Определение по дело №153/2018 на Районен съд - Тутракан

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 април 2018 г. (в сила от 26 април 2018 г.)
Съдия: Георги Манолов Георгиев
Дело: 20183430100153
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 април 2018 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

_______

 

гр. Тутракан, 18.04.2018 г.

 

Районен съд – гр. Тутракан в закрито заседание на осемнадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 153/2018 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл. 130 от ГПК.

1. Пред Районен съд – гр. Тутракан е заведена искова молба вх. № 2257/04.04.2018 г. от И.А.И., срещу „СОФИЙСКА ВОДА” АД, за установяване на недължимостта на вземане за заплащане на ползвани ВиК - услуги.

1.1. Същият твърди, че за вземането от СРС е издаден изпълнителен лист и му е наложена възбрана. 

1.2.  От приложените към исковата молба изпълнителен лист и съобщения за наложена възбрана и образувано изпълнително дело от ЧСИ № 863 - Сия Халаджова, е видно, че изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

1.3. Ищецът твърди, че е вземането се е погасило по давност.

2. С Разпореждане № 219/05.04.2018 г. съдът на осн. чл. 129, ал. 2 от ГПК е указал на ищеца в едноседмичен срок да отстрани нередовностите на исковата молба, като посочи:

2.1. кога му е връчена заповедта за изпълнение от съдебния изпълнител;

2.2. подадено ли е възражение от него;

2.3. налице ли са новооткрити, нововъзникнали обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок.

3. В отговор на разпореждането ищецът е уточнил следното:

3.1. От съдебния изпълнител не му е връчвана заповед за изпълнение и ищецът не е подавал възражение срещу заповедта за изпълнение (Връчването на заповедта е следвало да бъде осъществено от СРС, но така или иначе ищецът отрича да му е връчена заповед за изпълнение).

3.2. Не са налице новооткрити, нововъзникнали обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на ищеца до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок.

 

4. С оглед твърденията на ищеца съдът приема за безспорно установено, че срещу ищеца е издадена заповед за изпълнение, срещу която последният не е подал възражение. При това положение е възможно да са налице следните хипотези:

4.1. Ищецът не е могъл да узнае за издадената заповед за изпълнение, поради някое от обстоятелствата, изброени в чл. 423 от ГПК. В този случай защитата на ищеца следва да се осъществи чрез възражение пред въззивния съд по реда на посочената в предходното изречение разпоредба.

4.2. На ищеца е връчена заповед за изпълнение заповед за изпълнение от СРС надлежно, но е пропуснат срока за подаване на възражение (извън хипотезите на чл. 423 от ГПК). При това положение може да бъде заведен установителен иск за несъществуване на вземането, но само в случаите, когато са новооткрити, нововъзникнали обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок (чл. 424 и чл. 439 от ГПК). Ищеца изрично сочи, че такива обстоятелства не са налице.

5. Поради тази причина съдът приема, че предявения иск е недопустим.

6. Защитата срещу издадената заповед за изпълнение следва да бъде осъществена чрез подаването на възражение по чл. 414 или чл. 423 от ГПК, като с изтичането сроковете за подаване на възражение се преклудират всички доводи, касаещи недължимостта на вземането, които длъжникът е могъл да наведе преди изтичането на тези сроковете. Възраженията, които длъжникът не е могъл да направи по независещи от него причини, не се преклудират, като те са  изведени като предпоставки за предявяването на исковете чл. 424 от  чл. 439 от ГПК.

7. Още веднъж следва да бъде акцентирано върху факта, че длъжникът не навежда обстоятелства по чл. 424 от  чл. 439 от ГПК, включително и по отношение на възражението му за изтекла погасителна давност (Не се твърди, че същата е изтекла след влизане в сила на заповедта за изпълнение.).   

8. С оглед гореизложеното, съдът на осн чл. 130 от ГПК:

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ВРЪЩА като недопустима искова молба вх. № 2257/04.04.2018 г., подадена от И.А.И., срещу „СОФИЙСКА ВОДА” АД.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 153/2018 г. на Районен съд – гр. Тутракан.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – гр. Силистра в едноседмичен срок от получаването на препис от него. 

 

ДА СЕ ВРЪЧИ  ПРЕПИС от съдебния акт на ищеца.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: