделно сумата от 243,85 лв. била събрана
за такси и разноски по изпълнителното дело, която сума също е недължима на отпаднало
основание, евентуално с която сума ответникът се е обогатил неоснователно, спестявайки си
разходите за авансово дължимите по изпълнителното дело такси. По тези съображения моли
за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който признава исковете. Моли разноските да бъдат възложени в тежест на ищцата, като се
съобрази чл. 78, ал. 2 ГПК. Евентуално прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5
ГПК на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по исковете с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже, че е налице
имуществено разместване между страните (преминаване на сумата в размер на 841,26 лв. и
на сумата в размер на 243,85 лв. от патримониума на ищцата в този на ответника), както и
неоснователността на това имуществено разместване (че сумите са събрани принудително
след изтичане на погасителната давност за вземанията по процесния изпълнителен лист).
В тежест на ответника е да установи наличието на основание за получаване и
задържане на сумите, като с оглед наведеното от ищцата основание за недължимост -
изтекла погасителна давност, в тежест на ответника е да установи наличието на
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност.
2
В тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и да установи погасяване
на паричното си задължение.
С доклада по делото, приет за окончателен без оспорване от страните, са отделени на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване между
страните следните обстоятелства: че от ищцата е събрана по изп. дело № 20218310400907 по
описа на ЧСИ М.М. с рег. № 831 на КЧСИ, сумата в размер на 841,26 лв. за погасяване на
вземанията по изпълнителния лист от 15.08.2011 г., че тази сума е била преведена в полза на
ответника в качеството му на взискател, както и че сумата е била събрана принудително след
изтичане на погасителната давност за вземанията по изпълнителния лист; че ищцата е
заплатила за такси и разноски по изпълнението сумата в размер на 243,85 лв., като
ответникът е спестил разходи за дължимите авансово такси и разноски по ТТРЗЧСИ, които е
бил длъжен да направи в размер на тази сума, както и липса на основание за това
имуществено разместване с оглед погасяване на вземанията по изпълнителния лист по
давност.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД относно сумата в размер на 841,26
лв.:
С изтичане на погасителната давност преди предприемане на изпълнителните
действия отпада и основанието, на което взискателят по изпълнителното дело е получил
принудително събраните суми. Ако погасителната давност е била вече изтекла, нито
наложените след това запори, нито направените по повод на същите плащания са основания
за премахване на последиците от изтеклата погасителна давност. Не се спори между
страните, че правото на ответника да изпълни принудително вземането е било погасено към
момента на образуване на изпълнителното дело и събиране на сумите по него. Следователно
отпаднало е основанието за принудително осъществяване на паричното вземане. Ето защо и
съобразно отделеното за безспорно обстоятелство относно принудително събраната от
ищцата и разпределена в полза на ответника сума в размер на 841,26 лв., представляваща
част от вземане по изпълнителен лист от 15.08.2011 г., съобразно припадащата се на ищцата
част от наследството на длъжника по изпълнителния лист, следва да се приеме, че
предявеният иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен за тази сума. В
случая ответникът е признал изцяло исковата претенция и не е навел никакви доводи
относно недължимостта на посочената сума, съответно че тя не подлежи на връщане на
ищцата.
По главния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД относно сумата в размер на
243,85 лв.:
Съдът приема този иск за неоснователен, тъй като не се доказва сумата в размер на
243,85 лв. да е постъпила в патримониума на ответника, поради което не е налице първата
предпоставка за уважаване на иска и същият подлежи на отхвърляне.
С оглед отхвърляне на главния иск се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за
разглеждане на предявения като евентуален иск с правно основание чл. 59 ЗЗД.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 59 ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с
друг иск, с който може да се защити. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно
преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена
възможност в други текстове на закона.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа
следните елементи – 1/ имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в
резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/ връзка между
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти,
породили обогатяването и обедняването; 3/ липса на правно основание за имущественото
разместване; 4/ липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищцата е да докаже, че се е
обеднила със сумата от 243,85 лв., която й е била удържана в хода на процесното
изпълнително производство като такси и разноски по изпълнението, че ответникът се е
обогатил с посочената сума, като следва да е налице връзка между обедняването на ищцата
и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, т. е. че чрез накърняване
имуществото на ищцата ответникът е спестил разходи за дължими авансово такси и
разноски по ТТРЗЧСИ, които е бил длъжен да направи, както и липсата на правно основание
за имущественото разместване и липсата на друго основание за защита на правата на
обеднелия ищец.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил задължението си към ищцата.
Имуществените облаги се изразяват в увеличаване на актива на имуществото на
обогатения, в намаляване на неговите пасиви или в спестяване на обогатения на някои
разходи, които той е трябвало да понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи
води до обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска с
правно основание чл. 59 ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество, без да
съществуват изгледи за тяхното връщане (решение № 587/01.11.2010 г. по гр. д. № 941/2009 г.
по описа на ВКС, ІV г. о.).
В случая ищцата твърди, че ответникът е образувал изпълнително производство за
принудително събиране на погасено по давност вземане, поради което таксите и
допълнителните разноски, включително и пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, следва
да се заплатят на съдебния изпълнител от взискателя.
Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника,
освен в случаите, когато делото се прекрати на основание чл. 433 ГПК, освен поради
плащане, направено след започване на изпълнителното производство. От ангажираните по
делото доказателства се установява, че от събраната от ищцата сума в общ размер на 3246,20
лв., 243,85 лв. представляват такси и разноски по изпълнението, които са преведени по
сметка на съдебния изпълнител на 15.04.2022 г. Посочената сума включва обикновени
4
авансови такси и пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Настоящият съдебен състав
намира, че след като към датата на принудителното им събиране от длъжника паричното
вземане е било погасено по давност, то сумата неправомерно е излязла от патримониума на
длъжника. С провеждането на изпълнително производство за вземане, правото за
принудително изпълнение за което е било погасено към момента на принудителното му
изпълнение, се е стигнало до неоснователно разместване в имуществените сфери на двете
страни – ищцата - длъжник в изпълнителния процес е обедняла със събраните по
изпълнителното производство суми за покриване на разноски, а ответникът се е обогатил,
доколкото той, а не длъжникът в изпълнението следва да понесе тежестта за разноските, тъй
като неоснователно е предизвикал изпълнителен процес при вече погасено право на
принудително изпълнение. С оглед на приетото за безспорно между страните обстоятелство,
че изп. дело № 20218310400907 по описа на ЧСИ М.М. с рег. № 831 на КЧСИ е образувано
за неподлежащо на принудително изпълнение вземане, следва да се приеме, че е налице
твърдяното от ищцата обогатяване на ответника чрез спестяване на разходи, представляващи
дължими разноски по изпълнението и такси по ТТРЗЧСИ. Ето защо предявеният иск с
правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Като законна последица от уважаването на исковете за главници следва да се присъди
и законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 02.08.2024 г. до окончателното
плащане.
По разноските:
С отговора на исковата молба ответникът е направил искане за прилагане
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК за освобождаване на
ответника от отговорността за разноски са: да не е дал повод за завеждане на иска и да
признае иска. Посочените предпоставки в чл. 78, ал. 2 ГПК следва да са налице
кумулативно, за да е осъществен фактическият състав на чл. 78, ал. 2 ГПК. В случая е
налице втората от двете предпоставки, а именно направено е признание на предявените
искове, същевременно обаче съдът намира, че не е налице първата предпоставка -
ответникът е дал повод за завеждане на исковете, тъй като недължимо заплатените суми в
хода на изпълнителното дело не са били възстановени на ищцата преди образуване на
настоящото производство, включително след постановяване на решение от 03.02.2023 г. по
гр. д. № 22193/2022 г. по описа на СРС, 165 състав, с което е отречена дължимостта на
сумите по изпълнителния лист поради погасяването им по давност, макар и спрямо друг от
наследниците на първоначалния длъжник и при липса на данни за предприемане на
различни изпълнителни действия спрямо всеки длъжник. Разноските следва да бъде
разпределени по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК като в полза на ищцата се присъди сумата от общо
450 лв., от които 50 лв. – държавна такса и 400 лв. – адвокатско възнаграждение съгласно
договор за правна защита и съдействие от 27.12.2024 г. Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на
ответника съдът приема за неоснователно, тъй като възнаграждението се претендира в
минимален размер.
Предвид изложените съображения, съдът
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА „К.И.И. БГ“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
С., ж. к. „Л.“, бул. „П.В.“ № 21, Бизнес център „Л. - 6“, ет. 2, да заплати на М. М. В., ЕГН
**********, с адрес: гр. Р., ул. „Т.М.“ № 17А, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД сумата в
размер на 841,26 лв. - принудително събрана за вземания (главница, законна лихва и
разноски) по изпълнителен лист от 15.08.2011 г. по изп. дело № 20218310400907 по описа на
ЧСИ М.М. с рег. № 831 на КЧСИ, която сума е била събрана на отпаднало основание
(изтекла погасителна давност) и преведена в полза на ответника на 15.04.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 02.08.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и на основание чл. 59 ЗЗД сумата в размер на 243,85 лв. –
принудително събрана и заплатена от ищцата в полза на ЧСИ М.М. с рег. № 831 на КЧСИ за
такси и разноски по ТТРЗЧСИ по изп. дело № 20218310400907 по описа на ЧСИ М.М. с рег.
№ 831 на КЧСИ (включваща 88,78 лв. - такса по т. 26 ТТРЗЧСИ и 155,07 лв. – обикновени
такси и допълнителни разноски по ТТРЗЧСИ), с която сума ищцата е обедняла, а ответникът
се е обогатил, спестявайки заплащането й, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба - 02.08.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата в размер на 243,85 лв. - принудително събрана и заплатена от
ищцата за такси и разноски по ТТРЗЧСИ по изп. дело № 20218310400907 по описа на ЧСИ
М.М. с рег. № 831 на КЧСИ (включваща 88,78 лв. - такса по т. 26 ТТРЗЧСИ и 155,07 лв. –
обикновени такси и допълнителни разноски по ТТРЗЧСИ), ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба - 02.08.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА „К.И.И. БГ“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
С., ж. к. „Л.“, бул. „П.В.“ № 21, Бизнес център „Л. - 6“, ет. 2, да заплати на М. М. В., ЕГН
**********, с адрес: гр. Р., ул. „Т.М.“ № 17А, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в
размер на 450 лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6