РЕШЕНИЕ
№ 124
гр. Белоградчик, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Антон Ел. Антов
при участието на секретаря Жанета Г. Еленкова
като разгледа докладваното от Антон Ел. Антов Гражданско дело №
20251310100054 по описа за 2025 година
за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Предявеният иск е с пр. осн. чл. 124 ал.1 ГПК - за установяване правото на
собственост върху недвижим имот.
Ищците В. В. В., Н. А. М. и А. Н. А. излагат в предявената искова молба :
Собственици са на имот с идентификатор 12824.501.130 по КККР на с. В, обл. В с площ от
868 кв.м., заедно с построените в имота жил. сграда с площ от 75 кв.м., стоп. сграда с площ
от 27 кв.м. на осн. наследяване по закон от Л Й И и Л П. И.
Имота е придобит от наследодателите с писмен договор за продажба от В В. Ц през 1964 г. и
са владели същия до смъртта на наследодателите – съответно 1989 г. и 2004 г. След това
имота е владян от Й Л Й – майка на първия ищец, който владее имота след нейната смърт –
от 2020 г.
Ответника е направил опит да се снабди с констативен нот. акт за същия имот, като по този
начин им оспорва правото на собственост в/у имота.
Моли се да бъде установено спрямо ответницата, че ищците са собственици на проц.
недвижим имот. Навеждат доводи и представят писм. доказателства в подкрепа на иска. По
искане на ищците са разпитани св. М П М, Б К К и В Д. И.
Ответницата е оспорила предявения иск.
Оспорва правопораждащи факти на правата на ищците : наследодателите на ищците - Л. Й.
И.и Л. П. И. никога не са установявали владение в/у имота и не са го придобили по давност,
тъй като наследодателите на ищците са били допуснати да живеят в имота и да се грижат за
1
него.
Предявява свои права в/у имота чрез процесуално възражение - собственик е на проц. недв.
имот на осн. наследяване по закон от В.В. Ц. и Й. В. В.а и А.В. В., владение и
присъединяване на владение към това на наследодателите и в продължение на изискуемия
се по закон срок и изтекла в нейна полза придобивна давност
По искане на ответника са разпитани св. С. Й. И., Н. Д. А. и К. И. М.
Съдът като взе предвид изложеното в исковата молба и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, доводите и
становищата на страните, приема за установено следното:
От фактическа страна
Ищците са наследници на Л. Й. И. и Л. П. И. видно от представените у-ния за н-ци
№ 66/27.11.2024 г. и № 65/27.11.2024 г. на км. В.ц, обл. В.
В показанията си свидетелите на ищците твърдят, че в процесния имот е живяла бабата на
В. В. - Л. П. И., а след нейната смърт/2004г./ - майка му Й. Л. Й. е обработвала градина в
имота. След смъртта на майка си/2020г./ В. поддържал двора, къщата не била годна за
живеене. Чули са от стари хора, че имота е закупен от В. Ц.. Не са чули да спори някой за
този имот и да претендира, че е негов, не знаят да е имало претенции от други хора за имота.
Ответницата е наследник на В. В. Ц. и Й. В. В.а видно от у-ние за н-ци №
47/14.08.2024 г. на км. В., обл. В. - тяхна внучка/дъщеря на А. В. В. - дъщеря починала 2015
г. / По делото е представен нот. акт № 21, том едно/римско/, рег. № 152/2025г., д. № 302/2024
г., с който ответницата е призната за съсобственик на 1/2 ид. част от проц. недв. имот на осн.
давностно владение и наследство.
В показанията си свидетелите на ответницата твърдят, че в процесния имот са живели
наследодателите на ответницата - В. Ц. и Й. В.а/дядо и баба/, които са построили къщата и
са живели в същата до смъртта си 1964-1965 г. След смъртта им А. В. В. - майка на
ответницата, допуснала в имота наследодателите на ищците на добра воля без да иска наем
с уговорката да поддържат имота и да си плащат разходите по сметките. А. В. редовно е
посещавала имота, отношенията м/у нея и дядото и бабата на ищците са били много добри.
Видолова идвала да наглежда имота си и била доволна от стопанисването му. Допуснатите в
имота не са плащали нищо, а за благодарност и давали от това дето са произвели в
зеленчуковата градина, а също и дивеч.
От правна страна
Целта на установителния иск е да внесе яснота, определеност и безспорност в
гражданските отношения. Търсената с него защита се изчерпва в силата на присъдено нещо,
с което спорното право се потвърждава или отрича. В областта на вещното право
установителния иск е допустим, когато правото на собственост се оспорва, като
неоснователно друго лице твърди, че има права върху същата вещ или отрича
съществуването на тия права у собственика.
Предметът на делото обхваща доказване титулярството на правото на собственост в/у проц.
недвижим имот.
За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по
2
отношение на един чужд, недвижим имот - разпоредбата на чл.79 ал.1 ЗС изисква
претендиращият собствеността да е упражнявал в период по-дълъг от 10 години,
фактическата власт по отношение на конкретната вещ, без противопоставяне и без
прекъсване за време, по-дълго от 6 месеца. По силата на чл. 69 ЗС владелецът държи вещта
за себе си, докато не се докаже, че я държи за другиго.
Ищците твърдят, че техните наследодатели Л. Й. И.и Л. П. И. са завладели проц.
недв. имот след 1964 г. и са владели същия до смъртта им – съответно 1989 г. и 2004 г.
За да е налице владение, годно да произведе правни последици, е необходимо
упражняването на фактическата власт за себе си да е постоянно и непрекъснато /да нямат
случаен характер, а да са израз на воля, трайно да се държи вещта по начин препятстващ
евентуалното владение на други лица за период по-дълъг от шест месеца/, да е спокойно /да
не е установено с насилие или по скрит начин/, да е явно, т. е да се упражнява така, че всеки
заинтересован да може да научи за това и да е несъмнено /да няма съмнение, че владелецът
държи вещта, както и за това, че я държи за себе си/.
Най-често спорове за несъмнеността на владението възникват, когато то е придобито от
държател, който променя намерението, с което държи вещта, започвайки да я държи за себе
си и претендира изключително владение.
Не се доказва по убедителен и категоричен начин наследодателите на ищците да са
осъществявали фактическата власт върху спорния имот лично за себе си. Гласните
доказателства на разпитаните по тяхно искане свидетели съдът възприема като
недостатъчно убедителни, доколкото се говори с общи фрази/“когото и да попитате в селото
и в О., всички знаят, че имота е на В., преди това е бил на баба му и дядо му“/, без
конкретика, а показанията на сочените от ответната страна свидетели внасят допълнително
разколебаване в изложението им.
Според показанията на разпитаните свидетели на ответницата, Л. Й. И. и Л. П. И. -
наследодатели на ищците са били допуснати да живеят в проц имот – дворно място, жил. и
стоп. сграда, тъй като тяхното жилище е било в лошо състояние/в т. смисъл е била
уговорката между майката на ответницата - А. В. В. и наследодателите на ищците – Л. И. и
Л. И./, като при това Л. и Л. И. за благодарност са давали земеделски продукти и дивеч на А.
В.. При така изнесените от свидетелите данни, които не се опровергават от останалите
събрани по делото доказателства, следва да се приеме, че Л. и Л. И. са били допуснати в
процесния имот като обикновени държатели, доколкото фактическата им власт е
произтичала от уговорка да ползват имота и да се грижат за него, и в този смисъл тази
фактическа власт се е основавала на признаване на правата на собствениците. Именно
защото не са имали собствен анимус да държат имота за себе си, са се отблагодарявали на
дъщерята на В. В. и Й. Ц. – А. В./ чрез предоставяне на произведено в зеленчуковата
градина и др./. Практиката на ВКС е константна, че след като основанието, на което е
придобила фактическата власт, признава правата на собственика, налице е не владение, а
държане, при което, за да се придобие по давност правото на собственост, е необходимо да
се предприемат едностранни действия, с които по явен и недвусмислен начин да се
демонстрира намерението да се придобие имота за себе си, като тези действия следва да са
3
доведени до знанието на собственика. В противен случай презумпцията на чл. 69 ЗС следва
да се счита за опровергана и съответно не е налице владение като предпоставка за
придобиване по давност на чуждия имот в срока по чл. 79 ЗС / така ТР № 1/06.08.2012 г. на
ОСГК/. При такава хипотеза, за да промени държанието във владение като предпоставка за
придобиване по давност на чужд имот, държателят трябва да демонстрира промяна в
намерението за своене на имота /interversio possessionis/, която да е открито демонстрирана
спрямо собственика, за да се обезпечи възможността последният да предприеме действия за
защита на правото си /Решение № 291/09.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 859/2009 г., II г.о.,
Решение № 12/19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1840/2013 г., II г. о., Решение №
115/28.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 977/2016 г., II г. о./. Както е посочено и в Решение №
145/14.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 627/2010 г.,I г.о., общият принцип на справедливостта
изключва скритостта на придобивната давност, защото не могат да се черпят права от
поведение по време, когато засегнатият собственик няма възможност, поради неведение, да
се брани. Доколкото по делото не е установено след първоначалното им допускане в имота
със съгласието на родител на ответника, наследодателите на ищците да са манифестирали
такава промяна в намерението си да своят имота за себе си/ напр. чрез заключване или
недопускане в имота, спорове или скандали помежду им и др./, която да са довели да
знанието на лицата, за които са упражнявали фактическата власт, следва да се приеме, че в
случая изобщо не е налице владение по смисъла на чл. 68, ал.1 ЗС, поради което в полза на
ищците не е осъществен уреденият в чл. 79, ал.1 ЗС оригинерен придобивен способ. А. В.-
майка на ответницата е допуснала наследодателите на ищците да ползват проц. недв. имот,
но не е установено те или техните наследници/след 2004 г., когато е починала Л. П. И. до
2015 г., когато е починала А. В./ да са отблъснали нейното владение на наследник и да са
установили върху имота самостоятелна фактическа власт. Не се установи такова отблъскване
на владението и спрямо ответницата за времето след 2015 г. На това основание предявеният
иск за собственост се явява неоснователен.
След като веднъж фактическата власт върху имота е установена като държане,
колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази
фактическа власт не може да доведе до придобиване на собственост по давност и само ако
държателят промени намерението си и превърне държането във владение, в негова полза
започва да тече придобивна давност. Но за да се приеме, че е налице завладяване, е
необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо другиго
изключително за себе си, следва да намери външна проява чрез действия, които
недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец, което следва от
изискването владението да не е установено по скрит начин. В такава хипотеза в тежест на
този, който се позовава на придобивната давност е да установи, че такава е започнала да тече
чрез явна промяна на държането във владение/така Решение № 270/20.05.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 1162/2009 г., II г.о. /. Всички действия на владелеца трябва ясно, явно и несъмнено
да сочат на това, че той счита имота за свой, а не за собственост на трето лице. Според
трайно установената практика на ВКС, владението трябва да бъде установено явно спрямо
собственика на вещта и фактът на установяване, както и моментът, в който е установено
4
владението, тъй като именно с оглед начина на установяване на фактическата власт върху
имота се извършва преценката дали владението е установено и поддържано явно или по
скрит начин. Общият принцип на справедливостта изключва скритостта на придобивната
давност, защото не могат да се черпят права от поведение по време, когато засегнатият
собственик няма възможност /поради неведение/ да се брани /така Решение №
145/14.06.2011 г., на ВКС по гр.д. № 627/2010 г., I г.о/ Такава явна промяна на държането във
владение на наследодателите на ищците спрямо наследодателите на ответницата и спрямо
самата нея по отношение на проц. недв. имот не се установи по категоричен и недвусмислен
начин по делото.
Извършването от държателя със съгласието на собственика на фактически действия в имота,
които произтичат от неговото ползване по предназначение, включително такива по
поддръжка и облагородяване, за които говорят в показанията си свидетелите на ищците,
съставляват търпими действия, които не могат самостоятелно да бъдат признаци на
владение. Извършването на такива разходи по подрръжка от ползващия чужд имот може да
има за последица възникване на облигационни претенции между него и собственика на
имота, но не и придобиване на имота по давност.
Същото така съгл. постановките на ТР № 11/21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ОСГК
на ВКС, констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК на ответницата притежава
обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда, като ги задължава да приемат, че
посоченото в акта лице е съсобственик на имота. В това се изразява легитимиращото
действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост. Правният
извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на
противното с влязло в сила решение.
Поради изложеното съдът приема, че предявеният установителен иск с пр. осн. чл.
124 ал.1 ГПК е неоснователен и като такъв го отхвърля.
С оглед изхода на спора ищците следва да заплатят на ответника направените по
делото разноски в размер на 800.00 лв. – адв. възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля предявения от В. В. В. ЕГН ********** от с. О., обл. В., ул. „.... № ..., Н. А.
М. ЕГН ********** от с. А., обл. В., ул. ....“ № ... и А. Н. А. с ЕГН **********, от гр. С., ж.к.
”....”, бл. ..., вх..., ет... ап. .., срещу Г. К. П. ЕГН **********, от гр. В., ул. ....“, ., вх.., ет., ап. .
иск с пр. осн. чл. 124 ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищците са собственици на
следния недв. имот : имот с идентификатор 12824.501.130 по КККР на с. В., обл. В. с площ
от 868 кв.м., заедно с построените в имота жил. сграда с площ от 75 кв.м., стоп. сграда с
площ от 27 кв.м.
Оставя без уважението искането на В. В. В. ЕГН **********, Н. А. М. ЕГН ********** и А.
Н. А. с ЕГН ********** за присъждане на направени по делото разноски в размер на 105.00
лв. – държавна такса и 800.00 лв. – адвокатско възнаграждение.
5
Осъжда В. В. В. ЕГН **********, Н. А. М. ЕГН ********** и А. Н. А. с ЕГН
********** да заплатят на Г. К. П. ЕГН ********** направени по делото разноски в размер
на 800.00 лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
6