РЕШЕНИЕ
№ 21351
гр. София, 23.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело
№ 20251110134221 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано е по искова молба, подадена от М. Г. М., чрез адв.
С. М., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу „Б.Е.“ АД, са предявени искове по
чл. 7, § 1, б. "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. за сумата 250,00 евро, представляваща
обезщетение за отмяната на полет ****** от ****** г., препланиран за ****** г. в
16:30 ч., ведно със законна лихва за период от 22.03.2025 г. до изплащане на
вземането, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 13,91 евро, представляваща обезщетение за
забава за периода 28.10.2024 г. – 31.03.2025 г., за които суми по ч. гр. д. № 16802/2025
г. по описа на СРС, 41 с-в, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за въздушен превоз за
посочения полет по направление ****** който трябвало да бъде осъществен на ******
г., като излети от летище в Б. в 22:20 ч., но е бил препланиран за излитане на ****** г.
в 16:30 ч. Ищецът е поискал от ответника да удовлетвори претенцията му
извънсъдебно, но тъй като това не било сторено е подадено заявление по чл. 410 ГПК.
Моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба
по чл. 131 ГПК, с който ответникът оспорва иска, поддържайки, че полетът не е
изпълнен навреме, поради наличие на извънредно обстоятелство /лоши
метеорологични условия/, което не е могло да бъде избегнато, дори да са били взети
всички необходими мерки. Поддържа се, че предходният полет, осъществяван със
същото въздухоплавателно средство по маршрут С. - Б., е бил засегнат от тези лоши
метеорологични условия, като това се е отразило и на процесния полет. Налице било
събитие, неприсъщо за дейността на превозвача, тъй като такива метеорологични
условия не били типични. Наложени са били ограничения в управлението на потока на
въздушното движение, вследствие на лошите метеорологични условия. На следващо
място твърди, че по делото не е доказано явяването на пътника навреме за
1
регистрация. Въвежда възражение за прекомерност на разноските, както и за
заплащането им. Моли за отхвърляне на иска.
Въз основа на съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становищата на страните, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
С доклада по делото съдът е обявил, че безспорни и неуждаещи се от доказване
в производството са следните факти: ежду тях е бил сключен договор за въздушен
превоз за процесния полет по маршрут ****** предвиден за осъществяване на ******
г., че полетът е изпълнен на ****** г. с над 18 часа закъснение. Не е спорно
разстоянието между началната и крайната точка от пътуването на ищеца /до 1500 км/,
както и че ищецът е бил превозен на процесния полет от ответника.
По делото като доказателства са приети освен самолетните билети,
свидетелстващи за сключването на договора за въздушен превоз между страните, също
и издадената на ищеца бордна карта, удостоверяваща явяването на пътника за
регистрация на летището в дестинацията по отпътуване. Видно от същата е, че ищецът
се е представил за регистрация с пореден номер 24, с оглед което и не може да се
приеме за основателно възражението на ответника лицето да не се е явило навреме за
полета. Не се твърди и не се установява също така, причина за забавянето на полета да
е поведението на ищеца, който да не се е явил навреме за регистрация. Ето защо и това
възражение съдът намира за неоснователно и не следва да обсъжда по-подробно.
С отговора на исковата молба ответникът е представил документи, от
съдържанието на които съдът не може да приеме за установено по делото наличието
на влошени метеорологични условия, наложили рестрикции и забрана за излитане през
значителния период от време, с който полетът е закъснял.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове
с правно основание чл. 7, § 1, б. "б" от Регламент (ЕО) № 261/2004 и чл.86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже: наличието на валидно
възникнало облигационно правоотношение между страните по силата на сключен
договор за въздушен превоз на пътник, по който ответникът се е задължил на
съответната дата и в съответното време да изпълни уговорения полет по маршрута,
размера на обезщетението, дължимо от превозвача, както и поставяне на ответника в
забава за изпълнение на паричното му задължение за заплащане на процесното
обезщетение.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да
установи: точно и навременно изпълнение на облигационното задължение по
извършване на полета; че неизпълнението му се дължи на извънредни обстоятелства,
които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки,
респ. погасяване на претендираното вземане чрез плащане на обезщетение.
В разпоредбите на чл. 5 – 8 от Регламента са разписани правата на пътниците
при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният има начална или
крайна точка летище на територията на Европейския съюз.
Безспорно е, че "Б.Е." АД е "опериращ въздушен превозвач" по смисъла на
легалната дефиниция, посочена в чл. 2, б. "б" от Регламента – въздушен превозвач,
който изпълнява или има намерение да изпълнява полет съгласно договор с пътник
или от името на друго лице, юридическо или физическо, имащо договор с този пътник.
Въз основа на представените в производството писмени доказателства,
становищата и процесуалното поведние на страните, съдът приема за установено, че
2
помежду им е възникнало облигационно правоотношение по договор за превоз, по
който ответникът не е изпълнил задълженията си съобразно договореното, като е
изпълнил процесния полет, по който ищецът е заплатил дължимата за превоза цена, с
релевантното над тричасово закъснение.
Спорно между страните е дали са налице „извънредни обстоятелства“ по
смисъла на регламента, които да изключват отговорността на превозвача да заплати
обезщетения за отменения полет.
В чл. 5 от Регламента е предвидено, че при отмяна на полет пътниците имат
право да получават помощ от опериращия въздушен превозвач по чл. 8 и 9, както и да
получат обезщетение от опериращия въздушен превозвач по чл. 7. В § 3 е предвидено,
че опериращ въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако
може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са
могли да бъдат избегнати, дори и да са били взети всички необходими мерки.
Като извънредни обстоятелства по смисъла на член 5, § 3 от Регламента могат
да се квалифицират събития, които поради своето естество или произход не са
присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач
и се намират извън ефективния му контрол. Тъй като не всички извънредни
обстоятелства освобождават от отговорност, този, който иска да се позове на тях,
трябва да установи, че във всеки случай те не биха могли да бъдат избегнати чрез
съобразени със ситуацията мерки, тоест чрез мерки, които в момента на настъпването
на тези извънредни обстоятелства отговарят по-специално на технически и
икономически условия, поносими за съответния въздушен превозвач (вж. решение от
12 май 2011 г., Eglitis и Ratnieks, C?294/10, EU: C: 2011: 303, т. 25 и цитираната
съдебна практика). В този смисъл той трябва да установи, че дори като използва
всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които разполага,
явно не би могъл /освен с цената на непоносими жертви с оглед на капацитета на
предприятието си към дадения момент/ да избегне извънредните обстоятелства, с
които се сблъсква, да доведат до отмяната на полета или до закъснение при
пристигането му от три или повече часа (вж. в този смисъл решения от 19 ноември
2009 г., Sturgeon и др., C?402/07 и C?432/07, EU: C: 2009: 716, т. 61 и от 12 май 2011 г.,
Eglitis и Ratnieks, C?294/10, EU: C: 2011: 303, т. 25).
Нормата на чл. 5, § 3 от Регламент /Е0/ 261/2004 г., доколкото дерогира
принципа, че пътниците имат право на обезщетение, следва да се тълкува стриктно. В
действителност съгласно константната съдебна практика изброените в съображения 14
и 15 от Регламента случаи не са изчерпателно изброени, но в тежест на въздушния
превозвач е да установи наличието на такива "извънредни обстоятелства", които да са
станали причина за закъснението на процесния полет, като доказването следва да е
пълно и главно, доколкото се касае до правоизключващо отговорността обстоятелство.
В тази връзка следва да се посочи, че по делото не са установени наведените от
ответника твърдения за наличието на извънредни обстоятелства по смисъла на
регламента, които да ограничават отговорността му да заплати на ищеца в качеството
му на страна по договора за въздушен превоз обезщетение за закъснението на полета.
В случая ответникът не установи наличието на извънредни обстоятелства, доколкото
твърденията му касаят лоши метеорологични условия, които по дефиниция се явяват
съпътстващи дейността на въздушните превозвачи и за да се разглеждат такива
условия като извънредни обстоятелства, то ответникът следва да е установил пълно и
главно по делото техният извънреден характер, който е довел до невъзможността
полетът да бъде осъществен навреме.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че са доказани
всички предпоставки от фактическия състав на предявения иск, поради което
3
ответникът дължи обезщетение в размера по чл. 7, § 1, б. "б" от Регламента, а именно
сумата 400 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение /13.03.2025 г./ до окончателното
изплащане на вземането.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За обосноваване основателността на тази претенция ищецът е ангажирал
отправена до ответника на 27.08.2024 г. писмена покана, изпратена по електронен път
чрез следния интернет сайт:****** От съдържанието на поканата става ясно, че е
заявено искане за изплащане на обезщетение в размер на сумата 250 евро във връзка с
отмяната на полета за следващия ден. Приет като доказателство е и отговорът на
ответника, че ще вземе становище по претенцията в двумесечен срок. Същият е
изтекъл на 27.10.2024 г., с оглед което и ответникът е изпаднал в забава, считано от
28.10.2024 г., от когато се претендира обезщетение за забава. Същото е дължимо до
21.03.2025 г. – датата предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК. На
основание чл. 162 ГПК и чрез използване на лихвен калкулатор достъпен на адрес:
****** съдът намира иска за лихва за основателен за сумата 13,72 евро. За разликата
до размера 13,91 евро искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски възниква и за двете страни на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски
за исковото производство – внесената държавна такса и заплатено адвокатско
възнаграждение. 575,00 лева.
Съгласно т.12 от ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство. Ищецът е извършил разноски в
размер на сумата 425 лева за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Ответникът е заявил мотивирано възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът,
като съобрази липсата на фактическа и правна сложност на делото, срочното му
приключване и процесуалната активност на ответника, не на последно място
принципите на пропорционалност, справедливост и обоснованост относно възлагането
на разноските, намира за основателно. Разноските за исковото производство следва да
се намалят до сумата от 400 лева, а тези за заповедното – до сумата 250 лева. Ето защо
и в тежест на ответника и съобразно изхода от спора следва да се възложи сумата
424,70 лева за исковото производство и 274,80 лева за заповедното производство.
Ответникът също има право на разноски за производството, но не е заявил
претенция за присъждането им нито с възражението по чл. 414 ГПК, нито до
приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
от М. Г. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ****** искове с правно основание
чл. 7, §1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че „Б.Е.“ АД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление гр. ******, ДЪЛЖИ на М. Г. М. сумата
4
250 евро (двеста и петдесет евро), представляваща обезщетение, дължимо съгласно
Регламент (ЕО) 261/2004 за отмяната на полет ****** от ****** г. по маршрут Б. - С.
за ****** г., ведно със законна лихва за период от 22.03.2025 г. до изплащане на
вземането, сумата 13,72 евро, представляваща обезщетение за забава върху главното
вземане за периода 28.10.2024 г. 21.03.2025 г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №16802/2025 г. по описа
на СРС, 41 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за пълния размер до
13,91 евро.
ОСЪЖДА „Б.Е.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.
******, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на М. Г. М., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. ****** сумата 424,70 лева, представляваща разноски за исковото
производство по гр.д. № 30731/2025 г. по описа на СРС, 41 състав и сумата 274,80
лева, представляваща разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 16802/2025
г. по описа на СРС, 41 състав.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис
на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5