Р Е Ш Е Н И
Е
гр.ЛОВЕЧ, 30.12.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на дванадесети
декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при участието на секретаря Иванка Вълчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №1095 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази :
Предявени са обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал.3 във
връзка с ал.1, т.2 от ГПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД с посочена цена на иска - 370,60
лева.
Подадена
е искова молба от „Гаранционен Фонд България”ЕООД,
ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.Бургас,
ж.к.”Славейков”, бл.161, партер, представлявано от Управителя Петър Стойчев
Стоев против М.Р.И. ***, в която изтъква, че е търговец, осъществяващ гаранционни услуги
/поръчителство/ в полза на „Фреш Кредит"ЕООД, ЕИК : *********, което пък е регистрирано
като финансова институция по ЗКИ, с издаден лиценз от БНБ за същата дейност, и
предоставя потребителски кредити и свързани с тях допълнителни услуги.
Твърди, че между „Фреш Кредит”ЕООД и длъжника са
сключени Договор за потребителски кредит №0002464 от 04.01.2018 год. и свързаният с него
Договор за допълнителни услуги от 04.01.2018 год., ведно с Общи условия към тях.
Между длъжника, кредитодателя „Фреш Кредит”ЕООД и трето лице - „Гаранционен Фонд България"ЕООД,
ЕИК : *********,
като поръчител, е сключен Договор от 04.01.2018 год. за гаранционна сделка
(поръчителство) за задълженията на длъжника към „Фреш Кредит"ЕООД по
горепосочените договори (Договор за потребителски кредит и Договор за
допълнителни услуги). Съответно, на датата на подписване
на посочените договори на длъжника е предоставена заемната сума в размер на 200
лв. Предвид това, длъжникът се е задължил да погасява разсрочено с краен падеж
04.05.2018 год.,
съгласно подписаните от него погасителен план и график на плащанията, дължимите
по двата договора суми (по кредита - главница и възнаградителна лихва, и
допълнителната услуга по т.1 от Договора за допълнителни услуги - финансиране
на възнаграждението от 88 лв на трето лице-поръчител „Гаранционен Фонд България"ЕООД,
ЕИК : *********),
при съответните падежи, ведно с другите допълнителни услуги по т.II от Договора
за допълнителни услуги (с настоящото се претендират такива за „СМС
известяване"). По двата договора до 14.03.2019 год., както и до настоящият
момент, длъжникът не е извършил никакви плащания.
Относно Договора за допълнителна
услуга и дължимата по него главница се позовава на чл.3, ал.2 от ДПК, съгласно
който -
„Обезпечения/гаранции" - в случаите, когато кредитополучателя не осигури
обезпечения на кредита, изразяващо се или в двама поръчители, отговарящи на
определени изисквания, или банкова гаранция, се сключва договор за
поръчителство с одобрено от кредитодателя трето лице - дружество поръчител (в
настоящият случай - ищецът „Гаранционен Фонд България" ЕООД). Поемането
от третото лице на поръчителството е срещу възнаграждение в полза на
поръчителя, което е посочено като размер в чл.3, ал.2 ДПК и което кредитополучателя
се съгласява да изплаща на равни месечни вноски за негово удобство. Сключен е договор за
поръчителство (приложен към исковата молба) между кредитодателят,
кредитополучателя и третото лице дружество-поръчител - ищецът „Гаранционен Фонд България"ЕООД, с който третото лице се
задължава срещу
посоченото възнаграждение, солидарно за задълженията на кредитополучателя към
кредитора по ДПК и по Договора за допълнителна услуга. Кредитополучателят е заявил желанието
си (чл.4 от ДПК) да ползва предоставена от Кредитодателя „Фреш Кредит"ЕООД
допълнителна услуга по договор (това е Договора за допълнителна услуга), изразяваща се във
финансиране на възнаграждението на поръчителя на разсрочено плащане. Ползването
на допълнителната услуга не е условие за предоставяне на кредита (чл.4,
накрая от ДПК), съответно извършването на разходите по тях не са задължителни
за приемане и ползване от кредитополучателя и в този смисъл не се включва
в „общите разходи по кредита" по см.на § 1, т.1 от ДР към ЗПК.
Поради
това и въз
основа на отделно Искане от длъжника с него е сключен Договор за
допълнителна услуга, съгласно който кредитодателят „Фреш Кредит”ЕООД е предоставил на
кредитополучателя допълнителна услуга, като е поел задължението да заплати на
вноски (вместо кредитополучателя) на третото лице - поръчител („Гаранционен Фонд България"ЕООД)
дължимото му се възнаграждение по договора за поръчителство. Съответно пък,
съгласно Договора за допълнителна услуга, кредитополучателя връща/изплаща на кредитодателя
така предоставената сума, на равни месечни вноски, заедно със сумите по ДПК - съгласно График за
плащанията, неразделна част от Договора за допълнителна услуга, като
върху сумата по последния договор не се начислява
възнаградителна лихва.
Длъжникът следва да
заплати на трето лице-поръчител възнаграждение (по Договор за поръчителство),
но няма средства за това и желае кредиторът да му услужи със средства и да
заплати вместо него това възнаграждение (чл.4 от ДПК и Договор за допълнителна
услуга;
съответно кредиторът е задължен да заплаща на вноски на третото лице, а на свой
ред длъжникът - да връща тази сума на кредитора. В крайна сметка, предвид
просрочие на длъжника на задълженията по ДПК и Договора за допълнителна услуга, кредиторът изисква
плащане.
Предвид просрочия на длъжника за
плащане на задълженията по горепосочените договори, „Фреш Кредит"ЕООД е упражнил
правото си на вземане към поръчителя (настоящият заявител), като на 14.03.2019 год. писмено го е поканил в
30-дневен срок да заплати задълженията, съгласно представена справка, в общ
размер на 370,60 лв., която е сбор от остатъка от главниците по двата договора,
неизплатената възнаградителна лихва по договора за кредит и лихва за забава от
датата на първото просрочие до датата на поканата за плащане.
Съответно, на 14.03.2019 год., настоящият заявител е
погасил към „Фреш Кредит”ЕООД солидарно дължимите от него задължения на длъжника,
съобразно поканата за плащане. Предвид това и на основание на чл.74 от ЗЗД,
настоящият заявител, изпълнявайки чуждото (на длъжника) задължение, е встъпил в
правата на кредитора „Фреш Кредит”ЕООД по горепосочените договори относно заплатената сума
и сам е станал кредитор на длъжника за същите суми.
За заплащане на сумите по Ч.гр.д.№515/2019 год. по описа на РС-гр.Ловеч е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
С оглед на гореизложеното моли съда
да ги призове с ответника на съд и след като се убеди в основателността на
претенцията му да постанови решение, с което да признае за установено между страните, че
ответникът М.Р.И., ЕГН-********** дължи на ищеца „Гаранционен фонд”ЕООД, ЕИК : *********
сумата от 370,60 лв, от които :
287.88 лв. остатъчна главница и 14.90 лв. договорна лихва от 04.01.2018 год. до 14.03.2019 год. - по Договор за
потребителски кредит №0002464 от 04.01.2018 год., 460,80 лв - остатъчна главница по
т.1 и 52 лв - главница по т.II (за „СМС
известяване") по Договор за допълнителни услуги от 04.01.2018 год., 17.54 лв - лихва за
забава по Договора за потребителски кредит за периода от 06.02.2018 год. до 14.03.2019 год., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
до окончателното изплащане.
В срока по чл.131 от ГПК е представен отговор на исковата
молба от
адв.Ц. - назначен от съда за особен представител на ответника, в който счита исковата претенция
за неоснователна и моли съда да се произнесе с решение, с което я отхвърли като
такава по следните съображения : договорът за кредит, сключен между страните е
недействителен, на основание чл.22 от ЗПК, според който когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и чл.12, ал.1, т.7-9,
договорът за потребителски кредит е недействителен, какъвто счита, че е и
настоящият случай.
Посочва, че по делото липсвали доказателства в какво качество е действало
лицето Петя Цветанова Братоева, която е подписала Договор за потребителски
кредит №0002464/04.01.2018 год и Договор за допълнителни услуги към Договор за
потребителски кредит №0002464/04.01.2018 год. от името на „Фреш Кредит”ЕООД, имало ли е
нужните правомощия затова и от кого са били възложени /наличие на
представителна власт/, тъй като от наличните доказателства по делото това не
било видно. От представения по делото Договор за гаранционна сделка
/поръчителство/ от 04.01.2018 год. не било видно кой и в какво качество е
подписал договора от името на кредитора като същия не е подписан и от
поръчителя. Моли съда да има предвид при постановяване на решението си, че от
извършена справка в ТР е установил, че ищцовото дружество, което кредиторът е
избрал за поръчител, е собственост на самото дружество-кредитор.
В съдебно
заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител и не изразява
становище по казуса.
Ответникът М.И.,
призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, се представлява от особения
представител адв.Ц., който поддържа изложеното в отговора на исковата молба и
моли съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана.
Настоящият съдебен състав като прецени представените
с исковата молба писмени доказателства, както и доводите на адв.Ц.
- особен представител на ответника, по вътрешно убеждение, съгласно чл.12 от ГПК и съобразно нормативните актове, регламентиращи процесните отношения,
приема за установени следните факти :
Въз основа на подадено до РС-гр.Ловеч
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК вх.№3111/18.03.2019
год. от заявителя „Гаранционен фонд България”ЕООД срещу длъжника М.Р.И. е
образувано Ч.гр.дело №515/2019 год. по описа на съда, по което последният е
издал Заповед №274/19.03.2019 год., съгласно която длъжникът трябва да заплати
на дружеството-заявител сумата 340 лева главница, 6,08 лева лихва от 04.01.2018
год. до 14.03.209 год., 24,52 лева лихва от 06.02.2018 год. до 14.03.2019 год.,
законна лихва от подаване на заявлението в РС-гр.Ловеч - 18.03.2019 год. до
окончателното изплащане на задължението, както и разноските по делото в размер
на 25 лева държавна такса, заплатена по сметка на съда. В заповедта е посочено,
че вземането произтича от следните обстоятелства : Договор за потребителски
кредит №0002464 от 04.01.2018 год., ведно с Общи условия; Договор за
допълнителни услуги от 04.01.2018 год., ведно с Тарифа; Договор за
поръчителство от 04.01.2018 год.
Тъй като заповедта за изпъленние е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, то заповедният съд се
е произнесъл с Разпореждане №1523/18.04.2019 год., с което е указал на
заявителя, на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, че може да предяви иск за
установяване на вземането си по цитираната по-горе заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника М.Р.И., в едномесечен срок
от получаване на съобщението, като довнесе дължимата държавна такса. На
заявителя е указано, че ако не постъпят доказателства - копие от искова молба
със съответния щемпел, отразяващ завеждане на иска пред съответния съд, т.е. че
е предявил иска си в посочения срок, съдът ще обезсили заповедта за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Препис от цитираното по-горе разпореждане
е връчен на заявителя на 18.04.2019 год. и получен от Мария Колева - служител
на 02.05.2019 год., видно от разписката, приложена в заповедното производство,
а исковата молба, с която исковият съд е сезиран е с вх.№6245/04.06.2019 год.,
пощенско клеймо от 03.06.2019 год., тъй като последният ден от срока 02.06.2019
год. е неприсъствен /неделя/, поради което и на основание чл.60, ал.6 от ГПК,
срокът изтича в първия следващ присъствен ден, който в случая е понеделник - 03.06.2019
год. /датата на пощенското клеймо на подаване на исковата молба/, което дава
основание на съда да приеме, че е спазен законният едномесечен срок за
депозиране на исковата молба с правно основание чл.415, ал.3 във връзка с ал.1,
т.2 от ГПК и тя е допустима за разглеждане. По същество съдът я намира
неоснователна и недоказана по следните съображения :
Ищецът се позовава на представен с
исковата молба и приобщен към доказателствения материал в исковия процес Договор
за потребителски кредит №0002464/04.01.2018 год., с място на подписване
гр.Горна Оряховица, сключен между кредитополучателя М.Р.И. и кредитодателя „Фреш Кредит”ЕООД за сумата в размер на 200
лева. Договореният лихвен процент е 14.50%, броят на вноските 4, вида на
кредита е месечен, а размера на погасителната вноска е 51.52, като датата на
първото плащане на погасителната вноска е 04.02.2018 год. По този начин общата
сума, която кредитополучателя М.Р.И. трябва да погаси е 206.08 лева при годишен
процент на разходите /ГПР/ 48.56%. Таксите по кредита са 5% върху главницата -
еднократна такса за експресно одобряване на документи при усвояване. Срокът на
кредита е 04.05.2018 год., като усвояването на сумата е станало изцяло при
подписването на договора. Видно от чл.2, ал.1 на договора е, че
кредитополучателят има право по всяко време да погаси изцяло или частачно
задълежнията си по договора за кредит като в тези случаи той има право на
намаляване на общите разходи по кредита, като това намаляване се отнася до
лихвата и разходите за оставащата част от срока на договора. Алинея 2 на чл.2
гласи, че кредитополучателят има право да получи от кредитодателя безвъзмездно,
във всеки един момент от изпълнението на Договора за потребителски кредит,
извлечение под формата на погасителен план за извършените и предстоящите
плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията
за извършването на тези плащания. Погасителният план съдържа и цялата изискуема
информация съгласно действащото към момента на предоставяне на извлечението
законодателство, включително разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и
когато е приложимо, допълнителните разходи. В случай на забава за плащане на
погасителна вноска по този договор, в чл.2, ал.5, е предвидено, че
кредитополучателят дължи, освен договорната лихва по кредита и обезщетение за
забава в размер на законната лихва за забава върху просрочената част от
вноската, до окончателното й изплащане. Изрично в чл.2, ал.6 е договорено между
страните, че към настоящият договор не се прилага методика за определяне на
референтен лихвен процент, тъй като лихвеният процент е фиксиран и не подлежи
на промяна. Видно от чл.3, ал.1 е, че кредитополучателят има задължение в срок
от 48 часа от подписването на този договор да осигури като обезпечение по
кредита си : 1.поръчителство от две ФЛ, имащи безсрочни трудови договори с
минимално месечно брутно трудово възнаграждение от 1 500 лева за всеки
поръчител, или 2.неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от
кредитодателя банка. Следващата ал.2 на чл.3 предвижда хипотезата, в която, ако
кредитополучателят не предостави в срок обезпечението по предходната ал.1, ще
се счита, че кредитополучателят се съгласява и упълномощава кредитодателя да
сключи от негово име и за негова сметка, в това число и при условията на чл.38
от ЗЗД, договор за поръчителство с одобрено от кредитодателя дружество-поръчител,
което да предостави на кредитодателя гаранционна услуга /поръчителство/ за
обезпечаване на задълженията на кредотополучателя, възникнали по насотящия
договор, с възнаграждение за поръчителя на стойност в рамките на 88 лева, като
посоченото възнаграждение за поетото поръчителство се заплаща от
кредитополучателя разсрочено на равни месечни вноски за негово удобство. Видно
от чл.5, ал.1 е, че кредитополучателят е
информиран относно всички условия на настоящия договор и преди
сключването му е получил необходимата информация за сравняване на различните
предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за
потребителски кредит, съгласно европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити, както и е получил Общите условия,
приложими към този договор на хортиен носител. В ал.2 на чл.5 е посочено
задължението на кредитополучателя да погаси съобразно условията на този договор
и на Общите условия към него както главницата, така и договорената лихва,
обезщетение за забава и други обезщетения и разноски в това число и по
събирането на задълженията, както и да заплаща всички други дължими суми в това
число и за допълнителни услуги. Съгласно чл.5, ал.4 неразделна част от този
договор са погасителен план по договора за кредит, Общи условия и европейски
формуляр, а за кредити до 400 лева и Приложение №4 към чл.4, ал.1 от ЗПК. От
чл.6 се установява, че кредитополучателят с полагането на подписа се е
удостоверил, че е получил подписан пълният комплект документи и приложения към
този договор и че надлежно е получил заема, в параметрите посочени по-горе, и
се е задължил да го изплати на кредитодателя в сроковете и условията, описани
по-горе и в Общите условия, както и че ще изплаща вноските по банковите сметки
на кредитодателя или на упълномощен представител на кредитодателя, на който
представител дава право, упълномощава и възлага от негово име и за негова
сметка да ги внася в касата или банковите сметки на кредитодателя. Договорът е подписан то
страните : кредитополучателя М.Р.И. и Петя Цветанова Братоева за „Фреш
кредит”ЕООД.
С разписка от 04.01.2018 год.
долуподписаната М.Р.И. е декларирала, че е получила от кредитодателя „Фреш
Кредит”ЕООД, в брой сумата 200 лева, представляваща договорената заемна сума по
Договор за потребителски кредит №0002464/04.01.2018 год., за което се е
подписала на получил сумата с изписване и на трите й имена.
Като доказателство по делото са представи
и Общи условия към Договор за потребителски кредит, уреждащи, видно от чл.1,
реда и условията, при които „Фреш кредит”ЕООД предоставя на лице, което
отговаря на неговите изисквания „кредитополучател” средства в български левове
/кредит/, както и реда, сроковете и условията, при които кредитополучателят е
длъжен да върне получените от кредитодателя суми, ведно с начислените лихви,
неустойки и други разходи, които са дължими съгласно Договора за потребителски
кредит, както и регламентира някои общи правила в отношенията между страните по
повод на сключен между тях Договор за допълнителни услуги, ако такъв е сключен
към Договора за потребителски кредит. От чл.13 на Общите условия се разбира, че
кредитополучателят е дал изричното си съгласие, в случай на неизпълнение от
негова страна на която и да е точка от Договора за потребителски кредит,
кредотодателят да предприеме спрямо него няколко или всички от изброените
по-долу мерки, но без да се ограничава само до тях : 1.да уведоми за
неизпълнението на кредитополучателя всички негови търговски партньори и
обслужващи банки, което ще доведе до спадане на кредтния рейтинг на
кредитополучателя; 2.да включва некоректния кредитополучател в съответните списъци
и база-данни за фирми и частни лица, които са ненадеждни и некоректни
контрагенти; 3.да подаде информация за неизпълнението на кредитополучателя до
лица и организации, в които последният е нает по трудови или граждански
договори; 4.да предприеме съответните процесуални действия по принудително
събиране на вземанията си от кредитополучателя по реда на ГПК, като в последния
случай кредитополучателя заплаща и деловодни разноски /включително адвокатски
хонорари/, направени от кредитодател, чиито размер заедно с размера на
натрупаните лихви за забава в отделни случаи може да надхвърли размера на
главницата на задължението му; 5.да получава телефонни обаждания и съобщения
/sms/ на упоменатите от него телефони, с които да му се напомня, че има
просрочени вноски, както и по този начин да бъде уведомяван за обявяване на
предсрочна изискуемост на задълженията му по всякакви договори с кредитодателя,
в това число и Договор/и за допълнителни услуги. Член 14 предвижда, че при
забава на плащането на вноската над 7 дни от падежната дата, или при
непредставяне в срок на застрахователни полици, както и в случай, че
кредитодателят установи, че предоставената от страна на кредитополучателя
информация е невярна или неточна и не отразява действителното фактическа
положение, има право да обяви кредита за предсрочно изискуем, в това число чрез
съобщение по имейл. При обявена предсрочна изискуеомст кредитополучателят дължи
цялата дължима главница, цялата първоначално договорена лихва за целия период
на действие на договора, както и дължимите до момента на обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита неустойки и/обезщетения за забава. От чл.16
се установява, че кредитополучателят е уведомен и дава съогласието си затова,
че кредитодателят може незабавно след сключване на Договора или по всяко друго
време да прехвърли правата /в това число чрез договор за цесия по реда на чл.99
от ЗЗД/ и/или задълженията си /в това число чрез договор за заместване без или
с новация/ по него на избрано от него трето лице, без да е нужно предварително да
получи съгласието на кредитополучателя. Прехвърлянето на права и/или задължения
по Договора за потребителски кредит на друго лице поражда действие спрямо
кредитополучателя в момента на уведомяването му затова.
Налице е Погасителен план към
потребителски кредит №0002464/04.01.2018 год. с контрагент м.Р.И., в който е
фиксиран размера на кредита на сумата 200 лева, с годишен лихвен процент 14.50%
и ГПР 48.56% или общо дължима сума в размер на 206,08 лева. Месечните вноски са
в размер на 51,52 лева, с падеж 05.02.2018 гос.; 05.03.2018 год.; 05.04.2018
год. и 04.05.2018 год. След като се е запознала и е приела условията по
договора и схемата на погасяване кредитополучателката М.Р.И. е подписала
погасителния план, съставен от „Фреш Кредит”ЕООД.
Въз основа на направено искане за
предоставяне на допълнителни услуги във връзка с Договор за кредит №0002464 до
„Фреш Кредит”ЕООД с дата 04.01.2018 год. е сключен Договор за допълнителни
услуги към Договор за потребителски кредит №0002464 с дата на подписване
04.01.2018 год. между клиента М.Р.И. и изпълнителя „Фреш Кредит”ЕООД, по силата
на който последният предоставя на клиента по негово искане, при условията на
този договор и на Тарифата за допълнителните услуги, следните допълнителни
услуги : „Финансиране, разсрочване и заплащането на поръчителя на сумата, която
се дължи от клиента за възнаграждението по договор за поръчителство за кредита”
Срокът на този договор е 4, вноската 22 лева, общата сума е 88 лева, а вида на
кредита е месечен. В Раздел II са посочени правата и задълженията на страните,
като видно от чл.1 е, че допълнителните услуги по този договор, се предоставят
единствено като допълнение към подписан договор за кредит с „Фреш Кредит”ЕООД и
след попълване и подписване на формуляр - Искане за допълнителни услуги. В чл.2 е посочено задълженето на клиента за
дължимост цената на допълнителните услуги, посочена в Раздел I от този
договор,1 платима на равни седмични или месечни вноски. В Раздел III е предвидена възможността клиентът да
даде съгласието си „Фреш Кредит”ЕООД да прехвърли по реда на чл.99 от ЗЗД, на
трети лица по свое усмотрение, вземанията си по този договор, да извършва
цесия. С полагането на подписа си клиентът е удостоверил, че е съгласен да получава
допълнителни услуги, посочени в Раздел I по-горе и се задължава да изплаща на
„Фреш Кредит”ЕООД дължимите вноски в сроковете и условията, описани по-горе и
съгласно Тарифата за допълнителните услуги на „Фреш Кредит”ЕООД. Този Договор
за допълнителни услуги е подписан от кредитополучателя Маринеля Р.И. и от Петя
Цветанова Братоева за „Фреш Кредит”ЕООД.
На 04.01.2018 год. е сключен е Договор за
гаранционна сделка /поръчителство/ между кредитора „Фреш Кредит”ЕООД, длъжника М.Р.И.
и поръчителя „Гаранционен фонд България”ЕООД, с който страните са се
споразумяли за следното : чл.1 - Поръчителят предоставя на кредитора настоящата
гаранционна сделка /поръчителство/ като при условията на настоящия договор се
задължава спрямо кредитора да отговаря за изпълнението на всички задължения на
длъжника по Договор за потребителски кредит №0002464. Настоящият договор влиза
в сила след изтичане на два дни от сключването му и то при условие, че
длъжникът не е предоставил на кредитора някое от обезпеченията по чл.3, ал.1 от
посочения Договор за потребителски кредит. В чл.2 се сочи, че поръчителят
отговаря солидарно с длъжника за изпълнение на задължението, а в следващият
чл.3 е предвидено, че поръчителят дължи същото, за което се е задължил и длъжника
и в същия обем.
„Фреш Кредит”ЕООД е изпратил покана за
плащане до „Гаранционен фонд България”ЕООД изх.№185/14.03.2019 год. относно
клиента М.Р.И., по Договор за потребителски кредит №0002464 и Договор за
допълнителни услуги към договор за потребителски кредит №0002464, с която е
посочил, че между „Гаранционен фонд България”ЕООД и „Фреш Кредит”ЕООД има
сключен Договор за поръчителство от 04.01.2018 год., съгласно който
„Гаранционен фонд България”ЕООД е гарантирал като поръчител изплащането на
задълженията на горепосочения техен клиент по сключените от него и тях
гореописани договори. Към настоящият момент е посочено, че изискуемите
задължения по договорите са в общ размер *** 370,60 лева, съгласно приложена
към настоящата покана Справка за задълженията. С настоящата е поканен в
30-дневен срок от получаване на поканата доброволно да заплати посочените
задължения по конкретно посочена банкова сметка на „Фреш Кредит”ЕООД, тъй като
в противен случай ще потърсят защита на правата си по съдебен ред, което ще
доведе до значителни допълнителни разходи засметка на „Гаранционен фонд
България”ЕООД. Тази покана за плащане, евдно с приложенията към нея е получена
на ръка от Упарвителя на „Гаранционен фонд България”ЕООД Петър Стойчев Стоев на
14.03.2019 год., което е удостоверено с подписа му.
Видно от приложената към поканата за
плащане справка за задължения изх.№185/14.03.2019 год. на „Фреш Кредит”ЕООД е,
че лицето М.Р.И. има сумата 370,60 лева за пълно погаясване на Договор за
потребителски кредит №0002464/04.01.2018 год. и договор за допълнителни услуги,
коато сума е валидна без изменение до дата 14.03.2019 год. включително.
По иска с правно основание чл.422,
ал.1 във връзка с чл.415, ал.3 във връзка с ал.1, т.2 от ГПК.
При наличието на така установената
фактическа обстановка, съдът приема, че е сезиран с искова претенция с правно
основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.3 във връзка с ал.1, т.2 от ГПК,
която е законодателно уредена като положителен установителен иск с
предявяването на който ищецът цели да установи със сила на присъдено нещо дали
вземането, относно което е издадена заповед за изпълнение съществува, когато
заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, както е в
настоящия случай. С оглед на това, че се касае за положителен установителен
иск, то в тежест на ищеца е възложено да проведе пълно и главно доказване на
материалноправните предпоставки за уважаване на иска.
С
оглед на представените от ищеца писмени доказателства, неоспорени в хода на
исковия процес от особения представител на ответника, съдът приема, че
„Гаранционен фонд България”ЕООД е представило доказателства, от които може да
се приеме, че е носител на вземане спрямо ответника М.Р.И.. За да се счете, че
ищецът е активно легитимиран да претендира вземания от сочения ответник, защото
е сключен Договор за гаранционна сделка /поръчителство/ между „Фреш
Кредит”ЕООД, „Гаранционен Фонд България”ЕООД и М.Р.И., то е необходимо пред
настоящата инстанция да се представят безпорни доказателства, че длъжникът не е
предоставил на кредитора някое от обезпеченията по чл.3, ал.1 от Договор за
потребителски кредит №0002464/04.01.2018 год., тъй като видно е, че този
договор е сключен с модалитет, влизащ в сила след изтичане на 2 дни от
сключването му и то при посоченото по-горе условие. Следователно липсата на
доказателства в този смисъл по делото не може да даде основание на съда да
приеме, че Договора за гаранционна сделка /поръчителство/ с дата 04.01.2018 год.
е влязъл в сила е и породил своето действие, още повече, че в чл.2 е визирана
солидарната отговорност на поръчителя и длъжника за изпъленние на процесното
задължение.
Очевидно
е, че текста на чл.2 от Договор за гаранционна сделка /поръчителство/ от 04.01.2018
год. не е спазен, тъй като от доказаелствата по делото се установява, че покана
за плащане е отправена от „Фреш Кредит”ЕООД само и единствено до „Гаранционен
фанд България”ЕООД, но не и до длъжника М.Р.И..
Според
съда не е спазен и друг императивен текст на чл.5, ал.4 от Договор за
потребителски кредит №0002464/04.01.2018 год., тъй като видно от същия е, че
неразделна част от този договор са погасителен план по договара за кредит, Общи
условия и европейски формуляр, както и Приложение №4 към чл.4, ал.1 от ЗПК за
кредити до 400 лева. Видно е, че процесният договор е сключен в размер на
сумата 200 лева, в който смисъл е наложително представянето и на Приложение №4,
което липсва по делото. Няма представен и европейски формуляр, което също съществен пропуск, тъй като се касае все за
доказателства, представляващи неразделна част от сключения между страните
Договор за потребителски кредит.
На
следващо място съдът счита, че настоящото исково производство е продължение на
предходно проведеното заповедно производство, което предполага пълно съвпадение,
както на размера и началният и краен период на всяко едно от вземанията главно
/главниица/, така и акцесорни /лихви/ по издадената по реда на чл.410 ГПК
заповед за изпълнение със сумите, посочени в петитума на исковата молба, с
която настоящият съдебен състав е сезиран. В настоящият казус съдът констатира,
че липсва такова съвпадение, тъй като е претендирано признаване на установено
със сила на присъдено нещо на сума в размер на 287,88 лева остатъчна главница и
14,90 лева договорна лихва, 460,80 лева - остатъчна главница по т.1 и 52 лева -
главница по т.2 за смс известяване по Договор за допълнителни услуги от
04.01.2018 год., 17,54 лева - лихва за забава по Договор за потребителски
кредит, като общият размер на главницата, дори и претендирана като остатъчна
възлиза на 748,68 лева /в която сума не е включена 52 лева - главница по т.2 за смс известяване по
Договор за допълнителни услуги от 04.01.2018 год./, като такъв размер на
глравница липсва в Заповед №274/19.03.2019 год. за изпълнение на парична
задължение по Ч.гр.дело №515/2019 год. по описа на РС-гр.Ловеч. Следователно
след като има разминаване и пълно несъвпадение на главницата по заповедното
производство и тази, която е посочена в настоящото исково производство, то само
това е достътачно основание за съда да счете претенцията за изцяло
неоснователна и недоказана, без да обсъжда всички доводите на адв.Ц. за наличие на неравноправни клаузи по смисъла на
чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, правещи
договора за потребителски кредит недействителен.
По
акцесорните претенции за договорна лихва и лихва за забава.
Съдът
е сезиран в петитума на исковата молба и с претенция за признаване на
установено, че ответника дължи на ищеца 14,90 лева договорна лихва за периода
от 04.01.2018 год. до 14.03.2019 год., 17,54 лева - лихва за забава по Договор
за потребителски кредит за периода от 06.02.2018 год. до 14.03.2019 год., които
претенции са изцяло неоснователни и недоказани, не само с оглед отхвърлянето на
главния иск за главница, но и защото и по отношение на тях, съдът установи, че
и техният размер, както и на главницата не съвпада със сумите, посочени като
лихва и законна лихва с тези в Заповед №274/19.03.2019 год. за изпълнение на
парична задължение по Ч.гр.дело №515/2019 год. по описа на РС-гр.Ловеч.
По
разноските.
При
този изход на процеса изцяло неоснователна и недоказана се явява претенцията на
ищеца за заплащане на съдебно-деловодните разноски, направени в настоящото
исково и предходно проведеното заповедно производство.
На адв.Б.Ц. *** следва да се
изплати сумата в размер на 300 лева от внесения от ищеца депозит, за
осъщественото процесуално представителство на ответницата М.Р.И. по настоящото
гр.дело №1095/2019 год. по описа на РС-гр.Ловеч.
Водим от
тези съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ищеца „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ”ЕООД, ЕИК : *********,
със седалище и адрес на управление : гр.Бургас, ж.к.”Славейков”, бл.161,
партер, представлявано от Управителя Петър Стойчев Стоев, иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал.3 във
връзка с ал.1, т.2 от ГПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване на за установено
между страните, че ответникът М.Р.И., ЕГН-**********, с настоящ адрес ***, дължи на ищеца „Гаранционен фонд”ЕООД, ЕИК : *********
сумата от 370,60 лв, от които :
287.88 лв. остатъчна главница и 14.90 лв. договорна лихва от 04.01.2018 год. до 14.03.2019 год. - по Договор за
потребителски кредит №0002464 от 04.01.2018 год., 460,80 лв - остатъчна главница по
т.1 и 52 лв - главница по т.II (за „СМС
известяване") по Договор за допълнителни услуги от 04.01.2018 год., 17.54 лв - лихва за
забава по Договора за потребителски кредит за периода от 06.02.2018 год. до 14.03.2019 год., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищеца „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ”ЕООД, ЕИК : *********,
със седалище и адрес на управление : гр.Бургас, ж.к.”Славейков”, бл.161,
партер, представлявано от Управителя Петър Стойчев Стоев против ответника М.Р.И., ЕГН-**********, с настоящ
адрес *** за заплащане на сторените съдебно-деловодни разноски в настоящото
исково производство и в заповеведното производство по Ч.гр.дело №515/2019 год.
по описа на РС-гр.Ловеч, като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат Б.Ц. *** сумата 300 /триста/ лева от
внесения от ищеца депозит, за осъщественото процесуално представителство на
ответницата М.Р.И. по настоящото гр.дело
№1095/2019 год. по описа на РС-гр.Ловеч.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по Ч.гр.дело №515/2019
год. по описа на РС-гр.Ловеч за сведение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :