№ 1578
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20241100506496 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на третото лице-помагач и ответник по предявения
обратен иск „Инжстройинженеринг“ ЕООД срещу решение от 31.10.2023 г. по гр.д.
№32199/2021 г. на Софийския районен съд, 87 състав, с което Столична община е осъдена да
заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД на основание чл.410 ал.1 т.2 КЗ вр. чл.49 ЗЗД
сумата от 107,04 лв., представляваща дължимо регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по щета, образувана при ищеца под №44012132027789, във връзка с ПТП,
настъпило на 08.10.2020 г. в гр. София, на бул. „Цар Борис III“, преди табелата за ж.к.
„Лагера“, в резултат на противоправно поведение /бездействие/ на служители на ответника
във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на общинските пътища, при
което МПС марка „БМВ“ с рег. № ******* е попаднало в необезопасена и несигнализирана
дупка на пътното платно, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 08.06.2021 г. до окончателното и
изплащане, и с което жалбоподателят като съдружник в ДЗЗД „Банкя Зона 2“, е осъден да
заплати на Столична община на основание чл.79 ал.1 вр. чл.82 вр. чл.258 и сл. ЗЗД 77,45 %
от сумата от 107,04 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска -
08.06.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, представляваща обезщетение за
имуществени вреди от неизпълнение на задължения по договор за обществена поръчка
№СОА19- ДГ55-447/27.06.2019 г., довело до ПТП, настъпило на 08.10.2020 г. в гр. София, на
бул. „Цар Борис III“, преди табелата за ж.к. „Лагера“, при което се нанесени щети по
застраховано имущество МПС марка „БМВ“ с рег. № *******, както и сумата от 598,00 лв. –
разноски по делото, при условие, че Столична община, изпълни задължението си към „ДЗИ-
Общо застраховане“ ЕАД, по уважения иск с правно основание чл.410 ал.1 т.2 КЗ вр. чл.49
вр. чл.45 ЗЗД, като ответникът по предявения обратен иск е осъден да заплати на ищеца
77,45 % от разноските по делото, както и 77,45 % от държавната такса по сметка на СРС.
1
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно -постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон, и необосновано. Жалбоподателят сочи, че
в рамките на първоинстанционното производство не са обсъдени в цялост събраните
доказателства, поради което неправилно съдът е приел, за установено настъпването на
процесното ПТП и неговият механизъм. Поддържа, че неправилно и незаконосъобразно
съдът е приел наличието на причинно-следствена връзка между поведението на изпълнителя
по договора за поддръжка и текущ ремонт и нестъпилия вредоносен резултат. Сочи още, че
не е налице възлагане от страна Столична община за ремонт на процесния пътен участък.
Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение
и да отхвърли изцяло предявените първоначален и обратен иск. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД в срока за отговор по чл.263
ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна Столична община в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва
жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Третото лице-помагач „Автомагистрали София“ ЕООД в срока за отговор по чл.263
ал.1 ГПК не оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде отменено.
Третото лице-помагач „Пътища София“ ООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК
не взема становище по жалбата.
Образувано е по въззивна жалба на третото лице-помагач и ответник по предявения
обратен иск „Автомагистрали София“ ЕООД срещу решение от 31.10.2023 г. по гр.д.
№32199/2021 г. на Софийския районен съд, 87 състав, с което Столична община е осъдена да
заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД на основание чл.410 ал.1 т.2 КЗ вр. чл.49 ЗЗД
сумата от 107,04 лв., представляваща дължимо регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по щета, образувана при ищеца под №44012132027789, във връзка с ПТП,
настъпило на 08.10.2020 г. в гр. София, на бул. „Цар Борис III“, преди табелата за ж.к.
„Лагера“, в резултат на противоправно поведение /бездействие/ на служители на ответника
във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на общинските пътища, при
което МПС марка „БМВ“ с рег. № ******* е попаднало в необезопасена и несигнализирана
дупка на пътното платно, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 08.06.2021 г. до окончателното и
изплащане, и с което жалбоподателят като съдружник в ДЗЗД „Банкя Зона 2“, е осъден да
заплати на Столична община на основание чл.79 ал.1 вр. чл.82 вр. чл.258 и сл. ЗЗД 22,45 %
от сумата от 107,04 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска -
08.06.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, представляваща обезщетение за
имуществени вреди от неизпълнение на задължения по договор за обществена поръчка
№СОА19- ДГ55-447/27.06.2019 г., довело до ПТП, настъпило на 08.10.2020 г. в гр. София, на
бул. „Цар Борис III“, преди табелата за ж.к. „Лагера“, при което се нанесени щети по
застраховано имущество МПС марка „БМВ“ с рег. № *******, както и сумата от 598,00 лв. –
разноски по делото, при условие, че Столична община, изпълни задължението си към „ДЗИ-
Общо застраховане“ ЕАД, по уважения иск с правно основание чл.410 ал.1 т.2 КЗ вр. чл.49
вр. чл.45 ЗЗД, като ответникът по предявения обратен иск е осъден да заплати на ищеца
22,45 % от разноските по делото, както и 22,45 % от държавната такса по сметка на СРС.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно -постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон, и необосновано. Жалбоподателят сочи, че
в рамките на първоинстанционното производство не са обсъдени в цялост събраните
доказателства, поради което неправилно съдът е приел, за установено настъпването на
процесното ПТП и неговият механизъм. Поддържа, че неправилно и незаконосъобразно
съдът е приел наличието на причинно-следствена връзка между поведението на изпълнителя
по договора за поддръжка и текущ ремонт и нестъпилия вредоносен резултат. Сочи още, че
2
не е налице възлагане от страна Столична община за ремонт на процесния пътен участък.
Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение
и да отхвърли изцяло предявените първоначален и обратен иск. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД в срока за отговор по чл.263
ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна Столична община в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва
жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Третото лице-помагач „Инжстройинженеринг“ ЕООД в срока за отговор по чл.263
ал.1 ГПК не оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде отменено.
Третото лице-помагач „Пътища София“ ООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК
не взема становище по жалбата.
Решението не е обжалвано от третото лице-помагач и ответник по предявения
обратен иск „Пътища София“ ООД в частта, в която същият е уважен срещу него, поради
което е влязло в законна сила в тази му част.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбите.
По въззивните жалби срещу решението в частта на главния иск с правно
основание чл.410 ал.1 т.2 КЗ вр. чл.49 ЗЗД:
Жалбите са подадени в срок и са допустими, а разгледани по същество са
неоснователни.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно в тази му
част, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК
препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбите за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
С плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата. За възникване на регресното вземане е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане, в срока на застрахователното покритие, на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, изразяващо се в
несигнализиране и необезопасяване на дупка на пътното платно, да е настъпило събитие, за
което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение,
застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.
Съгласно Наредба №Із-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им
при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и
Информационния център към Гаранционния фонд, документите, които се съставят от
органите на МВР са: 1) констативен протокол за ПТП с пострадали лица; 2) протокол за ПТП
с материални щети и 3) двустранен протокол за ПТП. В настоящата хипотеза участник в
ПТП е само увреденият автомобил, поради което приложима е разпоредбата на чл.6 т.4
3
Наредбата, според която не се посещават от органите на МВР – „Пътна полиция“ и не се
съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС.
Следователно, доколкото по делото няма нито твърдения, нито данни, че след настъпване на
МПС процесният автомобил не е можел да се движи на собствен ход, то настоящият съдебен
състав приема, че не е била налице и хипотезата на чл.125 т.8 ЗДвП, при които органите на
МВР задължително посещават мястото на ПТП, респ. застрахователят не е имал задължение
да изисква изготвянето на документ за щетите по автомобила.
От друга страна, съгласно чл.180 ГПК представеното от ищеца уведомление за щета е
частен свидетелстващ документ, който представляват доказателство единствено за
авторството на изявлението. Ценено в светлината на доказателствената му стойност това
уведомление само по себе си не дава възможност на съда да приеме за установено наличието
на описания в исковата молба механизъм на ПТП, респ. причинно-следствената връзка
между претендираните вреди и твърдяното произшествие. Същевременно няма ограничение
механизмът на ПТП да бъде установен с всички допустими доказателствени средства, вкл. и
със свидетелски показания. В разглеждания случай изводите на СРС са основани на
свидетелските показания на водача на увреденото МПС, които са ясни, последователни и
безпротиворечиви, както и на приетото и неоспорено заключение на САТЕ, което и
настоящия въззивен състав кредитира напълно. От преценката им поотделно и в тяхната
съвкупност е видно, че механизмът на произшествието е вследствие на внезапно пропадане
в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно.
Установява се, че процесното ПТП е станало в границите на населено място - гр.
София, на бул. „Цар Борис ІІІ“. Пътят е общински по смисъла на чл.3 ал.3 ЗП. Съгласно
чл.19 ал.1 т.2 и чл.31 ЗП, не само в качеството си на собственик, но и на задължено лице по
управлението на пътя, общината е задължена да осъществява поддръжката му в състояние
годно за обичайното и безопасно преминаване на пътни превозни средства. В случай на
съществуваща опасност, каквито безспорно са дупките по пътното платно, съгласно чл.13
ал.1 ЗДвП е необходимо съответното място да бъде обозначено със знак или друго средство
за сигнализиране, което в случая не е сторено. Отговорността на Столична община следва да
се ангажира на плоскостта на чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД, тъй като в качеството си на
юридическо лице по смисъла на ЗМСМА дейностите по поддържка и ремонт на поверените
и пътища, се осъществява от нейни служители или други лица, натоварени за изпълнението
им, които в конкретната хипотеза са бездействали и поведението им е в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП.
С оглед гореизложеното и поради съвпадение на крайните изводи на настоящата
инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено изцяло.
По въззивните жалби срещу решението в частта на обратните искове с правно
основание чл.79 ал.1 вр. чл.82 вр. чл.258 и сл. ЗЗД:
Жалбите са подадени в срок и са допустими, а разгледани по същество са
основателни.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но неправилно в
тази му част поради следното:
Обратният иск винаги се предявява като евентуален – ако бъде уважен първоначалния
иск. Доколкото съдът е достигнал до извод за основателност на главния иск, то се е сбъднало
вътрешно процесуалното условие за разглеждане на предявените от ответника Столична
община срещу третите лица-помагачи обратни искове.
Съгласно разпоредбата на чл.79 ал.1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска обезщетение за неизпълнение, което
съгласно нормата на чл.82 ЗЗД обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза,
4
доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението.
За основателността на предявените искове следва да се установи, че страните са били
обвързани от договор за възлагане на поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и
пътните съоръжения на територията на Столична Община – ІІ зона, включваща бул. „Цар
Борис ІІІ“, неизпълнение на задълженията на ответното дружество, вида и размера на
вредите, настъпили в резултат на това неизпълнение. По делото не се спори, че Столична
община и жалбоподателите са обвързани от договор с рег.индекс СОА19-ДГ55-
474/27.06.2019 г.
Съгласно чл.1 ал.1 т.1 от процесния договор, за улиците и булевардите по списък-
приложение 6, поддържането се осъществява на база показатели на изпълнение в зависимост
от определеното в приложение 6 ниво на поддържане, като изпълнителят се е задължил за
извърши всички дейности, необходими за постигането на изискуемите от възложителя
стандарти на изпълнение и качеството на състояние на пътя, определени от нивото на
поддържане. Съгласно чл.1 ал.1 т.2 от процесния договор, за цялата останала част от
уличната мрежа, включена в обхвата на зоната и извън списъка по приложение 6, дейностите
по поддържане и текущ ремонт са на база конкретни възлагания при необходимост.
По делото обаче ищецът не е представил цитираното в договора приложение 6 за
улиците и булевардите, по отношение на които поддържането се осъществява без възлагане,
а само на база показатели на изпълнение в зависимост от определеното в същото
приложение 6 ниво на поддържане, поради което и съдът не може да приеме, че за
поддръжката на процесния пътен участък е било не е било необходимо възлагането по т.2 на
цитираната по-горе разпоредба от процесния договор. Ето защо, следва да се приемат за
основателни възраженията на двамата въззивници, че не им е било възложено извършване
на ремонтни дейности на процесния пътен участък, поради което и не е налице
неизпълнение на задълженията на ответниците по процесния договор за поддръжка и текущ
ремонт.
Поради изложеното, предявените обратни искове се явяват неоснователни и като
такива подлежат на отхвърляне без да се изследва наличието на останалите елементи от
фактически състав на съдебно предявените права.
С оглед гореизложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в
която се уважени предявените срещу „Инжстройинженеринг“ ЕООД и „Автомагистрали
София“ ЕООД обратни искове и вместо него бъде постановено друго, с което предявените
обратни искове бъдат отхвърлени изцяло. Решението следва да бъде отменено и в частта, в
която ответниците по предявените обратни искове „Инжстройинженеринг“ ЕООД и
„Автомагистрали София“ ЕООД са осъдени да заплатят на ищеца разноски за обратните
искове и по сметка на СРС държавна такса за обратните искове.
С оглед изхода на делото и на основание чл.77 ГПК, ищецът по предявените обратни
искове Столична община следва да заплати по сметка на СРС държавна такса за предявените
срещу „Инжстройинженеринг“ ЕООД и „Автомагистрали София“ ЕООД обратни искове в
размер на сумата от 49,95 лв., представляваща държавна такса.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във
въззивното производство в размер на сумата от 480,00 лв. с ДДС, представляваща
адвокатско възнаграждение, платимо, както следва: 340,85 лв. от въззивника
„Инжстройинженеринг“ ЕООД и 139,15 лв. от въззивника „Автомагистрали София“ ЕООД.
Воден от гореизложеното, съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №17770/31.10.2023 г., постановено по гр.д. №32199/2021 г., по
описа на СРС, 87 състав, в частта, в която „Инжстройинженеринг“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „******* - 77,45 %, и „Автомагистрали
София“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Московска“ №47 - 22,45 %, са осъдени да заплатят на Столична община, адрес: гр. София,
ул. „Московска”, на основание чл.79 ал.1 вр. чл.82 вр. чл.258 и сл. ЗЗД от сумата от 107,04
лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 08.06.2021 г., до
окончателното изплащане на вземането, представляваща обезщетение за имуществени вреди
от неизпълнение на задължения по договор за обществена поръчка №СОА19- ДГ55-
447/27.06.2019 г., довело до ПТП, настъпило на 08.10.2020 г. в гр. София, на бул. „Цар Борис
III“, преди табелата за ж.к. „Лагера“, при което се нанесени щети по застраховано имущество
МПС марка „БМВ“ с рег. № *******, както и сумата от 598,00 лв. – разноски по делото, при
условие, че Столична община, изпълни задължението си към „ДЗИ-Общо застраховане“
ЕАД, по уважения иск с правно основание чл.410 ал.1 т.2 КЗ вр. чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, и
сумата от 100,00 лв., представляваща разноски по обратния иск, и в частта, в която
„Инжстройинженеринг“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Варна,
ул. „******* - 77,45 %, и „Автомагистрали София“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ №47 - 22,45 %, са осъдени да заплатят в
полза на Софийски районен съд на основание чл.77 ГПК сумата от 50,00 лв. – държавна
такса върху уважения обратен иск, и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Столична община, адрес: гр. София, ул. „Московска”,
срещу „Инжстройинженеринг“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. „*******, и „Автомагистрали София“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Московска“ №47, обратни искове с правно основание чл.79
ал.1 вр. чл.82 вр. чл.258 и сл. ЗЗД за РАЗДЕЛНО заплащане /77,45 % за
„Инжстройинженеринг“ АД и 22,45 % за „Автомагистрали София“ ЕООД/ на сумата от
107,04 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 08.06.2021 г., до
окончателното изплащане на вземането, представляваща обезщетение за имуществени вреди
от неизпълнение на задължения по договор за обществена поръчка №СОА19- ДГ55-
447/27.06.2019 г. във връзка с ПТП, настъпило на 08.10.2020 г. в гр. София, на бул. „Цар
Борис III“, преди табелата за ж.к. „Лагера, и сумата от 598,00 лв., представляваща разноски
по делото.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Столична община, адрес: гр. София, ул. „Московска” №33, да заплати на
основание чл.77 ГПК по сметка на СРС сумата от 49,95 лв., представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА „Инжстройинженеринг“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „*******, да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ №89Б, на основание
чл.78 ал.3 ГПК сумата от 340,85 лв., представляваща разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА „Автомагистрали София“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Московска“ №47, да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ №89Б, на
основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 139,15 лв., представляваща разноски във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третите лица-помагачи на страната
6
на ответника „Инжстройинженеринг“ АД, „Автомагистрали София“ ЕООД и „Пътища
София“ ООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7