Р Е Ш Е Н И Е
№260070/14.8.2023г.
гр.
В.
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети октомври, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
При участието на секретаря
Олга Желязкова, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2176 по описа на
Варненски районен съд за 2018 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е образувано въз основа на искова молба вх. № 10571/ 14.02.2018 год. от П.Д.М., ЕГН: **********, с
адрес ***, Р.К.П., ЕГН: **********, с адрес ***, заместен в хода на процеса от Т.Г.П. и И.Р.П. и „В.к.“ ЕООД,
ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление *** срещу С.Н.П., ЕГН: **********, с адрес ***, А.С.С., ЕГН: **********,
с адрес ***, Б.П.Н., с адрес ***, С.Б.Н., с адрес ***, М.Я.Ч., с адрес ***, Е.Г.С.,
с адрес ***, Б.Г.Ч., с адрес ***, С.Й.Г., с адрес ***, Л.Р.А., с адрес ***, А.Р.Д.,
с адрес ***, А.Д.Д., с адрес ***, Р.Е.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, Д.К.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, ж. к. „Д.“
3, ет. 13, ап. 63, Т.К.Ч., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:*** 20, Д.В.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, М.Х.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, Р.Х.Д., ЕГН **********, с
адрес: *** с искане до съда да постанови решение, с което да допусне и извърши
делба на недвижим имот с идентификатор № ****, находящ се в гр. В. , ул. „Ф.“ 6,
с площ по документ за собственост от 611 кв. м., а по
скица – 568 кв. м., с номер по прехдоден план 563, 570, 571, кв. 47а по плана на 16- ти м. р. на гр. В. ,
при граници . имоти с ид. № ***, № ***, № ***, № ***,
№ ***.
В исковата молба
се твърди, че въз основа на съдебна спогодба и последващи правни сделки, към
27.02.2009 год., П.Д.М. се легитимира като собственик
на 140 кв. м. от УПИ № ІІ – 563, кв. 47а по плана на 16- ти м. р. на гр. В. . По силата на
извършена продажба от синдика на „Дом“ ООД (в
несъстоятелност), „В.к.“ ЕООД придобива собствеността по
отношение на 60 кв. м. ид. ч. от същия имот. Въз основа на съдебна
спогодба, договор за дарение и замяна, Р.К.П. и П.Д.М. се легитимират като
собственици на УПИ № І – 571, в кв. 47а по плана на
16- ти м. р. на гр. В. , ведно с изградената в
същия едноетажна жилищна сграда – западна половина от сграда – близнак,
находяща се в гр. В. , ул. „К.“
№ 13, с вход от към бул. „В. В. “ № 4, състояща се от
входно антре, две стаи, избено помещение и външен тоалет. Въз
основа на прехвърлителни сделки по НА № 5/ 1986 год. и
№ 6/ 1986 год. А.Н. А. и С.Н.А. се легимират като собственици
на по 1/ 4 ид. ч. от имот с пл. № 5687, кв. 1133, по плана на 16- ти м.р.
на гр. В. , с площ от 200 кв. м., ведно с построената в имота жилищна сграда. В
последствие А.Н. А. се разпорежда с притежаваните идеални части от този имот в
полза на А.С.С.. С цел извършване на
строителство, така описаните имоти са обединени в един, като новообразуваният
имот съставлява дворно място с идентификатор № **** по КККР на гр. В. , с площ от 568 кв. м. Изпълнителят „Дом“ ЕООД е обявен в несъстоятелност, като строителство в имота
не е реализирано. Процесният имот е част имот със стар пл.
№ 4687, собственост на А.Н. А..Страните не са в състояние на
уредят отношенията си по доброволен начин.
С
допълнителна молба, твърдят, че в обединения имот не е построена сграда, по
отношение на която е приложим режима на етажната собственост, поради което и
земята не е с обслужващо предназначение.
Ответникът – А.С.С., депозира писмен отговор, в срока по чл.
131 ГПК, с които излагат съображения за недопустимост, а
евентуално – и за неоснователност на иска за делба. Оспорва твърдението
на ищците за извършено обединяване на имотите, във връзка с реализиране на
съвместно строителство, като оспорва и че в полза на „Дом“ ООД е учредено право
на строеж срещу предоставяне на жилища. Възразява по отношение на наличие на
съсобственост с ищеца „В.к.“ ЕООД,
като релевира възражение за нищожност на договорите от 27.02.2009 год. и 04.05.2016 год., от който дружеството черпи права, поради
противоречие със закона и накърняване на добрите нрави. От
друга страна, намира, договорите за нищожни, до колкото същите са сключени в
противоречие с нормата на чл. 33, ал. 1 ЗС. В тази връзка сочи, че към датата на сключването му,
„Дом“ ООД не е притежавало вещни права върху имота. Оспорва размера на квотите, притежавани от всяка от страните, а
също и възразява, че по отношение на процесния имот е приложимо ограничението
на чл. 38, ал. 3 ЗС. Твърди, че заедно със втория ответник притежава 200/ 568 кв.
м. ид. ч. от имота. На следващо място – намира иска за делба за лишен от основание,
поради невъзможността от отделяне на самостоятелен обект, който да отговаря на
правилата на ЗУТ.
В
съдебно заседание ответникът А.С., чрез процесуалния си представител, релевира
възражение за изтекла в нейна полза придобивна давност в периода 1975 г. - 1985
г., чрез присъединяване към нейното владението на нейните праводатели, в
условия на евентуалност, в периода от 1977 г. до 1987 г. В тази връзка излага,
че тя и нейните праводатели са владяли целия стар имот, заедно с къщата, от
датата на извършване на делбата през 1977 г. до настоящия момент.
Ответникът
– С.Н.П., депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, с които излагат съображения за недопустимост, а евентуално
– и за неоснователност на иска за делба. Оспорва твърдението на ищците
за извършено обединяване на имотите, във връзка с реализиране на съвместно
строителство, като оспорва и че в полза на „Дом“ ООД е учредено право на строеж
срещу предоставяне на жилища. Твърди, че извършеното
обединяване е наложено от общинската администрация, с оглед изискванията на
ЗУТ. Намира иска за делба за лишен от основание,
поради невъзможността от отделяне на самостоятелен обект, който да отговаря на
строителни правила и норми. Възразява по отношение на наличие на
съсобственост с ищеца „В.к.“ ЕООД,
като релевира възражение за нищожност на договорите от 27.02.2009 год. и 04.05.2016 год., от който дружеството черпи права, поради
противоречие със закона и накърняване на добрите нрави. В тази връзка сочи, че
към датата на сключването му, „Дом“ ООД не е
притежавало вещни права върху имота, поради погасяване по давност на правото на
строеж. Оспорва размера на квотите, притежавани от всяка от
страните, а също и че по отношение на процесния имот е приложимо ограничението
на чл. 38, ал. 3 ЗС. Твърди, че заедно с А.С.С. притежава 200/ 568 кв. м. ид. ч. от имота.
Ответникът
– Р.Х.Д., чрез пълномощник, депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който излага съображения за недопустимост на иска за
делба, поради предназначението на имота, а именно – прилежаща част на сградите,
собственост на съделители. Оспорва възникването на
съсобственост по отношение на земята, а също и квотите на страните.
Възразявава срещу твърденията за придобити от ищците права, включително и срещу
наличието на валидно учредено право на строеж в полза на „Дом“
ООД. Позовава се на наследствено правоприемство от А. (Тане) Д. Д.,
чието имущество не е поделено от наследниците, като в подкрепа на тази теза се
позовава на влязло в сила решение, с което на праводателя на първоначалните
ответници е възложен имота по сделки, обективирани в НА № 5/ 1986 г., НА № 6/
1986 г. и НА № 128/ 2015 год. В връзка с последното, въвежда в спорния предмет
възражение за недействителност на посочените сделки, до колкото първите две са
извършени с неподелено наследство на общия наследодател А. (Тане) Д. Д.. Изразазява становище, че дяловото му
участие в съсобствеността е 17/ 568 кв. м. ид. ч.
В
съдебно заседание ответникът Р.Х.Д., чрез процесуалния си представител,
изразява становище за неоснователност на възраженията за придобивна давност,
заявени в настоящото съдебно заседание от съделителите П. и Стаманова, впредвид
липсата на всякакви действия, с които те по някакъв начин биха могли да
отхвърлят и да му противопоставят осъществяването на тяхното владение (т. е
фактическа власт плюс своене на имота). Счита и, че не е налице възможност тези
съделителки да са собственици на имота на две основания едновременно.
Ответникът
– Д.В.Д., чрез особен представител, депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който излага съображения за неоснователност иска за
делба. Оспорва идентичността между процесния имот №
1711 и ПИ 4687. Оспорва възникването на съсобственост между страните, а
също и наличие на права в съсобдствеността за Д.. Отделно от горното, излага съображения за недопустимост на иска за
делба, с оглед предназначението на имота - прилежаща част на сградите,
собственост на съделители. Отправя искане за
отхвърляне на иска.
Съдът, след като взе предвид представените
по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от приобщения протокол от съдебно
заседание, проведено на 24.03.1987 г.,
по гр. д. № 583 по описа на Варненски районен съд за 1987 г., е одобрена
съдебна спогодба, по силата на която: Д. М. Д. и П.Д.М. получат, при равни
квоти, дял първи, а именно: едноетажна жилищна сграда – източна половина на
едноетажната сграда – близнак, с вход към улица „К.“ № 13, състояща се от
външно стълбище, входно антре, стая, кухня, изба, с една избено помещение –
външно влизане, външен тоалет, гараж, с влизане от към ул. „К.“, заедно с 1/ 2
ид. ч. от дворно място, находящо се в гр. В. , ул. „К.“ № 13, цялото с площ от
411 кв. м. , представляващо имот с пл. № 4688, в кв. 1133 по плана на 16- ти
подрайон на гр. В. – горна част, както и
1/ 2 идеална част от дворните подобрения и насаждения; Г. Р. Б. получава в дял
втори, а именно: едноетажна жилищна сграда – западна половина на едноетажната
сграда – близнак, с вход към улица „К.“ № 13, състояща се от входно антре,
обособено като кухненски бокс, две стаи, избено помещение – външно влизане,
външен тоалет, заедно с 1/ 2 ид. ч. от дворно място, находящо се в гр. В. , ул.
„К.“ № 13, цялото с площ от 411 кв. м. , представляващо имот с пл. № 4688, в
кв. 1133 по плана на 16- ти подрайон на гр. В. – горна част, както и 1/ 2 идеална част от
дворните подобрения и насаждения.
Видно от НА № 160, том IV, дело
№ 2461/ 09.07.1987 г., Д. М. Д. и П.Д.М. са признати за собственици, по
наследство и делба, при равни квоти, на следния имот: едноетажна жилищна сграда
– източна половина на едноетажната сграда – близнак, с вход към улица „К.“ №
13, състояща се от външно стълбище, входно антре, стая, кухня, изба, с една
избено помещение – външно влизане, външен тоалет, гараж, с влизане от към ул. „К.“,
заедно с 1/ 2 ид. ч. от дворно място, находящо се в гр. В. , ул. „К.“ № 13,
цялото с площ от 411 кв. м. , представляващо имот с пл. № 4688, в кв. 1133 по
плана на 16- ти подрайон на гр. В. –
горна част, както и 1/ 2 идеална част от дворните подобрения и насаждения.
Видно
от НА № 187, том I, дело № 379 от
17.01.1996 г. (л. 20), Г. Р. Б. дарява на Р.К.П.
следния недвижим имот: ½ ид. ч. от едноетажна жилищна сграда . западна
половина на едноетажна сграда – близнак, находяща се в гр. В. , ул. „К.“ 13, с
вход от към ул. „Т.“ 6 (бивша улица „В. В. “), ведно с ¼ ид. ч. от
дворно място, върху което е построена сградата, образуващо имоти с пл. № 571,
563, кв. 46 по плана на 16 подрайон на гр. В. , цялото с площ от 411 кв. м.,
както и ¼ ид. част от подобренията и насажденията в двора.
Видно от НА № 184, том II, рег.
№ 7436, дело № 474 от 15.11.2000 г., С. К.П.
дарява на Р.К.П. следния недвижим имот, а именно: ½ ид. ч. едноетажна
жилищна сграда . западна половина на едноетажна сграда – близнак, находяща се в
гр. В. , ул. „К.“ 13, с вход от към ул. „Владислав“ 6, ведно с ¼ ид. ч.
от дворно място, върху което е построена сградата, образуващо имоти с пл. №
571, кв. 47а по плана на 16 подрайон на гр. В. , цялото с площ от 411 кв. м.,
както и ¼ ид. част от подобренията и насажденията в двора.
С НА № 101, том IV, рег.
№ 7274, дело № 700 от 18.10.2006 г., Р.К.П. е признат за собственик на поземлен
имот, целият с площ от 205.50 кв. м., съставляващо УПИ № I – 571, в кв. 47 „а“ по плана на 16- ти м. р., с административен адрес гр. В. ,
ул. „Ф.“ № 6.
Видно от НА № 13, том IV, рег.
№ 6532, дело № 622 от 19.09.2006 г., извършена е замяна на недвижими имоти,
както следва: П.Д.М. и Д. М. Д. прехвърлят на Р.К.П. 1/ 2 ид. ч. от УПИ с пл. №
I – 571, кв. 47 „а“ по плана на 16- ти м. р. на гр. В. , с административен
адрес гр. В. , ул. „Ф.“ № 6; Р.К.П. прехвърля на П.Д.М. и Д. М. Д. ½ ид.
ч. от УПИ II – 563, кв. 47 „а“ по плана на 16- ти м. р. на гр. В. , с административен
адрес гр. В. , ул. „Х- К.“ № 13.
Видно от НА № 99, том IV, рег.
№ 7240, дело № 699 от 13.10.2006 г., Д. М. Д. дарява на П.Д.М. ½ ид. ч.
от УПИ II – 563, кв. 47 „а“ по плана на 16- ти м. р. на гр. В. , с административен
адрес гр. В. , ул. „Х- К.“ № 13.
Видно от НА № 37, том I, рег. № 1088,
дело № 35 от 27.02.2009 г., “ДОМ“ ООД прехвърля на П.Д.М.
собственото на дружеството право на строеж на самостоятелен обект в сграда,
която ще бъде изградена в дворно място, цялото с площ от 569 кв. м., находящо
се в гр. В. , район „М.-“, ул. „Ф.“ № 6, съставляващо имот с идентификатор № ****по
кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД – 18- 64/ 16.05.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК, със стар идентификатор пл. № 563, 570 и 571,
кв. 47а. В замяна на прехвърленото П.Д.М. прехвърля на „ДОМ“ ООД само 60 кв. м.
идеални части от общо притежаваните
205.50 кв.м. идеални части от дворно място, цялото с площ от 569 кв. м.,
съставляващо ПИ с ид. № ****, находящо се в гр. В. , ул. „Ф.“ № 6.
Видно от НА № 149, том I, рег. № 884, дело № 131 от
04.05.2016 г., “ДОМ“ ООД (в несъстоятелност)
продава на „Варекс – консулт“ ЕООД, 60 кв. м. ид. части от ПИ с ид. № ****.
Видно от приобщеното на л. 70
удостоверение, законни наследници на З. А.Д.,***, починала на 21.08.1979 г., са
Н. А. Д. (съпруг, починал на 13.11.1992 г.), С.Н.П. (дъщеря), И. Н.С. (дъщеря,
починала на 13.10.2014 г.) и А.Н. А. (син, починал на 17.08.2015 г.).
Законни наследници на И. Н.С. са С. И. С.ов
(съпруг) и А.С.С. (дъщеря).
Законни наследници на А.Н. А. са С.Н.П.
и А.С.С..
От приобщеното на л. 122 и сл.
удостоверение, както и от това на л. 489, се установява следното:
1. Законни наследници на А.Д. ***,
починал на 21.07.1939 г., са М. К. Д. (съпруга), Р. А. Д. (син), Р. А. Д.
(син), Н. А. Д. (син), Д. А. Д. (син) и Х. Т. Д. (син).
2. Законни наследници на Р. А. Д.,***,
починал на 29.04.1991 г., са С.Б.Н. (внучка, дете на дъщеря му М. Р.Н.,
починала на 10.03.2013 г.), М.Я.Ч., Е.Г.С., Б.Г.Ч. (съответно съпруга и деца на
Г. Й. Ч., внук на наследодателя от дъщеря му Е. Р.Ч., т. е. правнучки на
наследодателя), С.Й.Г. (внучка на наследодателя от дъщеря му Е. Р.Ч.), Л.Р.А.
(дъщеря на наследодотеля) и А.Р.Д. (син на наследодателя).
3. Законни наследници на Н. А. Д.,***,
починал на 13.11.1992 г., са С.Н.П. (дъщеря на наследодателя и племенница на
починалия на 17.08.2015 г. син на наследодателя), С. И. С.ов и А.С.С.
(последните двама – съпруг и дете на починалата на 13.10.2014 г. дъщеря на
наследодателя, а А.С. и племенница на починалия на 17.08.2015 г. син на
наследодателя).
4. Законни наследници на Д. А. Д.,***,
починал на 11.06.1986 г., са А.Д.Д. (син), Р.Е.Д., Д.К.Д. и Т.К.Ч. (съпруга и
деца на починалия на 21.02.2008 г. син на наследодателя).
5. Законни наследници на Х. Т. Д.,***, починал на 20.01.2007 г., са Д.В.Д.
(съпруга), М.Х.Б. (дъщеря) и Р.Х.Д. (син).
Производството по гр. д. № 1225/ 1975
г. на ВРС, е образувано по искова молба от Р. А. Д., Д. А. Д. и Христо А. Д.
срещу Н. А. Д., с предмет – делба на недвижим имот – къща с дворно място,
находящи се в гр. В. , ул. „В. В. “ № 4.
С Решение от 29.07.1975 г. по гр. д. №
1225 по описа на ВРС за 1975 г., в дял на Н. А. Д. е поставен недвижим имот –
дворно място от 200 кв. м. с построената в него жилищна сграда, находяща се в
гр. В. , ул. „В. В. “ 4.
С Решение от 01.12.1976 г. по гр. д. №
1225 по описа на ВРС за 1975 г., е отменено възлагането, извършено с решение от
29.07.1975 г., с което имота, предмет на иска, състоящ се от дворно място от
200 кв. м. с построената в него жилищна сграда, находяща се в гр. В. , ул. „В.
В. “ 4, е възложен на Н. А. Д., като същия имот е поставен в дял на Р. А. Д..
С Решение от 27.01.1977 г. по в. гр. д.
№ 3315 по описа за 1976 г. ва Варненски окръжен съд е отменено Решение от
01.12.1976 г. по гр. д. № 1225/ 1975 г. на Варненския районен съд, а делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав.
С Решение от 16.03.1977 г. по гр. д. №
440/ 1977 г. на ВРС е обезсилено решението, постановено на 29.07.1975 г. по гр.
д. № 1225/ 1975 г., с което на Н. А. Д. е поставен недвижим имот – дворно място
от 200 кв. м. с построената в него жилищна сграда, находяща се в гр. В. , ул. „В.
В. “ 4.
С Решение от 09.05.1977 г. по гр. д. №
440/ 1977 г. на ВРС е допуснато изнасяне на публична продан на дворно място от
200 кв. м. с построената в него жилищна сграда, находящо се в гр. В. , ул. „В.
В. “ 4.
Видно от НА № 5, том IХ, дело № 2566 от
17.07.1986 г., Н. А. Д. дарява на С.Н.П. 1/ 4 ид. ч. от
дворно място, находящо се в гр. В. , ул. „Вл. Варненчик“ 4, съставляващо
имот пл. № 4687 в кв. 1133 по плана на 16- ти подрайон на гр. В. , цялото с
площ от 200 кв. м., заедно с построената в него жилищна сграда.
Видно от НА № 6, том IХ, дело № 2568 от 17.07.1986
г., Н. А. Д. продава на А.Н. А. 1/ 4 ид. ч. от дворно място, находящо се в гр. В. , ул. „Вл.
Варненчик“ 4, съставляващо имот пл. № 4687 в кв. 1133 по плана на 16- ти
подрайон на гр. В. , цялото с площ от 200 кв. м., заедно с построената в него
жилищна сграда.
Видно от НА № 120, том I, рег. № 1757,
дело № 107 от 13.03.2015 г., А.Н. А. дарява на А.С.С. 1/ 4 ид. ч. от дворно място с площ от 200 кв. м., съставляващо
имот пл. № 4687 в кв. 1133 по плана на 16- ти подрайон на гр. В. по документ за собственост, представляващ имот
с идентификатор № **** по действащата кадастрална карта, находящо се в гр. В. ,
ул. „Ф.“ № 4.
С Решение № 1132 от 06.08.2020 г. по
адм. дело № 3369 по описа на Административен съд – В. за 2019 г. е отменена Заповед № Г – 344/
14.09.2007 г. на Зам. Кмета на Община В. , с която е одобрен ПУП – ПРЗ и РУП да
УПИ IV – 563, 570, 571, кв. 47 по плана на ХV I подрайон на гр. В. . Видно
от направеното отбелязване, решението е влязло в законна сила на 12.01.2021 г.
Видно от приобщеното на л. 537
удостоверение, законни наследници на Р.К. ***, починал на 22.03.2020 г. са
двете му дъщери – Т.Г.П. и И.Р.П..
За
изясняване на спора от фактическа страна, в хода на процеса са ангажирани
специални знания, като от изготвените от вещите лице Ш.Х. и Й.А. съдебно –
технически експертизи се установява следното:
За
процесната територия има изработени следните планове: КП от 1956 г., КП от 1990
г. и действащата към настоящия момент кадастрална карта /КККР/ - 2008 г.; по КП
от 1956 г. на м. „Крайбрежието“ на гр. В. , процесните имоти /563, 570 и 571 по
КП от 1990 г. на 16- ти подрайон - север, формиращи ПИ с идентификатор № **** по
КК, попадат в стари имоти с пл. № 4687, с площ от 204кв.м, записан в разписния
лист към плана на наследница на А. Динев Д. и № 4688, с площ от 391 кв. м., записан
в разписния лист към плана на Михал Стоянов Карабашлиев; имоти с пл. №№ 563,
570 и 571 по кадастралния план от 1990 г. на 16-ти подрайон - север на гр. В. ,
които формират ПИ с идентификатор ****; имот № 563 е с площ от 176 кв. м., като
в разписния лист към плана е записан на Д. М. Д. и П.Д.М.; имот № 570 е с площ
от 199 кв. м., като в разписния лист към плана е записан на А.Н. А.; имот № 571
е с площ от 194кв.м, като в разписния лист към плана е записан на-Гинка Райкова
Божинова; за процесната територия попадаща в 16-ти подрайон -север, са изготвени
следните регулационни планове: РП по Заповед № 18/ 21.04.1964 г. и изменение на
плана със Заповед № 63/ 29.09.1971 г. изработени върху КП 1956 г.; ЗРП по
Заповед № Г-34/ 23.09.1992 г., изработен върху КП от 1990 г.; ИЗРП по Заповед
№Г-51/14.05.1999г. изработен върху КП от 1990г.; ПУП-ПРЗ и РУП по Заповед № Г- 344/
14.09.2007 г. на зам.кмета на община В. , изработен върху оцифрена основа по КП
от 1990 г.; налице е отклонение на имот пл. № 4688, кв. 1133 по плана на 16-ти
м. р. на гр. В. , преобразуван в УПИ № ІІ-563 кв. 47 „а“ по плана на 16-ти м. р.
на гр. В. и УПИ № І-571 в кв. 47 „а“ по
плана на 16-ти м.р. на гр. В. , в западната граница; налице е идентичност между
имота по НА за замяна на недвижим имот за вещно право на строеж на недвижим
имот от 27.02.2009 г., обективиран в акт № 177 от 27.02.2009 г., т. IX, дело № 1895
и имота, за който с Определение № 4228/ 15.12.2015 г. от Окръжен съд - В. е разрешено да бъде продаден; налице е
идентично между имотите НА за замяна на недвижим имот за вещно право на строеж
на недвижим имот от 27.02.2009 г., обективиран в акт № 177 от 27.02.2009 г., т.
IX, дело №1895 и по НА, обективиран в акт № 22, том 26 от 04.05.2016 г.; налице
e пълна идентичност между имотът предмет на решение от 16.03.1977 г. по гр.
дело № 440/ 1977г. по описа на ВРС и имотът, описан в решение по гр. дело № 1225/
1975г. по описа на ВРС; имотът по съдебните решения попада изцяло в границите
на процесният имот **** и заема неговата южна част, съгласно комбинирана скица
№ 5 (лист 244 от делото);
Налице е
идентичност между имот пл. № 570 по КП от 1990 г. и попадащ в пл. №4687 по KП
от 1956 г. и ПИ № 5056 по действащата кадастрална карта с минимални отклонения
(с разлика в уличната регулация от запад по действащия план на 16-ти север п.р.
от 1992г. и последната заповед за територията от 2007 г.); налице е идентичност
между УПИ І-571, изработен върху КП от 1990 г., с имот пл.№570 по КП от 1990г.
(с разлика в уличната регулация от запад и част от източната граница), попадащ
в пл. №4688 по КП от 1956 г. и ПИ№ 5054 по действащата кадастрална карта;
налице е идентичност между УПИ ІІ -5 63 изработен върху КП от 1990 г., с
пл.№563 по КП от 1990г. (с разлика във вътрешно регулационните линии, от части
в източната граница и западната граница), попадащ в пл. № 4688 по КП от 1956 г.
и ПИ № 5055 по действащата кадастрална карта.
За изясняване на спора от
фактическа страна, в хода на процеса са ангажирани гласни доказателства
посредством разпита на свидетелите И. П. К., З. В. К. и С. Н. Т..
В показанията си свидетеля К.
излага, че познава Н. Д. и семейството му, живели са в съседен имот. Мястото на
Н. Д. е с правоъгълна форма, около 200 – 300 кв. м. Намиращата се в имота къща
е стара, с две стаи и антре по средата. Отпред има пристройка – конструкция от
винкел, като лятна кухня. До старата къща от А. (сина на Н.) е изградена
тухлена пристройка, състояща се от една стая и баня. Не му е известно през
годините собствеността Н. по отношение на този имот да е оспорвана от някого. След
смъртта на Н. Д. в имота остават да живеят две от децата му – А. и С.. След
брака си, С. заминава да живее в гр. Ш., а в имота остават да живеят брат и А.
и дъщеря и. Не му е известен момента, в който С. се е върнала отново да живее в
имота. В момента в този имот живее С.. Имотът никога не е бил изоставян.
В показанията си свидетелят К.
излага, че познава С. и семейството и – родители, братя и сестри. Имотът, в
който са живели е малка къщичка от две стаи, находящ се на ул. „Ф.“. Братът на С.
е пристроил две стаи в мястото. В къщата останали да живеят баща и Н. и брат и А..
Когато С. се премества в гр. Ш., в къщата живеят дъщеря и Е. и брат и. След
смъртта на съпруга си, С. се мести да живее в този имот. Свидетелката споделя
впечатленията си, че в къщата не е правен ремонт от „един век“. Не и е известно
някой да е оспорвал собствеността на С., знае че къщата е на родителите на С..
В показанията си свидетеля Т.
излага, че познава имота на ул. „Ф.“. Къщата се състои от две стаи. В къщата са
живеели И. (съученичка) на свидетелката, нейния баща – Н., баба и – М., както и
брат и и сестра и - Наско и С.. Известно и, че къщата не е тяхна, а е
наследствена, чичо и Р. е подал иск за съдебна делба. Очакванията на И. и
семейството са братята на Н. да се откажат от наследството на баща си, поради
което Н. е трябвало да заплати на братята си полагаемото. В последствие са се
съгласили. Р., братът на Н., почти всеки ден е посещавал имот, Христо е идвал
по – рядко. Свидетелката споделя впечатленията си, че имота не е поддържан,
абсолютно нищо не е правено там. От А.Д. е изградена постройка, който е живеел
в имота. Той е пътувал в чужбина, пет . шест месеца е бил на рейс, пребивавал е
в имота, когато се прибере. След като се омъжва И. живее в „А.“, С. е живяла в Ш.,
единствено А. е останал да живее в този имот. През 90- те, 2000 г. в имота е
живяло младо момиче. От разговор с И., около 1970 г., на свидетелката е
известно, че Н. и З. са знаели, че имота не е техен, не са платили на другите
съсобственици, братята на Н. са го оставили да живее там, защото семейството е
щяло да остане на улицата.
Гореизложената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
Производството е за делба, във фазата на допускане.
Предявени
обективно съединени искове за делба на недвижими имоти, с правно основание чл.
34 ЗС, вр. с чл. 69 ЗН и възражение по чл. 76, ал. 1 ЗН.
Разпоредбата на чл. 69 ЗН предвижда, че
всеки сънаследник може винаги да поиска делба на наследството. Доколкото наследяването е една от хипотезите, при които възниква
съсобственост върху определени имоти или вещи, посочената норма се прилага и във
връзка с чл. 34 ЗС, която също предвижда възможността
всеки един от съсобствениците да иска делба на общата вещ, освен при изрично
посочените в закона предпоставки.
Основателността на иска за делба е обусловена от кумулативното наличие на
следните предпоставки: възникване на съсобственост между страните по отношение
на имуществото, предмет на делбата, както и че същата не прекратена.
Съобразно правилата на чл. 344, ал. 1 ГПК, в решението, с което се допуска делбата,
съдът се произнася по въпросите: между кои лица,
за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител.
В настоящата хипотеза, съдът е сезиран с иск за делба на недвижим имот с
идентификатор № ****, образуван след обединяването на имоти пл. № 563, 570 и
571 по КП от 1990 г. В хода на процеса, с влязло в сила решение, е отменена
заповедта за обединяването на тези имоти. В резултат на последното, ПИ № **** е
заличен, а в кадастралната карта са нанесени следните имоти: ПИ с идентификатор
№ 10135.3515.5054, идентичен с имот пл. № 571 по КП от 1990 г.; ПИ с
идентификатор № ****, идентичен с имот пл. № 563 по КП от 1990 г.; ПИ с
идентификатор № ****, идентичен с имот пл. № 570 по КП от 1990 г.
При
действието на ЗУТ, е отпаднало тълкуването, основано на разпоредбите на чл. 58,
ал.1 и чл. 61, ал. 4 ЗТСУ (отм.) и делбата на съсобствено УПИ е недопустима,
само ако същият е застроен с обекти, индивидуална собственост на собствениците
на терена, тъй като в този случай земята е обща част или в случаите, когато
намира приложение нормата на чл. 183, ал.4 ЗУТ /нова – ДВ бр.17 от 2009 г./.
В
разглежданият случай, след като не всички съсобственици имат самостоятелни
обекти, то дворното място не е обща част по смисъла на чл. 38 ЗС. Не е налице и
хипотезата на чл. 183, ал. 4 ЗУТ, доколкото дори и да е налице възможност за
изграждане и на друга постройка, за това е необходимо съгласието на всички
лица, които нямат сграда в имота. Следователно в случая не е налице хипотеза на
недопустимост на делбата с оглед естеството или предназначението на застроен
урегулиран недвижим имот. В този смисъл е и решение № 87 от 7.07.2011 г. по
гр.д. № 825/2010 г., ВКС, ІІ г.о.
Делбата
следва да се допусне съобразно актуалното отразяване на имотите в действащата
кадастрална карта, като се изследват правата на всеки съделител в тях, респ. да
се признаят или отрекат такива. Последното се налага до колкото в делбеното
производство всеки съделител е едновременно ищец и ответник. Ето защо,
независимо от извършеното от първоначалните ищци оттегляне на исковете по
отношение по ПИ №№ 5054 и 5055 г., в предвид етапа на производството, в който е
направено и становището на другите страни, налице са предпоставките за
постановяване на решение по чл. 344 ГПК по отношение на трите имота, образувани
след заличаване на ПИ № ****.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка от страните носи доказателствената тежест да установи
фактите, от които извежда твърдяното пораждане на съсобственост между сочените
страни, по отношение на делбения имот, на наведеното основание, за твърдения от
тях размер на квотите в съсобствеността.
1. По отношение на иска за делба на ПИ №
10135.3515.5054:
Липсва спор между страните, а
и се установява от приобщените писмени доказателства и заключението по съдебно
– техническата експертиза, кредитирано като обективно, всестранно и компетентно
изготвено, обстоятелството, че въз основа на правни сделки, собственик на този
имот, идентичен с пл. № 571 по КП от 1990 г., Р.К. ***.03.2020
г. Към момента на откриване на наследството, призовани към наследяване са двете
му дъщери – Т.Г.П. и И.Р.П., при квоти от по 1/
2 ид. ч. от наследството (чл. 5, ал. 1 ЗН).
По изложените съображения, се налага извод за
основателност на иска, поради което и следва да бъде допуснато извършване на
съдебна делба на имот № ****между Т.Г.П. и И.Р.П., при квоти от по 1/ 2 ид. ч., на основание чл. 34, ал. 1
ЗС, във вр. с чл. 69, ал. 1 ЗН.
Не се установиха на права на
останалите съделители в ПИ № 10135.3515.5054, поради което и следва да бъдат
изключени от делбата на този имот.
2. По отношение на иска за делба на ПИ № ****:
Установено по делото, въз
основа на приобщените писмени доказателства и заключението по съдебно –
техническата експертиза, кредитирано като обективно, всестранно и компетентно
изготвено, обстоятелството, че въз основа на извършена делба и правни сделки,
собственици на този имот, идентичен с пл. № 563 по КП от 1990 г. са „В.к.“ ЕООД
и П.Д.М.. Съгласно приобщените документи за собственост, дяловото участие на
тези лица в съсобственстта е 20/ 61 ид. ч. за „В.к.“ ЕООД и 41/ 61 ид. ч.
(дробните числа са получени след съкращаване на 60/ 183 и 123/ 183).
По изложените съображения, се
налага извод за основателност на иска, поради което и следва да бъде допуснато
извършване на съдебна делба на имот № **** между „В.к.“ ЕООД и П.Д.М., при квоти от 20/ 61 ид. ч. за първия съделител и 41/ 61
ид. ч. за втория, на основание чл. 34, ал. 1 ЗС.
Не се установиха на права на
останалите съделители в ПИ № ****, поради което и следва да бъдат изключени от
делбата на този имот.
3. По отношение на иска за делба на ПИ № ****:
Установено по делото е, въз
основа на приобщените писмени доказателства и заключението по съдебно –
техническата експертиза, кредитирано като обективно, всестранно и компетентно
изготвено, обстоятелството, че се касае за недвижим имот, собственост на А.Д. Д.,
починал на 21.07.1939 г. След смъртта на съпругата му призовани към наследяване
на четирите му деца – Р. А. Д., Н. А. Д., Д. А. Д. и Христо А. Д..
Установява се също така, че
въз основа на влязло в сила решение за извършване на делба по гр. д. № 440 по
описа на ВРС за 1977 г., е постановено изнасяне на имота на публична продан.
На следващо място, от показанията
на всички разпитани по делото свидетели, кредитирани в тази част като
непротиворечиви и отразяващи преки и непосредствени впечатления на лицата,
които ги депозират се установява, че след смъртта на общия наследодател, в
къщата, построена в имота остават да живеят синът му Н., съпругата му З., както
и трите им деца – С., И. и А..
Безспорно е също така, че въз
основа на правни сделки от 1986 г. Н. Д. прехвърля на дъщеря си С.Н. и на
внучката си А.С. по 1/ 4 ид. ч. от имота.
По отношение на възраженията за
придобиване на имота по давност:
Спорът
по възражението за придобивна давност е преюдициален по отношение на спора по чл. 76 ЗН, а изходът от него ще определи дали защитната
функция на чл. 76 ЗН ще бъде изключена, поради това, че трето лице е
придобило наследствения имот на оригинерно придобивно основание, респективно ще
изключи и прехвърлителното действие (така
Решение № 27 от 7.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4324/ 2017 г., I г. о., ГК).
Разпоредбата на чл. 342 ГПК е специална процесуална норма, която
определя в делбеното производство по-късен преклузивен срок за предявяване на
възраженията на ответника против правото на някой съделител да участва в
делбата, размера на неговия дял, включване в наследствената маса на някои имоти. Общата разпоредба на чл. 131, ал. 2, т. 6, във връзка с
чл. 133 ГПК относно преклудирането в срока за отговор
на исковата молба на възраженията, посочени в чл. 342
ГПК, които имат обуславящо значение за обекта и участниците в имуществената
общност и дяловете на последните. Възражението на
ответник – съделител за придобиване на делбения имот по давност, по същество е
възражение против включването му в делбата по смисъла на чл. 342 ГПК,
което по силата на закона се преклудира след първото по делото заседание във
фазата на допускане на делбата, и същото не е обхванато от приложното поле на
задължителните указания на т. 4 от ТР № 1/ 09.12.2013 г. по т. д. № 1/ 2013 г. на ОСГТК относно преклудиране на
възраженията за придобивна и погасителна давност след изтичане на срока за
отговор на исковата молба в общия исков процес (така Решение
№ 51/ 02.06.2016 г. по гр. д. №68/ 2016 г. на ВКС, ІІ г. о.).
С оглед гореизложеното,
релевираните в първото по делото заседание от съделите А.С. и С.Н. възражения
за придобиване на имота по давност, следва да бъдат разгледани по същество.
Фактическият
състав на придобивната давност изисква, при условията на пълно и главно
доказване от страна на ищците, установяване на владение отговорящо на
признаците установени в чл. 68 ЗС и изтичане на определен период от време, в
случая – десет години.
Разпоредбата
на чл. 79, ал. 1 ЗС предвижда, че правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет
години. Владението, като елемент от фактическия
състав на придобивната давност трябва да е непрекъснато, спокойно (да не е
установено и поддържано с насилие), явно (да не е установено и поддържано по
скрит начин) и несъмнено (да се установи, че действително се упражнява
фактическа власт с намерение за своене) - така Решение № 262/ 1.11.2012
г. по гр.д. № 439/ 2012, ВКС, ІІ г.о.
В случая, юридическият факт
от който произтича съсобствеността е наследяване, поради което и презумпцията
на чл. 69 ЗС, е неприложима. (в този смисъл и ТР № 1/ 2012 год., постановено
по т. д. № 1/ 2012 год. ОСГК). Ето
защо, в тежест на съделителите А. С. и С. Н. е да
установят извършване на действия, с които обективират спрямо
останалите съсобственици намерението да владеят техните идеални части за себе
си.
Съдебната
практика трайно и непротиворечиво приема, че сънаследникът владее наследствения
имот за сметка на всички сънаследници. За да превърне владението в
самостоятелно, т.е. само за себе си е
необходимо да „отнеме“, да „отблъсне“ владението на другите, а не е достатъчно
само да манифестира неопределено самостоятелността на владението. В случай, че причината поради която е било отстъпено държането на
вещта е престанала да съществува, това не превръща държането във владение,
защото субекта няма воля, намерение да владее като собственик вещта, държана
напр. под наем, тъй като никаква нова причина
не е настъпила, за да даде друго основание на упражняването на фактическа
власт, което установено като държане продължава като такова до тогава, до
когато основанието на владението не бъде изменено. За да се
приеме, че държането е превърнато във владение, следва да се осъществи един нов факт, действия, чрез които се
отричат и/ или отблъскват правата на досегашния владелец и същевременно се
демонстрира претендирането за себе си на тези права. Действията,
с които се демонстрира промяната на държането във владение, респ. промяната на намерението на съсобственика или сънаследника
да владее целия имот, следва да бъдат конкретни по отричане правата на
останалите съсобственици или сънаследници. В
този смисъл са Решение № 635 от 25.10.2010 г. по гр. д.№ 1405 от
2009 г. на ВКС, І
г.о., Решение № 6 от 22.01.2010 г. по гр. д.№ 2760 от 2008 г.
на ВКС, ІІ г.о. и др. Тези действия предполагат предприемане на постъпки от съсобственика, чрез които по явен и
недвусмислен начин да демонстрира отричане владението на останалите
съсобственици, като при спор той носи доказателствената тежест да установи т.
нар. "преобръщане на владението" (така Решение № 45 от 15.04.2014 г. по гр. д. № 6619/ 2013 г. на ВКС, II г. о.. Решение
№ 99 от 22.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6817/ 2014
г., I г. о., ГК). Завладяването частите на останалите и промяната по
начало трябва да се сведе
до знанието на останалите съсобственици, освен ако това е
обективно невъзможно. Изискването за
манифестиране на промененото намерение, с което наследникът е започнал да
владее частите на другите сънаследници, и то да достигне до тях, е приложимо в
настоящата хипотеза, до колкото останалите сънаследници са известни.
В настоящия случай такива действия не са установени по
безспорен и категоричен начин.
За
установяване на твърдяното придобивно основание, по делото са събрани гласни
доказателствени средства. От ангажираните в тази насока гласни доказателства – показанията на
свидетелката Т., кредитирани като обективни и логични, кореспондиращи с
останалия доказателствен материал по делото се установява, че Н. Д. и
семейството му са останали да живеят в къщата, посроена в процесния имот поради
предоставено съгласие от братята му, поради финансови затруднения. С последното
са запозната и дъщерята на Н. Д.. При това положение, както и с оглед
изнесените от свидетелите данни за липса на предприети каквито и да е действия
по поддържане и стопанисване на имота (с изключение на изграждане на
конструкция от винкел от А.Д.), то не може и да се приеме наличие на действия
от двете съделителки и техния праводател, предполагащи промяна на
държането във владение. Още повече, тези действия да
са манифестирани пред останалите наследници, и с които, явен и недвусмислен
начин, да е демонстрирано намерение, че държат имота за себе си, с намерение за
своене.
С оглед на гореизложеното, неоснователно е възражението на съделителите С.Н.
и А.С. за придобиване на имота по силата на давностно владение, на основание
чл. 79, ал. 1 ЗС.
По отношение на
възражението по чл. 76 ЗН:
Съгласно чл. 76 ЗН,
актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени вещи са
недействителни, ако тия предмети не се падат в негов дял при делбата.
В тежест на ответника Р.Х.Д.
е да установи извършени разпореждания с наследствения имот от един наследник,
съответно в полза на С.Н.П. и А.С.С., с които имот не се изчерпва наследството,
останало след смъртта на А. (Тане) Д. Д..
Съобразно
разясненията, дадени с ТР № 1/2004 г. по гр. дело № 1/ 2004 г. на ОСГК на ВКС,
относително недействителни спрямо наследниците на основание чл. 76 от ЗН са
всички актове на разпореждане със сънаследствен имот или със сънаследствен дял
от имот, с изключение на разпореждания, с които се изчерпва наследството и
поради това представляват продажба на наследство по смисъла на чл. 212 от ЗЗД, разпореждания на
всички наследници със сънаследствените им дялове или разпореждания между самите
наследници. За недействителността по чл. 76 от ЗН е
без значение дали разпоредителната сделка е възмездна или безвъзмездна (ТР №
72/ 1986 г. на ОСГК на ВС).
При
извършеното от ОСГК на ВКС тълкуване на разпоредбата на чл. 76 ЗН в ТР № 1/2004 г. е прието, че тя охранява интересите на
сънаследниците по отношение на поделянето на сънаследственото имущество.
Систематичното място в закон, регулиращ правоотношения по повод наследяване,
сочи, че приложението и има опредЕ. цел и ограничен обхват. На първо място тя
намира приложение само по отношение на имущества, съсобствеността върху които
произтича от наследяване. Освен това при извършено разпореждане с идеална част
от сънаследствен имот легитимирани да се позоват на така установената
недействителност в делбен процес са само сънаследниците, които не са се
разпоредили с дела си /т. 1 от ТР № 1/
19.05.2004 г. по тълк. дело № 1/ 2004 г. на ОСГК на ВКС/ ако считат, че извършените от
останалите сънаследници разпореждания с идеални части от сънаследствения имот
увреждат интересите им, свързани с поделянето на наследственото имущество, т.
е. според даденото от ОСГК на ВКС тълкуване не всяко разпореждане с отделен
предмет от наследството е недействително, а само онова, което по преценка на
неразпоредилия се с дела си сънаследник уврежда определено негово право, а
именно правото сънаследственото имущество да бъде поделено само между
сънаследници. Смисълът на тази разпоредба следователно не е принципно да
ограничи правото на сънаследник да се разпорежда с дела си от сънаследственото
имущество в полза на трети лица, нито да бъде отречено правото на приобретателя
на идеална част от сънаследствен имот да поиска поделянето му по съдебен ред.
Разпоредбата
на чл. 76 ЗН е приложима по отношение на сделки, с които сънаследник прехвърля
правото на собственост в полза на трето за съсобствеността лице – приобретател,
но не и в полза на друг сънаследник. Решение № 436 от 6.03.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 1315/2010 г., I г. о., ГК, Решение № 228 от 20.10.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 45/2011 г., II г. о., ГК, Решение № 436 от 6.03.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 1315/2010 г., I г. о., ГК).
В настоящата хипотеза, въпросните две
разпоредителни сделки са извършени в полза на приобретатели, които са с
неоспоримото качество на сънаследници към момента на придобиване на правата и
чрез учредително правоприемство. Така всъщност с оспорените
сделки имотът не "напуска" наследственото имущество, а само
преразпределя правата в рамките на съсобствеността. Ето защо, неоснователно се явява възражението на съделителя Р.Д. за недействителност на сделките от
1986 г., заявено на основание чл. 76 ЗН.
По силата на наследствено
правоприемство, между страните е възникнала
съсобственост по отношение на процесния имот, поради което и предявеният иск за делба на ПИ № **** се явява основателен и следва да бъде уважен, на основание чл. 34,
ал. 1 ЗС, вр. с чл. 69, ал. 1 ЗН.
Ето защо, при съобразяване извършените разпореждания с по 1/ 4 ид.
ч. в полза на С.Н. и А.С., както и правилата, разписани в чл. 5 – чл. 10 ЗН, следва
да бъде допуснато извършване на съдебна делба на имот № ****, между лицата и
при квотите, както следва:
- С.Б.Н. – 6/ 192 идеални
части;
- М.Я.Ч. – 1/ 192 идеални
части;
- Е.Г.С. - 1/ 192 идеални
части;
- Б.Г.Ч. - 1/ 192 идеални
части;
- С.Й.Г. – 3/ 192 идеални
части;
- Л.Р.А. - 6/ 192 идеални
части;
- А.Р.Д. - 6/ 192 идеални
части;
- С.Н.П. - 60/ 192 идеални
части;
- А.С.С. - 60/ 192 идеални
части;
- А.Д.Д. - 12/ 192 идеални
части;
- Р.Е.Д. - 4/ 192 идеални
части;
- Д. Кресимиров Д. - 4/ 192
идеални части;
- Т.К.Ч. - 4/ 192 идеални
части;
- Д.В.Д. - 8/ 192 идеални
части;
- Мерджанка Х.Б. - 8/ 192
идеални части;
- Р.Х.Д. - 8/ 192 идеални
части, на основание чл. 34, ал. 1 ЗС, във вр. с чл. 69, ал. 1 ЗН.
Не се установиха на права на останалите съделители – П.Д.М.,
Т.Г.П., И.Р.П. и „В.к.“ ЕООД, в ПИ № ****, поради което и следва да бъдат изключени от
делбата на този имот.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА извършване на делба на следния недвижим
имот, недвижим имот, а именно: поземлен имот с
идентификатор № ****по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД – 18 – 64/ 16.05.2008
г., на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. В. , район „М.-“, ул. „Ф.“ № 6, с площ
от 188 кв. м., при съседи: ПИ №№ ***, ****, ****, ***, между Т.Г.П., ЕГН: **********,
с адрес *** и И.Р.П., ЕГН: **********, с адрес ***, при квоти ½ ид. ч.
(една втора идеална част) за Т.Г.П., ЕГН: ********** и½ ид. ч. (една
втора идеална част) за И.Р.П., ЕГН: **********, на основание чл. 34 ЗС, вр. с
чл. 69, ал. 1 ЗН.
ИЗКЛЮЧВА от делбата поземлен имот с идентификатор № ****по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД – 18 – 64/ 16.05.2008 г., на изпълнителния директор на АГКК, лицата: П.Д.М., ЕГН: **********,
с адрес ***, „В.к.“ ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление ***, С.Н.П.,
ЕГН: **********, с адрес ***, А.С.С., ЕГН: **********, с адрес ***, С.Б.Н., с
адрес ***, М.Я.Ч., с адрес ***, Е.Г.С., с адрес ***, Б.Г.Ч., с адрес ***, С.Й.Г.,
с адрес ***, Л.Р.А., с адрес ***, А.Р.Д., с адрес ***, А.Д.Д., с адрес ***, Р.Е.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, Д.К.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ж. к. „Д.“ 3, ет. 13, ап.
63, Т.К.Ч., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:*** 20,
Д.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, М.Х.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, Р.Х.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***.
ДОПУСКА извършване на делба на следния недвижим
имот, недвижим имот, а именно: поземлен имот с
идентификатор № **** по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД – 18 –
64/ 16.05.2008 г., на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. В. , район „М.-“, ул. „Х- К.“ № 13, с
площ от 183 кв. м., при съседи: ПИ №№ ****, ***, ***, ***, 10135.3515.5054,
между П.Д.М.,
ЕГН: **********, с адрес *** и „В.к.“ ЕООД,
ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление ***, при 41/ 61 ид. ч.(четиридесет и една шестдесет и първи идеални части) за П.Д.М., ЕГН: ********** и 20/ 61 ид. ч. (двадесет шестдесет и първи идеални
части) за „В.к.“
ЕООД, ЕИК: ****, на основание чл. 34 ЗС.
ИЗКЛЮЧВА от делбата поземлен имот с идентификатор № ****
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД – 18
– 64/ 16.05.2008 г., на изпълнителния директор на АГКК, лицата: Т.Г.П., ЕГН: **********, с адрес ***, И.Р.П., ЕГН: **********, с адрес ***,
С.Н.П.,
ЕГН: **********, с адрес ***, А.С.С., ЕГН: **********, с адрес ***, С.Б.Н., с
адрес ***, М.Я.Ч., с адрес ***, Е.Г.С., с адрес ***, Б.Г.Ч., с адрес ***, С.Й.Г.,
с адрес ***, Л.Р.А., с адрес ***, А.Р.Д., с адрес ***, А.Д.Д., с адрес ***, Р.Е.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, Д.К.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ж. к. „Д.“ 3, ет. 13, ап. 63, Т.К.Ч., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:*** 20, Д.В.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, М.Х.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, Р.Х.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***.
ДОПУСКА извършване на делба на следния недвижим
имот, недвижим имот, а именно: поземлен имот с
идентификатор № **** по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД – 18 –
64/ 16.05.2008 г., на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. В. , район „М.-“, ул. „Ф.“ № 6, с площ
от 197 кв. м., при съседи: ПИ №№ ***, ***, ***, ****, 10135.3515.5054, между между
лицата и при квотите, както следва:
- С.Б.Н., с адрес *** – 6/ 192
идеални части;
- М.Я.Ч., с адрес ***– 1/ 192
идеални части;
- Е.Г.С., с адрес *** идеални части;
- Б.Г.Ч., с адрес *** - 1/ 192 идеални
части;
- С.Й.Г., с адрес *** идеални части;
- Л.Р.А., с адрес *** - 6/ 192 идеални
части;
- А.Р.Д., с адрес ***- 6/ 192
идеални части;
- С.Н.П., ЕГН: **********,
с адрес *** - 60/ 192
идеални части;
- А.С.С., ЕГН: **********,
с адрес *** - 60/
192 идеални части;
- А.Д.Д., с адрес *** - 12/ 192
идеални части;
- Р.Е.Д., ЕГН **********, с адрес: *** - 4/ 192
идеални части;
- Д.К.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, ж. к. „Д.“
3, ет. 13, ап. 63- 4/ 192
идеални части;
- Т.К.Ч., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:*** 20 - 4/ 192 идеални части;
- Д.В.Д., ЕГН **********, с адрес: *** - 8/ 192
идеални части;
- М.Х.Б., ЕГН **********, с адрес: *** - 8/ 192
идеални части;
- Р.Х.Д., ЕГН **********, с адрес: *** - 8/ 192
идеални части, на основание чл. 34, ал. 1 ЗС, във вр. с чл. 69, ал. 1 ЗН.
ИЗКЛЮЧВА от делбата поземлен имот с идентификатор № ****
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД – 18
– 64/ 16.05.2008 г., на изпълнителния директор на АГКК, лицата: Т.Г.П., ЕГН: **********, с адрес ***, И.Р.П., ЕГН: **********, с адрес ***,
П.Д.М.,
ЕГН: **********, с адрес *** и „В.к.“ ЕООД,
ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление ***.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: