№ 9703
гр. София , 04.08.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ в закрито заседание на
четвърти август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Частно
гражданско дело № 20211110138566 по описа за 2021 година
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, от А.С.В.,
срещу М. К. М. главница по Договор за кредит Номер: 2104765/10.10.2019в размер на 2
423,27 лв., ведно със законна лихва от 01.07.2021г. до изплащане на вземането, договорна
лихва от 20.11.2019г. до 20.10.2021 г. в размер на 140,30 лв., мораторна лихва от
17.12.2020г. до 01.07.2021 г. в размер на 183,23 лв., както и сумата от 1543,73лв. дължимо
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, държавна такса в размер на
85,63 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв. /петдесет лева/.
При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на заявлението,
съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в частта за
претендираните вземания за възнаграждение по гаранционна сделка.
В случая заявителят претендира вземания по договор за потребителски кредит по смисъла
на глава III ЗПК, поради което отношенията между страните породени от него, се регулират
от правилата на специалния закон.
Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на чл. 19, чл.
10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС въпросът дали
дадена договорна клауза трябва да бъде обявена за неравноправна следва да се приравни на
въпрос от обществен ред, тъй като националният съд е длъжен служебно да преценява
неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на
Директива 93/13. В този смисъл изрично е обобщена и съдебната практика в Решение от
7.08.2018 г. по съединени дела C-96/16 и C-94/17 на Съда на ЕС. Преценката за спазване на
посочените разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в
заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените
към заявлението договор и общи условия по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК. Това
задължение на съда да следи служебно за неравноправни клаузи в заповедното производство
произтича пряко от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява
1
минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на
потребителите. Този принцип е въздигнат и в основен принцип на гражданския процес,
което следва от изричната разпоредба на чл. 7, ал. 3 ГПК.
В тази връзка съдът съобрази, че за клаузи в договора за потребителски кредит, с които се
предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на различни
главни или акцесорни задължения по договора за кредит, съществува обоснована
вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят императивните
разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК. Този извод се налага предвид
константната съдебна практика на съдилищата по тези каузи, формирана както в исковото
така и в заповедното производство. При съобразяване характера на правоотношението и
вида на клаузите, съдът приема, че съществува значителен риск за увреждане правата на
потребителя с тях, поради което с оглед осигуряване ефективната защита на потребителя и
спазване на основния принцип в гражданския процес за тези вземания заповед за
изпълнение не следва да се издава. В тази връзка следва да се съобрази Решение от
20.09.2018 г. по дело C-448/17 на СЕС.
Оценката на кредитоспособността на потребителя-заемополучател е ангажимент на
заемодателя (чл. 16, ал. 1 ЗПКр), като се извършва предварително и преди отпускане на
заема. Анализирайки чл. 3 и чл. 4 от сключения между заемателя и заемодателя договор,
става ясно, че наличието или липсата на предоставено поръчителство за задълженията на
заемателя има отношение единствено за това колко бързо кредитополучателят да бъде
одобрен или не за отпускане на кредит. Следователно необходимостта от това да бъде
осигурен поръчител е в зависимост не от преценката на възможностите на заемателя да
изпълни задълженията си по договора, а напротив – от зависещата единствено от желанието
и работната организация на заемодателя дейност по одобряване и отпускане на кредита.
Необходимостта от сключване на допълнителен договор за поръчителство се предпоставя от
надмощното положение на заемодателя, който, междувпрочем, е единствен собственик на
капитала на заявителя-поръчител, избран на практика отново от заемодателя, като по този
начин се заобикаля нормата на чл. 33 ЗПКр и реално се постига не по-висока сигурност за
интереса на кредитора, а оскъпяване на кредита и чрезмерно натоварване на длъжника. С
оглед горното заявлението в частта му с която се претендира заплащане на сумата от
1543,73. представляваща възнаграждение по договор за поръчителство следва да се
отхвърли.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с от А.С.В.
срещу М. К. М. В ЧАСТТА за възнаграждение по гаранционна сделка в размер на 1543,73
лв.
2
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3