Р Е Ш Е Н И
Е
№……....………./……....……….2020г.
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав, в
открито съдебно заседание, проведено на осми юли
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
мл. с. НАСУФ
ИСМАЛ
при секретар
Галина Славова
като разгледа докладваното от младши съдия Н. Исмал
въззивно гражданско дело
№ 827 по описа
за 2020 година на ОС-Варна,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.
№ 14571/19.02.2020 г., депозирана от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул.
„Владислав Варненчик“ № 258, действащ чрез адв. Мирослава Л., срещу
Решение № 409 от 28.01.2020 г., постановено по гр.д. № 13560/2019 г. по описа
на РС-Варна, ГО, 51-ви съдебен състав, с което, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, е прието за установено в
отношенията между страните, че С.И.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***,
действащ чрез адв. С.Д., не дължи
на въззивника сумата в размер на 4900.00 лева, представляваща част
от стойността на допълнително начислена електроенергия за периода от 10.08.2017
г. до 09.08.2018 г. след извършена корекция на сметка на абоната за обект на
потребление, находящ се гр. Варна, м. „Боровец-юг“, ул. „15-та“ № 40 с
клиентски № ********** и абонатен № **********, за което е издадена фактура №
**********/14.08.2019 г. от „Енерго-Про Продажби“ АД на обща стойност 9385.99
лева.
Въз въззивната жалба се
навеждат доводи, за това че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на
материалния и процесуален закон. Поддържа се, че приетите за установени
фактически положения не съответстват на събрания и приобщен по делото
доказателствен материал. Моли се за неговата отмяна и присъждане на сторените
съдебно-деловодни разноски. Сочи се, че е налице правно основание за
съществуването на вземането на ответника–въззивник, а именно чл. 50 от ПИКЕЕ.
Твърди се, че е осъществен правопораждащия юридически състав за начисляване на
реално потребено от абоната количество ел.енергия, защото е налице неправомерно
вмешателство в системата на електромера, което я пренасочва към скрит регистър
и по този начин не се визуализира и отчита. Излага се, че безспорно натрупаната
в скрития регистър ел.енергия е потребена именно от ищеца-въззиваем, поради
което се дължи заплащането и́. Сочи се, че електрическата енергия е родово
определена движима вещ и собствеността върху нея се прехвърля след
индивидуализацията ѝ, т.е. чрез измерване от средство за търговско
измерване и преминаването ѝ към електропреносната мрежа. Поддържа се, че
е засегнато правото на доставчика по чл. 200, ал. 1 от ЗЗД да получи стойността
на пренесеното до обекта количество електроенергия. В условията на евентуалност
е обективирано искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В
срока по чл. 263 от ГПК въззиваемият е подал писмен отговор на въззивната
жалба с вх. № 30081/22.05.2020 г. В
отговора се твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, което
обуславя неоснователността на въззивната жалба. Моли се за оставянето и́
без уважение, потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на
разноски. Сочи се, че липсва правно основание за прилагане на корекционната
процедура, доколкото Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия са отменени от ВАС. Твърди, че дори да е налице нормативна база, то
настоящият случай не попада в обхавата на приложното поле на чл. 50 от ПИКЕЕ,
тъй като цитираната разпоредба предвижда възможност за корекция при разлика в
данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на доставчика,
какъвто не е случаят по делото. Излага
се, че дори да се приеме, че е приложима разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ, то
същата е в противоречие с нормативен акт от по-висок ранг – Наредба за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол – в частност с
разпоредбата на чл. 662, ал. 4, която правно регламентира всички тарифи –
активни и неактивни да бъдат визуализирани на дисплея и да бъдат видими за
потребителя. Сочи, че неспазването на това нормативно изискване ограничава
правата на абоната да се запознае с данните на електромера по всяко време и да
сигнализира за отклонения в същия, като дава възможност на въззивното дружество
за извършване на произволни действия.
В проведеното открито
съдебно заседание въззивникът, редовно призован, чрез адв. Веселина Маринова поддържа въззивната жалба и моли за
уважаването ѝ и присъждане на сторените разноски в хода на производството. Изрично оттегля възражението за
прекомерност на претендирания от въззиваемия адвокатски хонорар.
Въззиваемият, редовно призован за същото
съдебно заседание, не се явява и не се представлява. С молба с вх. № 260388/03.07.2020
г. поддържа отговора на въззивната жалба. Моли са потвърждаване на атакувания съдебен акт и присъждане на сторените
съдебно-деловодни разноски, като оспорва и наведеното с въззивната жалба
възражение за прекомерност.
За да се произнесе по спора, съставът на
Окръжен съд-Варна съобрази следното:
Производството
по гр. д. № 13560 по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, е
образувано по предявен отрицателен установителен иск от С.И.М.
против „Енерго Про-Продажби“ АД, за приемана за установено със
сила на пресъдено нещо в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника сумата в размер на 4900.00 лева, представляваща част от стойността на
допълнително начислена електроенергия за периода от 10.08.2017 г. до 09.08.2018
г. след извършена корекция на сметка на абоната за обект на потребление,
находящ се гр. Варна, м. „Боровец-юг“, ул. „15-та“ № 40 с клиентски №
********** и абонатен № **********, за което е издадена фактура №
**********/14.08.2019 г. от „Енерго-Про Продажби“ АД на обща стойност 9385.99
лева.
В исковата молба се твърди, че ищецът е потребител на
електроенергия за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, местност
Боровец, парцел № 46, с абонатен № ********** и клиентски № **********. При
проверка на текущите си задължения към ответното дружество през м. август 2019
г. установил, че от него се претендира сума в размер на 9385.99 лева за периода от 10.08.2017 г. до 09.08.2018 г. по издадена от „Енерго-Про
Продажби“ АД фактура № **********/14.08.2019 г. Ищецът счита, че не дължи тази
сума. Поддържа, че към датата на съставяне на констативния протокол за демонтаж
на средството за търговско измерване – 09.08.2018 г. липсва нормативна
възможност, даваща право на ответника да коригира едностранно сметките на
потребителите, доколкото към този момент липсват действащи ПИКЕЕ,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, вкл. за установяване на случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, както липсват и ОУ,
съобразени с чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 от Закона за
енергетиката. Излага подробни аргументи в тази насока. По същество моли да бъде
установено в отношенията между страните, че не дължи на ответното дружество
сумата от 9385,99 лв., за която е издадена съответната фактура. Претендира и
присъждането на сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез
процесуалния му представител адв. Десислава Джебарова, е изменил предявения иск чрез намаляване на неговия размер, като поддържа
същия за сумата от 4900.00 лева като част от стойността на общо начисленото количество електроенергия по
процесната фактура.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът
„Енерго-Про Продажби“ АД депозира отговор на исковата молба, в който излага
становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не оспорва
обстоятелството, че страните са обвързани от договор за продажба на
електроенергия. Поддържа, че процесната сума представлява стойност на реално
доставена и потребена от абоната електрическа енергия, дължима от ищеца на
основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 50 ПИКЕЕ. Твърди, че на 09.08.2018 г.
служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа проверка в
обекта в присъствието на представител на член на домакинството на абоната и
един свидетел, при която са направени замервания с еталонен калибриран уред и е
установено, че в невизуализирания регистър 1.8.3. има отчетени показания.
Средството за търговско измерване е демонтирано и подменено с ново, като за
проверката е съставен констативен протокол. Демонтираният електромер е изпратен
за експертиза в БИМ, където е при софтуерно четене е установена намеса в
тарифната схема на измервателния уред и констатирано наличие на преминала
енергия по трета тарифа, която не е визуализирана на дисплея. Със становище от
12.08.2019 г. на „Електроразпределение Север“ АД е установено точното
количество ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3. – 50109 кВтч, което е
остойностено в размер на 9385,99 лв. с издадена от ответника фактура. Твърди,
че абонатът е уведомен за извършената техническа проверка и фактурираната сума
с писма, изпратени му от „Електроразпределение Север“ АД и от „Енерго-Про
Продажби“ АД. Счита, че е налице хипотезата на чл. 50 ПИКЕЕ и са осъществени
всички предпоставки за приложение на корекционната процедура. В условията на евентуалност – в случай че
съдът приеме за неприложима разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ, поддържа, че
процесната сума се дължи на основание чл. 183 ЗЗД, доколкото в случая се касае
за установено точно количество реално потребена енергия, чиято стойност следва
да бъде заплатена от абоната по силата на облигационната връзка по продажбеното
правоотношение между страните. По изложените аргументи по същество моли за
отхвърляне на предявения иск.
Настоящият съдебен
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани
в жалбата и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело
доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл.
235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Не е спорно по делото и от събраните доказателства се
установява, че страните са в продажбено правоотношение по силата, на което
ответникът продава на ищеца
електрическа енергия, срещу
задължението на потребителя да заплати определена цена. На
09.08.2018 г.
служители на „Електроразпределение
Север“ АД са извършили проверка на СТИ фабр. № 1115031400586301 на обект
на ищеца С.И.М.,***, м-ст „Боровец-юг“ № 46 – къща, в
присъствието на свидетеля Иван Цанев и бащата на потребителя-ответник – Иван
Милев. Електромерът е демонтиран, пломбиран с № 507962 и е
изпратен за проверка в БИМ при показания 004485 кВТч – нощна тарифа /Т1/ и 011950 – дневна
тарифа /Т2/. Тези обстоятелства са обективирани в Констативен протокол № 1104930, който е
подписан от служителите,
свидетеля и бащата на потребителя.
От Констативен протокол № 1880/09.08.2019 г.-АУ-Е-000029-44850/10.08.2018 г. на Българския институт по метрология
се установява, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, която за типа
електромер Carat
Digitron M02 трябва да се състои от две тарифи Т1
и Т2. Действително потребената и преминала през електромера енергия се разпределя и върху невизуализираната
на дисплея тарифа: T3
– 050109.1 кWh. Констатирано е още, че
електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за
точност при измерване на електроенергия. Не
е осъществяван достъп до вътрешността на електромера.
На
основание извършената проверка от “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД /старо
наименование „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД/ е изпратено уведомление до ищеца, с което
го уведомяват, че съобразно ПИКЕЕ и ОУДПЕЕ е направено преизчисление на
количеството потребена електрическа енергия. От представеното становище за начисление на
електрическа енергия от 12.08.2019 г. се установява, че е
начислена общо 50109 кВТч енергия за периода от
10.08.2017 г. до 09.08.2018 г. на обща стойност 9385.99 лева съобразно Фактура № **********/14.08.2019 г., която е изпратена на
ищеца. От
протокола за монтаж/демонтаж на електромер № 1196020 от 22.08.2014 г.
се установява, че процесният електромер е монтиран в електроснабдения обект при
нулеви показатели на дете тарифи.
От
заключението на допуснатата по делото Съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, която съдът
кредитира като компетентно изготвено, обективно, пълно и неоспорено от
страните, се установява, че към
датата на извършване на проверката – 09.08.2018 г., процесният електромер е бил
в срок на метрологична годност. Констатира се още, че показанията, записани в регистър 1.8.3 не са
визуализирани на дисплея на процесния електромер и не са регистрирани при
редоявния месечен отчет, което е предпоставка за неправилно изчисляване на
използваните от клиента количесвта електрическа енергия. Порцесното количесвто
ел. енергия е преминало през измервателната система на СТИ и вследствие на
неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация част от
потребеното количество ел. енергия е регистрирано и в невизуализирания регистър. Количесвтото ел. енергия от 50109 kWh не е от редовен отчет, не е
изчислено по методика за корекция на сметка. В настоящия случай е измерена
цялата потребена от ищеца-абонат електроенергия от процесния електромер.
Установява се още, че схемата на свързване на СТИ с електрозахранващата мрежа
не е променена. Направените изчисления за остойностяване на определената за
доплащане ел. енергия е извършена математически точно и крайната цена е
съобразена с решенията на утвърдените от КЕВР цени и ДДС, действащи в рамките
на процесния период. Вещото лице сочи още, че неправомерните промени в софтуера
на електромера е възможно да бъдат извършени след монтажа на измервателния уред
в обекта.
В
съдебно заседание вещото лице поддържа заключението и допълва, че електромерът е монтиран нов
в обекта, като не може да се каже с точност кога е натрупана процесната
електроенергия в невизуализирания регистър.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до
следните правни изводи:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се
произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта
– в обжалваната му част.
Постановеното
решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, при спазване на законоустановената
писмена форма, поради което същото е валидно.
Съдебният
акт е постановен при наличието на всички положителни процесуални предпоставки
за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват
отрицателните такива, поради което е и допустимо в обжалваната част.
По отношение на
неправилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР
№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни
правни норми.
Предявен е отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи процесната сума, представляваща
стойността на служебно начислена електроенергия, за извършена корекция на
сметка при неизмерване или неправилно/неточно измерване на електрическа
енергия. Съобразно разпределената в процеса от първоинстанционния съд
доказателствена тежест ответникът е следвало да установи по несъмнен начин в
условията на пълно и главно доказване, че е извършил проверка на електромера на
ищецът, при която е установено, че същият не отчита точно потребената
електрическа енергия, че проверката е извършена законосъобразно и в
съответствие с Общите условия, че е извършил корекция на сметката на абоната и
е начислил сумата, предмет на иска, в правилен размер.
С
приетата с § 83, т. 1, б. „г” от Закона за изменение и допълнение на Закона за
енергетиката, обнародван в ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.,
разпоредба на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ е въведено изискване в Общите условия,
при които крайният снабдител продава електрическа енергия, да се съдържа ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция по сметка съгласно правилата
на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. С оглед горната правна уредба се налага извода, че със
Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, обнародван в ДВ,
бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е въведено законово основание крайният
снабдител да коригира сметката на клиента при доказано неточно отчитане на
потребената електрическа енергия, ако е изпълнено задължението по чл. 98а, ал.
2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите
на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на
правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за
предоставената електрическа енергия. Съдебната практика постановена преди изменението
на разпоредбата, която отричаше възможността да бъде извършвана корекция на
сметка поради липсата на законово основание, не намира приложение за
извършените след изменението проверки, каквато е и процесната.
В
редица решения на ВКС /Например, Решение № 115 от 20.05.2015 г. по гр.д. №
4907/2014 г. на ГК, ІV г.о.; Решение № 111 от 17.07.2015 г. по т.д. № 1650/2014
г. на ТК, І т.о.; Решение № 173 от 16.12.2015 г. по т.д.№ 3262/2014 г. на ВКС,
ТК, ІІ т.о. и Решение № 203/15.01.2016 г. по т.д.№ 2605/2014 г. I т.о. на ВКС/
е прието, че със ЗИД на Закона за енергетиката (ДВ бр. 54/2012 г.- в сила от
17.07.2012 г.) е въведено законово основание крайният снабдител да коригира
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, ако
е изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ,
т.е. само при предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване
на клиента, че има основание за корекция и при налични правила за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/. Законодателят е вменил изрично в
задължение на електроразпределителното дружество да създаде посочените ПИКЕЕ
със съответното съдържание на новата законова уредба въведена с изменението на
Закона за енергетиката (ДВ бр.54/2012 г. - в сила от 17.07.2012 г.), както
съответно и общи условия на договорите с крайния потребител на ел. енергия,
предвиждащи ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция.
В
чл. 25, ал. 2 от Общите условия за продажба на електрическа енергия на
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД /Одобрени с Решение ОУ-06/21.07.2014 г. на ДКЕВР и
влезли в сила на 07.09.2014 г./ е предвидена възможността при корекция на
фактурата в седемдневен срок да бъде изпратено уведомление до клиента, която
разпоредба отговаря на изискванията на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ. Същевременно, с
Решение № 798 от 20.01.2017 г. на ВАС окончателно е отменено Решение № ОУ-06 от
21.07.2014 г. на ДКЕВР, с което са одобрени тези ОУ, поради което същите не
следва да се прилагат. На интернет страницата на ответното дружество е
публикувана информация, че до одобряването на нови ОУ в отношенията си с
клиентите ЕНЕРГО-ПРО ще прилага действалите преди 07.09.2014 г. ОУ, а именно
тези одобрени с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР. В чл. 24 и чл. 25 от сега
действащите ОУ също е предвиден ред за уведомяване на клиента, поради което
изпратеното уведомление е в съответствие със законовото изискване.
Съгласно
разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката /в редакцията
и́ след измененията в ДВ, бр. 38 от 08.05.2018 г./, устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени в
правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително реда и начините за преизчисляване на
количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания
в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, реда и начина
за обслужване на средствата за търговско измерване, както и създаването,
поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни.
Преди
това изменение на Закона за енергетиката в разпоредбата на чл. 83 не е
фигурирала възможност в ПИКЕЕ да бъдат уредени хипотези за измерване на
показания в невизуализиран регистър на СТЕ. В публикуваното на страницата на
Народното събрание предложение за допълване на законопроекта за изменение на
Закона за енергетиката, в което е предложено изменение на разпоредбата, не се
съдържат мотиви в тази част. Текстът е приет в пленарна зала без да бъде
обсъден от народните представители, поради което няма как директно да бъде
извлечена волята на законодателя.
С
измененията на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ с ДВ, бр. 41 от 21.05.2019 г. в
разпоредбата отново фигурира възможността за корекция при измерени показания в
невизуализиран регистър на СТИ.
Доколкото
към настоящия момент разпоредбите на Правила за измерване на количеството
електрическа енергия, приети от ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013 г. /ДВ, бр.
98 от 12.11.2013 г./., са отменени изцяло с Решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС
по адм.д. № 2385/2016 г. – в сила от 14.02.2017 г. и Решение № 2315/2018 г. на
ВАС – в сила от 23.11.2018 г., то настоящият състав приема, че изменението на
разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ касае бъдещите ПИКЕЕ, които КЕВР ще
одобри упражнявайки делегираните си законови правомощия.
След
измененията на ЗЕ и отмяната на ПИКЕЕ от 2013 г. КЕВР е издала нови ПИКЕЕ
(обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.), в които вече фигурира ред за
преизчисляване на количеството електрическа енергия, за която има измерени
показания в невизуализиран регистър /чл. 1, ал. 1, т. 7, чл. 47, ал. 1, чл.
55/. Съответствието им с нормативната уредба тепърва ще подлежи на проверка от
компетентните органи.
В
отменените ПИКЕЕ не се съдържат разпоредби, които да уреждат реда и начините на
преизчисляване при неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за
която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за
търговско измерване. Да се приеме обратното би означавало, че законодателят с
новата редакция на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ урежда нещо, което
вече е уредено, което би било израз на лоша законодателна техника при
нарушаване на принципите за необходимост и стабилност, уредени в чл. 26 от
Закона за нормативните актове.
Все
още действащият към датата на проверката /09.08.2018 г./ чл. 50 от ПИКЕЕ
предвижда, че при установено несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо
до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа
енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа
енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и
преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката
до установяването й, но за период, не по-дълъг от една година.
Съдът
приема, че този текст е неприложим по отношение на отчетените показания в
скритите регистри, а касае други хипотези на несъответствие на данните. В
Решение № 21 от 01.03.2017 г. по т. д. № 50417/2016 г., I г. о. на ВКС е
прието, че и и преди измененията в чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6
ЗЕ /ДВ бр. 54/2012 г./ и приемането на ПИКЕЕ от 2013 г. е допустимо операторът
на съответната мрежа да преизчислява сметките за потребената електрическа
енергия за минал период, когато действително доставената електрическа енергия
погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер поради грешно въведени в
информационната база данни за техническите параметри на средството за търговско
измерване. В мотивите към решението се изследва въпросът, че разпоредбата на
чл. 50 от ПИКЕЕ се прилага в хипотези на грешно отчитане на действителното
потребление на електрическата енергия, когато грешката се дължи на дефект в
измервателното устройство. ВКС приема, че хипотезата на неправомерна намеса в
СТИ, когато доставчикът е доказал реалното количество на доставката и разликата
между заплатеното и действително дължимото, е сходна, но в този случай не се
прилага чл. 50 ПИКЕЕ, а корекцията се извършва по реда на някоя от другите
разпоредби.
В
настоящия казус не се установява дефект в измервателното устройство, а точно
обратното. Според протокола от БИМ и становището на вещото лице СТИ е било
технически изправно, поради което правилно е отчитало преминалата през него
електрическа енергия. Не беше доказано и наличието на грешно въведени в
информационната база данни технически параметри на електромера.
Дори
да се приеме, че чл. 50 от ПИКЕЕ може да служи за основание за служебно
коригиране на сметката на потребителя, то същият не може да се приложи, защото
останалите действащи разпоредби на ПИКЕЕ към датата на проверката не могат сами
по себе си да покрият всички изисквания за надлежно извършване на процедурата
за корекция. На основание чл. 195, ал. 1, вр. чл. 194 от АПК, подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародване на съдебното решение,
което в случая за ПИКЕЕ е сторено в ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г. Следователно
разпоредбите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ са неприложими към настоящия
случай, доколкото техническата проверка в обекта на потребление е извършена на 09.08.2018
г. В отменените разпоредби се съдържат процедурни правила за надлежно
извършване на проверката, която служи като основание за коригиране на сметката.
След отмяната на чл. 41-44 и чл. 47 от ПИКЕЕ липсва ред и предпоставки за
извършване на проверка за метрологичната, функционална и техническа изправност
на СТИ, както специални изисквания за установяване на случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Извършените от
ответника в тази връзка действия към този момент не са изрично регламентирани,
поради което и не са основани на закона. Дори да не е отменен законовия текст,
който предвижда коригирането на сметката по определена методика, то след
отмяната на текстовете, които уреждат процедурата за констатиране на
отклоненията в нормалното отчитане, е изключена възможността за прилагането му.
Доколкото законодателят не е предвидил друг ред, освен този по ПИКЕЕ, по който
да се извърши проверката и коригирането на сметката, то доставчикът няма
правомощия да извършва такива действия и извършването им няма юридическа
стойност. Този извод се налага и предвид строгата регулация и държавен контрол
над енергийния сектор с цел да бъдат защитени потребителите от неправомерни
действия на монополистите.
Съгласно
чл. 195, ал. 2 от АПК, правните последици, възникнали от подзаконов нормативен
акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат
служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в
сила на съдебното решение. В случая компетентен орган по смисъла на цитираната
разпоредба се явява Комисията по енергийно и водно регулиране /КЕВР/, която
съобразно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 вр. ал. 1, т. 6 вр. чл. 21, ал. 1, т. 3
от ЗЕ има правомощия да приема правилата за измерване на количеството
електрическа енергия. След изтичането на срока по чл. 195, ал. 2 от АПК
Комисията издаде нови ПИКЕЕ /обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г./, като в § 2 от
ПЗР предвиди, че процедурите по преизчисляване на количество електрическа
енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с
клиентите, които са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до
влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на
съставяне на констативния протокол, като в случаите на съставените след
01.07.2018 г. констативни протоколи се взема предвид и действащата прогнозна
пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичния разход на
операторите на съответните мрежи, определена от Комисията за енергийно и водно
регулиране. Предвид изложеното следва да се приеме, че в настоящия случай,
доколкото процесният констативен протокол е съставен след частичната отмяната
на приложимите разпоредби от ПИКЕЕ /отм./, то липсва приложим материален закон,
в съответствие с който да бъдат установени случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия, тъй като с решението на ВАС е
отменена включително разпоредбата на чл. 47 ПИКЕЕ, която определя редът, по
който се извършват проверките на СТИ. Липсващата нормативна уредба не може да
бъде заместена по аналогия с правни норми съществуващи в други източници на
правото, тъй като съгласно чл. 1 от ЗЕ процесните обществени отношения се
уреждат именно със специалния закон. Да се приеме обратното на практика
означава, както субектите, за които Правилата са създавали права и задължения,
така и съдът в производство като настоящото, да заобиколят последиците на
решението на административния съд за преустановяване занапред действието на
съответните правни норми поради отричане на юридическата им сила.
Предвид
изложеното, съдът приема, че към датата на проверката и коригирането на
сметката на ищеца за ответника не е съществувало законово основание за това.
В
допълнение към горното са налице и други нарушения на процедурата за корекция,
които дори при наличието на основание за нея, биха довели до незаконосъобразно
коригиране на сметката.
Принципите
на измерване на преминалото количество електрическа енергия също се регулират
от ПИКЕЕ, съобразно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. С договора за присъединяване към
електрическата мрежа клиентите от дадената група избират тарифността на
измерване количеството електрическа енергия, като операторът на съответната
мрежа е длъжен да монтира измервателни уреди, които да съответстват на писмено
заявения избор на клиента. /чл. 11, ал. 1 ПИКЕЕ (отм.)/ Съобразно чл. 19, ал.
1, т. 5 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и
клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните
електрически мрежи, в договора за присъединяване се включват клаузи за тарифите
за измерване на електрическата енергия. В случая, видно от доказателствата по
делото, на ищеца битов потребител е монтиран електромер, който измерва
преминалата ел.енергия с две скали при зони в денонощието – дневна и нощна.
Цената на преминалата и употребена електрическа енергия се определя съобразно
конкретната тарифа, според месеците и часовете когато е била използвана.
В
противоречие с уговорените между страните и регулираните от КЕВР тарифи и
способи на отчитане на преминалата ел.енергия ответникът претендира цена за
технологични разходи по отчетена в „скрит“ /невизуализиран/ регистър енергия.
От данните по делото не се събраха доказателства ищецът да се е съгласявал с
такъв начин на отчитане и остойностяване на енергията, а и такъв не е законово
регламентиран. Именно право на ползвателя на мрежата е да избира начина на
измерване на ползваната електрическа енергия между утвърдените тарифи,
съобразно предвиденото в чл. 15, т. 2 от действащите Общи условия на договорите
за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД /Одобрени с Решение № ОУ-060/07.11.2007 г. на
ДКЕВР. Изменени и допълнени с Решение № ОУ-004/06.04.2009 г. на ДКЕВР/.
В
чл. 10, ал. 1 ПИКЕЕ /отм./ и чл. 32, ал. 2 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. е предвидено,
че операторът на съответната мрежа е длъжен да осигурява на страната, която
купува електрическа енергия, възможност за контрол на показанията на средствата
за търговско измерване. Същевременно, според чл. 662 от Наредба за средствата
за измерване, които подлежат на метрологичен контрол /Изм., ДВ, бр. 86 от
27.10.2017 г./ електромерът трябва да има показващо устройство -
електромеханичен регистър или електронен дисплей. Когато е възможно,
показващото устройство трябва да е видимо за потребителя и действащата в
момента тарифа трябва да е показана (индикирана). В случаите на няколко
стойности, представяни от единичен дисплей, трябва да е възможно показване на
съдържанието на всички съответни памети. При изобразяване на паметта трябва да
е възможно идентифицирането на всяка използвана тарифа.
Отчитането
в скрития регистър е в противоречие с подзаконовите нормативни актове. След
като показанията се отчитат в „скрит“ регистър няма как потребителят да бъде
информиран за консумираната от него ел.енергия и за цената, която дължи за нея.
Задължението за предоставяне на информация на потребителя (за отчетената
стойност на ел.енергията и за нейната цена) от страна на доставчика е от
ключово значение за този вид правоотношения и нарушаването му винаги води до опорочаване
на процедурата по ценообразуване и корекция на сметка.
По
този повод в европейското законодателство са предвидени редица мерки за защита
на потребителите на електрическа енергия, доколкото според чл. 4, § 2, б. „и“
ДФЕС Европейския съюз притежава споделена с държавите членки компетентност в
областта на енергетиката. Например, от съображения 42, 46, 50, 51, 52 на
Директива 2009/72/ЕО относно общите правила за вътрешния пазар на
електроенергия /транспонирана в българското законодателство/ може да се направи
извод, че цялата промишленост, включително битовите клиенти, трябва да имат
възможността да се ползват от високи нива на защита на потребителите, което
включва сигурност на доставките и разумни тарифи. Потребителите следва да имат
достъп до данните за тяхното потребление и свързаните с него цени и разходи за
услугите, както и да имат правото да бъдат надлежно информирани за своето
потребление на енергия. Специално мерките за защита на потребителите са
прокламирани в Приложение № 1 към Директивата, като в случая в чл. 1, б. „в“,
„з“, „и“ е наблегнато над задължението на държавите членки да осигурят
възможността потребителите да получават прозрачна информация за приложимите
цени и тарифи и за стандартните условия по отношение на достъпа до електроенергийни
услуги и ползването им, да разполагат с данните за потреблението си и да са
надлежно информирани за действителното потребление на електроенергия и
разходите достатъчно често, за да могат да регулират своето потребление на
електроенергия. В тази връзка са приети редица законодателни мерки от страна на
Република България, като част от тях не са спазени от ответника, както беше
посочено по-горе, поради което процесното отчитане е в противоречие и с правото
на Европейския съюз.
Ако
целта на „скрития“ регистър е да отчита преминала ел.енергия, която поради
манипулиране на електромера не е отчетена от редовните регистри, то способите и
процедурите, чрез които тази енергия впоследствие следва да се заплати от
потребителя и на какви цени, следва да са изрично законово регламентирани.
Такава законова уредба е липсвала към момента на проверката, поради което
ответникът няма право да преизчислява дължимите от потребители суми на база на
стойностите в невизуализиран регистър без значение кога и как енергията е преминала
през електромера, дори и да се установи, че е реално потребена.
Както
съдът посочи по-горе в мотивите си, за в бъдеще, след измененията на чл. 83,
ал. 1, т. 6 ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ от 2019 г., е предвидена подобна методика,
но към момента на извършване на проверката /09.08.2018 г./, не е имало такава
законова възможност.
Достъп
до софтуера преди монтирането имат само служителите на ответното дружество и
производителя чрез съответните пароли и е технически възможно да се извърши
манипулация и начисляване без потребителя да може да разбере за това, доколкото
показанията на тарифите, по които нормално се отчита използваната от него
ел.енергия, са нулеви при монтирането. Именно, за да се избегне начисляването
на суми и заплащането на ел.енергия, която потребителят не е могъл да проследи,
че е изразходвал, СТИ са конструирани така, че да има възможност на видим
дисплей да се изобразяват съответните стойности. Този извод се потвърждава и от
разпоредбите на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол. Електромерите технически притежават повече тарифи за
отчитане на положителна активна енергия, в случай, че се въведе допълнителна
тарифа (извън върхова, дневна и нощна), която да може да бъде използвана, без
да се налага смяна на устройството. В този смисъл този „скрит“ регистър не се
използва по техническото му предназначение и по този начин създава предпоставки
за манипулиране, като негативните последиците от това следва да се възложат в
тежест на по-силната страна в правоотношението – доставчика на ел.енергия.
Предвид
гореизложеното, настоящият състав намира предявения отрицателен установителен
иск за основателен и като такъв същият следва да се уважи в предявения размер.
Поради
съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното
първоинстанционно решение следва да се потвърди.
Относно
съдебно-деловодните разноски:
Поради съвпадащ
резултат от разглеждането на делото по същество, въззивният съд не може да
ревизира произнасянето по отношение на разноските.
При този изход от делото,
претенцията на въззиваемия за компенсация на разноските, направени за защита
във въззивното производство по неоснователна въззивна жалба, следва да бъде
уважена. Същият претендира разноски в размер на 480.00 лева,
представляваща заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно приложения
списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна помощ и съдействие, имащ характер
на разписка – арг. от т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Решение
№ 409 от 28.01.2020 г., постановено по гр.д. № 13560/2019 г. по описа на
РС-Варна, ГО, 51-ви съдебен състав.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, „Варна Тауърс –Г“, бул. „Владислав Варненчик” 258, ДА ЗАПЛАТИ на С.И.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата в размер на 480.00 лева, представляваща
сторени пред въззивния съд съдебно-деловодни разноски, включващи адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се обяви
в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: