Решение по дело №2532/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260456
Дата: 13 ноември 2020 г. (в сила от 17 декември 2020 г.)
Съдия: Анатоли Йорданов Бобоков
Дело: 20202120202532
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 260456  

 

гр.Бургас, 13.11.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17–ти наказателен състав, в публично заседание на 19.10.2020 година в състав:

                                                                    

              РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНАТОЛИ БОБОКОВ

 

 при участието на секретаря Д. Михайлова, като разгледа НАХД № 2532 по описа на БРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

      

Производството е по чл.59 и сл. ЗАНН и е образувано по повод жалба на ***с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ***, чрез пълномощник – адв. П.Н. – БАК, срещу Наказателно постановление 44301/10.12.2019г., издадено от Директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол – към Главна дирекция „Контрол на пазара” към Комисията за Защита на потребителите (КЗП), с което за нарушение на чл.115, т.1 от Закона за туризма (ЗТ) на основание чл. 210 ЗТ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.  

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Твърди се, че неправилно е определен субекта на адм.наказателна отговорност.В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от управителя и адв. Н. – БАК. Поддържат жалбата, като молят за отмяна на НП и присъждане на разноски.

В съдебното заседание, в което приключи разглеждането на делото - административнонаказващия орган не изпраща представител.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН. Подадена е от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

От фактическа страна:

На 12.07.2019г. св. Г. – гл. инспектор в КЗП – РД-Бургас, съвместно с колегата си Т.С., извършили проверка в обект: „Апартаменти за гости“, находящ се в гр. Созопол, ***. В хода на проверката свидетелят установил, че обектът се стопанисва от дружеството-жалбоподател, както и че функционира, но без на видимо място в близост до рецепцията да има обявени цени за предлаганите услуги.

За констатираното на място бил съставен Констативен протокол и АУАН от същата дата, в който актосъставителят квалифицирал горните факти като нарушение по чл. 115, т. 1 от ЗТ. Актът бил връчен на управителя на „Комета – 7“ ЕООД срещу подпис, като възражения не били направени.  

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН било депозирано писмено възражение, в което дружеството посочило, че към датата на проверката не е предлагало туристически услуги в обекта, поради което и не може да е субект на нарушението.

       Въз основа на АУАН на 10.12.2019г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган не дал вяра на възражението, а също счел, че горните факти нарушават задълженията, регламентирани в чл. 115, т.1 ЗТ, поради което и на основание чл. 210 ЗТ, наложил на дружеството-жалбоподател имуществена санкция в размер на 500 лева.

       Тази фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство и са кредитирани от съда изцяло.

По същество:

Съгласно нормата на чл. 232, ал.2 от ЗТ, наказателните постановления се издават от министъра на туризма, председателя на Комисията за защита на потребителите, председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, областния управител и кмета на общината или от оправомощени от тях длъжностни лица. В тази връзка е представена заповед № 675/21.08.2018 година на председателя на КЗП. Актосъставителят е оправомощен да съставя АУАН със Заповед № 245А/01.04.2019година на председателя на КЗП и съобразно нормата на чл. 232, ал.1 от ЗТ. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок, като вмененото нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на жалбоподателя да разбере в какво е „обвинен” и срещу какво се защитава.

Съдът счита, че в конкретния случай АНО неправилно е определил субекта на нарушението, а от там и неправилно е санкционирал дружеството-жалбоподател.

Съгласно разпоредбата на чл. 115, т. 1 ЗТ - лицата, извършващи хотелиерство, са длъжни да обявяват цените на нощувките и на другите предлагани от тях услуги чрез ценоразпис, поставен на видно за потребителите място в близост до рецепцията. За да бъде годен субект на нарушението по чл. 115, т. 1 ЗТ лицето следва да извършва хотелиерство – т.е. да предоставя настаняване и други услуги, съобразно вида и категория на обекта. От предоставеното Удостоверение № 3228, цитирано в НП, е видно че обектът, за който е издаден санкционният акт, е „Апартаменти за гости № 5,9,11,12,13“ със собственик Таня Пашова. Видно от приложения договор в с.з., въпросните апартаменти не са били стопанисвани от Комета 7 ЕООД. Преди тази датата дружеството е имало задължение да извърши съответните подготвителни и ремонтни дейности, но реално е започнало да ползва обекта едва от 16.07.2019г. Предоставеното копие на договор е нотариално заверено на 21.06.2019г., поради което няма как да се приеме, че е съставен за целите на процеса. В тази връзка са показанията и на св. Пашов, както и приложените Фактури, от които е видно, че към проверяваната дата друго лице е стопанисвало обектите.

С оглед на изложеното съдът счита, че към датата на проверка 12.07.2019г. лицето, което реално е предоставяло настаняване в апартаментите за гости не е дружеството-жалбоподател и НП следва да бъде отменено.

В производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда и разноски на страните при поискване. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на жалбоподателя, за което има и доказателства.

                                                                                   

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 44301/10.12.2019г., издадено от Директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол – към Главна дирекция „Контрол на пазара” към Комисията за Защита на потребителите (КЗП), с което за нарушение на чл.115, т.1 от Закона за туризма (ЗТ) на основание чл. 210 ЗТ на ***с ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. 

ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите да заплати на ***с ЕИК: *** сумата от 500 лева, представляваща разноски в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: /А. Бобоков/

 

Вярно с оригинала: Д.М.