№ 12
гр. Гълъбово, 05.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на осми януари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Радка Г. Стоянова
при участието на секретаря Белослава П. К.
като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело №
20245550100329 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „ЮтеКредит
България“ ЕООД срещу Г. С. Х., с която се предявяват искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК. Ищецът твърди, че сключил с ответника на
15.09.2022 г. Договор за потребителски кредит № *****, с който предоставил
на Г. С. Х. - кредитополучател кредит в размер на 800 лева, с краен срок на
договора 15.03.2024 г. Сочи основните условия по кредита, а именно: сума на
кредита – 800 лв., период на кредита – 18 месеца, фиксиран годишен лихвен
процент – 19%, обща сума на лихвите за периода – 125,49 лв., такса за
разглеждане – 158,77 лв., ГПР – 49,75%, без месечно договорено
възнаграждение и общ размер на всички плащания – 1084,26 лв. Твърди, че
договорът бил подписан електронно, чрез мобилното приложение MyIuteApp,
като след подписването му сумата била усвоена от кредитополучателя на
15.09.2022 г. Твърди, че от така усвоената главница, от ответника били
заплатени 198,79 лв., предвид което незаплатени оставали претендираната
главница от 601,21 лв. Претендира и договорно възнаграждение в размер на
33,50 лв. дължимо за периода 15.02.2023 г. до 04.05.2023 г. Излага подробни
съображения във връзка с претенцията за такса за разглеждане и нейната
основателност. Твърди настъпила предсрочна изискуемост, считано от
04.05.2023 г., за която длъжникът бил уведомен, а в случай че се приеме, че не
е настъпила предсрочна изискуемост, се прави изявление, че с предявяването
1
на исковата молба се упражнява това право. Твърди, че е проведено заповедно
производство – ч.гр.д. № 101/2024 г. по описа на РС Гълъбово, по което е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, връчена в условията на чл.47,
ал.5 ГПК. Сочи, че това обуславя и правния интерес на ищцовото дружество
от предявяване на исковата претенция. Иска от съда да постанови решение, с
което да признае за установено Иска от съда да установи вземането по
заповедта за изпълнение на основание чл. 422, ал. 1 ГПК и присъждане на
разноски за заповедното и исковото производство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Г. С.
Х., чрез назначения особен представител, в който не оспорва наличието на
облигационно правоотношение между нея и ищцовото дружество. Твърди
нищожност на договорна клауза „такса разглеждане“, която била уговорена в
нарушение на императивни норми на ЗПК, ЗЗП, ЗПФУР и ЗЗД. Излага
съображения в тази насока.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приетото за послужване ч.гр.д. № 101 по описа за 2024 г. на РС-
Гълъбово се установява, че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 60/19.02.2024 г., с която в полза на
заявителя са присъдени следните суми: сумата от 601,21лв. (шестстотин и
един лева и 21 стотинки) - главница, представляваща задължение по
предоставен кредит по Договор за кредит № ***** от 15.09.2022г., 33,50лв.
(тридесет и три лева и 50 стотинки) - изискуема възнаградителна лихва за
периода от 15.02.2023г. до 04.05.2023г., 204,24лв. (двеста и четири лева и 24
стотинки) – изискуемо обезщетение за забава за периода от 15.02.2023г. до
14.02.2024г., такса за разглеждане в размер на 123,45лв. (сто двадесет и три
лева и 45 стотинки), дължима считано от 15.09.2022г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда –
19.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата и съдебни разноски –
държавна такса в размер на 25,00лв. (двадесет и пет лева) и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00лв. (петдесет лева). Същите суми са предмет
на предявения иск. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК
е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен
настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е
издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по
делото. Затова предявените искове са допустими.
Безспорно се установи от писмените доказателства, а и от становищата
на страните, че между същите е сключен Договор за потребителски кредит №
*****., с който на ответника е отпуснат кредит в размер на 800 лв., която сума
била получена в брой при подписването на договора. Кредитът е отпуснат при
следните условия: 18 месеца, с такса за разглеждане в размер на 158,77 лева, с
2
фиксиран годишен лихвен процент по кредита - 19 %, при ГПР- 49,75 %, при
общ размер на плащанията- 1084,26 лева. Като писмени доказателства по
делото са приети договора за кредит, ведно с погасителен план към него,
както и рамково споразумение за потребителски кредити № ******.
Няма спор по делото относно това, че ищецът е кредитополучател по
договор за кредит, като между него и ответника е възникнало валидно
правоотношение по договор за кредит, по който лицето е усвоило заетата
сума, като кредиторът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3
от ЗКИ, а другият е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по
смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. За
валидността на сключения договор за потребителски кредит и последици
важат изискванията на специалния закон ЗПК. С отговора на исковата молба е
въведена само клауза от договора, по отношение на която се твърди, че е
нищожна- таксата за разглеждане, която следва да бъде обсъдена, за да се
прецени дали действително тя е предвидена в противоречие със специалния
ЗЗП.
Настоящият съдебен състав намира, че въпросната клауза
инкорпорирана в договора и от договора очевидно заобикаля закона и
накърнява правата на другата страна по облигационното отношение. В
процесния договор е записано, че кредитополучателят дължи такса за
разглеждане в деня на подписване на договора. В рамковото споразумение в
чл.8.4 е записано, че таксата за разглеждане представлява таксата, заплащана
от клиента за преглед на искането за кредит, за осигуряване на средства по
кредита, сключване на договора за кредит или изменения на споразумението.
Тази такса е във фиксиран размер в погасителния план и в включена в
дължимите месечни вноски. Липсва каквато и да е еквивалентност между
таксата и извършената услуга от заемодателя. Тази такса води единствено до
неоснователно обогатяване за кредитора, чрез увеличаване на размера на
дълга за потребителя, което пък води до нарушаване принципа за
добросъвестност при сключване на договорите, като е и в нарушение на
добрите нрави.
На следващо място, изрично нормата на чл. 10а ал. 2 от ЗПК предоставя
възможността за събиране на такси и комисионни, но не и такива, които са
3
свързани с усвояване или управление на кредита. Въпросната такса за
разглеждане представлява услуга, която по естеството си е свързана с
усвояването на кредита. Разглеждането и изплащането на кредита по своята
същност е дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на
кредита, изразяваща се в разглеждане на искането за кредита, отпускане на
исканата сума, оформяне на съответните документи и т.н., но това са все
действия, които са част от дейността по кредитиране и разходите за тях следва
да са включени в цената на услугата. В този смисъл въпросната услуга
представлява действия, които са присъщи при отпускането на всеки един
кредит- разглеждане на искането и изплащане на съответната сума. По този
начин потребителят плаща реално за права, които той има, което пък е
недопустимо от гледна точка на принципите на добросъвестност и
справедливост.
Съгласно чл. 144 т. 9 от ЗЗП неравноправни са клаузи, които налагат на
потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се
запознае преди сключването на договора. В чл. 146 ал. 1 от ЗЗП е посочено, че
неравноправните клаузи за нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а
не са такива дефинираните в чл. 146 ал. 2 от ЗЗП клаузи, изготвени
предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им. Ищецът не доказа индивидуално уговаряне на клаузата за
заплащане на такса за експресно разглеждане на документи в предвидения в
договора размер. Поради това и така предвидената клауза според настоящия
съдебен състав има и неравноправен характер по смисъла на чл. 144 т. 9 от
ЗЗП.
Предвид на изложеното съдът намира, че ответникът дължи главницата,
възнаградителната лихва и обезщетението за забава, но не и такса за
разглеждане в размер на 123,45 лв., поради което ще се отхвърли претенцията
в тази й част.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски
съразмерно с уважената част от исковете. Доказа се да са сторени разноски в
размер на 25 лв. за ДТ в заповедното производство и в размер на 25 лв. за ДТ в
исковото производство. Претендира се на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр.
НЗПП да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 630
4
лева, от тях 180 лв. за заповедното производство и 450 лв. за исковото
производство. Съдът намира, че при съобразяване на действителната
фактическа и правна сложност на делото присъденият размер на
юрисконсултското възнаграждение следва да бъде 360 лева, от тях 180 лв. за
заповедното производство на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 26 от
Наредбата за заплащане правната помощ и в размер на 180 лв. за исковото
производство на основание чл. 25, ал. 1 от същата наредба. Претендира се и
възнаграждение за назначаване на особен представител на ответника в размер
на 400 лв.
Общият размер на разноските на ищеца за исковото и заповедното
производство възлизат на 760 лева, от които следва да се присъди в полза на
ищеца сумата от 662,51 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
Ответникът не доказа да е сторил разноски, поради което и такива не
следва да му се присъждат.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г. С. Х., ЕГН: **********, с
настоящ адрес: ***********, дължи на „ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: ******** сумата сумата
от 601,21лв. (шестстотин и един лева и 21 стотинки) - главница,
представляваща задължение по предоставен кредит по Договор за кредит №
***** от 15.09.2022г., 33,50лв. (тридесет и три лева и 50 стотинки) - изискуема
възнаградителна лихва за периода от 15.02.2023г. до 04.05.2023г., 204,24лв.
(двеста и четири лева и 24 стотинки) – изискуемо обезщетение за забава за
периода от 15.02.2023г. до 14.02.2024г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 19.02.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата., като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
иска за такса за разглеждане в размер на 123,45лв. (сто двадесет и три лева и
45 стотинки), дължима считано от 15.09.2022г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение за процесните суми по чл. 410
ГПК № 60/19.02.2024 г. по ч.гр.д. № 101 по описа за 2024 г. на РС Гълъбово.
ОСЪЖДА Г. С. Х., ЕГН: **********, с настоящ адрес: ***********, да
заплати на „ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище
5
и адрес на управление: ********, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата
от 662,51 лв. /щестстотин шестдесет и два лева и 51 ст./, представляваща
разноски за исковото и заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
6