№ 1383
гр. София, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на девети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно гражданско
дело № 20221100505030 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 437, ал. 4 от ГПК.
Образувано е по жалба на Р. СТ. П. чрез М.Я. срещу постановление
/именувано разпореждане/ от 22.03.2022 г. по изп. д. № 5258/2011г. по описа
на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 и район на действие Софийски градски съд, с което
съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство на
основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, а именно неизвършване на изпълнителни
действия за периода 29.11.2012г. – 30.06.2015г.
В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на постановлението
от 22.03.2022 г. Посочено е че съгласно т. 10 от ТР 2/26.06.2015г. по ТД
№2/2013г. на ОСГТК на ВКС когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години изпълнителното
производство се прекратява по силата на закона. Счита че за процесния
период 29.11.2012г. – 30.06.2015г. доколкото не са поискани изпълнителни
изпълнителни действия същото е прекратено по силата на закона.
Препис от жалбата е връчен на взискателя „К.И.И. БГ“ ЕАД, който в
писмени възражения е застъпил, че същата е неоснователна.
В мотивите си съдебният изпълнител поддържа, че не са налице
условията по чл. 433, т. 8 ГПК, тъй като са поискани и извършени
изпълнителни действия през периоди, по-кратки от 2 години, а в процесния
период - между 29.11.2012г. – 30.06.2015г. по делото са постъпвали
множество плащания от трети лица по наложени запори, които представляват
изпълнителни действия, годни да прекъснат срока по чл. 433, т. 8 ГПК.
Въззивният съд намира следното:
Процесното изпълнително производство е образувано по молба на
„БНП П.П.Ф.“ ЕАД за събиране на съдебно установени вземания срещу
1
длъжника Р. СТ. П.. Изпълнителният лист, приложен към молбата, е издаден
въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение. Молбата за образуване на
изпълнителното производство е входирана при съдебния изпълнител на
14.07.2011г.
Спорен по делото е въпросът поискани ли са, съответно - извършвани ли
са изпълнителни в периода 29.11.2012г. – 30.06.2015г.
Установява се от приложеното изпълнително производство, че в
посочения период по сметка на съдебния изпълнител са постъпвали суми от
ЕТ „П. – Й.М.“ въз основа наложеният с разпореждане от със 29.11.2012 г.
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Видно от представените
извлечения от сметката на ЧСИ и направени отбелязвания на изпълнителния
лист, в периода 29.11.2012г. – 30.06.2015г. са постъпили две плащания
плащания от третото лице на дати 19.08.2013г. и 17.04.2014г., които са
преведени на взискателя след удържане на таксите по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Постъпването на парични суми от трети задължени лица представлява
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, което
прекъсва течението на срока по чл. 433, т. 8 ГПК - така мотивите към т. 10 на
С ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години. С ТР № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС е разяснено, че прекратяването на изпълнителното
производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правнорелевантни факти. Прието е още, че прекъсващо течението на срока е
"предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица." Видно от
изпълнителното дело, в процесния период 29.11.2012г. – 30.06.2015г.са
постъпвали плащания от трети лица, поискано е изпълнително действие и е
насрочено такова. Периодите между постъпилите плащания от трети лица,
поисканото и осъщественото изпълнително действие, са в срокове, по-кратки
от изискуемия по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Ето защо съдът приема, че с
постъпилите плащания от трето лице прекъснато течението на преклузивния
срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като считано от всяко от посочените действия
е започнал да тече нов срок, който към постановяване на обжалвания акт не е
изтекъл. По тези съображения следва да се приеме, че не е настъпило
прекратителното основание по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
2
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление /именувано разпореждане/ от
22.03.2022 г. по изп. д. № 5258/2011г. по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3