Решение по дело №268/2023 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 744
Дата: 29 юни 2023 г. (в сила от 8 август 2023 г.)
Съдия: Мария Ненова
Дело: 20235220100268
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 744
гр. Пазарджик, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря С.ка Миладинова
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20235220100268 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 34, ал. 1 от ЗС – делба, първа фаза.
Ищцата В. Е. Ш. чрез пълномощника си адвокат Х. твърди, че с
ответника С. Д. К. са бивши съпрузи, сключили граждански брак на
09.07.2005 г. Бракът им бил прекратен с влязло в сила решение по гр.д. №
453/2017 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. По време на брака
съпрузите придобили в режим на СИО следния недвижим имот:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.501.423.1.2,
представляващ жилище (апартамент) № 2, находящ се на етаж втори и трети в
сграда № 1, цялата разполагаща с 3 надземни етажа, построена в поземлен
имот с идентификатор 55155.501.423, с административен адрес: гр.
Пазарджик, ул. „*****, като жилището разполага с две нива с площ съответно
104.46 кв.м. за първото (етаж втори от сградата) и 110.28 кв.м. за второто
ниво (етаж трети от сградата), ведно с ½ идеална част от поземлен имот с
идентификатор 55155.501.423 по КККР на гр. Пазарджик, с адрес на имота:
гр. Пазарджик, ул. “*******, целият с площ от 360 кв.м. по документ за
собственост, съответно 359 кв.м. по кадастрална скица, при съседи на
поземления имот: 55155.501.9514, 55155.501.421, 55155.501.419.
55155.501.1432, 55155.501.424. Правото на собственост върху дворното място
– ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор 55155.501.423, било
придобито възмездно с нотариален акт № 113, т. ІХ, н.д. № 1577/2009 г. на
Служба по вписванията – Пазарджик (нотариален акт № 75, т. ІІІ, рег. №
3964, нот.д. № 418/2009 г. на нотариус рег. № 423). Жилището било
1
построено по време на брака между страните въз основа на учредено право на
строеж с нотариален акт № 114, т. ІХ, н.д. № 1578/2009 г. на Служба по
вписванията – Пазарджик (нотариален акт № 74, т. ІІІ, нот.д. № 417/2009 г. на
нотариус с рег. № 423). За самостоятелния обект бил издаден констативен
нотариален акт за собственост № 5, т. ІІІ, н.д. № 298/2010 г. на Служба по
вписванията – Пазарджик (нотариален акт № 89, том I, рег. № 1452, нот.д. №
82/2010 г. по описа на нотариус А. И., рег. № 423). От момента на
фактическата раздяла на страните, предхождаща датата на постановяване на
решението за прекратяване на брака им, имотът се ползвал изцяло от
ответника. По време на брака страните придобили по възмезден начин и лек
автомобил марка Мерцедес, рег. № РА*****КА, което от момента на
прекратяване на брака им също се ползвал само от ответника. Дяловете на
страните в правото на собственост върху вещите били равни – по ½ идеална
част за всеки от тях. Страните не можели доброволно да поделят описаните
вещи, поради което формулира искане за допускане и извършване на съдебна
делба на тези имущества при посочените квоти.
Поради обстоятелството, че вещите се ползвали изцяло от ответника, на
основание чл. 344, ал. 2 от ГПК моли да бъдат определени сумите, които
ответникът следва да заплаща на ищцата срещу ползването на притежаваните
от нея идеални части в съсобствеността до окончателното извършване на
делбата.
Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът С. Д. К. чрез пълномощника
си адвокат О. намира иска за допустим. Признава, че с ищцата са бивши
съпрузи, придобили по време на брака в режим на СИО описаните в исковата
молба недвижим имот и МПС, като след прекратяване на брака
имуществената общност била трансформирана в обикновена съсобственост
при равни квоти. Посочва, че с решението за прекратяване на брака
ползването на вещите било предоставено на ответника до ликвидиране на
съсобствеността между страните, като била определена и дължимата от
ответника на ищцата месечна наемна цена за ползването на всяка от вещите –
290 лв. за недвижимия имот и 30 лв. за лекия автомобил. Страните изрично се
съгласили тези наемни цени да бъдат валидни и да ги обвързват до
прекратяване на съсобствеността върху вещите. Така определените суми били
заплащани от ответника редовно от 2017 г. до настоящия момент. Изразява
желание за доброволно и извънсъдебно уреждане на отношенията между
страните, в която насока били инициирани преговори. Моли за отхвърляне
като неоснователно на искането по чл. 344, ал. 2 от ГПК, тъй като по въпроса
за разпределяне на ползването и дължимата наемна цена имало произнасяне
на Районен съд – Пазарджик.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Страните са бивши съпрузи, сключили граждански брак на 09.07.2005
2
г., прекратен с развод по взаимно съгласие с решение по гр.д. № 453/2017 г.
по описа на Районен съд – Пазарджик.
На 29.05.2009 г. с договор за покупко-продажба на недвижим имот, за
който е съставен нотариален акт № 75, т. ІІІ, рег. № 3964, нот.д. № 418/2009 г.
по описа на нотариус А. И., вписан в Служба по вписванията – Пазарджик с
вх.рег. № 2608/29.05.2009 г., акт № 113, т. ІХ, н.д. № 1577/2009 г., С. Д. К. е
закупил ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор 55155.501.423 по
КККР на гр. Пазарджик, одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо
поземления имот – Заповед № КД-14-13-119/26.01.2009 г. на началника на
СГКК Пазарджик, с адрес на поземления имот: гр. Пазарджик, п.к. 4400, ул.
„*******, целият с площ от 360 кв.м., с трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: за ниско застрояване
(до 10 метра), при съседи: 55155.501.9514, 55155.501.421, 55155.501.419,
55155.501.1432, 55155.501.424.
На същата дата с нотариален акт № 74, т. ІІІ, рег. № 3963, нот.д. №
417/2009 г. по описа на нотариус А. И., вписан в Службата по вписванията –
гр. Пазарджик с вх.рег. № 2609/29.05.2009 г., акт № 114, т. IX, н.д. №
1578/2009 г., в полза на С. Д. К. е учредено право на строеж за построяването
и надстрояването, съгласно архитектурен проект на втори жилищен етаж с
площ от 104.46 кв.м. и на трети етаж с площ от 110.28 кв.м. на
съществуващата в поземлен имот с идентификатор 55155.501.423 по КККР на
гр. Пазарджик едноетажна жилищна сграда с идентификатор 55155.501.423.1
със застроена площ от 83 кв.м.
На 19.02.2010 г. с нотариален акт № 89, том I, рег. № 1452, нот.д. №
82/2010 г. по описа на нотариус А. И., вписан в Службата по вписванията – гр.
Пазарджик с вх.рег. № 653/19.02.2010 г., акт № 5, т. III, н.д. № 298/2010 г., С.
Д. К. и В. Е. К.а са признати за собственици на основание учредено право на
строеж на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 55155.501.423.1.2 по КККР на гр. Пазарджик, одобрени със
Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с
адрес на имота: гр. Пазарджик, п.к. 4400, ул. „*******, *******, който
самостоятелен обект се намира в сграда № 1, състояща се от три надземни
етажа – от 1 до 3 включително, разположена в поземлен имот с
идентификатор 55155.501.423, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта: 2 – ниво 1 с площ по документ
104.46 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
няма, под обекта: 55155.501.432.1.1, над обекта: няма и ниво 2 с площ по
документ 110.28 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: няма, ведно с припадащите
се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото, в което е построена сградата.
По време на брака страните са придобили и правото на собственост
3
върху лек автомобил марка Мерцедес, модел Е 250 ЦДИ с рег. № РА*****КА,
рама № WDD2122031A447891, № на двигател: 6519243059302, дата на първа
регистрация 13.04.2011 г.
Средномесечният пазарен наем на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 55155.501.423.1.2, ведно с ½ идеална част от поземлен имот с
идентификатор 55155.501.423 съгласно приетото по делото заключение на
съдебно-икономическата експертиза е в размер на 620 лв.
Средномесечният пазарен наем на лек автомобил марка Мерцедес с рег.
№ РА*****КА съгласно приетото по делото заключение на съдебната авто-
оценъчна експертиза е в размер на 236.45 лв.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Предмет на делото е иск по чл. 34, ал. 1 от ЗС за делба на съсобствени
движими и недвижими имоти.
Основателността на иска предполага наличие на съсобственост между
страните върху делбените имоти на посоченото в исковата молба правно
основание, съществуване на имотите, предмет на делба, към момента на
приключване на устните състезания и годност на същите да бъдат обект на
съдебна делба. Тези правнорелевантни факти следва да бъдат установени по
делото при условията на пълно и главно доказване, като тежестта за това е на
ищеца.
Страните не спорят, а и се установява от писмените доказателства по
делото, че по време на сключения помежду им граждански брак са придобили
на основание договор за покупко-продажба собствеността върху ½ идеална
част от поземлен имот с идентификатор 55155.501.423, реализирали са право
на строеж върху същия поземлен имот, с което са придобили собствеността
върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.501.423.1.21, и са
придобили собствеността върху лек автомобил Мерцедес с рег. №
РА*****КА. Вещните права са придобити по време на брака при презумпция
за съвместен принос по чл. 21, ал. 3 от СК, с оглед на което на основание чл.
21, ал. 1 от СК същите са принадлежали общо на двамата съпрузи в режим на
СИО. С прекратяване на брака с развод имуществената общност се е
трансформирала в обикновена съсобственост и съгласно чл. 28 от СК всеки
от съпрузите е придобил по ½ идеална част от вещните права. Делбените
имоти съществуват към момента на приключване на устните състезания и
съставляват годен обект за съдебна делба, поради което следва да бъдат
допуснати до делба между страните при посочените квоти.
Ищцата е направила искане по чл. 344, ал. 2 от ГПК за определяне на
дължимите от ответника суми за ползване на делбените имоти.
Искането е допустимо, макар с решението за допускане на развод да е
утвърдено споразумение по чл. 51 от СК относно дължимите на ищцата суми
за ползване на имотите от ответника, доколкото в т. 9 от споразумението
4
страните са уговорили, че при промяна на обстоятелствата, които налагат
предоговаряне на клаузите относно наема на семейното жилище и ползването
на лекия автомобил, всяка от страните има право да реализира правата си по
съдебен ред, ако не бъде постигано съгласие за изменение на клаузите, т.е.
страните са допуснали възможност за предоговаряне на първоначалните
уговорки, а при невъзможност – за изменението им по съдебен ред.
По реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК съдът постановява кой от съделителите
от кои от делбените имоти ще се ползва до окончателното извършване на
делбата или какви суми ще следва да бъдат заплащани между съделителите
срещу ползването, като по този начин се извършва привременно
разпределение на ползването на имотите, предмет на делбата, до приключване
на делбеното производство. Така определените суми, които следва да бъдат
заплащани между съделителите по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК, уреждат
отношенията им по повод ползването само по време на висящността на
делбеното производство и имат характер на привременна мярка досежно
ползването. Съдебният акт, постановен по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК, има
действие и значение само за делбеното производство и с него съответната
привременна мярка може да бъде постановена само занапред във времето – от
момента на влизане на постановения по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК акт в
сила, до окончателното приключване на делбеното производство.
Страните не спорят, че имотите, предмет на съдебна делба, се ползват
единствено от ответника С. Д. К. съгласно утвърденото от съда споразумение
по гр.д. № 453/2017 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. Следователно
същият дължи на ищцата заплащане на средномесечния им пазарен наем
съобразно дела й в съсобствеността в размерите, установени по делото с
експертните заключения, както следва: за недвижимия имот – 310 лв. (½ от
620 лв.), а за лекия автомобил 118.23 лв. (½ от 236.45 лв.), считано от датата
на влизане в сила на акта по чл. 344, ал. 2 от ГПК до приключване на
съдебната делба с влязло в сила решение за извършване на делбата.
Така мотивиран и на основание чл. 344, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 235, ал.
2 от ГПК Районен съд – Пазарджик
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл. 344, ал. 1 от ГПК извършване на съдебна
делба между В. Е. Ш., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. Пазарджик, ул.
„*******, офис ** и С. Д. К., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „*******
на следните недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 55155.501.423.1.2 по КККР на гр. Пазарджик, одобрени със
Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с
адрес на имота: гр. Пазарджик, п.к. 4400, ул. „*******, *******, който
самостоятелен обект се намира в сграда № 1, състояща се от три надземни
етажа – от 1 до 3 включително, разположена в поземлен имот с
5
идентификатор 55155.501.423, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта: 2 – ниво 1 с площ 104.46 кв.м., при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта:
55155.501.432.1.1, над обекта: няма и ниво 2 с площ 110.28 кв.м., при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над
обекта: няма, ведно с припадащите се идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата,
ведно с ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор 55155.501.423 по
КККР на гр. Пазарджик, одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо
поземления имот – Заповед № КД-14-13-119/26.01.2009 г. на началника на
СГКК Пазарджик, с адрес на поземления имот: гр. Пазарджик, п.к. 4400, ул.
„*******, целият с площ от 360 кв.м. по документ за собственост, съответно
359 кв.м. по кадастрална скица, с трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, с начин на трайно ползване: за ниско застрояване (до 10
метра), при съседи: 55155.501.9514, 55155.501.421, 55155.501.419,
55155.501.1432, 55155.501.424, както и на следната движима вещ: лек
автомобил марка Мерцедес, модел Е 250 ЦДИ с рег. № РА*****КА, рама №
WDD2122031A447891, № на двигател: 6519243059302, дата на първа
регистрация 13.04.2011 г., намираща се в държане на С. Д. К., при квоти по ½
идеална част за всеки от съсобствениците.
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК С. Д. К., ЕГН **********
от гр. Пазарджик, ул. „******* да заплаща на В. Е. Ш., ЕГН ********** със
съдебен адрес: гр. Пазарджик, ул. „*******, офис ** сума в размер на 310 лв.
месечно за ползването на притежаваната от В. Е. Ш. ½ идеална част от
допуснатия до делба недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 55155.501.423.1.2, ведно с ½ идеална част от
поземлен имот с идентификатор 55155.501.423, както и сума в размер 118.23
лв. месечно за ползването на притежаваната от В. Е. Ш. ½ идеална част от
допуснатия до делба лек автомобил марка Мерцедес с рег. № РА*****КА,
считано от влизане в сила на акта по чл. 344, ал. 2 от ГПК до приключване на
съдебната делба с влизане в сила на решението за извършване на делбата.
Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му.
В частта по чл. 344, ал. 2 от ГПК решението, имащо характер на
определение, може да се изменя от настоящия съд и да се обжалва от
страните с частна жалба пред Окръжен съд – Пазарджик в едноседмичен срок
от съобщаването му.
След влизане в сила на решението делото да се докладва за
продължаване на делбеното производство.
Препис от решението да се връчи на страните чрез пълномощниците им.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6
7