№ 392
гр. К., 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Аксиния Б. Атанасова
при участието на секретаря М. Г. Г.
като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело №
20241850100324 по описа за 2024 година
Образувано е по предявен от ищцата М. Г. Г., ЕГН ********** от гр. К.,
чрез адв. Х. Н. – САК против „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД, ЕИК :
******, със седалище и адрес на управление : гр. С., представлявано от К.К.,
В.И.Т. и Д.К.Д. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124
ал. 1 от ГПК.
В исковата молба ищцата твърди, че е наследница на Г.Т.В., ЕГН
********** – бивш жител на гр. К., като същият е починал на ***** г., Акт за
смърт № 0891 / 05.08.2013 г. издаден от Община К.. Същата сочи още, че баща
й е бил собственик на имот, находящ се в землището на гр. К., като същият е с
партида кл. № 300115779590 – по договор за продажба на ел. енергия с
ответника / бившо „ЧЕЗ Електро България“ ЕАД /. Същата твърди, че през
2012 г. заради задължения по партидата ел. енергия била изключена, като е
бил свален и обслужващият електромер. От тогава до подаването на ИМ ел.
енергия не е пускана и за ищцата не е ясно как се е натрупала същата.
Ищцата сочи още, че не дължи посочените в ИМ сума – 9 196.38 лева,
тъй като е настъпила пет годишна давност по отношение на вземането на
основание чл. 110 от ЗЗД. Също така твърди, че е изтекъл и краткият
тригодишен давностен срок, касаещ периодичните плащания.
1
С оглед на гореизложеното ищцата моли съдът да постанови решение, с
което да признае за установено, че ищцата М. Г. Г., ЕГН ********** не дължи
на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД, ЕИК : ****** сумата в общ размер
от 9 196.38 лева, от които : 3 831.20 лева – главница и 5 365.18 лева – лихва, за
периода от 12.10.2012 г. до 15.04.2024 г. – датата на подаване на ИМ, поради
настъпила погасителна давност. Претендират се и направените по делото
разноски.
Ищцата редовно призована не се явява, вместо нея се явява адв. Н. – САК,
който поддържа така предявения иск и моли съдът да постанови решение, с
което да уважи същия. Претендират се разноски / не представен списък по чл.
80 от ГПК, но са посочени разноските в с. з. /.
Ответникът редовно призован, не изпраща представител, но е депозирал
молба вх. № 5750 / 11.10.2024 г., с която моли да се даде ход на делото в тяхно
отсъствие, заявява, че поддържа така депозирания отговор и моли съдът да
постанови решение, с което да отхвърли така предявените искове, които се
дължат като естествено задължение.
Районен съд – гр. К., като взе предвид доводите на страните, прецени
събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за
установено следното от фактическа страна :
Не е спорно по делото обстоятелството, че ищцата е наследница на
Г.Т.В., ЕГН **********, починал на ***** г., Акт за смърт № 0891 / ***** г.,
както и обстоятелството, че същият е бил потребител за електроснабден имот
с административен адрес : гр. К., с договорна сметка / клиентски номер /
даден на клиента : *****, а ответникът - „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД
/ с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ ЕАД / е бил доставчик
на ел. енергията за обекта.
Видно от приложеното като доказателство писмо изх. № ********** /
05.10.2020 г. е видно, че ответникът е поканил ищцата в 30 – дневен срок от
получаването на писмото да посети удобен за нея център за обслужване на
клиенти, за заявяване на услугата „Преригистрация на потребител“ за
посочения от нея адрес.
Съгласно приложената справка, след постъпило заявление от адв. Н. –
САК е установено, че лицето Г.Т.В., клиентски номер : ***** има неплатени
задължения към ответника, а именно : 3 831.20 – главница и 5 365.18 лева –
лихви, общо – 9 196. 38 лева.
2
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
изводи от правна страна :
Предмет на производството по делото е отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК за признаване за установено
между страните, че ищцата М. Г. Г., ЕГН ********** / като наследник на
Г.Т.В., ЕГН **********, починал на ***** г., Акт за смърт № 0891 / ***** г. /
не дължи на ответника „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД / с предишно
наименование „ЧЕЗ Електро България“ ЕАД / сумата в размер на 9 196.38 /
девет хиляди сто деветдесет и шест лева и тридесет и осем стотинки / лева, от
които : 3 831.20 лева – главница и 5 365.18 лева – лихва, за периода от
12.10.2012 г. до 15.04.2024 г. – датата на подаване на ИМ от дължимите суми
за ел. енергия по партида с клиентски номер : ***** за недвижим имот,
находящ се в гр. К..
Ответната страна е релевирала възражения към твърденията, че вземанията
са погасени по давност, тъй като същите са естествено дължими и за тях са
издадени и фактури / към делото са приложени от ответника 5 броя фактури /.
В писмения отговор / във вид на таблица / е приложена подробна справка за
дължимите суми от наследодателя на ищцата и издадените фактури, за
периода от 11.06.2008 г. до 30.09.2011 г., както и за дължимите лихви.
Настоящият съдебен състав намира така заявените оспорвания за
неоснователни. Противно на твърденията на ответника, предявяването на
отрицателен установителен иск не противоречи на предвидената в чл. 118 ЗЗД
възможност за надлежно изпълнение на едно задължение и след изтичането на
погасителната давност. В този случай изпълнението на т. нар. „естествено“
задължение е в зависимост от волята на длъжника, като при позоваване от
негова страна на изтеклата погасителна давност принудително изпълнение би
било незаконосъобразно. Предмет на предявения иск в случая не е
съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или
несъществуването на правото на принудително изпълнение. Установяването
със сила на пресъдено нещо недължимостта на вземане поради изтекла
погасителна давност е изцяло съответно с характера на давността като факт от
правната действителност, преустановяващ правото на кредитора да
претендира принудително изпълнение на погасеното си по давност вземане.
Поради тази причина длъжникът има интерес да предяви отрицателен
3
установителен иск за недължимост на погасени по давност вземания винаги,
когато неговият кредитор претендира същите като дължими. Следователно,
предпоставка за допустимост на тази искова претенция е наличието на
извънсъдебна претенция, отправена до ищеца от страна на ответника, за
заплащане на процесната сума. В случая по делото са представени
доказателства / справка до РС – К. изх. № ********** – 1 / 26.09.2023 г. за
неплатени задължения от Г.Т.В., клиентски номер : ***** за обект : гр. К. – л.
11, издадени фактури и др. /, видно от които ответника „ЕЛЕКТРОХОЛД
ПРОДАЖБИ“ ЕАД / с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ ЕАД
/, счита процесните вземания за дължими от ищцата. Това обстоятелство
обуславя допустимостта на предявения иск, като в тази връзка неоснователно
и недоказано се явява възражението, че предявяването на същия представлява
злоупотреба с права. При наличие на извънсъдебна претенция, насочена от
ответника, в качеството му на кредитор, към ищеца, в качеството му на
длъжник, последният разполага с гарантираната от закона възможност да
установи недължимостта на претендираните вземания, поради погасяването
им по давност. Индивидуализирането на вземанията, обемът на търсената
защита и начинът, по който длъжникът избира да осъществи същата, е
обусловено от неговата воля как да реализира правото си на иск, поради което
предявяването на множество отделни искове между същите страни с
идентичен предмет, различаващи се единствено в периода на процесните
вземания, само по себе си не може да бъде категоризирано като злоупотреба с
права, съответно – да обуслови недопустимост на претенцията. Предвид
изложеното, предявеният иск за установяване недължимост на вземане поради
погасяването му по давност е принципно допустимо и следва да бъде
разгледано по същество.
В производство по предявен отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът следва да докаже фактите, от които
произтича правния му интерес, а в тежест на ответника е установяването при
условията на пълно и главно доказване на фактическите обстоятелства, от
които произтича отричаното право. Съгласно принципа за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, всяка страна носи тежестта да докаже
фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици, съгласно
разпоредбата на чл. 154 ГПК. При предявен отрицателен установителен иск за
недължимост на определена сума, какъвто е настоящият казус, кредиторът -
4
ответник по иска трябва да докаже фактите, от които произтича вземането, а
длъжникът - ищец – релевираните възражения за недължимост на същото,
поради което именно ответникът по отрицателния установителен иск следва
да докаже, че вземането е възникнало и съществува. В този смисъл е и
константната практика на върховната съдебна инстанция (вж. Решение № 240
от 15.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1438/2011 г., III г. о.; Решение № 173 от
12.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 901/2009 г., I т. о., ТК; Решение № 22 от
27.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5260/2013 г., II г. о., ГК). Съгласно чл. 111, б.
„в“, вр. чл. 114, ал. 1 ЗЗД, вземанията за периодични плащания се погасяват по
давност с изтичането на тригодишен срок от настъпването на тяхната
изискуемост. В Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г., постановено по
тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания”
по смисъла на чл. 111, б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи
се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Предвид така дадените от върховната съдебна инстанция
тълкувателни разяснения, следва да се приеме, че вземанията за заплащане
цената на доставената в имота ел. енергия представляват именно периодични
плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, съответно – се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок. Изложеното води до извод, че
процесните вземания за сумите от 3 831.20 лева – главница и 5 365.18 лева –
лихва, за периода от 12.10.2012 г. до 15.04.2024 г. са погасени по давност,
изтекла преди датата на подаване на разглежданата в настоящото
производство искова молба.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /
каквото е процесното за главница /, давността тече от деня на падежа.
Следователно задължението на ищеца за заплащане на стойността на
доставената ел. енергия е възникнало като срочно – както вече бе отбелязано
според общите условия месечните суми за ел.енергия са били дължими в 30 -
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. По делото липсват
доказателства за спиране течението на давността или за прекъсването, поради
което погасени по давност са всички месечни вземания, чиято изискуемост е
5
настъпила преди повече от три години назад от датата на предявяване на
исковата молба – 15.04.2024 г., т.е. преди 15.04.2021 г., а такова е процесното
задължение за заплащане на главница в размер на 3 831.20 лева за доставена
ел.енергия за периода от 24.06.2008 г. до 12.10.2011 г.
На основание чл.119 от ЗЗД поради погасяване на главното вземане
следва да се считат погасени поради изтекла давност и вземанията за законна
лихва върху главницата, поради което и сумата от 5 365.18 лева
представляваща лихва / с правно основание чл. 86 от ЗЗД / също е погасена по
давност.
Също така с оглед разпоредата на чл. 110 от ЗЗД : „С изтичане на
петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок“, а съответно задълженията на наследодателя на ищцата
и издадените фактури са за периода от 11.06.2008 г. до 30.09.2011 г.
Съдът намира, че преди да изтече погасителната давност ответникът е
следвало да предприеме действия, за да си събере дължимите суми.
Следователно предявеният отрицателен установителен иск по чл.124,
ал.1 ГПК е основателен и доказан и следва да бъде уважен до сумата от
9 196.38 / девет хиляди сто деветдесет и шест лева и тридесет и осем стотинки
/ лева, от които : 3 831.20 лева – главница и 5 365.18 лева – лихва, за периода
от 12.10.2012 г. до 15.04.2024 г. – датата на подаване на ИМ.
Относно разноските :
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените по делото разноски, а именно :
сумата в размер на 367.86 / триста шестдесет и седем лева и осемдесет и шест
стотинки / лева – заплатена ДТ и 1 000.00 / хиляда / лева – адвокатско
възнаграждение, въпреки направеното възражение за прекомерност от страна
на ответника, съдът намира, че възнаграждението отговаря на чл. 7 ал. 2 т. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от изложеното Районен съд – гр. К., II - ри състав
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.
Г. Г., ЕГН ********** от гр. К. не дължи на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“
ЕАД, ЕИК : ******, със седалище и адрес на управление : гр. С.,
представлявано от К.К., В.И.Т. и Д.К.Д. вземане в размер на 9 196.38 / девет
хиляди сто деветдесет и шест лева и тридесет и осем стотинки / лева, от които
: 3 831.20 лева – главница и 5 365.18 лева – лихва, за периода от 12.10.2012 г.
до 15.04.2024 г. – датата на подаване на ИМ, поради погасяването по давност,
съгласно чл.111, б. „в“ от ЗЗД
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД, ЕИК : ******, със
седалище и адрес на управление : гр. С., представлявано от К.К., В.И.Т. и
Д.К.Д. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на М. Г. Г., ЕГН
********** от гр. К. направените по делото разноски, а именно : сумата в
размер на 367.86 / триста шестдесет и седем лева и осемдесет и шест стотинки
/ лева – заплатена ДТ и 1 000.00 / хиляда / лева – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
7