№ 188
гр. Ловеч, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ТАТЯНКА Д. ГАВАЗОВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20244310200765 по описа за 2024 година
С наказателно постановление №779510-F767951/18.07.2024 г. на Владислав Анатолиев
Илиев – Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново, Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, оправомощен със Заповед на
изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО №ЗЦУ-384/27.02.2024 г., е
наложена на „К.Л.“ ЕООД, с. Л., ЕИК *************, представлявано от Е. И. К., ЕГН
**********, имуществена санкция в размер на 2000.00 лв. (две хиляди лева), на основание
на основание чл.185, ал.5 от ЗДДС , изр.2, тъй като нарушението не е довело до
неотразяване на приходи, във вр. с чл.185, ал.4, предл. 2-ро от ЗДДС за извършването на
нарушение на чл.118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, а именно
неизпълнение на задължението по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ
(Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен
магазин), като е посочено, че е налице повторност на нарушението съгласно Параграф 1,
ал.2 от ДР на ЗАНН, за това, че при извършена проверка на 29.04.2024 г. в търговски обект
по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - месопреработвателно предприятие,
находящо се в село Л., община Угърчин ул. „С." 26, стопанисвано и експлоатирано от „К.Л. "
ЕООД с ЕИК *************, било установено, че при извършване на продажби, издаваните
от наличното, инсталирано и работещо в обект - „пласмент", намиращ се на територията на
предприятието, фискално устройство /ФУ/ модел - „Дейзи" с индивидуален номер на ФУ
DY516913 и индивидуален номер на фискалната памет 36675386, с регистрационен номер в
НАП 4622532/21.03.2023 г., фискални касови бележки /ФКБ/ не съдържат задължителните
реквизити съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от НАРЕДБА № Н-18 от 13 декември
2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18/13.12.2006 г./ В хода на
извършената проверка е изведена справка контролна лента на електронен носител /КЛЕН/ от
ФУ - с индивидуален номер DY516913 - „пласмент". Установено е, че за дата 26.04.2024
година издадените ФКБ от фискалното устройство, не съдържат задължителните реквизити,
1
съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/2006 г., а именно: не са посочени
количество и стойност по видове закупени стоки или услуги; наименованието трябва да
позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата. Във ФКБ издадени на
26.04.2024 година от № 007682 на обща стойност 106,72 лв.; № 007683 на стойност 76.61 лв.;
№ 007684 на стойност 555.91 лв.; № 007685 на стойност 160,96лв. № 007686 на стойност
;
254.12 лв.; № 007687 на стойност 127.01 лв.; № 007688 на стойност 87.90лв; № 007689 на
стойност 138.37лв; № 007690 на стойност 313.10 лв.; № 007691 на стойност 110.12 лв.; №
007692 на стойност 92.89 лв.; № 007693 на стойност 521.12 лв.; № 007694 на стойност 440.41
лв.; № 007695 на стойност 130.96 лв.; № 007696 на стойност 31.45.лв.; № 007697 на стойност
754.58 лв.; № 007698 на стойност 603.31 лв.; № 007699 на стойност 1295.15 лв., закупените
стоки са изписани като „колбаси" с обща сума за плащане по всяка касова бележка.
Проверката е документирана с ПИП Кд 184 сер. АА № 0151330/29.04.2024 г., в който
подробно са отразени констатациите от проверката, съставен в търговския обект на
основание чл. 110 ал. 4 във връзка с чл. 50, ал. 1 от ДОПК.
С оглед така установената фактическа обстановка, административнонаказващият
орган е приел от правна страна, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.26,
ал.1, т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ (НАРЕДБА № Н-18 от 13 декември 2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин).
При извършена справка се установи, че лицето е нарушило разпоредбата на чл. 26, ал.
1, т. 7 от НАРЕДБА № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен
магазин, за което с Предупреждение №719095-F704870/17.08.2023 г., влязло в законна сила
на 07.09.2023 г., е предупредено, че при последващо извършване на същото по вид
нарушение, в едногодишен срок от влизане в сила на акта, ще му бъде наложено
административно-наказание.
В НП е посочено, че установеното нарушение се потвърждава от приложените по
административнонаказателната преписка доказателства: АУАН сер. AN № F767951 от
15.05.2024 г., ПИП № 0151330/29.04.2024 г., Протокол № 1885086/15.05.2024 г., Протокол №
1885088/20.05.2024 г.
Посочено е че АУАН сер. AN № F767951 от 15.05.2024 г. е редовно предявен и връчен
на Т. К. Р., ЕГН ********** в качеството и на управител на 15.05.2024 г.
Посочено е, че на основание чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу АУАН е постъпило
възражение с вх. №94-Е-125 / 22.05.2024 г.
Във връзка с постъпилото възражение, АНО е посочил, че на 22.05.2024 г. в
законоустановения срок е постъпило възражение срещу АУАН №F767951/15.05.2024 г. по
Система за сигурно електронно връчване с peг. индекс 94-Е-125, което е разгледано и
преценено за неоснователно за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Посочено е,
че след изследване на фактическата обстановка и преценка на събраните доказателства на
основание чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, при проверката на акта с оглед неговата законосъобразност
и обоснованост безспорно се установява, че е осъществено визираното в АУАН нарушение,
както от обективна така и от субективна страна. Констатираната с акта фактическа
обстановка кореспондира по безспорен начин с приложенията към образуваната с него
административнонаказателна преписка, като същите са обективни, непротиворечиви и
взаимнодопълващи се. Липсата на задължителни реквизити като „количество и стойност по
видове закупени стоки или услуги" както и „наименование което позволява най-малко
идентифицирането на вида на стоката/услугата" в издаваните ФКБ представлява нарушение
на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Органът по приходите правилно е
2
установил субекта на нарушението, предвид разпоредбата на чл. 83, ал.1 от ЗАНН, която
сочи, че в предвидените от съответния закон случаи, на юридическите лица се налагат
имуществени санкции за неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на
тяхната дейност. Именно такова неизпълнение е констатирано в случая, поради което
правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на „К.Л.“ ЕООД, ЕИК
************* със започване на административнонаказателно производство спрямо него. С
оглед установените обстоятелства осъществяването на нарушението не следва да се
квалифицира като маловажен случай, а да се приложи санкционен режим за осъществяване
целта на чл. 12 от ЗАНН. Създадената организация в този търговски обект към момента на
проверката не води до изпълнение на установените правни регламенти. Във връзка с
всеобхватната преценка на събраните по преписката доказателства и предвид
обстоятелството, че нарушението е за втори път в условията на повторност съгласно
Параграф 1, ал.2 от ДР на ЗАНН, следва да се приложи санкционен режим по отношение на
нарушителя. С оглед на изложените констатации АНО е счел, че са налице обосновани
предпоставки за налагане на имуществена санкция. Прилагането на санкционен режим от
една страна ще предотврати възможността да се осъществи отново административното
нарушение от същия търговец, при това такова, което води до задълбочаване нарушенията
на фискалната дисциплина, а от друга - препятства опасността от превръщане на
незаконосъобразното поведение в практика. АНО е посочил, че на лицето следва да се
напомни още веднъж задължението за спазване на установения в страната правов ред и
стриктно спазване на разпоредбата на чл.26, ал.1, т.7 от НАРЕДБА № Н-18 от 13 декември
2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин (загл. изм. - ДВ, бр. 80 от 2018 г.), а именно:
Фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца
съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително следните реквизити: т. 7. (доп. - ДВ,
бр. 76 от 2017 г., доп. - ДВ, бр. 68 от 2020 г., в сила от 31.07.2020 г.) наименование на
стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или
услуги; наименованието трябва да позволява най – малко идентифицирането на вида на
стоката/услугата; в случай че се продават стоки от един и същи вид, които са с различни
цени, във фискалния бон всяка стока се отразява поотделно със съответната стойност.
Посочено е, че при определяне на административното наказание са взети предвид
тежестта на нарушението, както и всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и се
констатира, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
АНО е посочил, че предвид изложеното и на основание чл. 53, във връзка с чл. 83 от
ЗАНН, като е взел предвид, че е установено по несъмнен начин факта на извършеното
нарушение, самоличността на извършителя и след като е установил, че не са налице
основанията за прекратяване на производството, основанията за прилагането на чл. 28 от
ЗАНН и липсата на постигнато споразумение с нарушителя, е наложил на жалбоподателя
посоченото по – горе наказание.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят „К.Л.“ ЕООД, с.
Л., ЕИК *************, представлявано от Е. И. К., ЕГН **********, която го обжалва в
срок и излага, че в пласмента на дружеството се извършват продажби само с фактури с
подробно описани артикулите с техните количества, единични цени и стойности, на отделни
редове се записва данъчната основа, дължимото ДДС и общата стойност по фактурата. Сочи,
че към фактурите се издават и стокови разписки с подробно описание на продадената и
предадена към клиентите продукция. В предвид на това, до момента на проверката за
продажбите в брой на касовия апарат се е маркирала общата сума на фактурата. Сочи, че
гореописаното нарушение не е довело до неотразяване на приходите или до злоупотреби, не
е ощетен бюджета. Сочи, че още в присъствието на инспекторите от НАП били предприети
мерки за включване на пропуснатия реквизит /номер на фактура/ в касовата бележка. Сочи,
3
че от 13.05.2024 година административното нарушение е отстранено, в касовите бележки за
плащанията в брой или на ПОС терминал се изписва номера на фактурата. Моли за
снизхождение при определяне на наказанието, тъй като това наказание е първо за наказаното
лице.
В съдебно заседание наказаното дружество жалбоподател, редовно призовано, се
представлява от Т. Р., която моли съда да отмени обжалваното НП тъй като нарушението
било веднага отстранено.
АНО – Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново, Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, редовно призовани, се представляват от
юриск. Х., която моли съда да остави без уважение жалбата и се потвърди обжалваното НП
като правилно и законосъобразно. В даденият и от съда срок не е представила писмени
бележки. Моли съда да им присъди направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 120.00 лева.
От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите М. П.
Т., В. Ц. И., В. М. П., от становището на процесуалният представител на жалбоподателят и
от становището и писмените бележки на процесуалният представител на АНО, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
На 15.05.2024 год. бил съставен Акт с №F767951, за установяване на
административно нарушение от св. М. П. Т. в присъствието на св. иктория Ц. И. и св. В. М.
П. против К.Л. ЕООД, с. Л., ЕИК *************, представлявано от Е. И. К., ЕГН
**********, че при извършена проверка на 29.04.2024 г. в търговски обект по смисъла на
параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - месопреработвателно предприятие, находящо се в село Л.,
община Угърчин ул. „С." 26, стопанисвано и експлоатирано от „К.Л. " ЕООД с ЕИК
************* се установи, че при извършване на продажби, издаваните от наличното,
инсталирано и работещо в обект - „пласмент" намиращ се на територията на предприятието,
фискално устройство/ФУ/ модел - „Дейзи" с индивидуален номер на ФУ DY516913 и
индивидуален номер на фискалната памет 36675386, с регистрационен номер в НАП
4622532/21.03.2023 г., фискални касови бележки/ФКБ/ не съдържат задължителните
реквизити съгласно чл. 26, ал. 1, т. 7 от НАРЕДБА № Н-18 ОТ 13 декември 2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин/Наредба № Н-18/13.12.2006 г./
В хода на извършената проверка е изведена справка контролна лента на електронен
носител /КЛЕН/ от ФУ - с индивидуален номер DY516913 - „пласмент". За дата 26.04.2024
година издадените ФКБ от фискалното устройство, не съдържат задължителните реквизити,
съгласно чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/2006 г., а именно не са посочени количество и
стойност по видове закупени стоки или услуги; наименованието трябва да позволява най-
малко идентифицирането на вида на стоката/услугата. Във ФКБ издадени на 26.04,2024
година от № 007682 на обща стойност 106,72 лв.; № 007683 на стойност 76.61 лв.; № 007684
на стойност 555.91 лв.; № 007685 на стойност 160,96 лв.; № 007686 на стойност 254.12 лв.;
№ 007687 на стойност 127.01 лв.; № 007688 на стойност 87.9 0 лв.; № 007689 на стойност
138.37 лв.; № 007690 на стойност 313.10 лв.; № 007691 на стойност 110.12 лв.; № 007692 на
стойност 92.89 лв.; № 007693 на стойност 521.12 лв.,№ 007694 на стойност 440.41 лв.; №
007695 на стойност 130.96 лв.; № 007696 на стойност 31.45 лв.; № 007697 на стойност 754.58
лв.; № 007698 на стойност 603.31 лв.; № 007699 на стойност 1295.15 лв., закупените стоки са
изписани като „колбаси" с обща сума за плащане по всяка касова бележка.
Проверката е документирана с ПИП Кд 184 сер. АА № 0151330/29.04.2024 г., в който
подробно са отразени констатациите от проверката, съставен в търговския обект на
основание чл. 110 ал. 4 във връзка с чл. 50, ал. 1 от ДОПК, с което е нарушил разпоредбите
на чл.26, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ.
4
В акта не е вписано възражение, но такова е депозирано в законоустановения срок.
Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно
постановление.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано
лице, поради което е допустима.
Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от св. М. П. Т. на длъжност старши
инспектор по приходите в НАП при ЦУ на НАП, оправомощена със заповед №ЗЦУ-
384/27.02.2024 г. на Изпълнителния директор на НАП, и съответно като такава притежава
правото да съставя АУАН за посоченото констатирано нарушение.
НП също е издадено от компетентно лице, в случая от Владислав Анатолиев Илиев –
Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново, Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“, оправомощен със Заповед на изпълнителния директор
на НАП за упълномощаване на АНО №ЗЦУ-384/27.02.2024 година.
Съдът намира, че наказателното постановление и АУАН са съставени в сроковете
по чл.34 от ЗАНН. Не са налице основания за прекратяване на административно -
наказателното производство. АУАН е съставен съгласно изискванията на ЗАНН и при
условията на чл.40, ал.1 от ЗАНН - в присъствието на свидетелят, присъствал при
установяване на нарушението. Издаденото въз основа на съставения АУАН наказателно
постановление е законосъобразно и правилно, при спазване изискванията на чл.57 и чл.53,
ал.2 от ЗАНН. Фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се
потвърждават от всички събрани по делото доказателства - писмени и гласни, които са без
противоречиви и кореспондиращи помежду си.
Описаното в обжалваното НП нарушение е формулирано пълно, точно и ясно, като е
налице съответствие между описанието на нарушението и правната му квалификация.
Конкретното административно нарушение и извършването му от жалбоподателят са
доказани по безспорен и несъмнен начин. В съдебно заседание жалбоподателят не ангажира
доказателства, които да оборят констатациите, изложени в АУАН и НП.
Безспорно със съставянето на АУАН се поставя началото на едно административно –
наказателно производство, като се повдига едно "административно обвинение" срещу
санкционираното лице и се поставят фактическите и правни рамки на това "обвинение". Те
следва да бъдат конкретни и ясни, за да може нарушителят да разбере в какво точно е
обвинен, за да му бъде гарантирано, че ще може да организира своята защита. Още повече,
че законодателят изрично предвижда, че в седемдневен срок от връчването на АУАН,
санкционираното лице има право на писмено възражение срещу съставения АУАН, в което
има възможността да изрази своята позиция по повдигнатото му обвинение и евентуално да
представи доказателства в подкрепа на своята позиция, както и да обори доказателствата,
въз основа на които е съставен АУАН, респективно му е повдигнато "обвинение".
Образуваното с АУАН административно – наказателно производство приключва с
издаването на наказателно постановление, което по своята същност представлява
властнически акт, който решава въпросите за авторството, виновността и отговорността на
лицето, посочено като нарушител. В процесния случай в АУАН е допусната неяснота
изразяваща се в непосочване на т.7 на чл.26, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, която
неяснота обаче при издаване на обжалваното НП е отстранена по реда на чл.53, ал.2 от
ЗАНН, където изрично е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба
Н-18/13.12.2006 на МФ. С оглед направеното словесно описание на нарушението в
процесния АУАН, съдът намира, че въпреки, че в процесния АУАН не е посочена т.7 на
чл.26, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, с така допусната неяснота не е некърнено
съществено правото на защита на наказаното лице, което видно от събраните доказателства
след съставяне на акта е депозирало писмено възражение, от което става ясно, че е разбрало
за какво нарушение е ангажирана отговорността на дружеството, нещо повече веднага след
5
установяване на нарушението последното е било отстранено.
Съдът намира, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства се
установи по един безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба Н-
18/13.12.2006 на МФ.
От обективна страна жалбоподателя на 26.04.2024 година е издал от наличното и
работещо в обекта фискално устройство ФКБ, с номера № 007682 на обща стойност 106,72
лв.; № 007683 на стойност 76.61 лв.; № 007684 на стойност 555.91 лв.; № 007685 на стойност
160,96лв. № 007686 на стойност 254.12лв.;№ 007687 на стойност 127.01лв; № 007688 на
;
стойност 87.90лв; № 007689 на стойност 138.37лв; № 007690 на стойност 313.10лв; №
007691 на стойност 110.12лв; № 007692 на стойност 92.89лв; № 007693 на стойност 521.12
лв; № 007694 на стойност 440.41 лв; № 007695 на стойност 130.96лв; № 007696 на стойност
31.45лв; № 007697 на стойност 754.58лв; № 007698 на стойност 603.31лв,№ 007699 на
стойност 1295.15лв., които не съдържат задължителните реквизити, съгласно разпоредбата
на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/2006 г., а именно в тях не са посочени количество и
стойност по видове закупени стоки или услуги; наименованието трябва да позволява най-
малко идентифицирането на вида на стоката/услугата. Видно от приложените по делото
копия на ФКБ издадени на 26.04.2024 година, в тях закупените стоки са изписани като
„колбаси" с обща сума за плащане по всяка касова бележка.
Това обстоятелство се потвърждава от показанията на разпитаните по делото
свидетели /актосъставител и свидетели по акта/ и събраните писмени доказателства.
Показанията на свидетелите М. П. Т., В. Ц. И., В. М. П. са дадени добросъвестно. Същите са
логични, последователни, непротиворечиви. Съдът кредитира показанията на разпитаните
по делото свидетели, предвид тяхната незаинтересованост от изхода на делото, както и
предвид факта, че анализа на показанията им дава основание да се приеме, че същите са
дадени въз основа на техните лични възприятия по време на изпълнение на служебните им
задължения.
В разпоредбата на чл.118, ал.4 от ЗДДС е предвидено, че Министърът на финансите
издава наредба, с която се определят издаването на фискални касови бележки от фискално
устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат. Наредбата,
която определя издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови
бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и
задължителните реквизити, които трябва да съдържат е Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
От субективна страна, в случая се касае за безвиновна отговорност на юридическо
лице, поради което и не може да се обсъжда въпросът за вината му, доколкото същата
представлява субективно отношение на нарушителя към извършеното административно
нарушение.
В хода на производството се установи, че деянието не води до неотразяване на
приходи, като сам наказващият орган е отбелязал това обстоятелство в обжалваното НП.
Съдът намира, че в случая не са налице противоречия между събраните в хода на
производството гласни и писмени доказателства и писмени доказателствени средства, които
да налагат, съгласно разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК, приложима на основание чл.84 от
ЗАНН, съдът да излага подробни мотиви, кои доказателства кредитира и кои отхвърля.
Както гласните доказателства, приобщени чрез показанията на актосъставителката и
свидетелят по акта, така също и писмените доказателства и доказателствени средства се
намират в корелативно единство и напълно подкрепят приетите за осъществили се от страна
на административно наказващия орган факти от обективната действителност.
6
Процесното НП е издадено при спазване императивните изисквания на ЗАНН.
Същото съдържа всички необходими за неговата редовност от формална страна реквизити,
визирани в чл57 от ЗАНН. В акта наказателно постановление, са отразени датата, мястото и
часът на нарушението. Самото нарушение е описано подробно в обжалваното НП и в
същото са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за
което е ангажирана отговорността на нарушителя, а така също и конкретната законова
разпоредба, под която са субсумирани фактите.
Съдът намира, че в случая не е налице нередовност на съставения протокол за
извършена проверка, поради което вписаните в същият обстоятелства са доказателство за
установените в хода на извършената проверка факти и обстоятелства с оглед разпоредбата
на чл.50, ал.1 от ДОПК. Протоколът за извършена проверка е съставен по установения ред и
форма от служител на органа по приходите при изпълнение на правомощията му. В хода на
проведеното съдебно следствие цитирания протокол не беше оспорен по никакъв начин от
жалбоподателят, и в хода на делото не бяха установени факти и обстоятелства, които да
доведат до изключването му от доказателствения материал по делото като негодно
доказателство.
Не е налице неизпълнение на задълженията на наказващия орган по чл.52, ал.4 от
ЗАНН, тъй като административно наказващия орган е преценил, че е осъществен състав на
нарушение и същото е доказано, поради и което е издал обжалваното наказателно
постановление.
Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, въвежда
задължителните реквизити, които следва да съдържа фискалната касова бележка. В т. 7 от
същата е отразено, че касовата бележка следва да съдържа наименованието на
стоката/услугата, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги. Безспорно,
както е посочено и по – горе се установи по делото, че 26.04.2024 година са били издадени
следните ФКБ: № 007682 на обща стойност 106,72 лв.; № 007683 на стойност 76.61 лв.; №
007684 на стойност 555.91 лв.; № 007685 на стойност 160,96лв.№ 007686 на стойност
;
254.12лв.; № 007687 на стойност 127.01лв; № 007688 на стойност 87.90лв.; № 007689 на
стойност 138.37лв; № 007690 на стойност 313.10лв; № 007691 на стойност 110.12лв; №
007692 на стойност 92.89лв;№ 007693 на стойност 521.12 лв.; № 007694 на стойност 440.41
лв.;№ 007695 на стойност 130.96лв.; № 007696 на стойност 31.45лв.; № 007697 на стойност
754.58лв.;№ 007698 на стойност 603.31лв.; № 007699 на стойност 1295.15лв., в които
закупените стоки са изписани като „колбаси" с обща сума за плащане по всяка касова
бележка, от което следва извод, че в цитираните по – горе ФКБ не се съдържат реквизитите,
посочени в разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. Тези
обстоятелства категорично се установяват от свидетелските показания по делото, които
безусловно се подкрепят и от събраните писмени доказателства. Не на последно място и
самия жалбоподател не ги оспорва.
С оглед на така изложеното, настоящият състав намира, че извършването на
нарушение на нормата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ от страна на
жалбоподателя е безспорно установено от обективна страна. При това положение, правилно
наказващият орган е квалифицирал нарушението по този текст от Наредбата на МФ.
Видно от § 11 от ПЗР на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, същата е издадена и на
основание чл. 118, ал. 2 и ал. 4 от ЗДДС. Следователно Наредбата представлява нормативен
акт по прилагането на чл. 118 от ЗДДС. От изложеното следва, че деянието е съставомерно
по чл. 185 от ЗДДС. Наказващият орган е приложил разпоредбата на чл. 185, ал. 5 от ЗДДС,
която гласи: "
(5) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г.) При повторно нарушение по ал. 2
размерът на глобата е от 1200 до 4000 лв., а на имуществената санкция - от 12 000 до 40 000
7
лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се прилагат санкциите по ал. 4.
Съгласно разпоредбата на чл.185, ал.4 от ЗДДС „При повторно нарушение по ал. 1 размерът
на глобата е от 400 до 2000 лв., а на имуществената санкция - от 2000 до 8000 лв.“.
Съгласно Параграф 1, т. 35 от ДР на ЗДДС "Повторно" е нарушението, извършено в
едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което лицето е било
наказано за същото по вид нарушение. В обстоятелствената част на НП е посочено, че
нарушението е извършено повторно, тъй като с Предупреждение №719095-
F704870/17.08.2023 г., влязло в законна сила на 07.09.2023 г., е предупредено, че при
последващо извършване на същото по вид нарушение, в едногодишен срок от влизане в
сила на акта, ще му бъде наложено административно-наказание.
Съдът приема, че по делото не се доказа, че деянието е извършено при
квалифициращото обстоятелство по чл.185, ал.5 във вр. с чл.185, ал.4, пр.2 от ЗДДС - при
условията на повторност по смисъла на Параграф 1, т. 35 от ДР на ЗДДС, поради което и
неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
деяние, извършено "повторно", съответно и неправилно са приложени разпоредбите на
чл.185, ал.5 във вр. с чл.185, ал.4, пр.2 от ЗДДС при определяне на наказанието. Доколкото
обаче липсва съществено изменение на обстоятелствата, въз основа на които е повдигнато
административнонаказателното обвинение, съдът намира, че следва да се измени
основанието за налагане на санкцията като се приложи закон за по - леко наказуемо
нарушение - в случая това е чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. с ал. 1 ЗДДС / т. е. по основния състав
на нарушението. В същия смисъл е актуалната съдебна практика, включително и
тълкувателна такава - ТР № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС.
С оглед на гореизложеното следва да се преквалифицира санкционната норма в
такава по чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. с ал. 1 ЗДДС и да се намали размера на наложеното
административно наказание имуществена санкция от 2000.00 лв. на 600.00 лева, в който
смисъл атакуваното НП следва да бъде изменено. Съдът намира, че в случая с оглед
обстоятелството, че в хода на извършената проверка други нарушения не са били
установени, както и предвид на това, че нарушението е било отстранено веднага след
откриването му, съответно на извършеното от жалбоподателя нарушение е наказание към
минимума определен в закона.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. За да е налице "маловажен случай" на административно
нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. Съдът намира, че в хода на производството не се изтъкнаха доводи и не са
ангажираха доказателства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на
извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи. Съдът счита, че в случая не се
касае за маловажен случай. В случая се касае за 18 издадени на 26.04.2024 година ФКБ, в
които не е посочено наименованието на стоката/услугата, количество и стойност по видове
закупени стоки или услуги. Административното нарушение в случая се смята за извършено
с факта на непосочването във ФКС на задължителните реквизити посочени в разпоредбата
на чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, което обстоятелство безспорно е установено
по делото.
Разноски по делото от страна на жалбоподателя не са претендирани.
От страна на процесуалния представител на АНО е направено искане за присъждане
на разноски в размер на 120.00 лева. Следва да се отбележи, че тъй като нормата на чл. 143
от АПК не сочи възлагането на разноските при изменение на оспорения акт, то при
8
изменение на обжалвания акт по силата на чл. 144 от АПК намира приложение чл. 78, ал. 1
от ГПК, като на основание чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78 от ГПК, в полза на жалбоподателя
възниква правото на присъждане на разноски в условията на съразмерност, пропорционално
на уважената част от претенцията. В конкретния случай от страна на жалбоподателя не е
направено искане за присъждане на разноски. На следващо място, несъмнено в
производството по делото е налице осъществено процесуално представителство на АНО от
надлежно упълномощен за това юрисконсулт, който е депозирал писмени бележки и
своевременно е направил и искане за присъждане на деловодни разноски. При това
положение, с оглед изхода на спора и разпоредбите на чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 на ЗАНН, на ТД
на НАП Велико Търново следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Размерът на
присъденото възнаграждение не следва да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. По аргумент от противното,
законът допуска размерът на юрисконсултското възнаграждение да е под минималния за
съответното дело, когато сложността му е ниска, като се съобрази и с вида и количеството на
дейността, извършена от пълномощника. По силата на горните разпоредби - чл. 63д, ал.
4 и ал. 5 от ЗАНН, размерът на присъденото възнаграждение следва да е в поискания от
процесуалния представител на АНО размер от 120.00 лева, тъй като възражение за
прекомерност от страна на жалбоподателя не е направено. Съдът съобразявайки, че на АНО,
предвид на това, че са налице предпоставки обжалваното НП да бъде изменено, следва да му
бъдат присъдени разноски в условията на съразмерност, пропорционално на потвърдената
част на НП, като се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 84.00 лева, който
размер съответства на осъществените процесуални действия от пълномощника, характера и
вида на спора и потвърдената част от наложеното наказание.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4, във връзка с ал. 7, т. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №779510-F767951/18.07.2024 г. на
Владислав Анатолиев Илиев – Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Велико
Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, оправомощен със
Заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО №ЗЦУ-
384/27.02.2024 г., с което е наложена на „К.Л.“ ЕООД, с. Л., ЕИК *************,
представлявано от Е. И. К., ЕГН **********, имуществена санкция в размер на 2000.00 лв.
(две хиляди лева), на основание на основание чл.185, ал.5 от ЗДДС , изр.2, тъй като
нарушението не е довело до неотразяване на приходи, във вр. с чл.185, ал.4, предл. 2-ро от
ЗДДС за извършването на нарушение на чл.118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото
прилагане, за нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ (Наредба
№ Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА санкционната норма в такава по чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. с ал. 1 ЗДДС
и НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание имуществена санкция от
2000.00 лева на 600.00 лева.
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №779510-F767951/18.07.2024
г. на Владислав Анатолиев Илиев – Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Велико
Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, оправомощен със
Заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО №ЗЦУ-
384/27.02.2024 г., в останалата част, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „К.Л.“ ЕООД, с. Л., ЕИК *************, представлявано от Е. И. К., ЕГН
9
**********, да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 84.00 лв.,
представляваща юристконсултско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство пред Районен съд Ловеч.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешкия административен съд
по реда на АПК, в 14 - дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
10