О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр. София, 01.10.2019
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 2 състав, в закрито
заседание на първи
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав :
СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ
като разгледа докладваното
от съдията т.д. № 1947 по описа на СГС за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството се води по реда на чл. 124 и
сл. ГПК.
Образувано е по предявен
от Софийска градска прокуратура иск с правна квалификация чл. 155, т.3 ТЗ за
прекратяване на „Ф.2.“ ЕООД, с ЕИК ********, със седалище ***, поради липсата
на вписан управител в продължение на повече от 3 месеца.
В исковата молба прокурор
при СГП твърди, че от анализа на вписванията по партидата на ответното
дружество обстоятелства се установявало, че последното лице фигуриращо, като
управител и едноличен собственик на капитала – О.М.Д.е починал на 12.08.2016
г., който юридически факт е предизвикал прекратяване на представителното му
правоотношение с назованото търговско дружество. Изложено е също така, че към
момента на предявяване на исковата молба-27.09.2019 г. по партидата на
ответното търговско дружество отсъства вписване на друг управител, което
покривало хипотезата на чл.155, т.3 ТЗ и налагало прекратяване на „Ф.2.“ ЕООД. Допълва се и това, че към
момента на упражняване на иска няма данни призованите да наследят дружествените
дялове на починалия едноличен собственик на капитала негови наследници по закон
да са изявили изрично желание да продължат дейността на дружеството.
Към настоящия момент, когато сезираният с исковата молба съд е
предвидено да осъществи преценка за
допустимост на предявения за разглеждане иск е налице формирана съдебна
практика при условията на чл. 290 ГПК, отричаща правния интерес за
прокуратурата да предявява конститутивния иск по чл. 155 т. 3 ТЗ досежно
еднолично дружество с ограничена отговорност и специалната норма на чл. 157 ТЗ
(решение № 73/21.06.2019 г. по т.д. № 2413/2018 г. по описа на ВКС, ТК, І ТО),
отричащо предходно формираната практика. Разсъждения в идентична насока
присъстват и в произнасяне по определение № 2976/13.09.2019 г. на САС, което е
постановено по ч.в.д. № 3882/2019 г. Настоящият състав споделя застъпените
доводи, а именно:
Нормата на чл. 157 ТЗ регламентира
специфична организационна форма на търговско дружество с едноличен собственик
на капитала. Законът утвърждава като правило, че самостоятелният правен субект
се прекратява със смъртта на физическото лице, притежаващо целия капитал на
дружеството. Изрично е предвидена възможност физическото лице да изключи
правилото, но това следва да стане с нарочен акт – да е предвидено друго.
От друга страна смъртта на титуляра на права върху капитала лишава
едноличното дружество с ограничена отговорност от иманентно присъщия му
върховен орган – чл. 147 ал. 2 ТЗ. Участието в търговско дружество е форма за
осъществяване на търговска дейност. От тази гледна точка и наследеният
дружествен дял не създава членствено правоотношение, а поражда възможност за
възникване. Поради тази причина и съществуването на дружеството след смъртта на
едноличния собственик на капитала изрично е обусловено от нарочно изявление от
страна на призован към наследяване и пряко ангажиране с търговската дейност –
да поискат да продължат дейността.
Тази специфика на едноличното дружество с ограничена отговорност логично
води и до нормативно предписаното правило – дружеството се прекратява със
смъртта на физическото лице, притежаващо целия му капитал, освен ако не е
предвидено друго или наследниците не поискат продължаване на дейността.
От обявения в търговския регистър учредителен акт не се установява да е
предвидено отклонение от очертаното правило. Правомощието по чл. 155 т. 3 ТЗ е
предвидено средство за преодоляване на бездействието на върховния орган на
дружеството да персонализира управителния орган на юридическото лице. Предвид
изричната норма на чл. 157 ал. 1 ТЗ прекратяването в случая е настъпило с факта
на смъртта на едноличния собственик.
Алтернативния подход за продължаване на дейността предполага
волеизявление от страна на наследниците. По изричен текст на закона – чл. 274
ал. 1 ТЗ прекратено дружество може да бъде продължено. Определящо се явява
формирана след прекратяването му воля за продължаване на търговската дейност
под същата правноорганизационна форма. Аналогична е и хипотезата на чл. 157 ал.
1 предл. второ ТЗ – основанието за прекратяване се е проявило, но са очертани
предпоставките за продължаване на дейността. Ето защо настоящият състав приема
нормата за утвърждаваща самостоятелно основание за продължаване на еднолично
дружество с ограничена отговорност, прекратено поради смъртта на едноличния
собственик на капитала.
Именно защото прекратяването настъпва по силата на закона липсва
обществен интерес, който налага намесата на съда. Както бе посочено вече
липсата на вписан управител в случая не произтича от бездействието съществуващ
върховен орган, а от липсата на такъв. С други думи, смъртта на едноличния
собственик на капитала лишава формално съществуващата правноорганизационна
форма от иманентно присъщото й съдържание – пряко ангажирано лице с
осъществяване на търговската дейност. Следователно, ако колизията между
обществения интерес от пълноценно функционираща фингирана личност и частния
интерес на собствениците на капитала налага съдебна намеса, смъртта на
едноличния собственик на капитала еднозначно я изключва. Пряко произтичащия от
наследственото правоприемство имуществен интерес – да получат имуществения дял
е обезпечен чрез осъществяване на ликвидацията – процедура, последваща
прекратяването. Гарантирана е и възможността им да преоценят този свой интерес,
ангажирайки се с продължаване на дейността.
При положение, че липсва колизия на
интереси, налагаща намеса на съд възниква въпросът как да бъде обезпечен
обществения интерес. Законът за търговския регистър и регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел прокламира принципа на бързина и процесуална икономия на
дейността по регистрацията – чл. 2а т. 4 ЗТРРЮЛНЦ. Този принцип пряко засяга и
достоверността на огласената в регистъра информация. Законът не регламентира
изрично процедура за вписване на прекратяване по силата на чл. 157 ал. 1 ТЗ, но
настоящият състав споделя изцяло огласения с решение № 73/21.06.2019 г. на ВКС,
ТК, І ТО извод за наличие на празнота в закона. Предходно утвърдената практика,
опосредяваща регистърното производство от приключило съдебно такова,
неоправдано забавя процеса на огласяване настъпилото по сила на закона
прекратяване. В контекста на прокламирания принцип и липсващата колизия на
интереси логично се явява приложение по аналогия на хипотезата на § 5а ал. 2
ПЗРЗРРЮЛНЦ. Тази норма овластява широк кръг от лица да инициират производство
по ликвидация, когато това не е направено при бездействие на задължения
управителен орган. Предпоставка за развитието на тази процедура е прогласеното
от закона прекратяване на търговеца. Аналогична е и очертаната вече хипотеза на
чл. 157 ТЗ.
Правилото на § 5а ал. 2 ПЗРЗРРЮЛНЦ регламентира подход за преодоляване
на нежелано несъответствие между действителното положение и формално огласеното
поради несработил механизъм за надлежното му обявяване. В тази насока
легитимирани са както кредиторите на дружеството или наследниците на съдружник,
така и държавен орган. Софийска градска прокуратура е със статут на държавен
орган, а предприетото действие в насока за обезпечаване на обществения интерес
ангажира регистърната администрация да обезпечи прокламираното съответствие
между огласеното и действителното положение.
По изложените съображения настоящият състав приема за наложително да
преосмисли практиката си. Формулираното искане, обусловило образуваното
производство е подведомствено на Агенцията по вписванията. Това е пречка да
бъде постановено решение, а производството следва да бъде прекратено и
препратено по компетентност на Агенция по вписванията.
Мотивиран от изложеното съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
на основание чл. 14 ал. 2 ГПК производството по т.д. № 1947/2019 г. по описа на
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-2 състав, което е образувано по
повод на подадена искова молба, с вх. номер 117009/27.09.2019 г., с която от
Софийска градска прокуратура е предявен иск с правна квалификация по чл. 155,
т.3 ТЗ за прекратяване на ответното търговско дружество – „Ф.2.“ ЕООД, с ЕИК ********,
със седалище ***.
Определението може да бъде обжалвано
с частна жалба пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от съобщението.
На основание чл. 7 ал. 2 ГПК към
съобщението следва да бъде приложен и препис от настоящото определение.
След влизане в сила на настоящото
определение препис ведно с препис от исковата молба да бъде изпратен на Агенция
по вписванията по компетентност.
СЪДИЯ :