РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Нови пазар, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря Диана В. Славова
като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело №
20223620100811 по описа за 2022 година
Производството по делото е по предявени по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415
от ГПК искове.
Предявени са искове по чл. 415 от ГПК от „Йеттел България“ ЕАД срещу ответника
Н. Н. Н. от с. С., обективно кумулативно съединени искове по чл.415, ал.1 от ГПК за
установяване съществуването на вземанията по издадена заповед по ч.гр.д. № **/**г. на
НПРС срещу ответника, както следва:
1/ Иск по чл. 415 от ГПК вр. Чл. 79 от ЗЗД за сумата от общо 77,47 лв.,
представляваща задължения по договор за мобилни услуги за мобилен номер,
завършващ на „**“ за периода от ** г. до ** г.;
2/ Иск чл. 415 от ГПК вр. Чл. 79 от ЗЗД за сумата от 913,31 лв. по договор за лизинг
от ** г., с който е предоставено ползването на устройство ***, за неплатени месечни
лизингови вноски и дължими такива при предсрочна изискуемост за периода от ** г. до **
г.
3/ иск по чл. 415 от ГПК вр. Чл. 92 от ЗЗД за сумата от 233,02 лв. за предсрочното
прекратяване на по договор за лизинг от ** г., с който е предоставено ползването на
устройство ***, за разликата между цената на устройствата без абонамент и
преференциалната цена по сключения договор за лизинг;
4/ Иск по чл. 415 от ГПК вр. Чл. 79 от ЗЗД за сумата от общо 160,64 лв.,
представляваща задължения по договор за мобилни услуги за мобилен номер,
1
завършващ на „***“ за периода от ** г. до ** г.;
5/ Иск чл. 415 от ГПК вр. Чл. 79 от ЗЗД за сумата от 32,00лв. по договор за лизинг от
** г., с който е предоставено ползването на устройство ***, за неплатени месечни лизингови
вноски и дължими такива при предсрочна изискуемост за периода от ** г. до ** г.;
6/ иск по чл. 415 от ГПК вр. Чл. 92 от ЗЗД за сумата от 47,37 лв. за предсрочното
прекратяване на по договор за лизинг от ** г., с който е предоставено ползването на
устройство ***, за разликата между цената на устройствата без абонамент и
преференциалната цена по сключения договор за лизинг;
7/ осъдителен иск по чл. 92 от ЗЗД за сумата от 67,47 лв. за предсрочното
прекратяване на по договор за мобилни услуги за мобилен номер, завършващ на „**“ в
размер на три месечни такси;
8/ осъдителен иск по чл. 92 от ЗЗД за сумата от 62,46 лв. за предсрочното
прекратяване на по договор за мобилни услуги за мобилен номер, завършващ на „***“ в
размер на три месечни такси.
За всички предявени искове, общо осем на брой, на обща стойност 1593,74 лв. е
заплатена дължимата ДТ от 400 лв., от които 31,87 лв. платени по заповедното производство
и 368,13 лв. по настоящето дело.
Исковете са спрямо ответника Н. Н. Н. от с. С., който е уведомен за издадената
заповед за изпълнение чрез залепване на уведомление по чл. 47 от ГПК.
Ищецът сочи, че между страните по делото е сключен договор за мобилни услуги,
съгласно който на ответникът е предоставен мобилен номер, завършващ на последни цифри
„**“ от ** г., както и договор за лизинг от ** г. за ***.
Ищецът сочи, че ответникът не е изпълнил задълженията си за плащане на
задълженията по сключените договори в срок до ** г., както и за дължимите лизингови
вноски за периода от ** г. до ** г.
По договор за мобилни услуги от ** г. за мобилен номер, завършващ на „***“ за
периода от ** г. до ** г.
Съгласно сключения между страните договор за лизинг от ** г. на ответникът е било
предоставено мобилно устройство ***, за който ищецът претендира на основание чл. 11 и
чл. 13 от ОУ към договорите за лизинт заплащане на сумата от 913,31 лв., представляваща
неплатени дължими лизингови вноски по договора за периода от ** г. до ** г.
Ищецът претендира заплащането на неустойка, представляваща разлика между
цената на устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор за
лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментния план. Сумата
от 233,02 лв., претендира на осн. Чл. 11 от договора за мобилни услуги, за разликата между
цената на устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор за
лизинг, относно устройство ***.
2
Ищецът сочи, че съгл. чл. 5 от договора, ответникът е длъжен да заплаща стойността
на абонаментната такса, но такива такси той не е плащал за мобилен номер, завършващ на
„**“ за периода от ** г. до ** г. в размер на 77,47 лв.
Ищецът сочи, че с ответника бил сключен и договор за лизинг от ** г., за устройство
***, за неплатени месечни лизингови вноски и дължими такива при предсрочна
изискуемост за периода от ** г. до ** г., за което има неплатени задължения в размер на
32,00лв.
Посочено е още, че е сключен договор за мобилни услуги за мобилен номер,
завършващ на „***“, по който за периода от ** г. до ** г. не са платени дължимите
абонаментни такси и услуги, общо 160,64 лв.
Ищецът претендира на основание Раздел ІV, т. 4 от допълнителното споразумение
към договора за мобилни услуги, сумата от 47,37 лв. която представлява разликата между
цената на устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор за
лизинг за устройство ***, за разликата между.
Освен посочените претенции, ищецът претендира и заплащане на отхвърлените от
съда вземания за сумите от 67,47 лв., представляваща неустойка за предсрочното
прекратяване на по договор за мобилни услуги за мобилен номер, завършващ на „**“ в
размер на три месечни такси и за сумата от 62,46 лв., неустойка за предсрочното
прекратяване на по договор за мобилни услуги за мобилен номер, завършващ на „***“ в
размер на три месечни такси.
За тези претенции исковете са осъдителни.
Ищецът твърди, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по тези договори,
поради което те били прекратени едностранно от Йеттел България ЕАД, на ** г.
Предвид на горното ищецът моли съда да бъде признато спрямо ответника, че
вземанията по заповедта за изпълнение за сумите от 77,47 лв., представляваща задължения
по договор за мобилни услуги за мобилен номер, завършващ на „**“ за периода от ** г.
до ** г. ; 913,31 лв. по договор за лизинг от ** г., с който е предоставено ползването на
устройство ***, за неплатени месечни лизингови вноски и дължими такива при предсрочна
изискуемост за периода от ** г. до ** г.; 233,02 лв. за предсрочното прекратяване на по
договор за лизинг от ** г., с който е предоставено ползването на устройство ***, за
разликата между цената на устройствата без абонамент и преференциалната цена по
сключения договор за лизинг; 160,64 лв., представляваща задължения по договор за
мобилни услуги за мобилен номер, завършващ на „***“ за периода от ** г. до ** г. ;
32,00лв. по договор за лизинг от ** г., с който е предоставено ползването на устройство ***,
за неплатени месечни лизингови вноски и дължими такива при предсрочна изискуемост за
3
периода от ** г. до ** г. и 47,37 лв. за предсрочното прекратяване на по договор за лизинг от
** г., с който е предоставено ползването на устройство ***, за разликата между цената на
устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор за лизинг,
съществуват.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
и сумите от 67,47 лв., представляваща неустойка за предсрочното прекратяване на по
договор за мобилни услуги за мобилен номер, завършващ на „**“ в размер на три месечни
такси и за сумата от 62,46 лв., неустойка за предсрочното прекратяване на по договор за
мобилни услуги за мобилен номер, завършващ на „***“ в размер на три месечни такси.
Ищецът моли да му се присъдят направените разноски в исковото производство и
тези по заповедното.
Ответникът се представлява от особен представител по делото. Особеният
представител оспорва основателността на предявените искове по основание и по размер.
Сочи, че не бил доказан размерът на претендираните суми за неплатените месечни
абонаментни такси и услуги. Относно претенциите за неустойките, от името на ответника се
сочи, че същите не са доказани, а самите претенции се явяват противоречащи на добрите
нрави и съгл. чл. 26 от ЗЗД се явяват нищожни. Същите били и неравноправни клаузи по
смисъла на чл. 143, т. 5 и т. 19 от ЗЗП, не отговаряли на изискванията за добросъвестност и
водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Оспорва исковите претенции за неустойки по договорите за лизинг, като
неравноправни клаузи съгл. чл. 143, т. 18 от ЗЗП.
Предвид на посоченото, особеният представител моли съда да отхвърли исковете
като неоснователни и недоказани.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът е предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
**/** г., по което е издадена Заповед за изпълнение № **/** г., с която длъжникът Н. Н. Н.
от с. С., е задължен да плати на „Йеттел България” ЕАД, сумите: 77,47 лева, представляваща
за период от ** г. до ** г., ведно със законна лихва за период от ** г. до изплащане на
вземането, 160,64лева, представляваща за период от ** г. до ** г., ведно със законна лихва за
период от ** г. до изплащане на вземането, 1 146,33лева, представляваща главница за
период от ** г. до ** г., ведно със законна лихва за период от ** г. до изплащане на
вземането, 79,37лева, представляваща главница за период от ** г. до ** г., ведно със законна
лихва за период от ** г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на
29,28 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 330,64 лева.
Поради връчването на съобщението за издадената заповед за изпълнение чрез
4
залепване на уведомление, ищецът е предявил искове за присъдените вземания, за
установяване на съществуването им.
По заповедното дело, с нарочно Разпореждане № **/** г. са отхвърлени част от
претендираните вземания, конкретно за 67.47лв., представляващи неустойка за предсрочно
прекратяване на услуги, за предпочетен номер завършващ на „**“, в размер на тримесечни
такси и 62,46лв., представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на услуги, за
предпочетен номер завършващ на „***“, в размер на тримесечни такси. С Определение №
**/** г. е потвърдено разпореждането, с което са отхвърлени вземанията. За тези вземания,
ищецът е предявил осъдителни искове, а за останалите, предмет на заповедта за изпълнение
исковете са установителни, съгл. чл. 415, ал.3 вр.ал.1, т.3 от ГПК.
От събраните по настоящето дело писмени доказателства се установява,
следното:
1/ По делото са представени писмени доказателства, от които се установява, че
първоначалният заявител „Теленор България“ ЕАД, сега с ново наименование „Йеттел
България“ ЕАД е сключил с ответника договор за мобилни услуги № **/** г. с предпочетен
номер завършващ на последни три цифри „**“, л. 9-12 от ч.гр.д. № **/** на НПРС, между
ищеца и ответника при договорен план „Тотал +26,99“, при месечна абонаментна такса от
26,99 лв. Срокът на договора е за 24 месеца.
С този договор е предоставено на ответника и устройство ***, с обща лизингова
цена с абонаментния план от 1166,16 лв., при стандартна цена на устройството от 1608,90
лв. и направена отстъпка от 443,74 лв.
2/ Приложен е договор за лизинг № **/** г., по силата на който на ответника е
предоставено на лизинг устройство ***, с обща лизингова цена с абонаментния план от
1166,16 лв., при стандартна цена на устройството от 1608,90 лв. и направена отстъпка от
443,74 лв. Срокът на този договор е 23 месеца от сключването му, а плащането на месечната
лизингова вноска от 48,59 лв., която ще бъде начислявана към фактурата за ползвани
мобилни услуги към мобилен номер завършващ на последни три цифри „**“.
3/ Приложено е допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги №
**/** г. с предпочетен номер завършващ на последни три цифри „***“, л. 27-30 от ч.гр.д. №
**/** на НПРС, между ищеца и ответника при договорен план „Тотал 24,99“, при месечна
абонаментна такса от 24,99 лв. С допълнителното споразумение е предоставено на
ответника и устройство ***, с обща лизингова цена с абонаментния план от 96 лв., при
стандартна цена на устройството от 289,90лв. и направена отстъпка от 193,90 лв.
Основният договор за мобилни услуги е представен преди последното по делото
съдебно заседание, л. 89-93 от делото, същия е от ** г.
4/ По делото е приложен договор за лизинг, сключен между страните на ** г., на л.
31-33 от ч.гр.д. № **/** на НПРС, съгласно който на ответника са предоставени за временно
5
и възмездно ползване устройство ***, с неговите принадлежности – зарядно и упътване с
гаранционна карта. Съгласно договора общата цена, която лизингополучателят следва да
плати е 92,00 лв. с вкл. ДДС. Изплащането на цената на устройството е при договорена
месечна лизингова вноска от 4лв., която ще се начислява към абонаментния план за
мобилните услуги за мобилен номер завършващ на последни три цифри „***“. Срокът на
договора е за 23 месеца, считано от сключването му.
Съдът намира, че доколкото исковата молба се основава на договори сключени с
потребител (договори за мобилни услуги), по отношение на които съдът е задължен по
силата на закона да извърши преценка за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на
чл. 143, ал.2 от ЗЗП, съгл. чл. 7, ал.3 ГПК и поради многобройността на договорите, въз
основа на които са предявени исковете на ищеца, преценката за наличие на неравноправни
клаузи по тях ще бъде извършена според техния предмет, разделени на две групи –
договори за мобилни услуги и договори за лизинг.
Относно договорите за мобилни услуги, по исковете за неплатени суми месечни
вноски за такси ползваните мобилни услуги:
1/ договор за мобилни услуги № **/** г. с предпочетен номер завършващ на
последни три цифри „**“ и 2/ По допълнителното споразумение към Договор за мобилни
услуги № **/** г. с предпочетен номер завършващ на последни три цифри „***“.
От приложените по делото фактури, л. 17- 26 от ч.г.д. № **/** г., се установява, че за
периода от ** (когато е издадена първата фактура, л.17) до ** (л. 23, когато е последното
начисляване на неплатени суми към този мобилен номер), общия размер на неплатените
месечни вноски за ползваните мобилни услуги е 167,57лв. (113,24, 37,24, 26,99 и -9,90лв.),
поради което и предвид на това, че ищецът е предявил иск за неплатените такси и услуги по
договор за мобилни услуги № **/** г. с предпочетен номер завършващ на последни три
цифри „**“, само за сумата от 77,47 лв., този иск е основателен и следва да се уважи.
От приложените по делото фактури, л. 34- 38 от ч.г.д. № **/** г., се установява, че за
периода от ** (когато е издадена първата фактура, л.34) до ** (л. 36, когато е последното
начисляване на неплатени суми към този мобилен номер), общия размер на неплатените
месечни вноски за ползваните мобилни услуги е 168,09 лв. (143,11лв., 24,98 лв.).
По Договор за мобилни услуги № **/** г. с предпочетен номер завършващ на
последни три цифри „***“, ищецът е предявил иск за неплатените такси и услуги за сумата
от 160,64 лв., този иск е основателен и следва да се уважи.
Относно договорите за лизинг, по исковете за неплатени месечни лизингови
вноски и дължими такива при предсрочна изискуемост:
Тези искове са по чл. 415 от ГПК вр. Чл. 79 от ЗЗД за сумата от 913,31 лв. по договор
за лизинг от ** г., с който е предоставено ползването на устройство ***, за неплатени
6
месечни лизингови вноски и дължими такива при предсрочна изискуемост за периода от **
г. до ** г. и пъ чл. 415 от ГПК вр. Чл. 79 от ЗЗД за сумата от 32,00лв. по договор за лизинг от
** г., с който е предоставено ползването на устройство ***, за неплатени месечни лизингови
вноски и дължими такива при предсрочна изискуемост за периода от ** г. до ** г.
Съгласно приложените на л. 13-14 и л. 31 от ч.г.д. № **/** г., договори за лизинг се
установява, че съгласно сключения Договор за лизинг № **/** г., на ответника е
предоставено на лизинг устройство ***, с неговите принадлежности – зарядно и упътване с
гаранционна карта, с обща лизингова цена с абонаментния план от 1166,16 лв., при
стандартна цена на устройството от 1608,90 лв. и направена отстъпка от 443,74 лв. Срокът
на този договор е 23 месеца от сключването му, а плащането на месечната лизингова вноска
от 48,59 лв., която ще бъде начислявана към фактурата за ползвани мобилни услуги към
мобилен номер завършващ на последни три цифри „**“.
Съгласно втория договор за лизинг, сключен на ** г., на л. 31 от ч.гр.д. № **/** на
НПРС, на ответника са предоставени за временно и възмездно ползване устройство ***, с
неговите принадлежности – зарядно и упътване с гаранционна карта. Съгласно договора
общата цена, която лизингополучателят следва да плати е 92,00 лв. с вкл. ДДС. Изплащането
на цената на устройството е при договорена месечна лизингова вноска от 4лв., която ще се
начислява към абонаментния план за мобилните услуги за мобилен номер завършващ на
последни три цифри „***“. Срокът на договора е за 23 месеца, считано от сключването му.
Исковете на ищеца се основават на претендираните от него суми за неплатени
месечни лизингови вноски и дължими такива при предсрочна изискуемост.
От приложените по делото фактури, л. 17-26 от ч.гр.д. № **/** г., се установява, че
неплатените месечни лизингови вноски по договора за лизинг, относно устройство ***, за
периода от ** до ** г. са в общ размер от 242,95 лв. (пет месечни вноски по 48,59 лв.).
От фактурите л. 34-38 от ч.гр.д. № **/** г., се установява, че неплатените месечни
лизингови вноски по договора за лизинг, относно устройство ***, за периода от ** до ** г.
са в общ размер от 32 лв. (две вноски по 4 лв., 24 лв.).
Съгласно посоченото в приложимите ОУ към договорите за лизинг, публикувани на
сайта на заявителя на адрес и приложени по делото, към момента са налице нови ОУ за
договор за лизинг на базови аксесоари ***, се установява, че лизингодателят има право да
развали договора за лизинг съгл. чл. 10 от ОУ, лизингодателят има правото да развали
едностранно договора при неизпълнение на задълженията на другата страна, като съгл. ал.2,
развалянето се извършва с едностранно писмено изявление, без да е необходимо
лизингодателят да дава допълнителен срок. Съгласно чл. 11 от ОУ, лизингодателят има
правото да развали едностранно договора и в случаите на неизпълнение на договора за
предоставяне на мобилни и/или фиксирани услуги, включително и в хипотезата на
7
неговото прекратяване от лизингодателя като за самото разваляне и предсрочно
прекратяване, настъпват основанията по чл. 10 от ОУ. Това означава, че и в случаите когато
развалянето на договора е поради неизпълнение на договора за мобилни услуги,
лизингодателят е длъжен писмено да изпрати предизвестие до лизингополучателят и едва
от неговото получаване се счита договорът за развален.
Едва след равалянето на договора, т.е от момента на получаване на писменото
предизвестие от потребителя, възникват за лизингодателя и правата по чл. 12 от ОУ.
Правата по чл. 12 от ОУ дават право на лизингодателя да обяви на лизингополучателя, че се
отказва едностранно от изпълнение на задълженията си по договора и тези Общи условия,
и/или да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми, както и всички други суми,
посочени в договора за лизинг, дължими и платими, и/или да поиска връщане на вещите и
да удовлетвори вземането си и чрез продажба, прехвърляне или последващо отдаване на
лизинг на вещите, и/или принудително да удовлетвори вземането си. Посочено е още в ал. 2,
че месечните вноски и другите дължими плащания стават предсрочно изискуеми в случай
на прекратяване на договора/договорите за предоставяне на мобилни и/или фиксирани
услуги, сключен/сключени от Лизингополучателя, както и в случай на забава в плащане на
дължими съгласно тези договори плащания.
Уведомяване от страна на ищеца, той и лизингодател на лизингополучателя
(ответник) за развалянето на всеки от двата договора за лизинг - Договор за лизинг № **/**
г.и договор за лизинг от ** г., както и за предсрочната изискуемост на вноските по тях не е
извършено и няма доказателства за такова.
Съгласно чл.18 от ОУ, приложени по делото, за неуредените в договора за лизинг и
настоящите Общи условия въпроси ще се прилагат разпоредбите на действащото българско
законодателство.
Съгласно чл. 87, ал.1 от ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не
изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да
развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение,
че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се
направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. Такова писмено
предупреждение не е направено от заявителя. Съгласно посоченото в ал.2 на чл. 87 ЗЗД,
кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако 1/
изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, 2/ ако поради забава на длъжника
то е станало безполезно, или 3/ ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в
уговореното време.
В този смисъл, съдът приема, че не са налице обстоятелствата по чл. 12 от ОУ на
договорите за лизинг, за обявяване на оставащите до края на договора месечни вноски за
предсрочно изискуеми, поради което и те не се дължат от лизингополучателя.
Претендирането им представлява нарушение на закона по смисъла на чл. 411, ал.2, т. 2 ГПК,
доколкото не са налице основанията на чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 12 ОУ на договорите за
8
лизинг
В резултат на направените изводи относно претенциите за дължимите месечни
лизингови вноски при предсрочна изискуемост,
Относно договорите за лизинг, по исковете за неплатени месечни лизингови вноски
и дължими такива при предсрочна изискуемост по всеки от двата договора и по всеки от
предявените искове, съдът приема следното:
По иска по чл. 415 от ГПК вр. Чл. 79 от ЗЗД за сумата от 913,31 лв. по договор за
лизинг от ** г., с който е предоставено ползването на устройство ***, за неплатени месечни
лизингови вноски и дължими такива при предсрочна изискуемост за периода от ** г. до **
г., се дължат само 242,95 лв. за периода от ** до ** г., и искът следва да се отхвърли за
разликата до 913,31 лв. като неоснователен и недоказан.
По иска по чл. 415 от ГПК вр. Чл. 79 от ЗЗД за сумата от 32,00лв . по договор за
лизинг от ** г., с който е предоставено ползването на устройство ***, за неплатени месечни
лизингови вноски и дължими такива при предсрочна изискуемост се дължат само 32 лв. за
периода от ** до ** г., които са неплатените месечни вноски за лизинг и искът е
основателен.
Относно договорите за лизинг, по исковете за заплащане на разликата между
цената на устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор
за лизинг, конкретно
по иска по чл. 415 от ГПК вр. Чл. 92 от ЗЗД за сумата от 233,02 лв. за предсрочното
прекратяване на по договор за лизинг от ** г., с който е предоставено ползването на
устройство ***, за разликата между цената на устройствата без абонамент и
преференциалната цена по сключения договор за лизинг и по иска по чл. 415 от ГПК вр. Чл.
92 от ЗЗД за сумата от 47,37 лв. за предсрочното прекратяване на по договор за лизинг от **
г., с който е предоставено ползването на устройство ***, за разликата между цената на
устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор за лизинг,
съдът прие следното:
Съгласно т. 7 от Договор за мобилни услуги № **/** г. с предпочетен номер
завършващ на последни три цифри „**“ и т. ІІ. т. 1 от Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги № **/ ** г. с предпочетен номер завършващ на последни три
цифри „***“, на ответника по делото са предоставени по първия договор устройство ***, с
обща лизингова цена с абонаментния план от 1166,16 лв., при стандартна цена на
устройството от 1608,90 лв. и направена отстъпка от 443,74 лв. и съответно по втория
договор, устройство ***, с обща лизингова цена с абонаментния план от 96 лв., при
стандартна цена на устройството от 289,90лв. и направена отстъпка от 193,90 лв.
Съгласно посоченото в първия от двата договора за мобилни услуги, на стр. 2/7, л. 10
и т. ІV. 4., стр. 2/4, л. 29 от ч.гр.д. № **/** г. на НПРС, в раздел „данни за потребителя“,
т.11, б. „б“, че при нарушение на задълженията на потребителя, водещи до прекратяване на
9
договора, той дължи съгл. б. „б“ в случаите, в които е предоставено устройство за ползване
на услуги, съгласно посоченото в договора, дължи и такава част от разликата между
стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно действащата към
момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при
предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг),
съответстваща на оставащия срок на договора.
Следователно за да се претендират посочените суми, представляващи разликата
между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно действащата
към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при
предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща
на оставащия срок на договора, е необходимо да е осъществено условието, при което те се
дължат, а именно надлежно прекратяване на договора.
Основание за претендиране на разликата между стандартната цена на устройството
(в брой, без абонамент), съгласно действащата към момента на сключване на договора
ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена
по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора, е осъществяването на
условието, при което тя се дължи, а именно надлежно прекратяване на договора. Това
conditio sine qua non (условие, без което не може), не се е сбъднало, поради което
претендираната сума като недължима следва да се отхвърли.
Съдът намира, че посочената разпоредба в т. 11, б. „б“, стр. 2/7 от Договор за
мобилни услуги № **/** г. с предпочетен номер завършващ на последни три цифри „**“ и в
т. ІV. т. 4, б. „б“, стр. 3/4 от Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги №
**/ ** г. с предпочетен номер завършващ на последни три цифри „***“, на услуги, следва да
се тълкува като своеобразно допълнение към договорите за лизинг, доколкото касае
предоставени на лизинг вещи, а и тя самата говори за лизингова цена, още повече че такива
договори са сключени в действителност. Посоченото в договорите за мобилни услуги
съответства на характеристиките на договора за лизинг, съгл. чл. 342, ал. 1 ТЗ, където е
посочено, че с договора за лизинг лизингодателят се задължава да предостави за ползване
вещ срещу възнаграждение. Следователно в отношенията между страните, възникнали по
повод сключения договор за мобилни услуги се установява и сключването на съдържащ се в
него и договор за лизинг, което прави сключения договор сложен двукомпонентен и по
отношение на предоставеното мобилно устройство, приложение намират разпоредбите освен
на сключения договор, ОУ за договорите за лизинг, но и общите условия на ЗЗД, респ. ТЗ,
конкретно чл. 342 и следв. ТЗ.
От своя страна в приложените към самия договор за лизинг Общи условия на
договор за лизинг за предоставяне на преносим компютър, 3G Сonnect Сenter, телефонен
апарат или друго устройство, л. 15 и л. 32, в чл. 11 е посочено, че лизингодателят може да
развали едностранно договора, в случаите на неизпълнение на договора за предоставяне на
мобилни или фиксирани услуги, по който Лизингодателяти и лизинигополучателят са
страни, вкл.в хипотезата на неговото прекратяване, като в ал.2 е посочено, че в случай на
10
прекратяване по вина на лизингополучателя, последният дължи на лизингодателя, неустойка
в размер на оставащите и неплатени месечни лизингови вноски, до размера на общата цена
посочена в писмения договор между страните, както и всички други парични и други
задължения, предвидени в договора за лизинг, в т.ч задължения за неустойки и др.
Всичко това са неустойки, дължими при извършено от страна на лизингодателят
прекратяване, за което съгл. посоченото в чл. 10, ал. 2 от ОУ е необходимо писмено
изявление. Такова писмено изявление от страна на лизингодателят до лизингополучателят
не е отправено и доказателства за обратното по делото няма.
Съдът намира, че претенциите по исковете по чл. 415 от ГПК вр. чл. 92 от ЗЗД за
сумата от 233,02 лв. за предсрочното прекратяване на по договор за лизинг от ** г., с който е
предоставено ползването на устройство ***, за разликата между цената на устройствата без
абонамент и преференциалната цена по сключения договор за лизинг и по чл. 415 от ГПК
вр. чл. 92 от ЗЗД за сумата от 47,37 лв. за предсрочното прекратяване на по договор за
лизинг от ** г., с който е предоставено ползването на устройство ***, за разликата между
цената на устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор за
лизинг, са неоснователни и недоказани и следва да се отхвърлят.
Относно договорите за мобилни услуги, по осъдителните искове за неустойките
по договорите за мобилни услуги:
Във всички посочени договори за мобилни услуги, са договорени условията за
прекратяване на договора и неустойки.
1/ договор за мобилни услуги № **/** г. с предпочетен номер завършващ на
последни три цифри „**“, те са посочени в т. 11, стр. 2/7 от него, л. 10 от ч.г.д. № **/** г.,;
2/ По допълнителното споразумение към договор за мобилни услуги № **/** г. с
предпочетен номер завършващ на последни три цифри „***“, те са посочени в т. 4, стр. 3/4
от него, л. 29 от ч.г.д. № **/** г.
Съгласно посоченото в двата договора, в случай на прекратяване на договора преди
изтичането на срока посочен в него, по вина или инициатива на потребителя, или при
нарушаване на задълженията му по договора или други документи, свързани с него, в т.ч.
приложимите ОУ, последния дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице
прекратяване: неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен
план месечни вноски за всяка СИМ до края на този срок, като максималният размер на тази
неустойка не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В
допълнение към неустойката, се дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на
отстъпките от абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на договора.
В исковата молба е посочено, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по
сключените от него договори, поради което те били прекратени едностранно от Йеттел
България ЕАД, на ** г.
11
Съгласно чл. 19б от приложимите ОУ на Йеттел България ЕАД за взаимоотношения
с потребителите на електронни съобщителни услуги, достъпни на ***, Теленор (сега
Йеттел) има право да откаже сключване на индивидуален договор или едностранно да
прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, в случай че потребителят, съгласно
посоченото в т. „в“ не е платил дължими суми след изтичането на сроковете за плащане по
индивидуалния договор, съответно тези Общи условия.
Самото прекратяване на сключения договор с потребителя се извършва на основание
чл. 75 от ОУ приложени към заявлението, с който е уредена правната възможност Йеттел
България ЕАД да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя, когато
последният не изпълнява задълженията си по част ХIII, или при условията на т. 19б и т. 19в.
Съгласно чл. 19в от ОУ, Йеттел България ЕАД има право да откаже сключване на
индивидуален договор или едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или
безсрочен с едномесечно писмено предизвестие, в случаите на изброените четири хипотези.
Сред изброените основания, в б. „г“, са посочени тези, представляващи „съществено или
системно“ нарушение на Общите условия. Съгласно чл. 152, т. 23 от Допълнителна
разпоредба към Раздел XХV ОУ, е посочено, че „Системно нарушение” означава
нарушение на задължение по тези Общи условия или по индивидуален договор/и, допуснато
три или повече пъти в продължение на 1 (една) година. В конкретната хипотеза,
съгласно представените фактури, длъжникът е допуснал неплащане на 3 месечни вноски на
абонаментни такси и услуги по отношение на договор № **/** г. относно мобилен номер,
завършващ на последни три цифри „**“, и две месечни вноски по договор за мобилни
услуги № **/** г. за мобилен номер, завършващ на последни три цифри „***“. По
отношение на последния договор не е налице оправдание за системно нарушение по
смисъла на чл. 152, т. 23 от ОУ. Съдът намира, че не е налице и второто алтернативно
основание за съществено нарушение по смисъла на раздел XХV. Допълнителна разпоредба,
чл. 152, т. 24 от ОУ, което нарушение на което и да е задължение по тези Общи условия или
по индивидуален договор/и, което прави изцяло невъзможно неговото изпълнение; или
действие или бездействие, с което сериозно се засягат правата на другата страна.
Неплатените месечни абонаментни такси са в ниски размери и не засягат съществено
правата на другата страна, която ако е добросъвестна има възможност да събере всички
дължими суми, без да се налага прекратяване на договора.
За едностранното прекратяване на договора, и съгл. чл. 19в от ОУ, Йеттел България
ЕАД следва да отправи едномесечно писмено предизвестие за неговото прекратяване.
Такова писмено предизвестие не е изпратено до длъжника, а в конкретния случай дори не са
били налице основанията за това, особено по отношение на втория договор. Самия ищец не
твърди и не сочи кога е извършил писмено уведомяване на длъжника за извършеното от
него прекратяване на договорите. Съгласно посоченото в чл. 51 от ОУ, доколкото липсват
други разпоредби относно уведомяването при прекратяване, самото уведомяване се
извършва чрез един от следните начини: – писмено – с препоръчано писмо с обратна
разписка; – по факс; – чрез електронна поща; – с кратко съобщение (SMS); – чрез повикване
12
към потребителя; – чрез медиите; – чрез публикация на интернет страницата на Yettel –
Yettel.bg. Предвид наличието на специална разпоредба относно уведомяването за
прекратяване на договора, посочено в чл. 19в от ОУ „с едномесечно писмено предизвестие“,
то очевидно самото уведомяване за прекратяването следва да се извърши писмено.
По заповедното производство по ч.г.д. № **/** г. на НПРС и по настоящето исково
производство, ищецът не е представил доказателства за надлежно писмено уведомяване на
потребителя, настоящ ответник по делото за извършеното от доставчика на услугите и
настоящ ищец, прекратяване на всеки един от сключените договори.
От своя страна, в „индивидуалните договори“ за мобилни услуги и за двата мобилни
номера, липсва разпоредба относно реда за извършване на самото прекратяване, както и за
уведомяването за него.
Съдът намира, че сключените между страните по делото договори за мобилни услуги
не са индивидуално сключени договори, а напротив такива с предварително установени в
полза на заявителя клаузи, които дори не кореспондират и с приложимите към тях ОУ.
Декларираното съгласие от длъжника, че е съгласен и с приложимите към съответните
договори ОУ не отменя задължението на доставчика на мобилни услуги и лизингодател да
изпълни задълженията си по ОУ, касаещи предсрочното прекратяване и разваляне на
договорите и писменото уведомяване на длъжника за това. Съгласно нормата на чл. 20а от
ЗЗД, договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по
взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. Поради това, че се
касае за писмени договори, то и изявлението за прекратяването им, респ. едностранното им
разваляне, следва да е в писмена форма и да е достигнало до другата страна – чл. 87, ал. 1,
изр. 2 от ЗЗД. Претендираните от заявителя неустойки излизат от своята обезпечителна
функция по смисъла на чл. 92 от ЗЗД, още повече, че и на основание чл. 27, изр.2-ро от ОУ,
при неспазване на срока потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната
лихва за всеки ден закъснение. В този смисъл, посоченото в договорите за мобилни услуги
не съответства на посоченото в ОУ към тях.
В смисъла на гореизложеното, клаузата в договорите за мобилни услуги относно
заплащането на неустойката се явява и неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. т.5 и
т. 19, поради това, че не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя,
като: 5. задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка и не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора.
Поради установяването на неравноправност на клаузата относно неустойката за
прекратяване на договорите, също неравноправна се явява посочената във всеки от
договорите добавка към нея, приравнена също на неустойка. Съгласно посоченото в
договорите „в допълнение на неустойката по предходното изречение, потребителят дължи и
13
възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове
съответстваща на оставащия срок на договора.
Предвид на горното, съдът намира, че предявените осъдителни искове иск по чл. 92
от ЗЗД за сумата от 67,47 лв. за предсрочното прекратяване на по договор за мобилни услуги
за мобилен номер, завършващ на „**“ в размер на три месечни такси и по чл. 92 от ЗЗД за
сумата от 62,46 лв. за предсрочното прекратяване на по договор за мобилни услуги за
мобилен номер, завършващ на „***“ в размер на три месечни такси, са неоснователни и
следва да се отхвърлят.
В съответствие с изложените мотиви, относно предявените от ищеца искове, са
Определения на Окръжен съд – Ш. №№ **/** г.по в.ч.гр.д. № ** за ** година; Определение
№ **/** г. по в.ч.гр.д. № **/**; Определение № **/** г. по в.ч.гр.д. № **/** г.; Определение
№ **/** г. по в.ч.гр.д. № **/** г.; Определение № **/** г. по в.ч.гр.д. № **/** г.;
Определение № **/** г. по в.ч.гр.д. № **/** г., Определение № ** от ** г. на ОС - Л. по в.
ч. гр. д. № **/** г., Определение № ** от ** г. на ОС - П. по в. ч. гр. д. № **/** г.,
Определение № ** от ** г. на ОС - П. по в. ч. гр. д. № **/** г., Определение № ** от ** г. на
ОС - Б. по в. ч. гр. д. № **/** г. и мн.др.
Относно разноските по чл. 81 от ГПК:
Относно разноските в исковото производство.
Ищецът претендира направените по настоящето дело разноски, както и тези по
заповедното производство.
По исковото производство ищецът е заплатил дължимите разноски в общ размер на
1897,56 лв., от които 368,13 лв. за държавна такса, 409,87 лв. за адвокатски хонорар и 341,56
лв. за възнаграждение на особен представител.
Страната не е представила и списък на разноските.
Ответникът не е направил разноски и не претендира такива по делото.
Претенциите на ищеца за разноски са частично основателни, пропорционално на
уважената част от исковите претенции съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК. От
предявените искове в общ размер на 1593,74 лв., уважени са тези в общ размер на 513,06 лв.
Пропорционално на уважените от съда искове в общ размер от 509,06 лв., и на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца за
разноски по исковото производство сумата от 610,87лв., като за разликата над този размер
до поисканите 1897,56 лв. следва да се отхвърли.
Относно разноските в заповедното производство.
Съгласно задължителната съдебна практика - т.12 от ТР № **/** г. по тълк.дело №
14
**/** г. на ОСГТК на ВКС, съдът по исковото производство следва да се произнесе и по
искането за разноски, направени по заповедното производство.
Съгласно издадената заповед № **/** г., присъдените вземания са в общ размер от
1463,81 лв. и за тях са присъдени разноски за ДТ от 29,28 лв. и за адвокатско
възнаграждение от 330,64 лв.
Претендираните от ищеца в рамките на заповедното производство вземания за
неустойки в общ размер на 129,93 г. са отхвърлени с Разпореждане № **/** г. и те не
участват в преценката за съразмерността на разноските, които се дължат съобразно
уважените по настоящето дело искове и тези по заповедното производство, за които е
издадена заповед за изпълнение.
Поради специфики на използваната деловодна програма при издаването на заповеди
за изпълнение, разноските за държавна такса и тези за адвокатски хонорар са разделени и
тези, които участват в преценката за съразмерност на тези разноски спрямо уважените
претенции са съответно 29,28 лв. за ДТ и 330,64 лв. за адв.хонорар.
Съразмерно на уважените искове в общ размер на 513,06 лв., от направените по
заповедното дело разноски, следва да се присъдят такива за държавна такса от 10,26лв. и да
се отхвърли за присъдените по заповедта за изпълнение от 29.28 лв., а за адвокатски хонорар
следва да се присъдят само 115,89лв. и да се отхвърлят за разликата до 330,64 лв.
На основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр.
чл.79 от ЗЗД, спрямо Н. Н. Н. с ЕГН ********** от с. С., общ. К., ул. ***, че вземането на
„Йеттел България” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район ***,
ж.к.***, ***., сграда **, представлявано от Д. К. К. и М. С., за сумата от 77,47 лв.
(седемдесет и седем лева четиридесет и седем ст.), представляваща задължения по договор
за мобилни услуги за мобилен номер, завършващ на „**“ за периода от ** г. до ** г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение № **/** г. по ч.гр.д. № **/** г. на НПРС – ** г. до окончателното изплащане на
сумата, СЪЩЕСТВУВА.
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр.
чл.79 от ЗЗД, спрямо Н. Н. Н. с ЕГН ********** от с. С., общ. К., ул. ***, че вземането на
„Йеттел България” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район ***,
ж.к.***, ***., сграда **, представлявано от Д. К. К. и М. С., за сумата от 160,64 лв. (сто и
шестдесет лева шестдесет и четири ст.) представляваща задължения по договор за мобилни
услуги за мобилен номер, завършващ на „***“ за периода от ** г. до ** г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение
15
№ **/** г. по ч.гр.д. № **/** г. на НПРС – ** г. до окончателното изплащане на сумата,
СЪЩЕСТВУВА.
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр.
чл.79 от ЗЗД, спрямо Н. Н. Н. с ЕГН ********** от с. С., общ. К., ул. ***, че вземането на
„Йеттел България” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район ***,
ж.к.***, ***, сграда **, представлявано от Д. К. К. и М. С., за сумата от 242,95 лв. (двеста
четиридесет и два лева деветдесет и пет ст.) представляваща задължения по за неплатени
месечни лизингови вноски за периода от ** до ** г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение № **/** г. по ч.гр.д. № **/**
г. на НПРС – ** г. до окончателното изплащане на сумата, СЪЩЕСТВУВА, като отхвърля
иска за разликата до 913,31 лв., представляващи предсрочно изискуеми лизингови вноски.
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр.
чл.79 от ЗЗД, спрямо Н. Н. Н. с ЕГН ********** от с. С., общ. К., ул. ***, че вземането на
„Йеттел България” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район ***,
ж.к.***, ***, сграда **, представлявано от Д. К. К. и М. С., за сумата от 32,00лв. по договор
за лизинг от ** г., с който е предоставено ползването на устройство ***, за неплатени
месечни лизингови вноски за периода от ** до ** г, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение № **/** г. по ч.гр.д. № **/**
г. на НПРС – ** г. до окончателното изплащане на сумата, СЪЩЕСТВУВА.
Отхвърля иска по чл. 415 от ГПК вр. Чл. 92 от ЗЗД на „Йеттел България” ЕАД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район ***, ж.к.***, ***, сграда **,
представлявано от Д. К. К. и М. С., срещу Н. Н. Н. с ЕГН ********** от с. С., общ. К., ул.
***, за признаване за установено, че вземането за сумата от 233,02 лв. (двеста тридесет и
три лева и две стотинки), по договор за лизинг от ** г., представляваща разликата между
цената на устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор за
лизинг на която е предоставено ползването на устройство ***.
Отхвърля иска по чл. 415 от ГПК вр. Чл. 92 от ЗЗД на „Йеттел България” ЕАД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район ***, ж.к.***, ***, сграда **,
представлявано от Д. К. К. и М. С., срещу Н. Н. Н. с ЕГН ********** от с. С., общ. К., ул.
***, за признаване за установено, че вземането за сумата от 47,37 лв. (четиридесет и седем
лева тридесет и седем стотинки), по договор за лизинг от ** г., представляваща разликата
между цената на устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения
договор за лизинг на която е предоставено ползването на устройство ***.
16
Отхвърля иска по чл. 92 от ЗЗД на „Йеттел България” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. С., район ***, ж.к.***, ***, сграда **, представлявано от Д. К. К.
и М. С., срещу Н. Н. Н. с ЕГН ********** от с. С., общ. К., ул. ***, за заплащане на сумата
от 67,47 лв. (шестдесет и седем лева четиридесет и седем ст.), представляваща неустойка за
предсрочното прекратяване на по договор за мобилни услуги за мобилен номер, завършващ
на „**“ в размер на три месечни такси.
Отхвърля иска по чл. 92 от ЗЗД на „Йеттел България” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. С., район ***, ж.к.***, ***, сграда **, представлявано от Д. К. К.
и М. С., срещу Н. Н. Н. с ЕГН ********** от с. С., общ. К., ул. ***, за заплащане на сумата
от 62,46 лв. (шестдесет и два лева четиридесет и шест ст.) за предсрочното прекратяване на
по договор за мобилни услуги за мобилен номер, завършващ на „***“ в размер на три
месечни такси.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК Н. Н. Н. с ЕГН ********** от с. С., общ.
К., ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Йеттел България” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район ***, ж.к.***, ***, сграда **, представлявано от Д. К. К. и М. С.,
направените по делото разноски в размер на 610,87 лв. (шестстотин и десет лева
осемдесет и седем стотинки), като отхвърля искането за разликата до претендираната сума
от 1897,56лв. (хиляда осемстотин деветдесет и седем лева петдесет и шест ст.).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. т.12 от ТР № **/** г. по тълк.дело №
**/** г. на ОСГТК на ВКС, Н. Н. Н. с ЕГН ********** от с. С., общ. К., ул. ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Йеттел България” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
С., район ***, ж.к.***, ***, сграда **, представлявано от Д. К. К. и М. С., сумата от 126,15
лв. (сто двадесет и шест лева и петнадесет ст.), включваща сумата от 10,26 лв. (десет лева
двадесет и шест ст.) и сумата от 115,89 лв. (сто и петнадесет лева и осемдесет и девет ст.),
представляваща адвокатско възнаграждение, като отхвърля претенциите за разликата до
359,92 лв., от които 29,28 лв. за ДТ и 330,64 лв. за адвокатско възнаграждение, присъдени по
заповед № **/** г.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Шумен в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
На основание чл. 7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от
страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ **/** г.
по описа на НпРС.
17
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
18