№ 451
гр. Варна, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Валя Цуцакова
при участието на секретаря Радостина Ив. И.а
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно
дело № 20243110200874 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
„НИКСТРОЙ -99" ЕООД, с ЕИК:*********, представлявано от управителя В.Н. В.,
депозирана чрез адв. Ю.Д. - АК Варна, против Наказателно постановление № 03-2300954/01.
11.2023г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда" - гр. Варна, с което на
дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 3
000 /три хиляди/ лева, на основание чл. 416, ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за
нарушение на за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1вр.чл.1 ал.2 от Кодекса на труда.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление или неговото изменение до
предвидения в закона минимум. Излагат се съображения за допуснати нарушения на
процесуалните правила, поради неяснота на обвинението.Нарушена била нормата на чл.52
ал.4 от ЗАНН, липсвали доказателства за осъществен състав на нарушението.ТПО не било
обявено по реда на чл.405 а,ал.1 от КТ. Твърди се, че на 10.10.2023г. към деня на проверката
установеното в обекта лице е било външно и непознато за дружеството, което е помолило
работниците в обекта да му дадат отпадъчен дървен материал за огрев и никога не е
полагало труд в полза на дружеството.. Акцентира се и върху обстоятелството, че
дружеството няма нарушения по КТ и се иска деянието да се квалифицира като такова по
чл.415в от КТ.Иска се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание , въззивната страна, редовно призована, се представлява от
адв.Д.,надлежно упълномощена и приета от съда. Процесуалният представител поддържа
жалбата, като в последното с.з. въз. дружество не се представлява и е депозирано писмено
1
становище с молба НП да бъде отменено или да бъде изменена имуществената санкция до
предвидения в закона минимум. Претендира се присъждане на разноски.
Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата, а в хода на делото по
същество,моли на НП да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно,
аргументирайки доказаност и съставомерност на приетото за установено нарушение,
депозирано е и писмено становище в тази насока, в което са изложени и аргументи за
неприложимост на нормата на чл.415 в ал.1 от КТ, иска се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 10.10.2023 год., около 15:20ч., служители на Дирекция „Инспекция по труда"-
Варна-сред които и св.Н. И., извършили проверка в строителен обект „Частичен ремонт и
реконструкция" на ДГ №5 „Слънчо" - филиал „Патриарх Евтимий", находящ се в гр. Варна,
ул. „Патриарх Евтимий" №52. В хода на проверката било констатирано, че строежът се
изпълняван от „Никстрой - 99" ЕООД. Било установено, че в обекта се намират шест лица,
които полагали труд. При пристигането в обекта проверяващите били посрещнати от св.Д.
Д., който ги поканил вътре в обекта.Св.Д. бил възприет от проверяващите да престира
работна сила в обекта, като пълнел разтвор в кофи и ги носел на друг работник, който
полагал мазилка.На място пристигнал пълномощник на управителя на дружеството, като в
негово присъствие установените в обекта лица декларирали, че работят за възз. дружество.
Св.Д. посочил, че работи за възз. дружество от същия ден- 10.10.23г., че има сключен трудов
договор, с работното време от 8 до 17:00 часа и че изпълнява длъжността „общ работник“.За
установеното от проверяващите бил съставен констативен протокол, в който било вписано
заявеното от работниците, в това число и от св.Д.. В констативния протокол всички
установени в обекта лица, работещи за възз. дружество, в това и св.Д., положили
собственоръчно подписите си.Подпис бил положен и от присъствалият на проверката
представител на дружеството жалбоподател- св.Н. Г. На място проверяващите връчили
призовка по чл.45, ал.1 от АПК на упълномощеното лице с определена дата за явяване и
представяне на редица документи в това число трудовите досиета на всички работници в
обекта.
В хода на насрочената документална проверка не бил представен трудов договор
между „Никстрой - 99" ЕООД и св.Д..
При тези констатации, на 16.10.2023г. против „Никстрой - 99" ЕООД бил съставен акт за
установяване на нарушение на чл.62 ал.1вр.чл.1 ал.2 от КТ, тъй като било прието, че св.Д., е
изпълнявал трудови функции „общ работник“ за дружеството, разбърквайки материал за
подмазване", без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по
възникналото ТПО.. Било прието, че нарушението е извършено на 10.10.2023г. в гр.Варна.
Актът бил съставен в присъствието, предявен и връчен на упълномощено от управителя на
дружеството лице, което го подписало без възражения.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не били депозирани писмени възражения пред АНО,
поради което на 01.11.2023г. въз основа на материалите по преписката административно
наказващият орган издал обжалваното НП, с което възприел фактическите и правните
констатации изложени в АУАН и наложил административно наказание на въз. дружество
имуществена санкция в размер на 3 000 лева.
Като свидетел в хода на съдебното следствие показания даде Н. И. /актосъставител/,
2
който възпроизвежда пред съда възприятията си от извършената проверка с нужната
конкретика. Показанията на този свидетел са последователни, непротиворечиви и
конкретни, напълно кореспондиращи с приложените по делото писмени доказателства,
поради което съдът ги кредитира напълно.
Съдът не кредитира показанията на св. Н. Г. в частта, в която същият посочи, че св.Д. не
е престирал работна сила за санкционираното дружество и не е бил в ТПО със същото към
момента на проверката и че е бил допуснат в обекта единствено, за да вземе за себе си
ненужен дървен материал, тъй като в тази им част показанията му не кореспондират както с
показанията на св.Д., съгласно които същият е престирал работна сила срещу договорено
възнаграждение, така и с показанията на св.И., който лично е възприел св.Д. да пълни
разтвор в кофи и да ги носи на друг работник, който полагал мазилка.Съдът не кредитира
показанията на този свидетел и в частта, в която същият посочи, че е заявил пред
проверяващите, че св.Д. не работи на обекта, тъй като същите са изолирани и неподкрепени
от други доказателства, още повече, че видно от заявеното от него същият е със средно
образование и е подписал констативният протокол, в който като работник фигурира и
св.Д., без възражения. В останалата част съдът кредитира показанията на свидетеля,
тъй като липсват доказателства, които да ги оборват.
Съдът не кредитира показанията на св.Д. единствено в частта, в която същият посочи,
че подписът, положен срещу неговото име в КП, не е положен от него, тъй като в тази им
част показанията на свидетеля не кореспондират със заключението на изготвената по делото
експертиза, от което се установи, че подписът е положен именно от св.Д..В останалата им
част съдът кредитира показанията на св.Д., тъй като същите са последователни, искрени и
непротиворечиви, кореспондиращи с останалите кредитирани от съда писмени и гласни
доказателства.
Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към
доказателства по делото.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства - а именно показанията на свидетелите Н. И., Д. Д. и Н. Г., в
кредитираните от съда части и писмените доказателства по делото - преписката по АНП,
вкл.АУАН, протокол за извършена проверка, констативен протокол и др.които съдът
кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение
за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна - лице
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП и пред надлежния съд - по местоизвършване на твърдяното нарушение.
Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложените по делото заповеди,
АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол
за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от
Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната
политика. Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се издават от ръководителя на органа по чл.399
или оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно ведомствената
принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по горе разпоредби органът,
който може да налага адм. наказания по КТ е ИД на ИА „Главна инспекция по труда" или
3
оправомощено от него длъжностно лице. В случая НП е било издадено от директора на
Дирекция „ИТ" Варна, който е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ".. Видно от
съдържанието на АУАН, същият е съставен от св.Н.И., който към момента на съставянето му
е работил на длъжността гл.инспектор в Д"ИТ"-Варна.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от
ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение съдът намира,
че не е съществено, тъй като то не рефлектира пряко върху правото на защита на наказания
субект.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН - относно описание на
нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и
законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя - фирмата /наименованието на дружеството/, адрес и
Булстат. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на
чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено
пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Съдът не
споделя възраженията наведени в жалбата, че при издаването на НП са нарушени
административно производствените правила.
Съдът не споделя възраженията на въззивника, че в хода на АНП са допуснати
съществени процесуални нарушения, нарушаващи правото на защита на наказаното лице да
разбере в какво е обвинено. Волята на АНО е формулирана по ясен и недвусмислен начин - а
именно за това, че е допуснало до работа лице да престира труд в негова полза, без да е бил
сключен трудов договор в писмена форма между страните по ТПО.
Неоснователно е и възражението, че е нарушена нормата на чл.52 ал.4 от ЗАНН, тъй
като видно от материалите по делото липсват възражения срещу съставения АУАН,
респективно не са били налични спорни обстоятелства, налагащи допълнително разследване.
Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода на производството не са допуснати
нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на съществените и които
да са ограничили правото на защита на наказаното лице.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът намира, че правилно
наказващият орган е приложил материалния закон и е съотнесъл установените фактически
констатации към хипотезата на правната норма.В конкретния случай по делото се установи,
че в 15:20ч. на 10.10.23г. св.Д. е извършвал трудова дейност като общ работник за въз.
дружество, без да е бил сключен трудов договор в писмена форма между страните по
ТПО.Тези обстоятелства се доказват от всички гласни и писмени доказателства по делото -
от показанията на св.И., който е категоричен, че лицето е работило като общ работник, като
4
е пълнел разтвор в кофи и ги носел на друг работник, който полагал мазилка в деня и часа на
проверката; от показанията на св.Д., съгласно които той е бил поканен на обекта да
престира работна сила срещу заплащане и е бил убеден ,че подписва трудов договор и към
момента на проверката е бъркал и носел „материал“ за замазка, от констативен протокол, в
който работникът собственоръчно се е подписал срещу отбелязването, че има сключен
трудов договор и др.
В случая безспорно по делото е било установено, че Д. е полагал труд за въззивното
дружество, като е работил като общ работник в обект на възз. дружество без да е бил
сключен трудов договор в писмена форма между страните по ТПО, поради което съдът не
споделя възраженията в жалбата, че свидетелят е бил непознат за дружеството и е следвало
единствено да вземе ненужен дървен материал, още повече, че според показанията на св.Д.
същият е престирал работна сила за дружеството в продължение на една седмица.В тази
връзка съдът намира, че правилно е било прието, че санкционираното дружество е
извършило нарушение на чл. 62, ал. 1вр.чл.1 ал.2 от Кодекса на труда.
Правилно е била ангажирана отговорността на „Никстрой - 99" ЕООД в качеството му на
работодател чрез налагане на „имуществена санкция". Това по своята правна същност е
безвиновна отговорност и представлява обективната отговорност на правния субект за
неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и се
реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на обществена
опасност на дееца и т. н.
Съдът намира, че в случая не би могла да се приложи разпоредбата на чл.415 „в" от КТ,
доколкото нарушенията на чл. 62, ал. 1вр.чл.1 ал.2 от Кодекса на труда независимо от
тяхното отстраняване, не са маловажни съгласно чл.415 „в" ал.2 . Случаят не е маловажен и
по см.чл. 28 ЗАНН. Не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, които да го
отличават по степен на обществена опасност от обикновените случаи от този род и няма по-
ниска степен на обществена опасност. Напротив, налице са отегчаващи отговорността
обстоятелства, а именно допуснати и други нарушения, подробно описани в протокола
ПР2338759/16.10.2023г., които навеждат на извод, че и по отношение на други работници е
било допуснато нарушение на трудовото законодателство.
АНО правилно е определил и санкционната норма, тъй като именно в чл.414, ал.3 от КТ е
предвидено наказание за работодател, който наруши разпоредбите на чл. 62, ал. 1вр.чл.1 ал.2
от Кодекса на труда, каквото имаме в настоящият случай. Наказващият орган е наложил на
„Никстрой - 99" ЕООД „имуществена санкция" в размер на 3 000лв. За извършеното
нарушение, наказващият орган е наложил имуществената санкция на ЕООД - работодател
над нейния минимален размер, предвиден от законодателя. В действителност в НП липсват
конкретни мотиви за налагането на конкретната санкция. В хода на производството са
събрани доказателства, видно от протокол ПР2338759/16.10.2023г., за допуснати други
нарушения на трудовото законодателство. АНО обаче не е изложил твърдения защо е приел,
че следва да бъде наложена конкретния размер на санкцията. По преписката няма
доказателства, а и твърдения, жалбоподателят да е бил санкциониран с други влезли в сила
5
НП. Обстоятелството, че при проверката са констатирани и др.нарушения на трудовото
законодателство има отношение единствено при преценката дали случаят е маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. Предвид това обстоятелство съдът приема, че конкретното
нарушение е първо за въззивника и намира, че следва да измени наказанието до предвидения
в чл. 414, ал.3 от КТ минимум - 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, като счита, че именно тази
санкция е съответна на допуснатото нарушение и би имала нужния превантивен ефект
спрямо конкретния нарушител. Именно за това и жалбата на възз. дружество в тази насока е
основателна.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото, съдът
установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
От процесуален представител на наказващия орган е направено искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза
на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или
друг служител с юридическо образование. Искането за присъждане на разноски от страна на
процесуалния представител на наказващия орган е направено своевременно. В настоящото
производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство и с оглед крайния
изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание чл.63д, ал.4 вр. чл. 143,
ал. 4 от АПК да заплати на Дирекция „Инспекция по труда"-Варна юрисконсултско
възнаграждение. В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за
изменение на наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП.
Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски
единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на изменение
на същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл. 144 от АПК
субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че
ищецът, съответно ответникът имат право на присъждане на разноските, направени по
делото съразмерно на уважената част от иска.
В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът
намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО и да осъди
въззивника да заплати разноски, съизмеримо с размера на изменената част на НП. Съгласно
чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на
НБПП. Като взе предвид, че производството по делото не представлява фактическа и правна
сложност, изискваща специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза
на АНО, намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
6
минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от 80
/осемдесет/ лева. В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира,
че следва да присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение, намалени
пропорционално съобразно изменения размер на административната санкция, а именно
сумата от 40,00 /четиридесет / лева.
Съизмеримо с размера изменената част на НП следва да се уважи и претенцията на
процесуалния представител на въззивника за заплащане на разноски съставляващи
адвокатско възнаграждение. От съдържанието на приложените по делото пълномощно и
разписка се установява, че жалбоподателят е възложил на адвокат Ю.Д. оказването на
правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред Районен
съд Варна по обжалване на процесното НП. Договореното адвокатско възнаграждение е в
размер на 600 лева и е заплатено в брой, т. е. разходът е направен съгласно т. 1 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния
касационен съд. От друга страна съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, приложим на основание
чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно,
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане
на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В
случая възражение за прекомерност е направено от процесуалния представител на директора
на Д"ИТ"-Варна и съдът дължи произнасяне по този въпрос. Минималните размерите на
адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно Наредбата, в редакцията й
от ДВ бр.68 от 31 Юли 2020г., когато административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението за
адвокатско възнаграждение се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата (изм. - ДВ, бр. 2
от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение
№ 13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в
сила от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г.) за защита по дела с определен интерес
възнаграждението при интерес от 1000 до 5000 лв. е 400 лв. + 10 % за горницата над 1000 лв.
В случая е наложено административно наказание „имуществена санкция" в размер на 3000
лв. и минималното адвокатско възнаграждение, съобразно горепосочения текст от наредбата
е 600 лв. т.е. уговореното и платено адвокатско възнаграждение е съобразено с посочената
наредба, какъвто размер се следва на възз. предвид фактическата и правната сложност на
случая. Съдът намира, че в случая договореният адвокатски хонорар в размер на 600 лева не
е прекомерен и е съобразен с горепосочената разпоредба, като е определен в минимума на
разпоредбата /в редакцията и към момента на последното съдебно заседание по делото/.
Поради това и такъв се следва на въз.дружество. На последния следва да бъдат присъдени
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, намалени пропорционално съобразно
изменения размер на административната санкция, а именно сумата от 300,00 /триста / лева.
7
Освен горното, съгласно ТР №3 от 08.04.1985г. по н.д. №98/ 1984г. ВС,ОСНК, -
т.2,б.“А“, следва въз.дружество да заплати в полза на ВРС направените по делото разноски
за изготвяне на съдебно-почеркова експертиза в размер на 356,71лв.
Последните са дължими от Дирекция „Инспекция по труда"-Варна, към чиято структура
се числи наказващият орган.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-2300954/01. 11.2023г., издадено от
Директор на Дирекция „Инспекция по труда" - гр. Варна, с което на „НИКСТРОЙ -99"
ЕООД, с ЕИК:*********, представлявано от управителя В.Н. В. е наложено
административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 3 000 /три хиляди/ лева, на
основание чл. 416, ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на за извършено
нарушение на чл. 62, ал. 1вр.чл.1 ал.2 от Кодекса на труда, като НАМАЛЯВА размера на
наложената „имуществена санкция" от 3 000 /три хиляди/лева на 1 500 /хиляда и петстотин
/ лева.
ОСЪЖДА „НИКСТРОЙ -99" ЕООД, с ЕИК:*********, представлявано от управителя
В.Н. В., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда"-Варна сумата от 40,00 /четиридесет /
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по делото.
ОСЪЖДА „НИКСТРОЙ -99" ЕООД, с ЕИК:*********, представлявано от управителя
В.Н. В., да заплати в полза на ВРС сумата от 356,71лв, представляваща разноски за
изготвяне на съдебно-почеркова експертиза.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда" -гр.Варна да заплати на „НИКСТРОЙ -99"
ЕООД, с ЕИК:*********, представлявано от управителя В.Н. В. сумата от 300,00 /триста/
лева, представляваща съдебни разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8