Определение по дело №257/2019 на Административен съд - Ловеч

 

 

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                    №........

 

   гр. Ловеч, 20.07.2021 г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ  ВЪЛКОВ

 

при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа докладваното от съдия Вълков  адм. дело № 257/2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 52 от Закона за собствеността (ЗС) и чл. 195, ал.5 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).   

 Образувано е по жалба от К.И.И. *** чрез пълномощник против мълчалив отказ на Кмета на община Ловеч по негова жалба с вх. № 94-00-1227/13.05.2019 г. с искане за издаване на заповед по чл. 52 от ЗС. Жалбоподателят е посочил, че с подаденото заявление е поискал да бъде издадена заповед за премахване на дърво, което създава реална заплаха за живота и здравето на него и семейството му,  а също така за оградата и къщата  му. Заявява, че е собственик по наследство по наследство от баща си на урегулиран поземлен имот  (УПИ) в с. Горно Павликене с площ от 496 кв.м., както и на построените в него едноетажна масивна жилищна сграда, стопанска постройка и други подобрения. На юг от неговия имот се намира имота на В. А. М. и В. Т. М.а. Имотите са отделении с бетона ограда с височина около 2 метра- В двора на М.а ни разстояние от около 2 м. от оградата е израсло дърво – бряст с височина над 20 м., което е на повече от 40 г., като половината от клоните на короната му са надвесени над двора и къщата на жалбоподателя. Според К.И. по неговото заявление няма произнасяне до момента, поради което е формиран мълчалив отказ, затова иска от съда да бъде отменен .

В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез пълномощник поддържа жалбата. Представил е  чрез пълномощник писмени бележки по същество на правния спор, с което моли да бъде уважена жалба. Претендира присъждане на направените разноски по делото.

Ответникът по делото – Кметът на община Ловеч в съдебно заседание чрез пълномощник оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна, недоказана и необоснованна, поради което моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски. В представени допълнително писмени бележки чрез пълномощник навежда доводи за недопустимост на искането на жалбоподателя, тъй като Кметът на общината е компетентен да издава разрешение за отсичане на клоните на дърветата, намиращи се в съседния имот, които се намират в имота на заявилото искането лице, както и за отсичане на корените, които преминават в неговия имот, а също и за преместване на дървета, които са посадени на по-близки разстояния. В правомощията му обаче не влиза извършване на фактически действия, касаещи премахване на трайни насаждения, или издаване на акт, с който да бъде задължен собственника или друго лице да ги премахне, тъй като това би било недопустима намеса в правото на собственос на гражданите.

Заинтересованите страни В.А.И., В. Т. И. – редовно призовани – не се явяват и не се представляват в съдебно заседание.

Заинтересованите страни  В.И.С. и Р.А.И. в съдебно заседание поддържат становището на пълномощника на ответника.

Във връзка с поаденото от жалбоподателя заявление, служители на община Ловеч са извършили проверка на място на 30.05.2010 г., за което са съставили Констативен протокол от същата дата. В него е отразено, че имот с идентификатор № 16883.500.9, който е съседен на имота на жалбоподателя се намира дърво от вида бряст с видима височина от около 18 м., разположено на около 3 м. от бетонна ограда, висока около 3 м., за която се твърди, че е граница на двата съседни имота. Брястът е със здраво стъбло, симметрична зелена корона, без наличие на сухи клони, няма хралупи, стечове, нито гъбни образувания. Дължината на саммите клони е по-малко от 3 м. Клоните на дървото не се простират върху имота на заявителя, както и не са налице дани корените на дървото да попадат в неговия имот. Няма следи от подкопаване на бетоновата ограда, сочена за граница на двата съседни имота. Посочено е в протокола, че брястът не възпрепятства и не ограничава заявителя да ползва имота си според неговото предназначение, не му създава пречки при упражняване правото на собственост. С оглед разположението на дървото и видимата му здравина не може да се приеме, че създава заплаха за заявителя и имуществото му. Извода на служителите на община Ловеч, извършили проверка на място е, че искането в депозираното заявление не следва да бъде уважено, защото възможността, с която лицето разполага е единственно да иска разрешение от кмета на общината да отсече клоните и корените, но не и да иска премахване на дървото.

Жалбоподателят се легигимира като собственник на УПИ в с. Горно Павлекене, Ловешка община, Ловешка област с площ от 496 кв.м., съответстващ на парцелл IX, пл. № 11 в кв. 13 по подробния устройствен план на селото, както и на построените в същия едноетажна масивна жилищна сграда, стопанска  постройка и всички други подобрения и трайни насаждения. За този имот е издаден нотариален акт за собственост № 22, том VI, рег. №  5848, дело № 711 от 2008 г. на името на И.К. И., който е починал на 2502.2011 г. и жалбоподателят е негов син, съгласно представеното удостоверение за наследници.

По делото са допуснати две съдебно-технически експертизи. Вещото лице по първата от тях инж. К.С. е установило на място, че дървото е  полски бряст с височина от 21 м., в добро състояние с правилно развита корона и без особени недостатъци, с наклон на юг.  Краищата на клоните, които са в границите на ПИ на жалбоподателя достигат до 170 см. в дълбочина от оградата между двата имота. Не може да се твърди доколко клоните на дървото навлизат в ПИ на жалбоподателя, тъй като няма повърхностни такива или надигната почва от същите. В заключението е посочено, че според височината си дървото попада в категорията високо дърво и минималното разстояние до границите на съседните ПИ трябва да е над 3 м. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението. Заключението е оспорено в съдебно заседание от жалбоподателя чрез пълномощника му, поради което е допусната повторна експертиза с вещо лице лесовъд.

Назначеното вещо лице по тази СТЕ е констатирало при проверка на място, че въпросното дърво е високо 21 м. и е на възраст 80 г. Разстоянието между основата на дървото и оградата между имотите е 2.35 м. На височина 2м. разстоянието между дървото и оградата между имотите е 2.85 м. Над имота на жалбоподателя е видно, че се простират част от клоните, а в почвата на имота се виждат корени. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението. То е прието без възражения от жалбоподателят чрез неговия пълномощник. Не е прието от ответника чрез неговия пълномощник и от заинтересованите страни С. и И., но не е поискана друга експертиза.

По искане на жалбоподателя са допуснати до разпит двама свидетели.

Свидетелят В.Г.С. заявява в съдебно заседание, че живее в гр. Плевен, но често ходи с жена си в с. Горно Павликене, където е съсед със жалбоподателя. Според него процесното дърво се намира в непосредствена близост до оградата на жалбоподателя, то е огромно, представлява заплаха и може да падне всеки момент. Има клони, които падат, а корените са направо в двора на К.И..

Свидетелят Х.В.П. живее в с. Казачево, но посещава имота на жалбоподателя, защото са приятелски семейства. Относно процесното дърво заявява, че е голямо с голяма корона и на доста години. То е много близо до границата на имота. Има клони надвесени над имота на жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следнато от правна страна:

Предмет на настоящото съдебно производство е мълчалив отказ на Кмета на община Ловеч да се произнесе по чл. 52 от ЗС по искането на К.И.И. ***.

Съгласно чл. 149, ал. 2 от АПК, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. С оглед депозиране на заявлението на К.И. *** на  13.05..2019 г. към административния орган и подадената жалба на 03.06.2019  срещу отказа на Кмета на община Ловеч за произнасяне по заявлението, съдът приема, че е налице подадена в законовия срок жалба от лице, засегнато от непроизнасянето на органа по депозираното от него заявление.

 Според чл. 58, ал. 1 от АПК, непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде акта. Мълчаливият отказ представлява по смисъла на чл. 21 от АПК индивидуален административен акт и подлежи на оспорване. Мълчалив отказ обаче е налице само тогава, когато искането до административния орган се отнася до издаване на индивидуален административен акт, тоест когато административният орган има задължение да се произнесе по направеното искане.

 В чл. 52 от ЗС е регламентирано, че не се позволява да се посаждат дървета до имота на съседа на по-малко разстояние от 3 метра за високите дървета, 1, 5 метра за средните и 1 метър за ниските. Съседът може да иска разрешение от Кмета на общината, района или кметството да бъдат отсечени клоните на дърветата, които се простират над неговия имот, и корените, които преминават в неговия имот. По същия ред той може да иска да бъдат преместени дърветата, които са посадени на по-близки разстояния от посочените по-горе.

 Видно от съдържанието на депозираното от К.И. заявление с вх. № 94-00-1227/13.05.2019 г. той е сезирал Кмета на община Ловеч, че на юг от неговия имот се намира имота на В.А. М. и В.Т. М.ая, в двора на който на разстояние 2 м. от оградата е изразло дърво-бряст с височина над 20 м., което е на повече от 40 г., като половината от клоните на короната му са надвесени над имота и къщата на жалбоподателя. Вероятно и част от клоните му се намират в двора на имота на И.. В заявлението е посочено, че това дърво създава реална заплаха за живота и здравето, както и за оградата и къщата. По тези съображения К.И. е поискал със заявлението от Кмета на община Ловеч на основание чл. 52 от ЗС да издаде заповед,  с която да се разпореди премахване на дървото. На практика жалбоподателят е сезирал Кмета на община Ловеч със сигнал с искане за извършване на проверка и издаване на индивидуален административен акт на основание чл. 195, ал.5 от Закона за устройство на територията, който дава възможност на Кмета да разпореди премахване на неподходящи по местонахождение, разположение и вид насаждения. Видно от данните по делото по заявлението на К.И.  е била извършена проверка от служители на община Ловеч, приключила със съставяне на Констативен протокол, в който е отразено, че заявлението не следва да бъде уважено.

За предприемане на действия по смисъла на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ, компетентният орган действа служебно и липсва задължение за произнасяне при сезирането му от други лица, какъвто е жалбоподателят. Кметът на общината действа при условията на оперативна самостоятелност и негова преценка е да издаде или да не издаде заповед по чл. 195, ал. 4, 5 и 6 от ЗУТ, какъвто се явява и настоящият казус по чл. 52 от ЗС. Липсата на задължение за произнасяне с административен акт по направеното от К.И. заявление за премахване на високо дърво от бряст в съседния на неговия имот води до липса на формиран мълчалив отказ, който да представлява годен административен акт, предмет на обжалване. След като Кметът на община Ловеч няма задължение да се произнесе с нарочен административен  акт по отправеното от К.И. заявление, производството следва да бъде прекратено, тъй като няма формиран мълчалив отказ. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд – Определение № 12941 от 02.10.2019 г., постановено по адм.д. № 10878/2019 г.;  Определение № 13234 от 06.12.2016 г., постановено по адм. д. № 12975/2016 г.

Предвид горното, съдът намира, че оспорването е процесуално недопустимо, което налага същото да се остави без разглеждане, а производството по дело – прекратено.

При този изход следва да се уважи искането на ответника за присъждане на направените разноски по делото.

По изложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на К.И.И. *** чрез пълномощник против мълчалив отказ на Кмета на община Ловеч по негова заявление с вх. № 94-00-1227/13.05.2019 г. с искане за издаване на заповед по чл. 52 от ЗС.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОСЪЖДА К.И.И. *** да заплати на Кмета на община Ловеч сумата от общо 220 (двеста и двадесет) лева разноски, от които 100 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение и 120 (сто и двадесет) лева депозит за вещо лице по допуснатата съдебна експертиза.

         Решението има характер на определение и може да бъде обжалвано с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд Ловеч  пред Върховния административен съд.

         Препис от него да се изпрати на страните по делото.   

 

                                                                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: