№ 18456
гр. София, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20241110115697 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
14.10.2024 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
двадесет и шести септември две хиляди двадесет и четвърта година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №15697 по описа за 2024г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Правната квалификация е по чл.124, ал.1, вр. чл.439 от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от ....... чрз адв.Р. Д. от САК, срещу ......., ЕИК
1
......, със седалище и адрес на управление: гр........., представлявано от .... - Изп. директори, за
признаване за установено недължимостта на сума от 490,41 лв.- главница, съгласно
Изпълнителен лист от 12.02.2014г. по ч.гр.д. №16602/2011г. на СРС, 88 състав, по който е
образувано изп.д. №6973/2014г. по описа на ЧСИ М. Б..., рег. №...., район на действие: СГС.
Изложени са твърдения за извършено прихващане с присъдени в полза на ищеца по делото
разноски с Решение от 15.11.2013г. по гр.д. №8547/2013г. на СРС, 32 състав. Посочено е, че
присъдените мораторна лихва и разноски са заплатени по банков път на ищеца на
07.08.2023г. Претендират се сторените разноски.
С отговор на искова молба в срок от ответния топл. доставчик се оспорва
основателността на предявената искова претенция по изложени съображения за заплащане
на присъдените разноски на 12.02.2024г. по изп. д. №177/2024г. по описа на ....., рег. №....,
район на действие: СГС, въз връзка с издаден изп. лист в полза на ищеца по делото.
Претендират се сторените разноски.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за
неоснователен, поради следните съображения:
Изискано е за послужване ч.гр.д. 16602/2012г. на СРС, 88 състав, по което е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на ......., като във връзка с постановено на
15.11.2023г. решение по гр.д. №8547/2013г. на СРС, 32 състав, по реда на чл.422 от ГПК, е
издаден на 12.02.2014г. изпълнителен лист за главница от 90,41 лв., обезщетение за забава от
88,11 лв. и разноски в заповедното производство от 125 лв.
Видно от служебно изискана справка и препис изп.д. №6973/2014г. по описа на ЧСИ
М. Б..., рег. №...., район на действие: СГС, е образувано по издадения изп. лист по горното
ч.гр.д. на СРС, 88 състав, на 03.07.2014г. Връчена е ПДИ на длъжника, като с молба от
05.08.2014г. длъжникът прави възражение за прихващане с присъдените в нейна полза
разноски. Взискателят не приема направеното възражение за прихващане, като иска
представянето на изпълнителния лист в оригинал. Наложен е запор върху вземане по
банкова сметка, по която постъпва пенсията на ищцата, която е под размера на МРЗ за
страната. С разпореждане от 16.02.2024г. е наложен запор върху вземането от 974,79 лв. на
С. Филипова- Пушкарова, което има по изп.д. №177/2024г. до размера на задълженията от
1 293,51 лв. по изп.д. №6973/2014г. Видно от представената справка, /стр.58/, е събрана сума
от 1 086 лв., преведена на взискателя на 12.02.2024г.
Изискан е служебно препис на изп. д. №177/2024г. по описа на ЧСИ М. Б..., рег. №....,
район на действие: СГС, видно от който изп. производство е образувано от ищцата на осн.
Изпълнителен лист от 14.07.2023г., издаден по гр.д. №8547/2013г. на СРС, 32 състав, за
сумата от 621,79 лв.,- разноски, присъдени в полза на ....... с решение по гр.д. №8547/2013г.
на СРС, 32 състав, с оглед отхвърлената част от исковите претенции. С Постановление от
16.01.2024г. на съд. изпълнител са приети разноски от 348 лв. ПДИ е връчена на длъжника
по изпълнението на 08.02.2024г. за сума от общо 1 086 лв.,, видно от поставения вх. номер.
На 15.02.2024г. длъжникът по изпълнението е дал отрицателно становище за прихващане на
задължения и е превел на 12.02.2024г. по банков път размера на задължението по сметка на
ЧСИ. С разпореждане от 19.03.2024г. е приключено образуваното изп. производство, на осн.
чл.433, ал.2 от ГПК.
Правните изводи на съда са следните:
На първо място следва да се обсъди допустимо ли е извършването на прихващане от
длъжника в изп. процес, чрез което се погасява вземането на взискателя и последиците от
него. Прихващането е материалноправен способ за погасяване на две насрещни вземания до
размера на по- малкото от тях. Правната му уредба се намира в разпоредбите на чл.103- 104
от ЗЗД. Настоящият съдебен състав намира, че съдебният изпълнител не е оправомощен да
извършва прихващане, доколкото законът не предвижда изрично подобна възможност.
2
Процесуалните разпоребди са императивни и разширителното им тълкуване е недопустимо.
Длъжникът, позоваващ се на прихващане, може чрез иск по реда на чл.439 от ГПК да
оспори правото на принудително изпълнение на взискателя. Съдебният изпълнител няма
възложени от проц. закон компетенции да преценява настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание,
материалноправни способи за погасяване на изпълняемото право по издадения
изпълнителен лист. Материалноправното прихващане не представлява уреден в проц. закон
изп. способ. Зачитането на последиците от осъществени след приключване на съдебното
дирене в производството по издаване на изпълнителното основание материалноправни
способи за погасяване на изпълняемото право, не може да бъде извършвано от съдебния
изпълнител, поради липса на изрично възложена му от закона компетентност да се
произнася по тези факти. Тази компетентност е възложена от законодателят на съда в
производството по реда на чл.439 от ГПК. На осн. последната разпоредба, длъжникът в
изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълнението, като поиска
установяване несъществуването на задължението, основавайки се на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Предметът на предявен отрицателен установителен иск за дължимостта на суми,
за които е издаден изпълнителен лист, са сумите по съотв. изп. лист, независимо от
акцесорния или самостоятелния им характер. Защитата на длъжника по този ред може да се
основава само на конкретни факти, които са настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Единствено при
взаимно съгласие на страните в изп. процес е налице възможност да се признае от
взискателя извършено извънсъдебно прихващане от длъжника на насрещни вземания, като
изп. производство продължи само за оставащото след прихващането задължение.
В случая, на 07.08.2023г. длъжникът внася по банкова сметка на отв. взискател сумата
от общо 213,11 лв., с която са заплатени задължения от 88,11 лв. и от 125 лв., съгласно изп.
лист, издаден на 12.02.2014г., по ч.гр.д. №16602/2011г. на СРС, 88 състав, на осн.
постановено решение по чл.422 от ГПК, влязло в законна сила на 20.01.2014г., по гр.д.
№8547/2013г. на СРС, 32 състав, с което са присъдени главница от 490,41 лв., мораторна
лихва от 88,11 лв. и разноски от 126,41 лв., като за разликата исковете са отхвърлени.
Съгласно чл.455, ал.1 от ГПК, всички суми, постъпили по изпълнителното дело от
длъжника, се внасят по сметката на съдебния изпълнител. По този начин длъжникът
изпълнява точно при образуван изп. процес за събиране на вземането. С образуването на
изп. производство се начисляват такси и разноски, които се погасяват от постъпленията по
изпълнението. При плащане директно на взискателя, както е в случая, последният може да
заяви, че изоставя изпълнението за съотв. погасени суми, като следва да се уреди плащането
на таксите и разноските по изпълнението от страните. В случая не може да се приеме, че
има признание от отв. взискател за приемане на изпълнението от длъжника. С молба вх. №Г-
......г. ищцовият длъжник уведомява взискателя, че му е заплатил по банков път вземания по
изп. лист и иска сторнирането им. С отговор на заявление с вх. №Г- 12902/08.08.2023г. отв.
взискател иска представянето на издадения изп. лист в оригинал, като на 16.01.2024г. изп.
лист е представен пред ..... и е образувано изп. д. №177/2024г. по неговия опис. Поради това
така извършеното плащане не може да ползва ищеца по делото. На следващо място
прихващането с присъдените разноски не е признато от взискателя ...... който плаща на
12.02.2024г. чрез ..... претендираната сума по издадения изп. лист в полза на длъжника-
ищец по делото. Върху платеното е наложен запор от съдебния изпълнител. С оглед на
горното не може да се зачете погасяване на материалното право, предмет на принудително
изпълнение, чрез извършеното плащане на сумата от 213,11 лв. и прихващане със сумата от
621,79 лв. в полза на ищеца по делото, като исковата претенция подлежи на отхвърляне като
неоснователна. Отношенията между страните по двете изп. дела следва да се уредят чрез
погасяването на задълженията чрез плащане.
3
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. Предвид изхода на спора следва да се присъдят разноски
в тежест на ищеца от 100 лв., като е определено юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба
за заплащането на правната помощ, приета с ПМС №4/06.01.2006г.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ....... ЕГН:**********, срещу ......., ЕИК ......, със седалище и
адрес на управление: гр........., представлявано от .... - Изп. директори, отрицателен
установителен иск за признаване недължимост на сумата от 490,41 /четиристотин и
деветдесет лева и четиридесет и една стотинки/ лв., представляваща главница, съгласно
Изпълнителен лист от 12.02.2014г. по ч.гр.д. №16602/2011г. на СРС, 88 състав, по който е
образувано изп.д. №6973/2014г. по описа на ЧСИ М. Б..., рег. №...., район на действие: СГС,
като неоснователен.
ОСЪЖДА ....... ЕГН: **********, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на .......,
ЕИК: ......, със седалище и адрес на управление: гр........., представлявано от .... - Изп.
директори, сума в размер на 100 /сто/ лв., представляващи деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4