№ 312
гр. Враца, 01.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на първи юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ана Б. Ангелова-Методиева
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
в присъствието на прокурора Ас. В. П.
като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Частно
наказателно дело № 20221400200324 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437, ал. 2 НПК и е образувано по молба от С.
Д. Т., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора - Враца, с искане да бъде
освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание
лишаване от свобода. В молбата се навеждат доводи, че молителят е придобил право
на УПО.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от Началника
на Затвора - Враца, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС,
план на присъдата и личното затворническо досие на осъдения.
В съдебно заседание, осъденият участва чрез видеоконферентна връзка, като
поддържа молбата и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
Служебният защитник – адв. В.Х. от АК – Враца, заема становище за
основателност на молбата. Поддържа, че са налице предпоставките на НК, а именно да
е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание, видно и от
представената справка. Излага съображения, че приложената оценка по чл.155 ЗИНЗС
не е в полза на осъденото лице, тъй като там се изтъкват предимно наложените му
наказания и съдържа елементи на психолого-психиарична експертиза, каквато тя не е.
Сочи, че достигнатите в оценката изводи са твърде крайни и напълно неадекватни,
включително и в частта, в която подзащитният му е искал да получи лесна облага, без
да полага усилия. Това са абсурдни твърдения. Моли, съда да обърне внимание на това,
че осъдения е награждаван с "Похвала" и второ, когато му е предлагана възможност да
работи, същият е работил, което показва достатъчно данни за поправяне по смисъла на
1
чл.439а НПК, поради което иска молбата да бъде уважена.
А. М.- инспектор "Ръководна дейност" при Затвора - Враца изразява становище
за неоснователност на молбата с доводи, че осъдения изтърпява общо най-тежко
наказание в размер на три години "лишаване от свобода", като е изтърпял
законоустановения минимум, което е една от предпоставките за УПО. От друга страна
счита, че корекционната работа не е дала търсения поправителен ефект, осъденият
няма критично отношение към извършеното, не проявява стремеж за спазване на
законовите норми в условията на изолация. За периода, в който е в затвора има
допуснати пет дисциплинарни нарушения, за което са издадени съответните заповеди.
Поддържа, че Т. има и положителни прояви - една награда и участие в трудовия
процес, но взети в своята съвкупност счита, че не надвишават отрицателните прояви.
От друга страна риска от рецидив и вреди е с високи стойности. Счита, че л.св. не е дал
достатъчно доказателства за своето поправяне и моли съда да не уважава молбата му,
като му даде шанс да се поправи като изтърпи наказанието си до край, като с него се
упражни допълнителен пенитенциален контрол.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище
за неоснователност на молбата и прави искане за оставянето й без уважение.
Поддържа, че съобразно с доказателствата по делото и най-вече с компетентното
становище на затворническата администрация към Затвора - Враца не може да се
направи категоричен извод, че осъдения демонстрира достатъчно критично поведение
към проявите си до този момент, поради което се счита, че същия не дава достатъчно
доказателства за своето поправяне.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените
по делото писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но
неоснователна по следните съображения:
С присъда №24/23.10.2019г. по НОХД 3584/2018г. по описа на Районен съд –
Ботевград на осъдения С. Д. Т. на основание чл.23, ал.1 НК му е определено едно общо
наказание от наложените му за престъпление по чл.150, ал.1,вр. с чл.26, ал.1 НК от 1
година и 8 месеца "лишаване от свобода", за престъпление по чл.152, ал.1, т.2 НК от 3
години "лишаване от свобода" и за престъпление по чл.170, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.26,
ал.1 НК от 1 година и 6 месеца "лишаване от свобода", в общ размер на 3 години
"лишаване от свобода" което да изтърпи при първоначален "общ" режим.
Осъденият е започнал да търпи така определеното му общо наказание от
26.03.2021г., и до момента фактически е изтърпял 1 година, 3 месеца и 5 дни. От
предварителен арест 8 месеца, от работа му се зачитат 2 месеца и 5 дни или общо
изтърпяно до момента наказание е в размер на 2 години, 1 месец и 10 дни.
Остатъкът към настоящия момент е 10 месеца и 20 дни.
При тези данни е видно, че осъдения фактически е изтърпял повече от 1/2 от
2
определеното му наказание, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1
НК.
Приложените към делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди и
индивидуален план за изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че първоначалната
оценка на риска от рецидив е била с високи стойности 84 точки.
В профила на криминогенни нужди с дефицитните стойности са посочени
зоните: "Отношение към правонарушението" – наблюдава се ригидност в мисловните
процеси, неспособност за решаване на проблемите си по законен начин и неосъзнаване
на вредните последици от престъпната дейност; "Умения за мислене" и "Начин на
живот и обкръжение"; "Междуличностни проблеми" - като в тази зона е посочено, че
осъдения Т. е с нисък праг на самоконтрол, поради което е склонен към необмислени и
рискови прояви.
Като причини и фактори оказали въздействие върху осъдения да извърши
престъпленията, за които е подведен под наказателна отговорност са ниско правно
съзнание и некритично отношение към предишните си криминални действия и нисък
праг на самоконтрол.
Рискът от вреди за обществото е отчетен във високи стойности. Рискът от
извършване на бягство е среден, а нисък е рискът от суицид и самоувреждане.
Като цели в плана на присъдата са били заложни повишаване на
образователното ниво, ангажиране с трудова дейност и затвърждаване на трудовите
навици, ограничаване на въздействието на затворническата субкултура и съхраняване
на социалните контакти чрез редовно провеждане на свиждания с лица, които влияят
положително на лишения от свобода.
За престоя си в затвора е отчетено, че л.св.Т. има извършени нарушения на
установения в пенитенциарното заведение ред, като е наказван със Заповед
№87/25.06.2021г. с "писмено предупреждение"; със Заповед №124/05.10.2021г. с
"извънредно дежурство по поддържането на чистота и хигиената за срок от 7 дни"; със
Заповед №139/08.10.2021г. с "изолация в наказателна килия за 5 денонощия"; със
Заповед №154/22.10.2021г. с "изолация в наказателна килия за 5 денонощия" и със
Заповед №Л-1592/17.06.2022г. с "писмено предупреждение".
Според ИСДВР, у осъдения липсва критично отношение към действията му,
които нарушават реда и дисциплината в пенитенциарното заведение, говорят за ниска
мотивация за промяна и за преосмисляне на криминалното му поведение. Не е
отчетена трайна положителна тенденция в нагласите за водене на законосъобразен
начин на живот след освобождаването му, в следствие ограниченията в
затворническото общежитие.
При изготвената ревизия на оценката на риска от рецидив се наблюдава
3
повишение с два пункта / от 84т. на 86т./. Тази оценка показва, че риска от рецидив
продължава да бъде висок, което означава, че вероятността от извършване на ново
престъпление е много вероятна.
Регистрираните проблемни зони са "Управление на финанси и доходи" и
"Начин на живот и обкръжение", повлияни от извършените дисциплинарни нарушения
в МЛС. С позитивни промени е зона "трудова заетост"- изявява желание за работа, като
в тази насока е награден с "писмена похвала".
В поведението на л. св. Т. се наблюдават асоциални предразположености.
Налице са самооправдателни нагласи, ниско ниво на критичност, липса на
сензитивност и омаловажаване на престъплението. Включването на лишения от
свобода Т. в образователен процес не е достатъчна предпоставка, за да се твърди, че е
настъпил необратим процес на поправяне и превъзпитание.
Пенитенциарната администрация не е омаловажила постигнатите положителни
резултати в зоната "Трудова заетост", но посочва в социалния доклад, че е необходимо
да се работи още в посока за повишаване на правната култура и осъзнаване на
последствията от престъпните му действия. Тези резултати трябва да бъдат
стабилизирани и устойчиви във времето.
Многократните наказания удостоверяват, че лишения от свобода Т. не е
реформирал изцяло криминалния си профил, модела, манталитета и стереотипа си на
мислене и поведение.
В случая, видно от източниците на информация за поведението на осъденото
лице, в частност на доклада за оценката на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС
може да се заключи, че осъдения не се е поправил. Приложените мерки за корекция не
са дали нужните резултати за ефективна промяна на мисленето и действията му в
контролирана среда. Корекционната работа с него не е осъществена в максимална
степен, поради което и следва да бъдат положени допълнителни усилия за постигането
на максимално снижаване на риска от бъдещо противоправно поведение. Явно е, че за
осъдения институтът на условно предсрочно освобождаване бива разглеждан само
като една потенциална възможност за преждевременно напускане границите на
местата за лишаване от свобода.
От така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи: За да се допусне УПО съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 НК, е необходимо
кумулативно да са налице две предпоставки: осъденият да е изтърпял фактически в
настоящия случай не по-малко от 1/2 от наказанието си и да е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне.
По отношение на л. св. Т. първата предпоставка формално е налице.
Не е налице обаче втората предпоставка за УПО по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК –
4
достатъчно доказателства за поправянето на осъдения. Съгласно чл. 439а НПК
доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителна
промяна на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Както е видно,
преценката дали има поправяне на осъдения следва да се формира от поведението му
по време на цялостния му престой в пенитенциарното заведение, въз основа на всички
събрани по делото доказателства и от посочената разпоредба, без съдът да е обвързан
от мнението на затворническата администрация.
Към момента рискът от вреди за обществото е непроменен в границите на
висок, което на фона на осъждането му в миналото сочи на реалистична прогноза за
голяма вероятност от криминален рецидив и причиняването на вреди. Липсват и
доказателства за трайна промяна на личността, ориентирана към спазване на законите,
тъй като осъденият продължава да е слабо критичен към извършеното престъпление и
е с неустойчива нагласа за промяна на досегашния си начин на живот. Поправянето
поначало изисква превъзпитателен процес, в който осъденият да е изградил
отрицателно отношение към извършеното от него, да има съзнание за неговата
укоримост и да е показал, че това поведение няма да рецидивира, както и че няма да
има каквито и да е противоправни прояви.
За периода на изтърпяване на наказанието осъденият не е дал категорични
доказателства за своето поправяне. След като не е критичен към престъпното си
поведение, не осъзнава в необходимата степен наличните си проблеми и не полага
достатъчно усилия за преодоляването им, не може да се приеме, че той е трайно
позитивно променена личност. Напротив, отчетените дефицити в нагласите и
мисленето, наложените дисциплинарни наказания говорят, че при него съществува
риск от бъдещо противоправно поведение. С оглед на всичко това съдът намира, че по
отношение на л.св. следва да продължи процесът на поправително въздействие в
условията на пенитенциарното заведение до края на наказанието, за да има шанс при
предстоящото напускане на затвора той да започне социално приемлив и
законосъобразен начин на живот.
В тази насока и като се вземе предвид, че инспекторите, които осъществяват
социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода имат
най-пряко наблюдение върху осъдените лица, съдът не намира основание да не
възприеме мотивираното становище на затворническата администрация, че процесът
на поправяне при лишения от свобода Т. не е завършен към момента.
Следва да се отбележи, че законодателят ясно е посочил, че УПО от
изтърпяване остатъка от наказание "лишаване от свобода" може да бъде постановено
по отношение на осъден, който е дал доказателства за своето поправяне и
същевременно е изтърпял съответно половината от наложеното му наказание
"лишаване от свобода". Не случайно на първо място в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от
5
НК законодателят като условие за постановяване на УПО е посочил необходимостта
осъденият да е дал доказателства за своето поправяне, след което е поставил като
изискване изтърпяването на съответната част от наказанието "лишаване от свобода".
Имайки предвид горното, от всички данни по делото може да се направи
единственият извод, че е налице само една от двете законови предпоставки за условно
предсрочно освобождаване, а именно тази по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК - изтърпяване на не
по-малко от 1/2 от наложеното наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй
като с поведението си осъденото лице не е дало достатъчно убедителни доказателства
за своето трайно поправяне и превъзпитание. Необходимо продължаване на
поправителното въздействие спрямо молителя, за пълното постигане целите на
наложеното наказание, дефинирани в чл.36 от НК, поради което и следва да бъде
постановен отказ на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част от наложеното му наказание.
При горните съображения и на основание чл. 440 НПК, вр. чл. 70, ал. 1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения С. Д. Т., роден на *** в гр.
Ботевград, с адрес с.***, понастоящем в Затвора - Враца, българин, български
гражданин, осъждан, ЕГН **********, да бъде освободен условно предсрочно от
изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието "лишаване от свобода", с остатък
10/десет/ месеца и 20/двадесет/ дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора -Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
6