№ 34356
гр. София, 18.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20231110130160 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е
предявен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в правната
сфера на „Балкам груп“ ООД съществува вземане от С. Н. Д. за сумата от 24 999.00 лева,
представляваща част от неустойка в общ размер на 42 000.00 лева за предсрочно
прекратяване на сключен между „Балкам груп“ ООД и „СМС- 2016“ ООД като ползвател и
С. Н. Д. като солидарен длъжник договор от 14.02.2017г., изменен и допълнен с писмено
споразумение от 05.05.2017г., поради допуснато от „СМС- 2016“ ООД виновно
неизпълнение на задължението му ежемесечно да закупува минимално уговореното в
договора и споразумението към него количество кафе, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК- 30.03.2021г., до окончателно изплащане на
задължението, за което парично притезание по ч. гр. дело № 18015/2021г. по описа на СРС,
54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
Ищецът твърди, че на 14.02.2017г. сключил със „СМС- 2016“ ООД писмен договор, по
силата на който последното се задължило за целия шестгодишен срок на договора
ежемесечно- от 1- во до 30/31- во число на месеца, да закупува минимално количество кафе,
уговорено в чл. 4, т. 9 от договора, което количество било изменено по силата на сключено
между страните допълнително споразумение от 05.05.2017г. С последното, освен това,
страните постигнали съгласие, че „СМС- 2016“ ООД се задължава да извършва в
стопанисваните от него търговски обекти реклама на предлаганите от ищеца продукти чрез
поставяне, монтиране или ползване на предоставените от „Балкам груп“ ООД рекламни
материали, за което последният дължи на „СМС- 2016“ ООД възнаграждение в размер на
42 000.00 лева, което било заплатено в полза на последното на 09.06.2017г. и на 21.06.2017г.
В чл. 3 от допълнителното споразумение било уговорено, че при прекратяване на договора
по причина, за която отговаря ползвателят, последният дължи връщане на полученото
възнаграждение като неустойка за неизпълнение в 7- дневен срок от прекратяване на
договора. Доколкото „СМС- 2016“ ООД не изпълнявало задължението си да закупува
уговореното месечно минимално количество кафе, ищецът упражнил правото си по чл. 8, т.
3 от договора едностранно да прекрати правоотношението, за което изпратил нотариални
покани както до дружеството, така и до ответника в качеството му на солидарен длъжник за
изпълнение на задълженията на дружеството- парични и непарични, с които им предоставил
и възможност доброволно да заплатят уговорената в чл. 3 от допълнителното споразумение
неустойка в общ размер на 42 000.00 лева, което последните не сторили. С оглед на това и
доколкото ответникът като солидарен длъжник за задълженията на „ползвателя“ по
1
договора- „СМС- 2016“ ООД, не заплатил претендираната и от него неустойка в срок,
ищецът претендира същата, ведно със законната лихва, както и разноски.
В срок е постъпил отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, с който предявеният
срещу ответника С. Н. Д. иск се оспорва с довод, че доколкото споразумението между
страните по договора от 14.02.2017г. за извършване на реклама е самостоятелно съглашение,
по което „СМС- 2016“ ООД не е допуснало неизпълнение на задължението си да
осъществява такава, не е налице основание за едностранно предсрочно прекратяване на това
съглашение от страна на ищеца, респ. за възникване в правната му сфера на вземане за
претендираната неустойка. В условията на евентуалност е наведен довод за ненадлежно
упражнено от ищеца право едностранно да прекрати процесното облигационно отношение,
доколкото изпратената до ответника нотариална покана не му била връчена надлежно
съобразно нормите на чл. 47 ГПК. Независимо от изложеното е релевирано възражение за
нищожност на клаузата, с която е предвидена дължимостта на процесната неустойка, поради
противоречието й с добрите нрави.
В проведеното на 21.05.2025г. открито съдебно заседание съдът е постановил
определение, с което е приключил съдебното дирене и е дал ход на устните състезания.
При подготовката на настоящия съдебен състав за постановяване на съдебно решение
по делото и след служебно извършена справка в единната деловодна система на
съдилищата- ЕИСС, се установи, че между същите страни, на същото основание, но за друга
част от процесната неустойка- непредявената в настоящия процес, която непредявена част
възлиза на сумата от 17 001.00 лева, е образувано друго дело- гр. дело № 10560/2022г. по
описа на СРС, 65 състав, по което на 11.12.2023г. е постановено решение, с което е изцяло
уважен предявеният от „Балкам Груп“ ООД срещу С. Н. Д. като частичен по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 17 001.00 лева,
представляваща част от неустойка в общ размер на 42 000.00 лева по чл. 3 от допълнително
споразумение от 05.05.2017г. към договор от 14.02.2017г., сключени между „Балкам Груп“
ООД, от една страна, и „СМС- 2016“ ООД като ползвател и Мария Димитрова Стоянова и С.
Н. Д. като солидарни длъжници, от друга. А с решение от 06.01.2025г., постановено по възз.
гр. дело № 3018/2024г., решението по гр. дело № 10560/2022г. по описа на СРС, 65 състав, е
отменено във възпроизведената в настоящото определение част, като предявеният като
частичен от „Балкам Груп“ ООД срещу С. Н. Д. иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД,
имащ за предмет част от неустойката по чл. 3 от сключеното между страните допълнително
споразумение от 05.05.2017г., останалата част от която е предмет на настоящото
производство, е отхвърлен, тъй като процесната неусточена клауза е счетена за нищожна,
като решението на въззивната инстанция като неподлежащо на касационно обжалване е
окончателно.
Следователно, в случая е налице влязло в сила съдебно решение между същите страни,
с което със сила на пресъдено нещо е отречено съществуването на спорното материално
право, предмет и на настоящия съдебен спор, поради несъществуване на основанието, на
което същото се претендира.
Съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в т. 2
от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2016 г., ОСГТК „при
отхвърляне на частичния иск като неоснователен ищецът не би могъл успешно да предяви
иск за останалата непредявена част от вземането, тъй като с влязлото в сила решение, с
което се отхвърля частичният иск, се отрича цялото спорно право. Следователно СПН
обхваща цялото вземане, т. е. това решение се ползва със СПН и по отношение на
непредявената част от вземането, включително и относно правопораждащите факти. Тази
позиция на ВКС е изразена в т. 9 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСТТК на ВКС - „обективните предели на СПН, когато правото е отречено,
обхващат установяване, че правото никога не е съществувало или че е съществувало или че е
2
съществувало от момента на неговото възникване, но се е прекратило или погасило към
момента на приключване на съдебното дирене“. Силата на пресъдено нещо на
отхвърлителния диспозитив по частичния иск разпростира действието си и за непредявената
част, защото от гледна точка на материалното право несъществуването на част от цялото
вземане поради неосъществяване на правнорелевантните за възникване на твърдяното
субективно материално право факти е равнозначна на несъществуване и на разликата до
неговия пълен обем според твърденията на ищеца.“
При тези съображения, макар и в двете производства- по настоящото дело и по гр. дело
№ 10560/2022г. по описа на СРС, 65 състав, да са предявени различни части на едно и също
парично притезание, доколкото в случая е налице пълен обективен (по отношение на
основанието) и субективен идентитет между делата, като силата на пресъдено нещо на
отхвърлителното решение по едно от тях обхваща спорното материално право в неговата
цялост (в този смисъл са цитираните тълкувателни разяснения на ВКС), настоящото
производство следва да бъде прекратено- арг. от нормата на чл. 299, ал. 1 ГПК. Касае за
абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, за
която съдът следи служебно.
В този смисъл, определението на съда, постановено по делото в проведеното на
21.05.2025г. открито съдебно заседание, с което е приключено съдебното дирене и е даден
ход на устните състезания, следва да бъде отменено на основание нормата на чл. 253 ГПК, а
производството по делото следва да бъде прекратено.
Съобразно съдържащите се в т. 13 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, задължителни за правоприлагащите органи разяснения с настоящия съдебен
акт съдът следва да обезсили издадената по ч. гр. дело № 18015/2021г. по описа на СРС, II
ГО, 54 състав, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението, постановено в проведеното на 21.05.2025г. открито съдебно
заседание, с което е приключено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 30160/2023г. по описа на СРС, 54 състав,
като ВРЪЩА искова молба с вх. № 155578/02.06.2023г. на „Балкам груп“ ООД срещу С. Н.
Д..
ОБЕЗСИЛВА издадената на 14.08.2021г. по ч. гр. дело № 18015/2021г. по описа на
СРС, II ГО, 54 състав, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3