Присъда по дело №129/2023 на Районен съд - Нови пазар

Номер на акта: 9
Дата: 30 май 2025 г.
Съдия: Светла Радева
Дело: 20233620200129
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 20 март 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 9
гр. Н.П., 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н.П., II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светла Радева
при участието на секретаря ГАЛИНА Н. СВИЛЕНОВА
като разгледа докладваното от Светла Радева Наказателно дело частен
характер № 20233620200129 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата Т. А. Д. с ЕГН:**********,родена на ***в гр.Н.П.,живуща в
с.Л.,*** ,ЗА ВИНОВНА В ТОВА,че на 01.10.2022г. и на 15.10.2022г.в с.Л.,обл.Ш.,при
условията на продължавано престъпление ,като родител на детето Е. И. К. с
ЕГН:**********,на първата дата осуетила,а на втората дата не изпълнила съдебно
решение/в случая Определение №11/10.01.2022г.по в.гр.д.№425/2021г.по описа на Окръжен
съд –Ш. /относно упражняване на лични контакти на бащата И. С. К. с ЕГН:********** с
детето И. С. К.- престъпление по чл.182,ал.2 ,предл.първо от НК във вр.с чл.26,ал.1 от НК и
на основание чл.78а от НК я освобождава от наказателна отговорност,като й налага
административно наказание ГЛОБА в размер на 1000.00лв./ХИЛЯДА ЛЕВА/.
ПРИЗНАВА подсъдимата Т. А. Д. с ЕГН:**********,родена на ***в гр.Н.П.,живуща в
с.Л.,*** ,ЗА НЕВИНОВНА В ТОВА,че на 01.10.2022г. и на 15.10.2022г.в с.Л.,обл.Ш.,при
условията на продължавано престъпление ,като родител на детето Е. И. К. с
ЕГН:**********,на първата дата осуетила,а на втората -не изпълнила съдебно решение/в
случая Определение №11/10.01.2022г.по в.гр.д.№425/2021г.по описа на Окръжен съд –Ш.
/относно упражняване на лични контакти на бащата И. С. К. с ЕГН:********** с детето И.
С. К.,като случаят е особено тежък –престъпление по чл.182,ал.2 ,предл.последно от НК във
вр.с чл.26,ал.1 от НК И Я ОПРАВДАВА по това обвинение
ПРИЗНАВА подсъдимата Т. А. Д. с ЕГН:**********,родена на ***в гр.Н.П.,живуща в
с.Л.,*** ,ЗА НЕВИНОВНА В ТОВА,че на 05.11.2022г. и на 19.11.2022г.в с.Л.,обл.Ш.,при
1
условията на продължавано престъпление ,като родител на детето Е. И. К. с
ЕГН:**********,на първата дата осуетила ,а на втората дата не изпълнила съдебно
решение/в случая Определение №11/10.01.2022г.по в.гр.д.№425/2021г.по описа на Окръжен
съд –Ш. /относно упражняване на лични контакти на бащата И. С. К. с ЕГН:********** с
детето И. С. К.,като случаят е особено тежък - престъпление по чл.182,ал.2 ,предл.последно
от НК във вр.с чл.26,ал.1 от НК И Я ОПРАВДАВА по това обвинение.
На основание чл.189 ал.4 от НПК ОСЪЖДА подсъдимата Т. А. Д. с
ЕГН:**********,живуща в с.Л.,*** да заплати на частния тъжител И. С. К. с
ЕГН:********** с адрес :гр.В.,*** направените по делото разноски в размер на
3454.50лв./три хиляди четиристотин петдесет и четири лева и петдесет стотинки/.
На основание чл.190,ал.1 от НК ОСЪЖДА частния тъжител И. С. К. с ЕГН:********** с
адрес :гр.В.,*** да заплати на подсъдимата Т. А. Д. с ЕГН:**********,живуща в с.Л.,***
направените по делото разноски в размер на 1553.00лв./хиляда петстотин петдесет и три
лева/.
На основание чл.189 ал.4 от НПК ОСЪЖДА подсъдимата Т. А. Д. с
ЕГН:**********,живуща в с.Л.,*** да заплати по сметка на Районен съд –Н.П. сумата в
размер на 189.21лв./сто осемдесет и девет лева двадесет и една стотинки/,представляващи
частта от възнаграждение за изготвяне на СПЕ,заплатена от бюджетните суми на съда.
На основание чл.189 ал.4 от НПК ОСЪЖДА частния тъжител И. С. К. с ЕГН:**********
с адрес :гр.В.,*** да заплати по сметка на Районен съд –Н.П. сумата в размер на
189.21лв./сто осемдесет и девет лева двадесет и една стотинки/,представляващи частта от
възнаграждение за изготвяне на СПЕ,заплатена от бюджетните суми на съда.
Присъдата може да бъде обжалвана пред Окръжен съд –Ш. в 15-дневен срок от днес.

Съдия при Районен съд – Н.П.: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда №9/30.05.2025г.по НЧХД №129/2023г.по описа на Районен съд –
Н.П.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Делото е образувано на основание чл.247,ал.1,т.2 от НПК-по депозирана частна тъжба от
И. С. К. от гр.В. с обвинение срещу Т. А. Д. от с.Л.,обл.Ш.,с обвинение в това,че на
01.10.2022г. и на 15.10.2022г.в с.Л.,обл.Ш.,при условията на продължавано престъпление
,като родител на детето Е. И. К. с ЕГН:**********,като на първата дата осуетила,а на
втората дата не изпълнила съдебно решение/в случая Определение №11/10.01.2022г.по
в.гр.д.№425/2021г.по описа на Окръжен съд –Ш. /относно упражняване на лични контакти
на бащата И. С. К. с ЕГН:********** с детето Е. И. К. с ЕГН:********** ,като случаят е
особено тежък –престъпление по чл.182,ал.2 ,предл.последно от НК във вр.с чл.26,ал.1 от
НК и затова,че на 05.11.2022г. и на 19.11.2022г.в с.Л.,обл.Ш.,при условията на продължавано
престъпление ,като родител на детето Е. И. К. с ЕГН:**********,не изпълнила съдебно
решение/в случая Определение №11/10.01.2022г.по в.гр.д.№425/2021г.по описа на Окръжен
съд –Ш. /относно упражняване на лични контакти на бащата И. С. К. с ЕГН:********** с
детето Е. И. К. с ЕГН:**********,като случаят е особено тежък - престъпление по
чл.182,ал.2 ,предл.последно от НК във вр.с чл.26,ал.1 от НК.
В съдебно заседание частният тъжител И. К. се явява лично и с пълномощника си адв.К. К.
–АК Ш..Поддържат изцяло обвинението.
Подсъдимата Т. Д. се явява лично и със защитника си адв.С. Н. –АК –В..Оспорват изцяло
обвинението и молят съда да оправдае изцяло подсъдимата по него.
Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,поотделно и в
тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:
Частният тъжител и подсъдимата са живели на съпружески начала в град В. от 2015 г.до
2020г.,след което са се разделили.По време на съвместния им живот е родено малолетното
им дете Е. И. К. с ЕГН:**********.
След раздялата,подсъдимата се е установила да живее заедно с детето Е. при своите
родители в с.Л.,общ.К.,на ул.“*** "№ *.
С решение №31/20.05.2021г.по гр.д.№870/2020г.по описа на НПРС,изменено с Решение
№6/10.01.2022г.по в.гр.д.№425/2021г.по описа на ШОС,влязло в законна сила на
01.12.2022г.,упражняването на родителските права над детето е предоставено на майката и
местоживеенето му е определено да бъде при нея,на посочения по-горе адрес.На бащата И.
С. К. е определен лежим за лични контакти с детето,както следва:за период от три
месеца,считано от влизане на решението в сила ,режима на лични контакти на бащата с
детето Е. следва да се осъществява –всеки първи и трети петък от месеца от 14ч.до 16ч.в
присъствието на майката,в подходящо помещение на ДСП Ш. и в присъствието на социален
работник на ОЗД към ДСП Ш.,след това за период от четири месеца режима на лични
контакти на бащата с детето Е. следва да е всеки първи и трети петък от месеца от 10ч.до
18ч.,като детето се предава от майката на бащата в ДСП –Ш. и после се връща от бащата в
дома на майката в с.Л. ,общ.К.,след това всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
10ч.в събота до 18ч.в неделя с приспиване,15 дена през лятната ваканция,когато майката не
е в платен годишен отпуск,пет дни през пролетната ваканция,когато майката не е в платен
годишен отпуск,пет дни през пролетната ваканция,на рождения ден на детето -09.11.от
10.00часа до 12.00 часа,през първия ден на *** празници –*** от 10.00 часа до 18.00 часа, на
всяка четна година ,през втория ден на *** религиозни празници –*** от 10.00 часа до 18.00
часа на всяка нечетна година,н Нова година през четните години от 10.00 часа на 31.12. до
12.00 часа на 01.01,като бащата следва да взема детето от дома на майката и да го връща
там.
1
До приключване на производството по гр.д.№870/2020г.по описа на Районен съд –Н.П., с
определение № 15/12.02.2021г,изменено с определение №22/05.03.2021г.,съдът е
предоставил упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Е. И. К. с ЕГН
**********, на майката Т. А. Д. с ЕГН **********, от с. Л., общ. К., ул. „***" № *.и е
постановил детето Е. да живее при нея на посочения адрес.
Определил е на режим за лични контакти на И. С. К. с ЕГН ********** от гр. В., ул.
„***" № * с малолетното му дете Е. И. К. с ЕГН **********,както следва :
През месец май 2021г.-първа,трета и пета неделя от месеца от 10.00 часа до 16.00
часа,като контактите се осъществяват в присъствието на майката Т. А. Д.. През месец юни
2021г. –всяка събота от месеца от 10.00 часа до 16.00 часа,като контактите се осъществяват в
присъствието на майката Т. А. Д..През месец юли 2021г.- всяка неделя от месеца от 10.00
часа до 16.00 часа,като контактите се осъществяват в присъствието на майката Т. А. Д..От
месец август 2021г.нататък – всяка първа и трета събота от месеца ,от 10.00 часа до 16.00
часа ,като детето се взема от бащата от дома на майката,находящ се в с.Л. , общ. К., ул. „***"
№ * и се връща от него там.
С Определение №11/10.01.2022г.по в.гр.д.№425/2021г.по описа на ШОС това
определение е изменено в частта му за определения режим на лични контакти между бащата
и детето,като до приключване на производството по гр.д.№ в.гр.д.№425/2021г.по описа на
ШОС с влязло в сила решение,съдът е определил режим на лични контакти на бащата И. С.
К. с детето Е. И. К. ,както следва: за месеците януари,февруари и март 2022г.- всеки първи и
трети петък от месеца от 14ч.до 16ч.в присъствието на майката,в подходящо помещение на
ДСП Ш. и в присъствието на социален работник на ОЗД към ДСП Ш.,след това за месеците
април,май,юни и юли режима режима на лични контакти на бащата с детето Е. следва да е
всеки първи и трети петък от месеца от 10ч.до 18ч.,като детето се предава от майката на
бащата в ДСП –Ш. и после се връща от бащата в дома на майката в с.Л. ,общ.К.,след това
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10ч.в събота до 18ч.в неделя с
приспиване,15 дена през лятната ваканция,когато майката не е в платен годишен отпуск,пет
дни през пролетната ваканция,на рождения ден на детето -09.11.от 10.00часа до 12.00
часа,през първия ден
на *** празници –*** от 10.00 часа до 18.00 часа, на всяка четна година ,през втория ден на
*** религиозни празници –*** от 10.00 часа до 18.00 часа на всяка нечетна година,н Нова
година през четните години от 10.00 часа на 31.12. до 12.00 часа на 01.01,като бащата следва
да взема детето от дома на майката и да го връща там.
Постановените мерки от съда не винаги са били спазвани от страните.
На 01.10.2022г./събота/ в 10.00 часа, съгласно определението по привременни мерки на
НПРС,тъжителят е следвало да вземе детето Е. от дома на неговата майка,находящ се в
с.Л.,обл.Ш.,ул.“*** "№ * и да го върне на същото място в 18.00 часа на следващия ден.
Предния ден –на 30.09.2021г.в 16.20 часа той е получил съобщение от мобилния телефон
на майката със следния текст :“З***.“
След което той й е изпратил съобщения :“Кога да дойда да го взема.Аз ще дойда.Ти си
длъжна да изпълняваш съдебните решения. И пак какво му има на сина ми.Защо
неотговаряш.Трябва да видя сина си.Защо го криете.“.
Последното от тези съобщения е изпратено от мобилния телефон на тъжителя в 16.29 часа.
За гореописаното ,частният тъжител представя разпечатка от мобилния си телефон,приета
като писмено доказателство по делото и съдържанието й не се оспорва от подсъдимата.
По делото е приета като писмено доказателство докладна записка /с рег.№280р-
13048/20.10.2022г./от Р. В.Т. Ст.пол.ООР до Началника на РУ гр.К. гл.инспектор Н.Ф.,в която
е посочено,че за времето от 08.30ч.до 20.30 ч.на 15.10.2022г.той,заедно с колегата си Д. С.
2
съвместно изпълнявали ППД по Участък 1.Около 10.00 часа ,по разпореждане на ОДЧ
посетили адрес в с.Л.,ул.“****" № *.
На място установили И. С. К.,който отишъл в определения част за родителски контакти с
детето си Е.,но нямало никой.В присъствието на полицейските служители К. позвънил на
Т.,но телефонът й бил изключен.На адреса бил нейния баща А. К. Д.,от който разбрали,че
дъщеря му не е в къщи и,че не знае къде е.Също така той категорично заявил,че внукът му
Е. е в добро физическо състояние и не боледува. Заявил,че когато И. пристигнал,е крещял и
заплашвал.За верността на отразеното в докладната записка,в качеството си на свидетел Р. |
Т. потвърди в показанията си,дадени пред съда и съдът ги цени с нужното доверие като
добросъвестни и безпристрастни.
В показанията си,св.Н. Д. /*** на подсъдимата/ твърди,че през пролетта на 2022г.след
няколко срещи със своя баща,Е. започнал да се напикава,да агресира и да сънува
кошмари,което наложило през месец август спешно да го водят по
доктори,невролози,психолози.Потърсили в Ш. детски психолог,психиатър,нямало,в Т.,и се
наложило спешно да отидат в С..Докторката казала,че няма свободни часове и,че може да го
види,което наложило още в четвъртък,в началото на месец октомври да тръгнат с влак за
С..Останали там в петък,а събота се прибрали.По спомен,свидетелката заявява,че прегледа е
бил направен в петък след обяд,в Клиниката по психиатрия,но не беше сигурна.Не й е
известно дали майката е предупредила бащата,че ще пътува за този преглед.
В дадените пред съда обяснения тя не оспорва,че с детето си не е била на адреса в този
ден,твърдейки,че се наложило да отидат на уговорен преглед в гр.С..Твърди също,че когато
кажела на бащата ,че е на прегледи,той вдигал скандал и казвал „как така води детето на
прегледи,при условие,че той бил доктор,майка му докторка,поради което тя нямала право да
го води на прегледи.“
Не са представени писмени доказателства,удостоверяващи извършен медицински преглед
на посочената дата.,поради което съдът не цени с пълно доверие гласните доказателства на
св.Д.,отчитайки родствената й връзка с подсъдимата,които й показания пък се разколебават
от съдържанието на цитираната докладна записка записка /с рег.№280р-13048/20.10.2022г./в
частта й,в която се сочи,че „ На адреса бил нейния баща А. К. Д.,от който разбрали,че
дъщеря му не е в къщи и,че не знае къде е.Също така той категорично заявил,че внукът му
Е. е в добро физическо състояние и не боледува.“
Така не се установи с нужната категоричност ,на коя от двете дати,предмет на
обвинението -01.10.2022г. или 15.10.2022г.подсъдимата и детето са били на преглед в
гр.С.,послужило като изтъкната от нея причина да не спази режима на лични контакти
между бащата и детето му.
В дадените от нея обяснения,подсъдимата Д. заявява,,че на 15.10 си били в къщи,но Е.
като разбрал,че има среща с баща си ,започнал агресията-блъскал врати,заключвал врати,не
пускал никого,никой не трябвало да излиза навън,вътрешната и външната врата се
заключвали,никой не можело да излиза и накрая баща й се принудил да излезе да каже на
полицията,че тя и детето не са в къщи.По този начин,тя направи признание по този пункт от
обвинението ,който съдът прие за безспорно доказан в съвкупността му с останалите
доказателства/най-вече гласни,показанията на полицейските служители,които неведнъж са
били изпращани на адреса на подсъдимата ,след сигнал от тъжителя,че на посочените в
съдебния акт дати ,не му е осигурявана възможност да види детето си и да го вземе със себе
си в рамките на определеното от съда време и място/.
От обясненията на подсъдимата се установява,че на 05.11.2022г./в протокола от съдебното
заседание е записано 05.10.2022г.,което е очевидна фактическа грешка/,подсъдимата
заявява,че много трудно излезли от дома си с детето.Пред тях имало един орех,който бащата
украсявал и започнал да му говори,че го украсява за *** /който бил предните дни/,,за
3
рождения ден и детето казало,че рождения му ден е на девети,а не на пети,при което
тъжителят казал,че нямало смисъл да ходи на 09-ти за няколко часа,да гори гориво и т.н..
По делото е приета като писмено доказателство докладна записка /с рег.№280р-
13860/09.11.2022г./от Р. В.Т. Ст.пол.ООР до Началника на РУ гр.К. гл.инспектор Н.Ф.,в която
е посочено,че за времето от 20.30ч.до 08.30ч. на 01 02.11.2022г/в съдебно заседание разпитан
като свидетел,Р.Т. уточнява,че се касае за техническа грешка и вярната дата е
05.11.2022г.,което е видно и от графика за наряди в РУ-К. /,той,заедно с колегата си Д. С.
съвместно изпълнявали ППД по Участък 1.Около 11.00 часа ,по разпореждане на ОДЧ
посетили адрес в с.Л.,ул.“****" № *.
На място установили лицата И. С. К.,Т. А. Д. и синът им Е. И. К..Казали им,че около 10.00
часа бащата отишъл пред дома на майката ,която извела детето им пред дома,но то отказало
да отиде с него.по думи на бащата,детето било подучено да не иска да ходи с него и майката
не го е подготвила за тази среща.По думи на майката,детето само взело това
решение,понеже след всяко виждане с баща си се връщало психическо разстроено ,което
наложило то да бъде водено на психолог,невролог и да взема успокоителни.
Като веществено доказателство бяха приети 8бр.снимки и 2бр.видеофайлове с надпис
„*** „и надпис 129 и наименования :VID_20240220_153029.mp4 и
VID_20240220_153138.mp4 и след извършен оглед на същите се установи,че на дата
05.11.2022г.пред дома на подсъдимата са направени снимки на тъжителят,прегърнал детето
си Е..
Представена е докладна записка с вх.№280р- 14393/22.11.2022г.от С. Е. до началника на
РУ-К.,в която е отразено,че за времето от 08.30ч.на 19.11.2022г.заедно с колегите си Н. И. и
С. И. посетили адрес в с.Л.,ул.“*** "№ *.На място установили И. К.,който им обяснил,че е
дошъл да види и вземе сина си Е. ,за да го заведе в гр.В.,но детето отказало среща с баща си.
Св.С. И. /служител в РУ-К. /сочи в показанията си пред съда,че най-малко 4-5 пъти,когато
бил редовна смяна в съботните дни,определени за режим за лични контакти между
тъжителят и детето му,след обаждане на телефон 112 от страна на тъжителя,свидетелят
,заедно с дежурните си колеги посещавали адреса на подсъдимата и намирали там К..На
въпроса им към него дали има проблеми с ответната страна,той отговарял-“не,просто не ми
дават детето,не го подготвят.“.
Само при едно от посещенията си,св.И. видял бащата заедно с детето.В този момент не
видял детето да се плаши от баща си или да вика.Свидетелят не е чул детето да казва,че не
иска да бъде с баща си.
Разпитан като свидетел,Н. И. сочи пред съда,че един-два пъти е посещавал адреса,не е
изготвял документация.Това ,което си спомня е,че тъжителят искал да вземе детето си,а то
не тръгвало с него,затова искал съдействие от полицията.При едно от посещенията,св.И.
видял „балончета или нещо друго,не знае точно,дали не са били пиратки,изненади“,но
видял,че детето и майка му били на улицата и то се държало за нея.Баща му му говорел,но
свидетелят не е сигурен дали детето му отговаряло.Полицейските служители стояли там
около половин час.Не е видял тъжителят да заплашва детето,да го провокира или дърпа.Не
му направило впечатление детето да има приготвен багаж .
Св.Д. С. /служител в РУ-К./твърди в показанията си,че е посещавал многократно адреса на
подсъдимата ,след сигнал от К..Всеки път когато отивали там,тъжителят чакал и искал да си
вземе детето,но сина им не искал да излиза или ги нямало в къщи.Майката я виждали,но не
при всяко от посещенията.При едно от идванията на тъжителя –с балони,играчки,сина им
казал,че не иска да отива с баща си.Свидетелят не е виждал лично детето да се качва в
автомобила на бащата.
Съдът цени с нужното доверие като добросъвестна,безпристрастна и компетентно
изготвена изготвената по делото съдебно-психологична експертиза от вещото лице Н.
4
С..Същата анализира липсата на емоционална връзка между детето Е. с бащата ,на социално
и емоционално ниво.Раздялата с бащата е в много ранното детство ,което не оставя трайни
следи за присъствие персонажа на бащата в живота на детето.Освен това страховете на
майката тогава били причина тя да не допуска продължително оставане на детето при
неговия баща.Това не налагало допълнителни усилия от нейна страна за отдръпването на
детето от него.Вербално тя подкрепяла пред детето срещите с бащата,но активно не
подпомагала изграждането на позитивно отношение към него.
Според експерта, детето отхвърля самостоятелния си контакт с бащата ,поради липсата на
изградената доверителна връзка между тях двамата.Липсвали му позитивни и сигурни
емоционални взаимоотношения,които то трябвало да усеща,за да очаква и приема срещите с
бащата.Детето приело и затвърдило гледната точка на майката и нейното семейство за
бащата и това се отразявало в неговото настоящо поведение.Причината за това да
осъществява срещите с бащата с нежелание допълнително било свързано с това,че Е. е
свидетел на агресивните актове към неговата майка.Той бил емоционално свързан с нея и
бързо се идентифицирал с нейните емоционални преживявания ,показвани при срещите им с
бащата.
Експертизата не установява синдром на родителско отчуждение,но проблем във
взаимоотношенията баща-дете имало.
Вещото лице препоръчва ,че в интерес на детето е за тези взаимоотношения следва да се
положат усилия от страна и на двамата родители.
На този етап нужните мерки оставали хипотетични ,поради липса на емоционален баланс
между родителите при вземане на решения за детето си.Те не си партнирали във
възпитанието му и му показвали конфликтните си отношения,с ескалиране на вербална
агресия един към друг.
Майката реално не изказвала пред детето забрани към другия родител,но с пасивното
поведение за приобщаване към бащата ,се улеснявало отдръпването на детето от него.
В същото време ,бащата,желаещ контактите с Е. ,също лесно излизал от контрола на
собствените си емоции към неговата майка,при което детето чувствало несигурност да му се
довери и очаквало подкрепата и решението в подобни ситуации на своята майка,с която е
симбиотично свързан.
При него били актуални тревожност,агресивна реактивност,страх да се довери на бащата
и да остава при бащата дълго време.
Всичко това носело риска за трайно капсулиране негативните изживявания и
отхвърлянето на бащата.Това се явявало реалистично да стане и част от неговата личностова
позиция и в бъдеще,в процеса на израстване.Компесаторните възможности на детето били
уязвими и от дефицита в психичното му развитие.
При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи:
На посочените в частната тъжба дати : 05.10.2022г.,19.10.2022г.,05.11.2022г. и
19.11.2022г.,подсъдимата е имала задължение да предаде на тъжителя детето им Е. за
осъществяване на определения режим за лични контакти,съобразно Определение
№11/10.01.2022г.по в.гр.д.№425/2021г.по описа на Окръжен съд –Ш.,както следва:. всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 10ч.в събота до 18ч.в неделя с приспиване,15
дена през лятната ваканция,когато майката не е в платен годишен отпуск,пет дни през
пролетната ваканция,на рождения ден на детето -09.11.от 10.00часа до 12.00 часа,през
първия ден на *** празници –*** от 10.00 часа до 18.00 часа, на всяка четна година ,през
втория ден на *** религиозни празници –*** от 10.00 часа до 18.00 часа на всяка нечетна
година,н Нова година през четните години от 10.00 часа на 31.12. до 12.00 часа на 01.01,като
бащата следва да взема детето от дома на майката и да го връща там.
5
От доказателствата по делото се установи с нужната категоричност,че на 01.10.2022г. и
на 15.10.2022г.тя не е изпълнила задължението си да предаде детето,като в първия случай
твърди,че това се дължало на спешен преглед на детето в град С.,а във втория-че е била в
дома си,но с цел съхраняване психиката на детето,предвид състоянието в което то
изпаднало,чрез баща си излъгала както тъжителя,така и отзовалите се на неговия сигнал
полицейски служители,че тя и детето не са в дома им.
По този начин,тя е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.182,ал.2 във вр.с чл.26,ал.1 от НК,тъй като деянията осъществяват
състава на едно и също престъпление,извършени са през непродължителен период от
време,при една и съща обстановка и еднородност на вината,като последващото деяние е от
обективна и субективна страна продължение на предното.
От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл –подсъдимата е
осъзнавала обществено-опасния характер на престъплението и неговите противоправни
последици,като е целяла тяхното настъпване.
Изпълнителното деяние е изпълнено както чрез бездействия-неизпълнение на съдебния
акт,така и чрез действия-осуетяване на изпълнението му .
В първия случай се касае за осуетяване на изпълнението му- доколкото изначало е създала
спънки да се изпълни постановеното от съда чрез изтъкване на причина –преглед в гр.С.,за
което не са представени медицински документи , а във втория случай- деянието е извършено
чрез бездействие,като от нейна страна не са предприети необходимите действия да бъде
изпълнен съдебния акт.
За инкриминираното деяние по чл.182,ал.2 във вр.с чл.26,ал.1 от НК,законът предвижда
наказание „пробация и глоба от две хиляди до пет хиляди лева“.
Доколкото подсъдимата е пълнолетна,не е осъждана,не е освобождавана от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК към момента на извършване на деянието,със същото не
са причинени имуществени вреди,които не са репарирани, не са налице
изключенията,посочени в чл.78а ал.6 от НК,съдът намери,че са налице кумулативно
изискуемите се предпоставки,посочени в чл.78а от НК,поради което ,след като я призна за
виновна в извършване на това престъпление,я освободи от наказателна
отговорност,налагайки й административно наказание „глоба“ в размер на 1000.00лв.
При определяне на размера на същото съдът съобрази имотното състояние на подсъдимата
/безработна е/,както и ,че има алиментни задължения към малолетното си дете Е.,а също
и,чрез дадените от нея обяснения допринесе за изясняване на фактическата обстановка по
делото.
Доколкото обвинението срещу подсъдимата съдържа квалифициращ признак „особено
тежък случай“,съдът призна подсъдимата за невиновна,доколкото деянието не може да се
окачестви като особено тежко.Към момента на извършване на инкриминираното деяние
подсъдимата не е осъждана,не е осъждана е и към момента,доколкото за идентични
престъпления е била освободена от наказателна отговорност,като на основание чл.78а от НК
й е наложено административно наказание „глоба“.
Относно обвинението за осъществен състав на престъпление по чл.182,ал.2 от НК на
05.11.2022г. и на 19.11.2022г.съдът намира,че от събраните по делото доказателства се
установи с нужната категоричност,че майката е предприела необходимите действия да
изведе Е. от дома си ,за да може да го предаде на тъжителя,но въпреки,че има снимка
,свидетелстваща за прегръдка между бащата и детето,то от свидетелските показания на
полицейските служители,озовали се на адреса по сигнал от тъжителя,се установи,че детето е
отказало да се качи в автомобила на баща си.
Действително ,съгласно заключението на приетата по делото съдебно-психологична
6
експертиза,подсъдимата вербално подкрепяла пред детето срещите с бащата,но активно не
подпомагала изграждането на позитивно отношение към него.
Това обаче не омаловажава положените от нея усилия,все пак да осъществи срещата
между бащата и детето на посочените дати,въпреки констатираните от СПЕ в Е. прояви на
тревожност,агресивна реактивност,страх да се довери на бащата и да остава при бащата
дълго време.
. Ето защо,съдът намери за недоказано обвинението срещу подсъдимата Т. А. Д. за това,че
на 05.11.2022г. и на 19.11.2022г.в с.Л.,обл.Ш.,при условията на продължавано престъпление
,като родител на детето Е. И. К. с ЕГН:**********,не изпълнила съдебно решение/в случая
Определение №11/10.01.2022г.по в.гр.д.№425/2021г.по описа на Окръжен съд –Ш. /относно
упражняване на лични контакти на бащата И. С. К. с ЕГН:********** с детето Е. И. С.
К.,/поради допусната техническа грешка името на детето е посочено грешно в присъдата и
същото навсяка следва да се чете : Е. И. К. с ЕГН:**********/,като случаят е особено тежък
- престъпление по чл.182,ал.2 ,предл.последно от НК във вр.с чл.26,ал.1 от НК и я оправда
по това обвинение.
Съобразно изхода на делото / по част от обвинението подсъдимата беше осъдена,а по
друга оправдана/,на основание чл.189,ал.4 и чл.190,ал.1 от НПК,съдът възложи в тежест на
всяка от страните направените от тях съдебно-деловодни разноски.
Съдът счита,че при така определеното по вид и размер наказание биха били постигнати
целите на генералната и индивидуална превенция на наказанието,залегнали като основни
начала в чл.36 от НК.
В този смисъл постанови присъдата си.
Мотивите са изготвени на 03.07.2025г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:


7
Съобщи за изтекли лични данни