№ 260
гр. Горна О. , 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА О., II СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Еманоел В. Вардаров
при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова
като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело №
20214120100855 по описа за 2021 година
Искове с правно основание чл.59 ал.9 от СК.
Ищецът П. П. П.(чрез адв.Н. Анг.И. от ВТАК) твърди в исковата молба, че АН. П. АК. и П.
П. П. са родители на Д. П. П. - родена на 19.02.2011г. в гр.Плевен, с ЕГН**********, за което бил
издаден Акт за раждане№**** на Общ.Плевен. АН. П. АК. и П. П. П. са бивши съпрузи, като с
Решение от 06.11.2018г. по гр.дело№2516/2018г. на ВТРС бракът им е бил прекратен с развод,
като е било одобрено постигнатото между двамата споразумение по реда на чл.51 от СК, по силата
на което родителските права по отношение на детето Д. П. П. били предоставени на нейната майка
А.П. П., а местоживеенето на детето Д. П. П. - при майка и. След бракоразводното решение
ответницата и детето живели на различни места, като понастоящем била с адрес в гр.Г.О.. Д. П.
П. е ученичка IIIклас в ОУ„****“ в гр.В.Т.. Ежедневно се налагало да пътува поне по два пъти по
дестинацията гр.Г.О. - гр.В.Т., за което била придружавана от някой от родителите си. Твърди се,
че от 2019г. бащата установил, че дъщеря му не се чувства добре в дома на майка си и започнала
да изявява желание да заживее в неговия дом. Няколко пъти се стигнало до изостряне на
отношенията между родителите(заведени били гр.дело№3613/2018г. на ВТРС и
гр.дело№138/2019г. на ВТРС по ЗЗДН). Родителите постигнали някакво съгласие и прекратили
производствата. Твърди се, че майката не полагала достатъчно и адекватни грижи по
отглеждането на Д. П. П., като имало оплаквания от страна на детето от действията и вербалните
заплахи и обиди от страна на майка. Твърди се, че от м.ноември.2020г. Д. П. П. се оплаквала от
майка си и искала да напусне дома и, тъй като не се чувствала комфортно в обкръжението на
мъжа, с който майка и имала контакти, както и при посещенията на майка си в техния дом. От
страна на бащата били подавани няколко жалби до А“Закрила на детето“, които инициирали
проверки. Бащата изразявал готовност да отглежда дъщеря си в своя дом в гр.В.Т., който бил
познат на детето от преди развода. В близост било училището, а и бабата на детето по бащина
1
линия живеела също наблизо и можела да и помага. Бащата заявява, че няма задължения за
отглеждането на друго дете, не поддържа лични връзки с други жени и семейства и смята, че има
достатъчен родителски капацитет, време и средства , за да се грижи за отглеждането на дъщеря си.
Твърди се, че желанието на детето е било да остане да живее при баща си. Моли съда да
постанови решение, с което да бъде изменено Решение от 06.11.2018г. постановено по
гр.дело№2516/2018г. ВТРС в частта относно упражняване родителските права по отглеждането и
възпитанието на Д. П. П., като: -бъдат предоставени за упражняване родителските права по
отношение на Д. П. П. с ЕГН**********, на нейния баща П. П. П.; -местоживеенето на Д. П. П. с
ЕГН**********, да бъде определено при нейния баща на адрес: гр.В.Т. ул.„****“№34а ет.IV
aп.11А; -на майката АН. П. АК. да бъде определен подходящ режим на лични контакти с
детето(може да бъде определен и като свободен, в случай, че детето Д. и майката изявят желание
за това); -да бъде осъдена АН. П. АК. да заплаща месечна издръжка за детето Д. П. П. с
ЕГН**********, чрез нейния баща и законен представител П. П. П. в размер на 165.00 лева,
считано от датата на постановяване на съдебното решение до настъпване на законни причини за
нейното прекратяване или изменяване. Издръжката да е дължима до всяко пето число на месеца, за
който се дължи, ведно със законната лихва при просрочие до пълното и издължаване. Издръжката
да бъде заплащана по банков път, по банковата сметка на П. П. П. в качеството му на баща и
законен представител на малолетното дете. Претендират се направените по делото разноски.
Ответницата АН. П. АК.(чрез адв.Пл.П. от ВТАК) счита предявения иск за допустим, но
неоснователен. Оспорват се твърденията в исковата молба, които според ответницата не отговарят
на обективната истина(в т.ч., че малолетната дъщеря започнала да изявява желание да живее с
бащата; че бащата констатирал, че майката не се грижела така както трябва и е полагала
достатъчно адекватни грижи за нормалното развитие на детето). Срещу майката са били постоянно
подавани жалби срещу майката до А“Закрила на детето“, като всички жалби били оставени без
уважение, след извършени проверки от социалните работници, които установили, че изложеното в
тях от бащата не отговаряло на обективната истина. Такива жалби били подавани и в
Прокуратурата на Р.България - всички от тях били оставени без уважение, като компетентните
органи са констатирали, че изложеното в тях не отговаря на обективната истина. Между майка и
дъщеря съществувала изключително силна връзка, като с оглед възрастта на детето и неговия пол,
същото имало нужда повече от майчина грижа и в негов интерес е то да живее с неговата майка.
Не било вярно твърдението, че майката не работи и изпитвала финансови затруднения при
отглеждане на детето. Същата работи в Център за психично здраве В.Т. и получавала доста
прилична заплата. Счита, че по възможностите на майката е да задоволява всички нужди на
детето за нормалното психическо и физическо развитие. Ответницата притежавала недвижим
имот - апартамент находящ се в гр.Г.О. ул.„**** I“№..., който бил напълно обзаведен , като има
самостоятелна стоя за малолетното дете. родители. Счита, че майката притежава изключителен
родителски капацитет, време и средства , за да се грижи за дъщеря си. Moли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства, съобразно разпоредбите на ГПК, приема за установено следното:
Установи се, че АН. П. АК. и П. П. П. са осъществявали семейно съжителство на
територията на гр.В.Т.. Сключват граждански брак при Община В.Т.. АН. П. АК. и П. П. П. са
родители на Д. П. П. - родена на 19.02.2011г. в гр.Плевен, с ЕГН**********, за което бил издаден
2
Акт за раждане№**** на Общ.Плевен. С Решение от 06.11.2018г. по гр.дело№2516/2018г. на
ВТРС бракът им е бил прекратен с развод, като е било одобрено постигнатото между двамата
споразумение по реда на чл.51 от СК, по силата на което родителските права по отношение на
детето Д. П. П. били предоставени на нейната майка А.П. П., а местоживеенето на детето Д. П. П. -
при майката А.П. П..
Д. П. П. е ученичка IIIклас в ОУ„****“ в гр.В.Т. - дневна, общообразователна форма на
обучение през учебната 2021г./2022г.
Според изискания социален доклад, издаден от Д”СП” гр.В.Т., е установено, че е
констатирано, че проблемите във взаимоотношенията на родителите А.А. и П.П. и конфликтите
помежду им, са предпоставка за увреждане на исихоемоционалното развитие на детето Д.. която е
ставала свидетел на тези конфликти. Във връзка и с цел задоволяване в пълна степен
потребностите на детето Д.. спрямо нея била предприета мярка за закрила в семейна среда,
съгласно чл.23 т.2 от ЗЗДетето, чрез ползване на социална услуга в ЦОП В.Т., като е издадено
направление, съгласно чл.20 ал.2 от ППЗЗДетето. В доклад от 02.09.2020 г. изготвен от ЦОП във
връзка с изследване на родителския капацитет на бащата П.П., изготвено по негова молба е
отбелязано, че следното: „П. има ресурс и родителски умения и качества да отглежда детето в
своята семейна среда. Той познава възрастовото развитие, интересите на детето, приятелското му
обкръжение, познава особеностите на характера му. Задоволява по адекватен начин базовите и
образователни потребности на Д., като има подкрепата на майка си, на която може да разчита в
процеса на обгрижване и възпитание на детето. Притежава жилище, в което са налице подходящи
условия и обособено лично пространство за детето. Месечните доходи на П.П. са напълно
достатъчни за покриване на нуждите на цялото домакинство. Той заплаща редовно издръжка за
детето. Установено е наличие на силна емоционална връзка родител-дете“. Според направеното
проучване, понастоящем основните грижи за Д. П. П. се полагат от майката в гр.Г.О., а когато
детето е при баща си в гр.В.Т., той се грижи за нея. П.П. живее сам в собствен апартамент(спалня,
детска стая, дневна с кухненски бокс, баня и тоалетна), като жилището предлага отлични условия
за живот. П.П. работи в “Комунални услуги”EOOД. Д. П. П. е ученичка в ОУ“****“ гр.В.Т..
Според изискания социален доклад, издаден от Д”СП” гр.Г.О., е установено, че майката
след развода е заживяла на семейни начала с лицето Т.М., от когото има родено дете А.
Т.М.а(родена през 2020г.). През 2020г. АН. П. АК. закупила с ипотечен банков кредит(с месечна
вноска от 330.00лв.) апартамент в гр.Г.О. ул.“**** Първи“№.... Жилището се състои се от спалня,
самостоятелна детска стая, всекидневна с кухня в голямо по площ помещение, отделно има баня и
тоалетна. Двете деца общували ежедневно помежду си и се отглеждат при много добри хигиенно-
битови условия от страна на майката. Помощ получава от съжителя М., който се занимавал със
собствен бизнес. От направена служебна справка било установено, че майката А. е в трудови
правоотношения с Център за психично здраве гр.В.Т. на длъжност „медицинска сестра“. Майката е
в отпуск за гледане на дете до двегодишна възраст, като получава парично обезщетение в размер
на 900.00лв. От Д”СП” гр.Г.О. получава месечна социална помощ по чл.7 ал.1 от ЗСПД със срок до
31.08.2021г. Проведен бил самостоятелен разговор с детето Д. от екип при Отдел „Закрила на
детето“ Г.О.. Малолетното дете Д. П. П. споделя, че „не е ограничавано от страна на майката да се
среща с бащата и да гостува на територията на гр.В.Т. в неговата семейна среда“, както и че
„предпочита да живее в семейната среда на бащата П.П.. защото я кара да се чувства по -
спокойна. Желае да има свободен режим на лични контакти със своята майка А.А.”. Малолетното
3
дете общува с разширеното семейство. Не е прекъснало контактите със своя баща. Общува с
роднините и с по-малката си сестра А.. Майката споделя, че от страна на бащата редовно е
изплащана определената издръжка от съда, от нейна страна е спазван определения режим на лични
контакти с другият родител като не е ограничавала Д. да общува с бащата, както и през останалото
време чрез телефонни разговори и комуникиране в социалните мрежи. От страна на Отдел
„Закрила на детето“ Г.О. било констатирано, че майката полага адекватни родителски грижи
спрямо детето Д.. Д. обитава самостоятелна детска стая с южно изложение, обзаведена с модерни
и практични мебели. От осъщественото социалното проучване е констатирано, че майката А.А. е в
състояние да гарантира безопасност, сигурност и спокойна семейна среда за отглеждането и
възпитанието на малолетното дете Д. П. П..
В съдебно заседание на 07.06.2021г. детето Д. П. П. по реда на чл.15 ал.1 от ЗЗДетето и в
присъствието на социален работник потвърждава, че понастоящем(от м.март.2021г.) живее в
гр.В.Т.(в апартамент) с баща си и баба си по бащина линия и учи в ОУ“****“ гр.В.Т.. Твърди, че с
майка си от м.март.2021г. осъществявала контакти само по телефона. На детето е известно, че
съдът е определил местоживеенето и при майка и, но предпочитала да живее при бащата си във
В.Т., където се чувствала по-спокойна. По нейно желание оставала и повече време при баща си, „за
което майка и не и се е карала“. Твърди, че няма желание да дойде при майката и бебето. Заявява,
че майка и „я ядосва, постоянно ми се кара защо не си вдигам телефона, когато ме търси, като
понякога си изключвала звука на апарата“. Също така, когато баща и се обаждал по телефона,
майка и идвала да я проверява какво си говори с баща и, а също и какво си е писала с него“.
От двете страни са ангажирани гласни доказателства. Св.П.Г.М. познава ищеца, като
детето Д. му споделяла, че „има проблеми с майка си и и трябвал адвокат“(подробности не
споделила). Разбрал от детето Д., че не искала да бъде с майка си. Свидетелят редовно виждал
бащата с дъщеря си, като двамата демонстрирали „добри отношения помежду си, защото са
постоянно усмихнати и весели.“. Св.В.Д.Д.(живущ на ул.**** в гр.В.Т.) познава родителите и
детето. Твърди, че когато били семейство, останал с впечатление, че бащата се занимавал повече с
детето. Присъства съм на разговори между детето и бащата, като детето Д. заявявало, че не иска
да ходи в гр.Г.О., а иска да стои във В.Т., защото се чувствала по-комфортно там. Св.Т. Ан.М.
(живущ на семейни начала с А.А.) твърди, че живее с ответницата заедно от около две години,
като двамата имат дете А. Т.М.а(на 10 месеца). Твърди, че за детето Д. П. П. има самостоятелна
стая и не била лишавана от нищо. А.А. всяка сутрин я водела на училище във В.Т. и я вземала
обратно. Свидетелят не бил виждал да има проблеми между майка и дъщеря, като майката
помагала на детето за учението. Счита, че е в добри, нормални отношения с детето Д.. Счита
също, че „имало голяма манипулация от страна на бащата П. П. П.. Винаги когато детето се
върнело от баща си, започвало да се държи по странен начин(„ако майка и каже, че нещо не е така,
тя се обръщала и казва, че отива при баща си“). След като детето Д. останала при баща си, майката
искала да вземе Д., но когато и се обаждала по телефона Д. не и отговаряла и когато баща и бил до
нея тя не говорела свободно. Бащата си съчинявал и пускал жалби срещу майката. Показанията на
свидетелите са в голяма степен едностранчиви, тъй като заявяват единствено известни им факти,
които не са били обект на личните им възприятия, а се явяват опосредени от възприятията на
ищеца, респ.ответницата и инициирани от заетите от тях позиция по делото, но въпреки
известната тенденциозност у съдът констатира относимост на същите към предмета на делото.
Показанията на св.Т. Ан.М.(съжителстващ с майката на детето) следва да се преценят през
4
призмата на чл.172 от ГПК, с оглед неговата заинтересованост от изхода на делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Според чл.123 от СК родителските права и задължения се упражняват от двамата родители
заедно и поотделно. Съгласно действащия СК при развод съпрузите по общо съгласие решават
въпросите относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца от брака в
техен интерес(чл.59 ал.1 от СК), като съдът би утвърдил споразумението по реда на чл.49 ал.5 от
СК. От друга страна според чл.59 ал.2 от СК, ако не е налице споразумение, съдът служебно
постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването
на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на
личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата. При развод родителите се
разделят и чл.59 ал.4 от СК, задължава съда да реши при кого да останат децата, кой да упражнява
родителските права и издръжката, която трябва да плаща другият. При изменение на
обстоятелствата съдът може да измени мерките по чл.59 ал.9 от СК. Както първоначалното
решение, така и изменяването на мерките може да стане по инициатива на някой от родителите,
Д”СП” или служебно от съда. Решението, с което са постановени мерки относно децата, не губи
правното си действие по причина на това, че обстоятелствата са се изменили. Необходимо е ново
решение, което да ги измени. Такъв е и настоящият случай - налице е хипотезата на чл.59 ал.9 от
СК – иск постановените по-рано мерки при заявена промяна в обстоятелствата след постановения
развод.
В това производство, което по своя характер представлява съдебна администрация на
граждански отношения, съдът не се ръководи от желанията на единия или другия родител, а от
интересите на детето. Производствата на спорна съдебна администрация са част от уредените в
ГПК производства, наред със защитно-санкционните и охранителните. Защитно-санкционните
производства въздействат върху гражданските правоотношения, когато са накърнени и
възстановяват законосъобразното им развитие; охранителните съдействат на гражданските
правоотношения, а тези на спорна съдебна администрация ги управляват(администрират).
Според задължителната съдебна практика, формирана в Постановление№1/12.11.1974г. по
гр.дело№3/74г. - Пленум на ВС, за да се изменят мерките относно упражняването на родителските
права е необходимо съществено изменение на обстоятелствата, което засяга ефективността на
избраните мерки и поставя въпроса за вземане на нови мерки съобразно с изменените
обстоятелства. Изменението може да засяга обстоятелствата, при които са определени мерките и
са взети предвид във влязлото в сила решение, но могат да бъдат и нови, или да са обстоятелства,
които се отнасят до мярката и нейната рационалност, т.е. от значение са както измененията,
засягащи обстоятелствата взети предвид във влязлото в сила решение, така и измененията, които
произтичат от загубилите смисъл или променени на практика мерки по упражняването на
родителските права. По вътрешното им съдържание новите обстоятелства могат да имат различни
проявни форми - изпадане в невъзможност на родителя, на когото е оставено детето за отглеждане
и възпитание, да упражнява родителските права поради тежко заболяване, осъждане на лишаване
от свобода за продължителен период от време, трайно напускане пределите на страна без добри
възможности за устройване на детето в чужбина, влошаване на условията на живот при този
родител, изгубване на родителския авторитет или фактическа неспособност на родителя да се
справи с лоши прояви на детето, докато другият родител е в състояние да повлияе положително
върху възпитанието и съзряването на детето, встъпване на родителя в нов брак, или заживяването
5
му с трето лице, което създава усложнение и проблеми при отглеждането на детето и други
подобни. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на
положението на детето и на ефективността на същите, спрямо неговото правилно отглеждане и
възпитание. Съзнателното задържане на детето след влизане в сила на решението за личните
контакти не съставлява основание за нови мерки в полза на виновния за това положение родител.
Както се посочи, с Решение от 06.11.2018г. по гр.дело№2516/2018г. на ВТРС бракът им е
бил прекратен с развод, като е било одобрено постигнатото между двамата споразумение по реда
на чл.51 от СК, по силата на което родителските права по отношение на детето Д. П. П. били
предоставени на нейната майка А.П. П., а местоживеенето на детето Д. П. П. - при майка и.
В тази връзка ищецът е предявил иск за изменение на Решение от 06.11.2018г. постановено
по гр.дело№2516/2018г. ВТРС в частта относно упражняване родителските права по отглеждането
и възпитанието на Д. П. П., като родителските права да бъдат предоставени на нейния баща П. П.
П., с местоживеене на детето при бащата в гр.В.Т. ул.„****“№34а ет.IV aп.11А(съответно на
майката за определяне режим налични конткти и отношения с детето, както и определяне на
размер издръжка за детето, дължима от страна на майката). Основният аргумент и единствен
новонастъпил факт, твърдян от ищцовата страна, е свързан със „средата, в която живее детето“,
като „детето Д. П. П. се оплаквала от майка си и искала да напусне дома и, тъй като не се
чувствала комфортно в обкръжението на мъжа, с когото майка и имала контакти, както и при
посещенията на майка си в техния дом“. В същото време бащата-ищец изразявал готовност да
отглежда дъщеря си в своя дом в гр.В.Т., който бил познат на детето от преди развода. В близост
било училището, а и бабата на детето по бащина линия живеела също наблизо и можела да и
помага.
Действително, след раздялата на родителите, майката е създала ново семейство Детето
заживяло заедно с майка си, с нейния съжител и новороденото им дете. По отношение на личните
качества, възможностите и материалната осигуреност, условията за живот и помощ от близки на
майката - като родител, комуто са предоставени родителските права - са събрани достатъчно
доказателства, от които еднозначно може да се заключи, че тя е напълно пригодна да ги упражнява
адекватно, както е правила това до момента. За да и се отрече за напред това право, е необходимо
да има или негативна промяна в някой от изброените аспекти, или да е настъпило такова ново
обстоятелство, което да обуславя пререшаването на този въпрос. Само желанието на другия
родител/без да се омаловажават и неговите качества и възможности/, не е достатъчно, за да доведе
до изменение на установените мерки. Настоящата инстанция не намира причини да откаже това
право на майката, каквото е искането на ищеца-баща, тъй като не са дискредитирани качествата и
способностите и на родител и възпитател - липсват както индикативи, така и доказателства, че тя
се отнася лошо или безразлично към детето, че влияе зле на възпитанието му, че му вреди морално
или му създава неподходящи, непристойни, или обществено неприемливи навици, както и, че няма
средства и условия за отглеждането му, или че не му отделя внимание.
При установения еднакъв родителски капацитет(няма спор в това отношение) на двамата
родители да полагат грижи по отглеждането и възпитанието на дъщеря им, и при двете страни се
наблюдава едно упорство, неотстъпчивост и нежелание за нормална комуникация във връзка с
развитието на детето им, като всеки счита себе си за по-пригодния родител, желае упражняването
на родителските права и приема другият родител да има разщирен режим на лични контакти с
6
детето. В случая, не толкова влошените взаимоотношения, а комуникацията между родителите и
различните им послания спрямо детето, са проблем за неговото правилно отглеждане, възпитание
и развитие, а не толкова недоброто само по себе си родителстване на всеки от родителите.
Поведението на детето не се дължи на проблем само в отношението на майката към него, а и на
двамата родители. За да се почувстват по-силни, децата приемат позицията на възприемания от
тях за по-силен родител. Това се случва и за защита на силните страхове, предизвиквани у детето.
Детето е персонално въведено да участва от родителите в родителския конфликт. При
невъзможността да се справи със ситуацията на афекти, детето е взело страната на единия родител
срещу другия. Това е обусловило и желанието на детето да живее при баща си. Проличава, обаче
несъстоятелността на този избор, най–вече заради предварителната нагласа за отричане на другия
родител. Новите обстоятелства, установени по делото, са свързани с по–агресивна промяна в
поведението на детето, елемент от която е и категорично изразеното му желание да живее с баща
си и нежелание да живее с майка си. Детето се научава да манипулира и да остойностява в
зависимост от степента на лоялност към отчуждаващия родител. Запазването на статуквото също
не е панацея за създадения проблем, ако двамата родители не осъзнаят грешките си и не поправят
поведението си към детето и един към друг.
Съдът намира, че не е налице соченото изменение на обстоятелствата, в сравнение на
предходното предоставяне упражняването на родителските права върху детето Д. П. П.. Както се
посочи, според Постановление№1/12.11.1974г. по гр.дело№3/74г. - Пленум на ВС
ППВС№1/12.11.1974г., изменение е налице, когато се влошат условията при родителя, при когото
е оставено за отглеждане детето или пък се подобрят тези при другия
родител(Решение№288/2016г. по гр.дело№2640/2015г. ВКС), като се има предвид не само
битовите условия, но и социална среда, морални, родителски и възпитателски качества, а в
настоящия случай такава съществена промяна в обстоятелствата не се установи. Изказаното от
детето Д. П. П. желание да живее с баща си, не би следвало да бъде водещо при вземане на
решението, тъй като на първо място, то не е категорично с оглед ниската възраст на детето.
Подобна несигурност е абсолютно неприемлива. Тя би наложила честа промяна на средата на
живеене на детето, съответна адаптация и преадаптация, което неминуемо би се отразило
отрицателно на неговото развитие и възпитание. В случая, съдът не е обвързан с мнението на
детето, тъй като въпросът за упражняване на родителските права се решава с оглед интереса на
детето и неговото желание да живее с някой от родителите е само част от фактическата
обстановка, съобразявана от съда при постановяване на решението. И доколкото водеща за съда
следва да бъде преценката за най-добрия интерес на детето, този интерес предпоставя, най-вече,
наличието на стабилност и константна среда, за да се гарантира нормалното му развитие.
Осигурени са грижи за детето, както по отношение на физическото му развитие и здраве, така и за
развитието му като пълноценна личност. Стана ясно и, че майката по никакъв начин не
възпрепятства пълноценните и доста разширени контакти на бащата с детето, които фактически се
осъществяват. Нормално е, родителят, при когото детето живее, да е този, който следва да налага
по-силна дисциплина, като съответно той е този, който понася и негативите от това и което не е
фактор в отношенията на детето с бащата. Безспорно е, че детето, поради ниската си възраст, да
проявява емоционална лабилност и склонност да действа под влияние на ситуативни настроения,
неустойчивост на чувствата и нагласите, на променливост на намеренията в следствие на
неизградена ценностна система, житейска позиция и мироглед, както и на малкия социален опит.
В обобщение следва да се изтъкне, че семейната обстановка, както и социално-битовите условия
7
не са се влошили и не е настъпила някаква промяна, която да налага с оглед защита интереса на
детето, съдът да допусне изменение по отношение упражняването на родителските права, като ги
предостави на родител, който не ги е упражнявал до момента. Майката не е загубила родителския
си авторитет и не е изпаднала във фактическа невъзможност да се грижи за детето. Процесният
случай касае момиченце на 10години, което предстои да навлезе в пубертета и според съда,
майката е по-пригодна да отглежда и възпитава децата от женски пол, особено в този период на
своето развитие, защото те имат нужда от непосредствена майчина грижа и по-лесно биха
споделяли с родител от същия пол проблеми свързани с възрастта. Полът и възрастта не може да
послужи като единствено основание, въз основа на което да се реши спора, но преценен с
останалите критерии той има съществено значение. По делото няма никакви данни за отрицателно
поведение на ответницата спрямо дъщеря и в насока лошо възпитание, неполагане на грижи или
непроявяване на интерес, наличието на които фактори би могло да се яви пречка за предоставянето
на детето на майката. Напротив, майката, изхождайки от желанието на детето дава възможност на
бащата и неговите родители да контактуват много по-често с детето от режима, който е определил
съдът. Обстоятелството, че майката е заживяла с друг мъж не е фактор, който да влияе
неблагоприятно върху развитието на детето, но на детето е необходимо повече време да се
адаптира и общува по свободно с новото семейство на майката.
С оглед изложеното, съдът счита, че искът за предоставяне упражняването на родителските
права за отглеждане и възпитание на детето Д. П. П. на бащата П. П. П. и съответно определяне
местоживеенето му при бащата П. П. П., а така също акцесорните искове за определяне режим на
лични контакти и отношения на майката АН. П. АК. с детето и месечна издръжка в размер на по
165.00лв. за детето, която да се заплаща от майката АН. П. АК. за детето Д. П. П., следва да се
отхвърлят като неоснователни.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.2 от ГПК, ищецът следва да заплати на
ответницата А. направените по делото разноски – 600.00лв.(заплатено адвокатско възнаграждение
- според договора за правна защита и съдействие с характер на разписка с отбелязване, че
уговореното възнаграждение е изплатено - т.1 от Тълкувателно решение№6/2013г. на ОСГК на
ВКС).
Водим от изложените съображения и на основание чл.258 и сл. от ГПК, чл.7 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна на П. П. П. с ЕГН**********, с постоянен и
настоящ адрес: гр.В.Т. ул.“****“№57, с друг известен адрес: гр.В.Т. ул.”****“№34 вх.А ет.IV aп.1
против АН. П. АК. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: с.Д. ул.“****“№2 вх.Б ет.II
ап.7 Общ.Г.О., с друг известен адрес: гр.Г.О. ул.“**** I“№32 вх.А ет.III ап.9, за изменяване на
постановените с влязло в законна сила Решение от 06.11.2018г. постановено по
гр.дело№2516/2018г. ВТРС, относно упражняване родителските права по отглеждането и
възпитанието на Д. П. П., като: -бъдат предоставени за упражняване родителските права по
отношение на Д. П. П. с ЕГН**********, на нейния баща П. П. П.; -местоживеенето на Д. П. П. с
ЕГН**********, да бъде определено при нейния баща на адрес: гр.В.Т. ул.„****“№34а ет.IV
aп.11А; -на майката АН. П. АК. да бъде определен подходящ режим на лични контакти с
8
детето(може да бъде определен и като свободен, в случай, че детето Д. и майката изявят желание
за това); -да бъде осъдена АН. П. АК. да заплаща месечна издръжка за детето Д. П. П. с
ЕГН**********, чрез нейния баща и законен представител П. П. П. в размер на 165.00лв., считано
от датата на постановяване на съдебното решение до настъпване на законни причини за нейното
прекратяване или изменяване. Издръжката да е дължима до всяко пето число на месеца, за който се
дължи, ведно със законната лихва при просрочие до пълното и издължаване. Издръжката да бъде
заплащана по банков път, по банковата сметка на П. П. П. в качеството му на баща и законен
представител на малолетното дете.
OСЪЖДА П. П. П. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.В.Т. ул.“****“№57,
с друг известен адрес: гр.В.Т. ул.”****“№34 вх.А ет.IV aп.1 ДА ЗАПЛАТИ на АН. П. АК. с
ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: с.Д. ул.“****“№2 вх.Б ет.II ап.7 Общ.Г.О., с друг
известен адрес: гр.Г.О. ул.“**** I“№32 вх.А ет.III ап.9, сумата 600.00лв./шестстотин лева/,
представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Горна О.: _______________________
9