В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІХ граждански състав

На двадесет и втори февруари две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЙА ПОПОВА

Секретар: И.П.

Като разгледа докладваното от Районен съдия Попова

Гражданско дело № 115 по описа за 2017 година.

Производството е по реда на чл. 7 и сл. от Закона за защита от домашно насилие.

Образувано е по молба на С.И.Н., с ЕГН:********** с адрес: *** в качеството й на дъщеря на пострадалото по смисъла на ЗЗДН лице – В.Х.Ш., с ЕГН:********** живееща на адрес: *** срещу Н.Ц.П., с ЕГН ********** с адрес: ***.

Твърди се от молителката, че майка й В.Х.Ш. с ЕГН:********** била прабаба на малолетните деца К.И В.Ш., а бащата на децата бил внукът й В.Ш., който починал през 2011г. От тогава до днес тя живеела заедно със жена му Десислава и децата в къща, находяща се в с.С.,общ.Белово, ул."Тридесет и втора"№2.

Твърди, че и до днес майка й не е имала проблеми с Деси и децата, но след смъртта на В., Д. поканила без съгласието на майката на молителката, собствената си майка Н.П. да живеят заедно. В началото Деси казвала, че същата ще бъде временно на гости, но скоро се разбрало, че тя ще остане да живее постоянно в къщата на майка й, макар и без тя да е съгласна. Постепенно обаче Н.П. започнала да се държи изключително грубо с майката на молителката Недева. Непрекъснато й нанасяла обиди и я унижавала, даже по няколко пъти на ден й била повтаряла, че вече й било време да умира и да не се мотае.

Няколко пъти пострадалата Ш. се била оплаквала, че била удряна от Н.П., като по този повод са подавани сигнали и жалби за тормоза, на който ответницата била подлагала майката на молителката Недева - като за това през лятото на 2014г., била предупреждавана от служителите на МВР да престане да я тормози. Като доказателство е приложен протокол за предупреждение по реда на чл. 56 от ЗМВР. Дълго време Ш. била търпяла и не била предприемала съдебни действия единствено и само за да не притеснява Деси и малките си правнучета. Молителката - Недева лично на няколко пъти била говорила с Деси ответницата Н.П. да престане да тормози майка й, която е на възраст и да се махне от къщата. Това не само че не се случило, но преди около 2-3 месеца в къщата дошъл да живее и мъж, който твърди, че бил неин син и брат на Деси. Започнали да канят техни приятели и често се били напивали и крещели. Ш. ги е молила да престанат, тъй като е възрастен човек. Казвала им, че не желае в къщата в която живее да има толкова чужди хора, но те се били изсмели и са й казали като не й харесвало да си ходи на гробищата. Многократно не са й давали да гледа телевизия, като през деня, когато пострадалата си е пускала телевизора, Н.П. и сина й са й забранявали да увеличи звука на телевизора въпреки че знаели, че не чувала много добре. Особено яростни нападките станали щом се разбрало, че пострадалата Ш. била продала своята част от къщата.

На 20.12.2016г. по думите на Ш. - Н.П. я е бутнала към печката, като едната й ръка се изгорила, след което започнала да я бута и души в леглото. Пострадалата едва се освободила и веднага отишла при нейна роднина - С.А. на, която разказала всичко. Твърди се, че близки хора от селото се били обадили на молителката да й съобщят за случващото се с майка й В..

Твърди се също, че на 29.12.2016г. докато пострадалата си перяла дрехите, Н.П. се нахвърлила върху нея с думите, да престане да й се пречка и че й било писнало да я търпи, че е крайно време да умре, като я била ударила и отново я е бутнала към печката. От удара пострадалата паднала и в резултат на това, получила кървяща рана на коляното и синина от едната страна на кръста. От страх, че отново ще бъде ударена, пострадалата излязла боса, за да търси помощ от своята близка - С.А. на която била разказала всичко. Тя била видяла раната и болките, които пострадалата изпитвала, както и колко е уплашена. За това веднага се обадила на нейна роднина Д.А., която потърсила помощ от органите на МВР и за случая е бил информиран и полицейският служител И.Л., който бил направил проверка и на когото било разказано всичко.

Твърди се в молбата от страна на депозиралата я С.Н., че непосредствено щом разбрала за случващото се веднага тръгнала към С., въпреки, че работила и живеела в гр.Кърджали. След този случай майка й живеела в постоянен страх и ако не се предприемели мерки да се наложат ограниченията предвидени в закона по отношение на Н.П. – лицето упражняващо насилие спрямо пострадалата Ш. можело да се стигне до трагични последици за живота и здравето на последната.

Формулирано е искане, съдът да се произнесе със съдебен акт, като на основание чл. 18 от ЗЗДН да бъде издадена заповед за незабавна защита на В.Х.Ш. с ЕГН:**********, като спрямо извършителят Н.Ц.П. с ЕГН ********** да бъдат наложени предвидените в чл.5, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН мерки.

Представени са писмени доказателства депозирани към молбата.

По делото са събрани множество гласни доказателства – показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели.

В съдебно заседание молителката поддържа молбата си чрез процесуалния си представител – адвокат М.П. от АК Пазарджик за защита от домашно насилие.

Ответницата Н.П. се явява лично в съдебно заседание, оспорва обстоятелствата изложени в депозираната молба по ЗЗДН.

Съдът, след като прецени събраните по делото –

Доказателство по отделно и в съвкупност, прие за установено следното:

В молбата по ЗЗДН е налице твърдение, че е се от молителката, че майка й В.Х.Ш. с ЕГН:********** била прабаба на малолетните деца К.И В.Ш., а бащата на децата бил внукът й В.Ш., който починал през 2011г. От тогава до днес тя живеела заедно със жена му Десислава и децата в къща, находяща се в с.С.,общ.Белово, ул."Тридесет и втора"№2.

Твърди, че и до днес майка й не е имала проблеми с Деси и децата, но след смъртта на Владимир, Десислава поканила без съгласието на майката на молителката, собствената си майка Н.П. да живеят заедно. В началото Деси казвала, че същата ще бъде временно на гости, но скоро се разбрало, че тя ще остане да живее постоянно в къщата на майка й, макар и без тя да е съгласна. Постепенно обаче Н.П. започнала да се държи изключително грубо с майката на молителката Недева. Непрекъснато й нанасяла обиди и я унижавала, даже по няколко пъти на ден й била повтаряла, че вече й било време да умира и да не се мотае.

Няколко пъти пострадалата Ш. се била оплаквала, че била удряна от Н.П., като по този повод са подавани сигнали и жалби за тормоза, на който ответницата била подлагала майката на молителката Недева - като за това през лятото на 2014г., била предупреждавана от служителите на МВР да престане да я тормози. Като доказателство е приложен протокол за предупреждение по реда на чл. 56 от ЗМВР. Дълго време Ш. била търпяла и не била предприемала съдебни действия единствено и само за да не притеснява Деси и малките си правнучета. Молителката - Недева лично на няколко пъти била говорила с Деси ответницата Н.П. да престане да тормози майка й, която е на възраст и да се махне от къщата. Това не само че не се случило, но преди около 2-3 месеца в къщата дошъл да живее и мъж, който твърди, че бил неин син и брат на Деси. Започнали да канят техни приятели и често се били напивали и крещели. Ш. ги е молила да престанат, тъй като е възрастен човек. Казвала им, че не желае в къщата в която живее да има толкова чужди хора, но те се били изсмели и са й казали като не й харесвало да си ходи на гробищата. Многократно не са й давали да гледа телевизия, като през деня, когато пострадалата си е пускала телевизора, Н.П. и сина й са й забранявали да увеличи звука на телевизора въпреки, че знаели, че не чувала много добре. Особено яростни нападките станали щом се разбрало, че пострадалата Ш. била продала своята част от къщата.

Безспорно установено е, че пострадалата е изпитвала страх от ответницата Н.П., тъй кат по нейни твърдения възприети от съда от изсушването й в открито съдебно заседание, че върху нея системно е упражняван психически и физически тормоз, като на посочената в молбата дата – 29.12.2016 г. ответницата влязла в стаята й, опитала се да вземе легена, в който се намирал изпрания от нея чаршафа и да го премести на друго място, но тъй като пострадалата реагирала Н.П. я хванала и я бутнала на земята. Тя паднала и си разкървавила коляното, а Н. казала – „Ти докога ще живееш. Махай се от мене. Иди там на старческия дом. Докато не те унищожа няма да се махна оттук от къщата.” Ш. излязла от къщата незабавно дори не успяла да обуе обувките си и тръгнала боса и отишла при съседката си – свидетелката С.А. да търси помощ.

Разпитаната по делото свидетелка С.А. дава показания, които изцяло подържат обясненията на пострадалата Ш.. Свидетелка твърди, че на 29.12.2016г. В. отишла в дома й да моли за помощ, той като била физически малтретирана от Н.П.. Свидетелката твърди, че В.Ш. отишла в дома й и плачейки и споделила, че била бита от ответницата П.. Свидетелката завява, че лично установила, че по едното коляно на пострадалата имало рана и същото кървяло. По повод на видяното и с цел да помогне се обадила по телефона на кварталния полицай – свидетеля И.Л., като го уведомила за инцидента.

Свидетелят Л. дава показания, че е квартален на село С. и е съсед на пострадалата В.Ш.. Твърди, че много добре познава страните по делото и е наясно с обтегнатите им отношения. До 2014г. В.Ш. се оплаквала, че има проблеми с ответницата, но оплакванията й били устни. Първата писмена жалба била депозирана през 2014г., която жалба била против П., че упражнява насилие върху Ш.. П. живеела със свидетелката Десислава И., двете й деца и пострадалата Ш. в къщата на пострадалата Ш., която къща се състояла от две стаи. Едната обитавана от Ш., а другата от всички останали. Твърди, че до 2011 г. когато починал бащата на двете деца – внук на В.Ш. не и имало никакви проблеми в това семейство. Проблемите започнали след смъртта му.Многократно по повод на сигнали Н. П. била предупреждавана с протоколи за предупреждение, като пострадалата Ш. първоначално молела Н. да не бъде глобявана, защото нямат пари и имат две деца и средствата не им стигат. Заявява също, че живее на около 100 – 150 метра от къщата на Ш., която многократно е ходила у тях и го е молила за помощ, тъй като Н. я тормозела и казвала на В. – „ Кога ще мреш! Кога тук ще освободиш къщата?” Свидетелят ходил у пострадалата в качество на съсед с желание да помогне, както и в качеството си на длъжностно лице. Твърди свидетелят, че на 29.12.2016г. била подадена нова писмена жалба, по която извършил проверка и съставил протокол за предупреждение на Н.П.. В подкрепа на показанията на свидетелката С.А. заявява, че последната му се обадила по телефона и му обяснила, че Н. е блъснала Ш. и ес е ударила, казала му – „ Ела да видиш с какви кървави колена е! Ела вземеш мерки?”. Въпреки, че не бил на работа, отишъл у Ш., където я заварил на леглото. В. започнала да се оплаква плачейки, че с Н. се скарали за някакъв леген, Н. я бутнала и В. паднала. В съседната стая разговарял с дъщерята на Н. – свидетелката Десислава И., които категорично отричали Н. да била блъснала В. твърдели, че тя била паднала сама. Свидетеля дава показания, че издадената Заповед за незабавна защита от 12.1.2017г. на РС Пазарджик по законния ред била предявена от ответницата, като същата била запозната с определението на съда срещу подпис и била уведомена, че следва да изпълни, това което е в заповедта незабавно и да напусне жилище го. Оттогава до този момент свидетелят твърди, че не е постъпвал сигнал за нарушаване на заповедта.

От показанията на свидетелката Д.А. се установят същите факти, че на 29.12.2016г. по телефона й била звъннала свидетелката С.А., че В. е при нея и била пребита, казала й също, че В. е била със кърваво коляно. Свидетелката твърди, че това не била за първи път затова звъннала на свидетелката Д. И. в опит да помогне на пострадалата Ш.. Твърди, че действията й били продиктувани от желанието децата на свидетелката, които били на 6 години и на 10 години да стават свидетели как баба им пребива прабаба им. В последствие звъннала на РПУ Септември след това звъннала на дъщерята на молителката – С.Н..Установява както от разпита на останалите свидетели, че психическия тормоз започнал след смъртта на внука на молителката 2011 г. като твърди, че първия побои на молителката бил преди 3 – 4 години, за който знаела. След това молителката В.Ш. постоянно й се обаждала, като й казвала, че системно Н. я бие. Януари месец отишла да види пострадалата, като установила, че коляното й било синьо, дясната й страна била цялата синьо, затова й станала болно, тъй като жената – В.Ш. не заслужавала живота, който живее.

От разпитаната свидетелка Десислава Тошкова И. .- дъщеря на ответницата Н.П. се установява, че на 29.12.2016 г. „бабата” сложила легена, уточнява, че „бабата” била В.Ш., майка й Н. П. се опитала да вдигне легена, но Ш. не позволила. Двете се скарали, майка й дръпнала легена и Ш. паднала на земята. Твърди, че последната ходила на моменти и кълняла майка й, а на моменти казвала колко много помага на свидетелката И.. Категорична е, че на 29.12.2016 г. в дома им не била идвала полиция. Видно от показанията на тези свидетелка е,че същите са коренно противоречиви на показанията на останалите свидетели, поради което съдът не ги кредитира, а приема, че същите са изградена защитна версия целяща да оневини ответницата – нейната майка.

От показанията на св. Р. се установява, че не бил пряк участник в събитията на Ш. на 29.12.21016г., но от „Н. и Деси„ узнал, че е станало спор за един леген и бабата си дръпнала легена и паднала.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че молбата за защита от домашно насилие е допустима тъй като е подадена в срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН и от надлежно легитимирано лице, съгласно изискванията на чл.8, т.2 от ЗЗДН, а именно от С. И. Н., ЕГН **********, която в качеството си на дъщеря е в родство по права линия с В.Х.Ш., ЕГН: **********, а последната е от кръга на лицата имащи право от защита съгласно чл. 3, т. 7 от ЗЗДН.

Съдът прецени от събраните по делото доказателства ,че описаните по горе фактически действия осъществени от ответницата спрямо молителката попадат в обхвата на понятието домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал.1 предл. 3 –то от ЗЗДН. Съдът изцяло дава вяра на данните в молбата депозирана в РС Пазарджик на 12.1.2017г. във връзка с упражнено В.Х.Ш. психическо и физическо насилие на 29.12.2016г. от страна на Н.Ц.П., с оглед на събраните по делото доказателства.

Воден от горното съдът счита, че е осъществен състава на чл. 2 от ЗЗСДН, поради което са налице и предпоставките за уважаване на молбата с налагане на исканите ограничителни мерки по чл. 5, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 от ЗЗДН – за срок от дванадесет месеца.

Следва да бъде и указано, че при неизпълнение заповедта на съда, полицейските органи, констатирали нарушението, ще го задържат и ще уведомят прокуратурата за това.

При този изход на процеса, и на основание чл. 11 ал. 2 от ЗЗДН, ответницата следва да бъде осъден да заплати и държавна такса в размер на 50 лв. общо по сметка на Пазарджишкия РС.

Воден от горните мотиви на основание чл. 15 и чл. 16, във връзка с чл. 5, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДН, съдът

Р Е Ш И:

ПОСТАНОВЯВА мярка за закрила на основание чл. 5, ал.1 от Закона за защита срещу домашното насилие, както следва:

ЗАДЪЛЖАВА Н.Ц.П., ЕГН: ********** *** да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на В.Х.Ш., ЕГН: ********** *** за срок от дванадесет месеца.

ОТСТРАНЯВА Н.Ц.П., ЕГН: ********** *** от съвместно обитаваното с В.Х.Ш., ЕГН: ********** *** жилище, находящо се на адрес: с. С., общ.Белово, ул."Тридесет и втора"№2 за срок от дванадесет месеца.

ЗАБРАНЯВА на Н.Ц.П., ЕГН: ********** *** да приближава В.Х.Ш., ЕГН: **********, жилището, местоработата й местата за социални контакти и отдих на последната за срок от дванадесет месеца.

НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, Н.Ц.П., ЕГН: ********** *** да ГЛОБА в размер на 200 лв.

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за постановената мярка за закрила.

ЗАПОВЕДТА на основание чл.21, ал.1 от ЗЗДН подлежи на НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ от органите на полицията, за което да се изпрати служебно заверен препис от същата на ОД Полиция Пазарджик.

ЗАПОВЕДТА и решението, на осн. чл.16 ал.3 от ЗЗДН, да се връчи и изпълнява от полицейските органи по местоживеене на молителката и на ответницата.

В СЛУЧАЙ НА НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на Н.Ц.П., ЕГН: ********** *** да бъде задържана незабавно на основание чл.21 ал.3 от ЗЗДН, за което да бъде уведомена прокуратурата.

ОСЪЖДА на основание чл.11 ал.2 от Закона срещу домашното насилие, Н.Ц.П., ЕГН: ********** *** да заплати по сметка на Пазарджишкия РС държавна такса в размер на 50.00 лв.

Решението може да се обжалва пред ПзОС в едноседмичен дневен срок от днес за страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	120
Дата:	22 февруари 2017 г. (в сила от 28 март 2017 г.)
Съдия:	Майа Иванова Попова

Дело:	20175220100115
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	12 януари 2017 г.

Решение по дело №115/2017 на Районен съд - Пазарджик

Съдържание на акта

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А